М О Т И В И
Към присъда по
НОХД № 121/2020 г. по описа на КрлРС
По отношение на подс.
Ч.Д.Д. е внесен обвинителен акт за това, че на
04.02.2019 г. в землището на гр. С., обл. П.,
местност „*****“ е причинил на Н.Н.Р., ЕГН **********
*** средна телесна повреда, изразяваща се в компресионно
счупване на тялото на V поясен прешлен, което е
причинило трайно затрудняване на движението на снагата, контузия на лицето,
контузия на тялото, контузия на III- IV пръсти
на дясната ръка- престъпление по чл.129 ал.2
вр. с ал.1 от НК.
Прокурорът в
съдебно заседание поддържа обвинението, като счита за доказано подсъдимият да е
причинил средна телесна повреда по непредпазливост и пледира същият да бъде признат
за виновен за извършено престъпление по чл.133 от НК, като бъде освободен от
наказателна отговорност и му бъде наложено административно наказание глоба по
реда на чл.78а от НК.
Повереникът
на частният обвинител счита за доказано подсъдимият да е извършил
престъплението по чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК, като
иска наказанието да му бъде определено с оглед високата степен на обществена
опасност на деянието.
Защитникът на
подсъдимия излага доводи за недоказаност на обвинението от обективна и
субективна страна, като иска от съда оправдаването му.
Подс.
Д., лично, не се признава за виновен, поддържа доводите на защитника си, като
иска да бъде оправдан.
Съдът, след
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупността им,
прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Ч.Д.Д., ЕГН **********
е роден на *** г. в гр. К., П. обл. **** е, ****. Има
завършено **** образование. **** е, ****** с И.Р.И.. Има ****. Управител е на *****.
Живущ ***. ****. Бил е осъждан по НОХД № 11/2005 г. по описа на КрлРС, с присъда, влязла в сила на 17.10.2007 г., за
престъпление по чл.213а ал.2 т.2 вр. ал.1 от НК, за което
му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието
изпълнение е отложено на осн. чл.66 от НК с
изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Пострадалият
Н.Н.Р., ЕГН ********** е роден на *** ***, П. обл. **** е, ****. Има завършено **** образование. ****. ****.
Занимава се с ****. Пенсионер. Живущ ***.
Между
подс. Д. и св. Р. съществували влошени отношения по
повод местата, където последният пасял кравите си. Подсъдимият многократно
правил забележки на Р. да не ги пасе в заграденото от него с електропастир място, където отглеждал коне, находящо се в местността „*****“, в землището на гр. С..
На
04.02.2019 г., следобед, св. Р., качен на кон, пасял около 50-60 крави в
горепосоченото място. Помагал му св. Х.. По същото време, подс.
Д. се движил по близкия път, управлявайки лек автомобил /джип/ марка „Мерцедес
Г-300“ с рег. № ****. Същият се прибирал от хижа „Д.“ заедно с двама от
работниците си- свидетелите С.М., който се возил на предна дясна седалка и Д.Г.-
на задна седалка. Виждайки влезлите крави в стопанисваното от него пасище,
оградено с електропастир, подс.
Д. рязко свил управляваното от него МПС, спрял до стоящия близо до пътя св. Х.
и го попитал, на кого са кравите. Х. посочил към стоящия на кон сред стадото
крави св. Р.. Тогава Д. подкарал джипа си към пострадалия, който се намирал на
около 200 метра от пътя. Подс. Д. се приближил към Р. и докато спирал джипа, коня
върху който бил качен Р. се подплашил, подскочил и свидетелят паднал от
седлото, върху което стоял странично, на земята върху седалището си. През това
време от джипа слезли Д. и св. М.. Р. почувствал силна болка в кръста си при
падането, но въпреки това се изправил. Междувременно започнало пререкание между
него и Д., като последният, искал Р. да махне кравите си от заграденото място,
а Р. размахвал тоягата си / която държал, докато падал/, отговаряйки, че всичко
е заградено и няма къде да пасе кравите си. Възникнал скандал. Тогава Д., който
неколкократно се жалил пред полицейските служители,
че други лица влизат в ограденото с електропастир
място и пасат животни там, се обадил на полицейския служител Т., когото
познавал във връзка извършвани от последния служебни проверки. На място
пристигнали полицейските служители Т., който обслужвал района на
местопроизшествието и Н.. Двамата установили присъстващите на място лица, а
именно Д., Р., М., Г. и Х.. Разговаряли с присъстващите, като Р. твърдял, че Д.
е блъснал кобилата, вследствие на което той паднал от коня, като впоследствие
бил ударен от същия и в устата. М. и Г. категорично отрекли да е имало някакво
съприкосновение между джипа и коня, както и след това между Д. и Р.. Х. казал
на полицаите, че бил далеч и не видял какво се е случило. Св. Т., който дълги
години работил като мл. автоконтрольор в РУ- К. и
отработвал множество пътнотранспортни произшествия огледал джипа, както и коня
и не установил следи по тях от съприкосновение помежду им. Видял, че Р. стои на
крака и ходи, дори започнал да гони кравите си от имота, за да ги изведе, но
констатирал кръв по устната му. Разяснил, че следва да се обърне към лекар.
Междувременно,
св. Р. се обадил на дъщеря си- св. Т.Г., като й казал, че Д. го е блъснал с
джипа и той паднал върху седалището си и много го боли кръста. Г. пристигнала
на място около 15 минути след инцидента. При нейното пристигане спора между Д.
и Р. се разгорещил, като последният дори направил опит да удари опонента си с
тоягата, която държал. Това наложило полицейските служители да разделят
спорещите, за да предотвратят скандала. Т. предприел действия да състави АУАН спрямо Р., затова, че пасе животните си в чужда имот,
но тъй като на място нямал идентификатор на имота преустановил писането е
съставил акта впоследствие, след като Д. му занесъл необходимите документи.
Св. Г.
се обадила на тел.112, за да поиска да дойде Спешна помощ. Пристигнал на място
и съпруга й- св. И.Г.. Н.Р. бил превозен до болнично заведение, където му била
извършена операция, поради установено травматично снишение
на Л5 прешлен, компресионна фрактура на прешленното тяло. Бил изписан от болница на 08.02.2019 г.
Според
заключението на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза се
установява, че на Н.Р. е било причинено при инцидента на 04.02.2019 г. компресионно счупване на тялото на V поясен прешлен. Контузия и
компресия на нервните коренчета на нивото на V поясен прешлен. Контузия на
лицето. Контузия на 3-4 пръсти на дясната ръка. Вещото лице посочило, че
диагнозата контузия на лицето липсва в окончателната диагноза, но била
поставена при консултацията с лицево- челюстен хирург в хода на
хоспитализацията на Р.. Контузията на тялото и компресионното
счупване на тялото на V поясен прешлен били причинени от действието на твърди, тъпи
предмети и отговаряли да са получени при падане от малка височина от коня върху
седалището. Полученото счупване представлявало тип вклинена фрактура
/смачкване/ на тялото на прешлена без разместване, което позволявало на
пациента да извършва елементарни движения, но съпроводени от силни болки,
поради притискане на нервните коренчета от двете страни на стеснените отвори
между прешлените. Контузията на пръстите на дясната ръка било възможно да се
получи по същия механизъм, при падане от коня и опит за предпазване. Контузията
на лицето също била в резултат от действието на твърд тъп предмет по механизъм
на удар с или върху него. Вещото лице посочило в експертиза, че това увреждане
не било възможно да се получи едновременно с падането на коня върху седалището,
а по- скоро от удар с глава, както е посочено по делото. В разпита си в съдебно
заседание, отговаряйки на въпрос, дали е възможно нараняването на устната на
пострадалия да се получи, ако при падането е захапал устната си, вещото лице
дава заключение, че контузията на лицето е причинена по най- общия механизъм-
действие на твърд, тъп предмет, като увреждането не е специфично, което не
позволявало да се посочи релефа на травмиращия фактор, поради което е възможно
увреждането да се получи от ухапване, от удар с юмрук и от падане върху терена.
Компресионното счупване на тялото на V поясен прешлен причинило трайно затрудняване движението на
снагата по смисъла на чл.129 от НК. Възстановяването траело около 12 месеца,
като съврмененното оперативно движение значително
скъсявало този срок- наполовина, т.е. около шест месеца. Останалите увреждания
причинили на лицето разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129
от НК, като възстановяването им траело по- малко от 30 дни.
Дегенеративните
изменения на гръбначния стълб нямали отношение към получените на инкриминираната
дата увреждания. Симптоматиката вследствие на дегенеративните заболявания
отчасти се припокривала с тази от компресионното
счупване, но не била причина за самото счупване. Доказателство за това било
отшумяване на симптомите след операцията до степен вертикализация
на пациента и самообслужване.
На
06.02.2019 г. дъщерята на Р.- св. Т.Г. подала жалба до Районна прокуратура във
връзка с инцидента. В хода на водената предварителна проверка св. Г. с протокол
предала доброволно 1 бр. снимка на заден крак на кон, разпечатана на лист
формат А4, за който заявила, че е направила с телефон на 04.02.2019 г. и
пратила на ветеринара. В хода на съдебното
производство св. Г. предала по делото и два бр. телефонни апарати, съответно
единия, с който направила снимката, а другия- на който била прехвърлена
снимката.
На
15.02.2019 г. св. Г. се обадила по телефона на св. Г.А.- ветеринарен лекар,
който обслужвал животните, отглеждани от Н.Р., като го помолила да прегледа
кон, който получил нараняване на скакателната става,
като информативно изпратила на лекаря и снимка на нараняването. Лекарят се
отзовал на следващия ден, като посетил дома на Р. и прегледал нараненото
животно. Преценил, че раната му била с давност от около ден- два преди прегледа
и изписал антибиотичен крем.
От
заключението на назначената в хода на съдебното производство съдебно-
техническа експертиза на представените от св. Г. 2 бр. мобилни телефони се
установява, че един от предадените телефони е марка „Н.“, модел „****“, с търговско наименование „****“ със следи от минимална употреба, поставен в
прозрачен мек калъф. Другият телефон е марка „Н.“, модел „RNE-L21“ с търговско наименование „****“ с бял преден панел и златист заден панел, поставен в
непрозрачен черен, кожен калъф, със следи от интензивна употреба- счупен
дисплей, отчупвания на преден панел в областта на горните два ъгъла и долния
ляв ъгъл, наличие на побитости по страничната лента
от всички страни. Дисплеят на телефона бил повреден до степен, която не
позволявала правилното визуализиране на информация. В паметта на телефон марка
„Н.“, модел „****“, с търговско наименование „****“ била открита процесната
снимка с дата 05.02.2019 г. Откритият файл със снимката не носил в себе си
метаданни за устройството, с което е изготвен, както и други технически данни
за заснемането. Липсата на допълнителна техническа информация във файла, както
и наличието на програмата Google в
техническите данни могло да се приеме като показател за преминаване на
изображението през софтуер за обработка на изображения на Google, като не могло да се каже дали изображението само е
отваряно с подобно приложение или е и обработвано с такова.
В
хода на съдебно заседание вещото лице, поддържайки заключението си е допълнило,
че техническите данни, които се записват в файла от устройството, което заснема
изображението обикновено съдържат информация за устройството, фотографски данни
за заснемането- скорост на заснемане, бленда, чувствителност към осветление,
цветна температура. В изследваната снимка такива данни не били открити. На
зададен му въпрос, дали е възможно да се промени дата и часа на изображението,
вещото лице е заявило, че това е възможно, както със специален софтуер, така и
ако преди заснемане на изображението, чиито файл носи данни за дата и час на
извършване на заснемането, се промени ръчно дата и часа на устройството, което
заснема. Извършената ръчна промяна на горепосочените данни не оставяла следа в
паметта на телефона.
По
делото е назначена комплексна тройна съдебномедицинска, автотехническа
и ветеринарна експертиза във връзка с изясняване механизма на причинява на
телесните повреди на пострадалия Р.. Обсъдена е възможността нараняванията в скакателна става на десен крак на кон, визуализирани от
приложената по делото снимка, представена от св. Г. да са получени при
съприкосновение на животното с автомобил. Вещите лица счели, че за да се получи
по механичен път визираното нарушение на козината на животното е необходимо да
възникне сцепление между контактната повърхност на автомобила и козината на
животното, така че да бъдат изскубнати космите. Т.е. отскубването на космите би
било възможно само ако върху тях се приложи достатъчно голяма сила на сцепление
и то едновременно върху цялото петно. Приели скорост на движение на автомобила
от 30 км/ч., така както съобщава пострадалия в показанията си. Обсъждайки
известните по делото данни и на основание богатия експертен опит в областта на
ПТП, вещите лица счели, че петното от обезкосмяване върху задния десен крак на
коня /показан на приложената по делото снимка/ не е възникнало в условията на
инцидента, предмет на делото. То е възникнало в друг момент и при други
обстоятелства. В съдебно заседание вещото лице- ветеринарен лекар допълва
заключението си уточнявайки, че козината върху задния десен крак на коня,
видимата на снимката не може да се появи след 11 дни, а около два- три месеца
след нараняването.
Вещите
лица са обсъдили и механизмът на контакт между корпуса на автомобила и коня.
Счели са, че този механизъм не може да се интерпретира, тъй като известните
обстоятелства по делото са недостатъчни. Някои от известните обстоятелства
обаче противоречали на версията за такъв контакт, изложена от пострадалия Р. в
показанията му. Същият заявява, че яздил коня, седейки на гърба му, като двата
му крака били провесени от дясната му страна. Вещите лица счели, че ако
автомобила при това положение е преминал достатъчно близко до коня от дясната
му страна, така че да се осъществи външно десен контакт между корпуса на
автомобила и задния десен крак на коня и ако ездачът е седял върху коня с двата
крака преметнати отдясно, то било твърде вероятно ездачът също да бъде ударен
от автомобила. Още повече, че в случая пострадалия твърди, че силата на
съприкосновение между автомобила и коня е била достатъчно голяма, така че да се
получи обсъденото по- горе петно от обезкосмяване. Експертите не отхвърлят
вероятността да е имало контакт между корпуса на автомобила и коня, но този
механизъм не могъл да се интерпретира, тъй като известните по делото
обстоятелства били недостатъчни. Експертизата обсъдила и твърденията на
пострадалия Р., че след като е бил ударен от автомобила, конят, който яздел
отскочил, подхвърлен от автомобила и го хвърлил, като било счетено, че подобно
отскачане не следва да се обвързва с механично въздействие върху животното.
Сочи се, че подобно отскачане, ако е имало такова, не било в резултат от
придадената енергия от автомобила, а било резултат от действията на коня.
Възможно било конят да се е уплашил от автомобила, независимо дали е имало
съприкосновение или не и да е отскочил, но в никакъв случай не бил подхвърлен
от автомобила. Посочено е също така, че при евентуално отскачане на коня и
предвид начина, по който обичайно го правят, а именно първо отскачат с предните
два крака, ползвайки задните за опора и след пренасяне на тежестта на тялото
напред вдигат едновременно и задните два крака, то би следвало нараняването на
коня при евентуално съприкосновение с автомобила в тази хипотеза да се получи в
по- ниската част на десния тазов крайник- в областта между петъчната става и
копитото.
Относно
скоростта на движение на лекия автомобил „Мерцедес“ и съгласно данните по
делото, тази скорост била около 30 км/ч., като обективни обстоятелства, които
да позволяват скоростта на джипа да се извърши с технически средства липсвали.
От
медицинска страна при инцидента на 04.02.2019 г. на Н.Р. било причинено
контузия на тялото, компресионно счупване на тялото
на пети поясен прешлен, контузия и компресия на
нервните коренчета на ниво пети поясен прешлен,
контузия на 3-4 пръсти на дясната ръка. И към настоящия момент все още имало
неврологична симптоматика от притискане на нервните коренчета на нива Л5.
Стабилизацията на Л5 е стабилизирала и леко разгърнала смачкания пети поясен прешлен и частично е отбременила
притиснатите нервни коренчета на това ниво, като не е настъпило пълно отбременяване и възстановяване на притиснатите коренчета на
ниво Л5. Най- вероятно пострадалият Р. страдал от коксартроза
и преди инцидента, като било възможно в резултат от падането дегенеративните
процеси да са се ускорили и това да е довело до състоянието му в момента, а
именно- пълно стеснение до степен на заличаване на ставната ивица и деформация
на главата на лявата бедрена кост. Дегенеративните изменения на лявата
тазобедрена става възникнали в резултат от болестен процес, възникнал преди
инцидента. Уврежданията били получени по най- общия механизъм на удар с или
върху твърд тъп предмет или неговото тангенциално действие и било възможно да
се получат с голяма степен на вероятност в резултат на падане от коня със
седалищните части върху терена.
Горната
фактическа обстановка се установява от гласните доказателства по делото,
съдържащи се в показанията на разпитаните свидетели Н.Р., Х.Х.,
С.М., Д.Г., Т.Г., И.Т., Д.Н., Г.А., И.Г.и И.И.;
прочетените на осн. чл.283 от НПК писмени
доказателства- епикирза на Н.Р. /04.02.2019 г. до
08.02.2019 г./, протокол за доброволно предаване ведно с приложена към него
фотоснимка, справка за съдимост, справка АИС БДС, характеристична справка,
магнитно- резонансна томография от 29.05.2020 г., епикриза
от 01.07.2020 г., справка от ЦСМП, заверено копие от дневник за отбелязване на
получени сигнали в РУ- К. от 04.02.2019 г., справка относно постъпили докладни
записки, справка от ИИС на МВР-КАТ, справка от ИИС на БАБХ, справка от НТ 112,
справка от ОСЗ- К., картон от НТ112, справка от РЗОК- П., справка от ОСЗ- К. с
приложена ситуация на местностите „*****“ и „Б.“ в землището на гр. С.,
резултат от образно изследване на Н.Р. от 17.03.2021 г.; заключенията на
приетите по делото съдебно- медицинска експертиза, съдебно техническа-
експертиза и комплексна съдебномедицинска, ветеринарна и автотехническа
експертиза; както и веществените доказателства по делото, предявени на осн. чл.284 от НПК- 1 бр. компактдиск от НТ 112, два броя мобилни
телефони, приложени по делото.
Подс. Д. се е възползвал
от правото си да не дава обяснения.
Налице са по делото показанията на свидетеля Р., който е пострадал и има
качеството на частен обвинител по делото. Обсъждайки показанията на този
свидетел, съдът намира, че същите частично се явяват дискредитирани от
останалите доказателства по делото, кредитирани от съда, а именно в тяхната
съществена част, касаеща механизма на причиняване на получените
от него телесните увреждания и причинно- следствената връзка с поведението на
подсъдимия. Пострадалият Р. твърди, че
стоейки върху коня си странично, с крака, провесени надясно, подс. Д. насочил джипа си към коня, ударил го в задния
десен крак, след което спрял на пет метра напред от коня, като в резултат на
удара коня отскочил и Р. паднал на земята върху седалището си. Заключението на
изготвената по делото комплексна съдебномедицинска, ветеринарна и автотехническа експертиза категорично опровергава така
сочения механизъм като възможен, обективно установявайки, че при сблъсък между
автомобил, движещ се със скорост около 30 км/ч. /както сочи Р./ и кон, то
превозното средство, удряйки отдясно коня бил ударило и седящия от същата
страна и падащ в резултат от удара пострадал. За подобни обстоятелства доказателства
по делото не са събрани. Показанията в посочената част на св. Р. се
опровергават и от показанията на свидетелите очевидци на инцидента М. и Г.,
които отричат категорично да е имало удар от джипа върху коня или друго
съприкосновение между тях. На следващо място, съдът не кредитира с доверие и
показанията на св. Р., в частта им, в която същият твърди, че в джипа,
управляван от подсъдимия са се возили, освен св. М. и св. Г., и жената, с която
подсъдимия ******- И.И. и тяхното дете. Показанията
на Р. в посочената част са опровергани от кредитираните с доверие от съда
показания на свидетелите М., Г., Т. и Н.- полицейските служители, установили
всички присъстващи на инцидента, както и от показанията на самата И.. Съдът
намира, че обсъдените по- горе показания на св. Р. са депозирани единствено в
защита на неговите интереси в качеството му пострадал и впоследствие като частен
обвинител по делото, както и се явяват израз на съществуващите дългогодишни
влошени отношения между Р. и семейството му с подсъдимия по повод ползването на
пасища, проява на които отношения се явява и процесния
случай. При установената липса на обективност в посочената част от показания на
св. Р., съдът не ги кредитира с доверие и не ги ползва при постановяване на
присъдата. Показанията на св. Р. в останалата им част, доколкото не
противоречат на кредитираните от съда доказателства съдът ползва при
постановяване на присъдата си.
Налице са по делото и показанията на св. Т.Г.- дъщеря на св. Р.. Същата в
показанията си установява предадените от баща й обстоятелства по причиняване на
уврежданията му, твърдейки, че са се случили в резултат от удар в задния десен
крак на коня от управлявания от подс. Д. автомобил,
от което баща ѝ паднал. В потвърждение на тези обстоятелства свидетелката
представила в досъдебното производство снимка, за която твърди, че е направена
с нейния телефон на 04/05.02.2019 г. на увреждането на задния десен крак на ударения
кон. От една страна показанията на свидетелката относно механизма на получаване
на телесните увреждания на нейния баща, предадени от последния, съдът не
кредитира с доверие, доколкото така сочения начин на получаване на увредите се
явява опроверган от приетото по делото заключение на комплексната
съдебномедицинска, ветеринарна и автотехническа
експертиза по мотивите, изложени по- горе в настоящото изложение. Цитираното
експертно заключение оборва и твърдението на свидетелката, че представената от
нея по делото снимката, визуализираща рана именно на процесния
кон, е направена на 04/05.02.2019 г., доколкото според вещото лице- ветеринарен
лекар видимото на снимката окосмяване върху раната на животното би могло да се
появи едва 2-3 месеца след увреждането, т.е. същото не може да бъде определена
като рана на един или два дни. Датата на изготвяне на така представената снимка,
а и нейната автентичност се поставят под съмнение и от изготвената съдебно-
техническа експертиза на представените от свидетелката два броя мобилни
телефони, доколкото устройството, с което Г. твърди, че е направена процесната снимка е технически увредено, поради което
експертизата не може да го изследва, а във файла на другия мобилен телефон, на
който е пренесено изображението не са открити метаданни за устройството, с което е изготвено, както
и други технически данни за заснемането. Посоченото, както и наличието на
програмата Google в техническите данни на
изследвания телефон е счетено от експерта за показател за преминаване на
изображението през софтуер за обработка на изображения на Google, без да може да се определи дали изображението само е
отваряно с подобно приложение или е и обработвано с такова, което създава
съмнение в автентичността на изображението до степен същото да не се ползва от
съда при формиране на изводите му. Ето защо, съдът не кредитира с доверие
твърденията на свидетелката, че заснетия от нея кон е именно този, който е
яздил баща ѝ при инцидента. Не кредитира с доверие и изявленията ѝ,
че именно този кон е преглеждан от извикания от нея ветеринарен лекар- св. А. в
деня след инцидента, които са опровергани от показанията именно на посочения
свидетел, според който преглед на кон с контузен десен заден крак и увреждане
като на предявената му снимка е направил на 15/16.02.2019 г. по сигнал на Г.. По
изложените мотиви, съдът изключи от ползвания доказателствен
материал по делото показанията на свидетелката Г. в частта им относно сочения от
нея механизъм на причиняване на телесното увреждане на нейния баща, връзката му
с деятелността на подсъдимия, показания й, досежно
датата на изготвяне на процесната снимка, както и
обстоятелството, че същата отразява увреждане на точно този кон, който нейния
баща е яздил при инцидента. Причината за депозиране на горните показания от
свидетелката на първо място се явяват близките ѝ, роднински отношения с
пострадалия- неин баща и от друга страна влошените ѝ лични отношения с
подсъдимия Д., с който свидетелката твърди, че към датата на депозиране на
свидетелските показания водят и „съдебно“ дело. В останалата част показанията
на свидетелката се явяват неопровергани от събраните по делото доказателства,
поради което и съдът ги ползва при постановяване на присъдата си.
По
делото са налице и показанията на св. Х., който подкрепя съобщеният от
пострадалия и дъщеря му механизъм на получаване на процесната
телесна повреда. Обсъждайки показанията на този свидетел, съдът отчита
обстоятелството, че към датата на инцидента свидетелят е работил като помощник
на пострадалия Р. при отглеждане на животните му, т.е. имал е близки отношения
с него и семейството му. Поради тази причина и процесният
инцидент, видно от показанията му същият е обсъждал със св. Г., чиито показания
относно съществени елементи от фактическия състав на процесното
престъпление са дискредитирани. Именно тези близките отношения с пострадалия и
семейството му, съдът намира, че са се отразили на обективността на показанията
на свидетеля в частта им, явяваща се особено важна за предмета на делото, а
именно причинната връзка между поведението на подсъдимия и телесната повреда,
получена от пострадалия. Обсъждайки показанията на свидетеля, съдът констатира,
че същият ги е променил в хода на
наказателното производство относно горепосочените обстоятелства. В съдебно
заседание св. Х. твърди, че подсъдимия е ударил с автомобила си коня, върху
който е седял пострадалия, при което последният е паднал и се е контузил. Тази
версия обаче се навежда от Х. в един
късен етап от досъдебното производство, след като вече е депозирал различни и
противоречиви показания. След прочитане на показанията му, депозирани пред
разследващ полицай в досъдебното производство по делото, на осн.
чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК, е констатирано това противоречие
с първоначалните му показания. В първоначалния си разпит, в досъдебното
производство, свидетелят е заявил, че не е могъл да види какво се е случило,
тъй като е бил на разстояние зад джипа и нямал видимост към мястото на
инцидента. Обсъждайки показанията на свидетеля в тази част, съдът намира, че
следва относно посочените обстоятелства да даде вяра на първоначално
депозираните и прочетени в съдебно заседание показания на свидетеля досежно невъзможността му да възприеме инцидента, тъй като
тези показания се явяват и потвърдени от показанията на полицейския служител Т.,
който е разговарял на мястото на инцидента с присъстващите и на когото св. Х.
още тогава е заявил, че не е могъл да види нищо от случилото се. В подкрепа на
извода за липса на обективност в повторните показания на свидетеля, касаещи
възприятията му относно механизма на причиняване на телесната повреда се явява
и твърдението му, че пострадалият е седял от лявата страна на коня, обстоятелство,
което се явява изолирано от целия доказателствен
материал и противоречи дори на некредитираните с доверие от съда показания на
св. Р..
С
показанията си горепосочените свидетели- Р., Г. и Х., установяват също така, че
подс. Д. е причинил на пострадалия Р. и нараняване по
устата, като след като е паднал на земята в резултат от блъскането на коня с
управляваното от подсъдимия МПС, последният е слязъл от автомобила и ударил
„една глава“ в лицето на все още седящия на земята Р.. Действително по устата
на пострадалия е било констатирано нараняване, което е фиксирано при прегледа
му за приемане в лечебно заведение на 04.02.2019 г. Същото е обсъдено от вещото
лице- съдебен лекар в приетата съдебномедицинска експертиза и отбелязано като
контузия на лицето, което е могло да се получи при действието на твърд тъп
предмет по механизъм на удар с или върху него, като експерта е дал становище,
че е възможно да се получи при удар с глава, както е съобщил пострадалия. В
съдебно заседание уточнява обаче, че тъй като увреждането е неспецифично и не
позволявало да се определи релефа на травмиращия фактор, то може да се причини
по най- общия механизъм- действие на твърд, тъп предмет, включително от
ухапване, от удар с юмрук и от падане
върху терена. При така уточнения механизъм на получаване на конкретното
увреждане съдът намира, че сочения от тримата свидетели механизъм на получаване
нараняването по устната на пострадалия се явява недоказан. Безспорно е, че
пострадалият Р. е паднал от коня върху седалището си, при което е напълно
възможно да получи заедно с останалите констатирани увреждания и контузия на
лицето. От друга страна, при констатираната по- горе липса на обективност в
показанията на свидетелите Р., Г. и Х. досежно
механизма на причиняване на увредите на пострадалия и причинно- следствената
връзка с поведението на подсъдимия, по посочените по- горе причини съдът не
намира основания да кредитира техните показания само в частта им относно
конкретната контузия. И за това увреждане пострадалият има интерес да твърди,
че му е причинено от подс. Д., поради влошените
отношения помежду им, което се отнася и до св. Г.. А по отношение на св. Х.,
ако същият не е могъл да види, дали е имало удар от автомобила върху коня, тъй
като е на разстояние зад джипа, то не би могъл да види и нанесения веднага след
падането на пострадалия удар по лицето му, още докато същият се намира на
земята. Версията на тримата свидетели се явява в противоречие и с показанията
на св. М. и Г., и двамата очевидци на случилото се, които съдът не намира
основание да дискредитира и които опровергават твърденията за такъв удар.
Съдът
кредитира с доверие показанията на свидетелите М. и Г., като отчита обстоятелството,
че и двамата са били работници в хижа „Д.“, стопанисвана и управлявана от
подсъдимия. Съдът не установи посочените отношения да са се отразили на
обективността в показанията на свидетелите. Изложените от тях обстоятелства,
които касаят пряко предмета на делото се явяват безпротиворечиви
помежду си и необорени от останалите, кредитирани от съда доказателства по
делото. Поради изложеното съдът ползва при постановяване на присъдата си
показанията на двамата свидетели.
По
отношение показанията на полицейските служители Т. и Н., съдът кредитира с
доверие същите и изцяло ги ползва при постановяване на присъдата си. И двамата
свидетели депозират безпристрастни показания, без интерес от изхода на делото.
Съдът не установи между полицейските служители и подсъдимия да съществуват
близки лични отношения, извън тези на служебно познанство, които да се отразят
на обективността на депозираните от тях показания. Същите са пряко относими към предмета на доказване по делото, особено
показанията на св. Т., който предвид познанията си по приложение на ЗДвП и ППЗДвП /предвид заеманата от него в по- ранен период
длъжност като мл. автоконтрольор/ е взел отношение на
място по твърденията за съприкосновение между МПС и коня, който е яздил
пострадалия, установявайки липсата на всякакви следи от такова съприкосновение,
както по автомобила, така и по коня. Обстоятелството, че полицаите не са
извикали спешна помощ във връзка с оплакванията на пострадалия за болки в
кръста от падане от коня, както и констатираната кръв по устата съдът намира за
въпрос на субективна преценка на същите, предвид че Р. се е придвижвал
самостоятелно непосредствено след инцидента, участвал е в скандал с подсъдимия,
поради което и преценката за ситуацията към онзи момент на полицейските
служители не може да се счете за негативно отношение и неглижиране
на състоянието на пострадалия.
Съдът
ползва при постановяване на присъдата си показанията на св. Г.А.- ветеринарен
лекар, включително и прочетените на осн. чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК, който се е отзовал по сигнал за
нараняване на кон, получено от св. Г. около десет дни след процесния
инцидент. Доказателства по делото обаче, че именно това е бил коня, от който е
паднал пострадалия на инкриминираната дата по делото няма събрани.
Обсъждайки
показанията на св. Г., съдът отчита обстоятелството, че същият е съпруг на св. Т.Г.
и зет на пострадалия Р., както и че се е появил на мястото на инцидента в
значително по- късен момент след него. Обстоятелствата, твърдени от свидетеля досежно начина на причиняване на увредата,
и състояние на коня са му били предадени от Р. и съпругата му, поради което и
показанията му досежно удар с джипа и наранявания
върху коня, които същият не твърди лично да е възприел, съдът не кредитира с
доверие, тъй като не е кредити и показанията на неговите източници. Не
кредитира и показанията на св. Г. относно присъствие на св. И. на мястото на
инцидента, доколкото такова не се установи от ползваните от съда доказателства.
В останалата част показанията на свидетеля не противоречат на кредитирания от
съда доказателствен материал по делото.
Показанията
на св. И. съдът ползва при постановяване на присъдата си, като ги счита за
обективни, независимо, че свидетелката ****** с подсъдимия. Тези отношения
съдът не установи да са се отразили върху достоверното пресъздаване на
обстоятелствата, касаещи предмета на делото. Свидетелката, която не е очевидец
на процесния инцидент установява наличието на влошени
отношения с пострадалия, поради непрекъснатите набези на негови животни в
ползваните от семейството й имоти. От показанията на свидетелката не се
установи на процесната дата да се е намирала, заедно
с детето си на мястото на инцидента.
При
постановяване на присъдата си съдът ползва заключенията на изготвените и приети
по делото съдебномедицинска експертиза, съдебнотехническа
експертиза и комплексна съдебномедицинска, ветеринарна и автотехническа
експертиза. Съдът счита, че вещите лица, изготвили експертните заключения са
специалисти в съответните области на хуманитарната и ветеринарната медицина,
компютърните технологии и техниката. Експертните заключения са безпристрастно
депозирани и пряко касаещи предмета на доказване по делото, като съдебномедицинската
част от комплексната експертиза не противоречи, а допълва заключението на
първоначално изготвената съдебномедицинска експертиза.
Писмените
доказателства по делото, прочетени на осн. чл.283 от НПК са събрани по реда и в изискуемата от НПК форма, като същите касаят пряко
обстоятелствата от предмета на доказване, поради което и съдът ги ползва при
постановяване на присъдата си.
Приложената
по делото фотоснимка, доброволно предадена в досъдебното производство от св. Г.
съдът не ползва при формиране на изводите си по делото, тъй като по делото не
се установи нейната автентичност. Съгласно заключението на съдебнотехническата
експертиза откритият файл със снимката не носи в себе си метаданни за
устройството, с което е изготвен, както и други технически данни за
заснемането. Липсата на допълнителна техническа информация във файла, както и
наличието на програмата Google в
техническите данни вещото лице е посочило, че може да се приеме като показател
за преминаване на изображението през софтуер за обработка на изображения на Google, като не може да се каже дали изображението само е
отваряно с подобно приложение или е и обработвано с такова. На следващо място,
комплексната съдебномедицинска, ветеринарна и автотехническа
експертиза опровергава твърденията на свидетелката, че на 04/05.2019 г. е
направила снимката, при положение че изобразеното на нея увреждане е с давност
поне 2-3 месеца.
Предявените
на осн. чл.284 от НПК веществените доказателства- 1
бр. компактдиск от НТ112 и 2 бр. мобилни телефони изясняват обстоятелствата от
предмета на доказване по делото.
Установената
по- горе фактическа обстановка обосновава извод за недоказаност на повдигнатото
на подс. Д. обвинение за извършено престъпление по
чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК. Събраните по делото
доказателства не позволяват да се направи изискуемия по смисъла на чл.303 ал.2
от НПК категоричен извод относно конкретно извършено от подсъдимия престъпно
деяние, тъй като не се установи причинно следствена връзка между поведението му
и причинената на пострадалия средна телесна повреда.
Описаната
фактическа обстановка в обвинителния акт, който е дал начало на настоящото
съдебно производство е основана изцяло на изложената версия от пострадалия Р. и
неговите близки- Г. и Х., а именно, че управлявайки МПС подс.
Д. е ударил заден десен крак на яздения от Р. кон, при което последният е
паднал на земята върху седалището си, в резултат от което са му причинени
телесните увреди, осъществяващи признаците по чл.129 ал.2 вр.
ал.1 от НК. Тази фактическа обстановка, касаеща
причиняване на уврежданията и причинно- следствената връзка с поведението на
подсъдимия е опровергана категорично от събраните в съдебното производство
доказателства. Заключението на изготвената комплексна експертиза оборва изцяло изложената
версия на пострадалия, считайки я за невъзможна. Ето защо, описаните в
обвинителния акт обстоятелства, касаещи съществен елементи от фактическия
състав на престъплението по чл.129 от НК, какъвто се явява механизма на
причиняване на телесната повреда и причинно- следствената връзка с поведението
на подсъдимия съдът намира за опровергани. Заключението на комплексната
експертиза и заключението на съдебнотехническата
експертиза, обсъдени поотделно и в съвкупност внасят съмнение в автентичността и
оборват относимостта към делото на едно от основните доказателства,
с което прокурорът е обосновал изводите си за съпричастност на подсъдимия с
причинената на пострадалия телесна повреда, а именно представената от св. Г.
снимка с изображение на рана, разположена на заден десет крак на кон. Категорично
е становището на експерта- ветеринарен лекар, че изображението не показва
прясно причинена рана, каквато би следвало да е, ако беше заснета в деня на
причиняването й или дори на следващия ден.
Безспорно
е установено по делото е, че подс. Д. е управлявал
МПС, което е насочил към седящия върху кон пострадал Р., последвало е падне на
земята от пострадалия, вследствие на което последният получил средна телесна
повреда, изразяваща се в компресионно счупване на
тялото на V поясен
прешлен причинило трайно затрудняване движението на снагата по смисъла на
чл.129 от НК, както и други по- леки увреждания, осъществяващи признаците на
леки телесни повреди и погълнати от тази по чл.129 от НК. Тези факти обаче не могат
да обосноват причинна връзка между поведението на подсъдимия и настъпилата увреда на пострадалия, доколкото липсват събрани доказателства
в тази насока, каквито вече и не биха могли да се установят.
По
делото е налице предположение, конят да се е подплашил в резултат от действията
на водача на МПС. Налице са показания на св. М., които загатват такава възможна
хипотеза. Същата обаче остават само предположение, доколкото липсват обективно установени данни за извършени
нарушения при управлението на МПС от страна на неговия водач- подсъдимия, които
да са в причинна връзка с причиненото телесно увреждане на пострадалия. А
осъдителна присъда не може да почива на предположения.
Дори
и да се приеме, че управлявайки процесното МПС
подсъдимият е създал опасност за стоящия в близост до МПС ездач /за което
доказателства не се събраха/, то деятелността на подс.
Д. не би могла да се квалифицира от материалноправна
страна, нито като престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ от НК, нито като такова по
чл.133 от НК, а и по чл.129 от НК /ако имаше доказателства за противоправност в поведението на подсъдимия, каквито няма
събрани/. От **** значение при квалификация на деянието в случая би било
обстоятелството, че подс. Д. е водач на МПС, която
дейност се явява правно регламентирана и с повишена опасност, както и че местопроизшествието
е станало в земеделски имот, използван за пасище, заградено с електропастир, поради което и същото не съответства на тълкуването, вложено в легалната дефиниция на понятието „път“,
дадено в разпоредбата на § 6, т.1 от ЗДвП,
а именно „Всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено
използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към
пътищата се приравняват и улиците“. При това
положение не биха били приложими за случая правилата на ЗДвП и ППЗДвП, поради което би следвало задължително да се приложи
Постановление на Пленума на ВС на РБ № 1/17.01.1983
г. по н. д. 8/1982 г., което след измененията на НК през 1982 г., в мотивната си част по т. 1, приема, че лица, за които не
важат правилата за движение не могат да бъдат субекти на престъпления по
транспорта, и спрямо тях следва да намерят приложение нормите на чл.123
и чл.134 от НК.
Съобразно вида на процесната телесна повреда
/средна/, приложима в случая би била разпоредбата на чл.134 от НК, която обаче
е бланкетна и би следвало да се запълни с
нарушените от водача на МПС правила, съобразно чл.11 от Наредба №
39/29.01.2004 г. на Министерството на транспорта и съобщенията,
регламентиращ изискванията към специалната подготовка и личностните качества на
водачите на МПС, придобили съответните
категории и подкатегории. Такива обстоятелства обаче
нито са разследвани, нито са посочени в обвинителния акт, така че да е възможно
евентуално изменение на обвинението, нито е възможно да се установят с
необходимата степен на категоричност на настоящият етап в производството по
делото въз основа на целия обем от събрани доказателства.
Извън горепосоченото, съдът счита възражението на защитата на
подсъдимия за допуснато процесуално нарушение в досъдебното производство, тъй
като наблюдаващия прокурор с постановление от 17.02.2020 г. е отменил
постановление за привличане от 03.12.2019 г. на водещия разследването, счетено
като постановление на равен нему прокурор по същото дело и при липса на такива
правомощия. Постановлението от 03.12.2019 г. за привличане на обвиняемия и
вземане на мярка за неотклонение е акт на разследващия по делото полицай, като
съобразно чл.196 ал.1 т.7 от НПК при упражняване на ръководство и надзор
прокурорът може да отменя по свой почин или по жалба на заинтересованите лица
постановленията на разследващия орган.
По изложените мотиви съдът призна подс. Д.
за невинен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.129
ал.1 от НК и на основание чл.304 от НПК го оправда по повдигнатото му в този смисъл
обвинение.
Веществените доказателства по делото- 2 броя мобилни
телефони, предадени от Т.Н.Г. следва да се върнат на правоимащата
Г. след влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189 ал.4 от НПК, направените по делото
разноски в размер на 168 лева от
досъдебното производство, както направените по делото разноски в съдебното
производство размер на 1606,10 лева следва останат за сметка на Държавата.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МТ