№ 2881
гр. София, 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Диана Василева
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело
№ 20231100503731 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №20067853/18.11.2022г., постановено по гр.д. №5050/2021г.
по описа на СРС, 141 състав, е признато за установено на основание чл.422 от
ГПК, че „Н.П.К.“ ЕООД дължи на Д.Я.М., действащ като ЕТ „ДМ – Д.М.“, на
основание чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1, във вр. с чл.44 от
ЗЗД във вр. с чл.535 от ТЗ, сумата от 1877,98 лева, представляваща
задължение, поето по запис на заповед, издаден на 29.03.2019г., с падеж на
30.05.2019г., заедно със законната лихва от 09.09.2020г. до погасяване на
задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение
№206/12.10.2020г. по ч.гр.д. №43978/2020г. на СРС, 141 състав. Осъдено е
„Н.П.К.“ ЕООД да заплати на Д.Я.М., действащ като ЕТ „ДМ – Д.М.“ на
основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 337,56 лева, разноски в заповедното
производство, и сумата от 399,56 лева, разноски в исковото производство.
Постъпила е въззивна жалба от ответника „Н.П.К.“ ЕОО,
представлявано от управителя М.Р., срещу решението в цялост, като се
излагат оплаквания, че при постановяването му са допуснати съществени
нарушение на съдопроизводствените правила, както и, че е неправилно и
1
необосновано. Исковата молба била нередовна, тъй като в нея били изложени
единствено твърдения за издаден запис на заповед. В хода на производството
било установено договорно основание на претенцията – договор за заем от
29.03.2019г., но без в исковата молба да са посочени обстоятелства във връзка
с договора за заем, като не било обсъдено и възражението на ответника за
недоказано предаване на сумата по записа на заповед и договора за заем. В
записа на заповед не било достатъчно индивидуализирано мястото на
плащане, като бил посочен непълен адрес. Поради изложеното моли
решението да бъде отменено изцяло и да бъде постановено друго, с което
предявеният иск да бъде отхвърлен.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
насрещната страна Д.Я.М. в качеството му на ЕТ „ДМ – Д.М.“, чрез
пълномощника адв. М. М., с който жалбата се оспорва и се прави искане за
потвърждаване на обжалваното решение. Счита, че липсата на твърдения за
конкретно каузално правоотношение не съставлява нередовност на исковата
молба. По делото не били въведени твърдения от страните за наличие на
каузално правоотношение във връзка с издадения запис на заповед, поради
което не следвало да бъде обсъждан представеният от вещото лице договор за
заем. Счита, че записът на заповед е редовен и съдържа всички задължителни
реквизити.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства
и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно,
като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание
2
чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Фактическите и правни
констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в
атакувания съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Събраните в първата
инстанция доказателства са правилно обсъдени и преценени от
първоинстанционния съд към релевантните за спора факти и обстоятелства и
с оглед обстоятелството, че пред настоящата инстанция не са ангажирани
нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят
установената от районния съд фактическа обстановка в мотивите на
настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново приетите по
делото доказателства. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.415
във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД във вр. чл.538, ал.1 от ТЗ
за установяване дължимостта на вземането, за което е издадена заповед за
незабавно изпълнение по ч.гр.д. №43978/2020г. по описа на СРС, 141 състав.
Видно от приложения в оригинал към заявлението по чл.417 от ГПК
запис на заповед, издаден на 29.03.2019г., ответното дружество „Н.П.К.“
ЕООД се е задължило безусловно да плати на Д.Я.М., действащ като ЕТ „ДМ
– Д.М.“ сумата от 1877,98 лева, удостоверено с подпис на издателя. Записът
на заповед е редовен от външна страна и съдържа всички посочени в чл. 535
от ТЗ реквизити. Вземането по записа на заповед е изискуемо предвид
настъпилия падеж – 30.05.2019г. Върху записа на заповед липсва отбелязване
сумата да е платена. Ответникът, чиято е доказателствената тежест в процеса
да установи, че задължението е платено, не е ангажирал твърдения и
доказателства в тази насока.
Съобразно разясненията, дадени в т. 17 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на
ВКС, предметът на делото по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, се
определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за
съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена
заповедта за изпълнение, а подлежащото на изпълнение вземане в хипотезата
на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК въз основа на запис на
заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект. При
редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване
на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото
3
от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и
съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като
поемател и длъжника-издател по повод или във връзка с което е издаден
записът на заповед. С въвеждането твърдения или възражения от поемателя
или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във
връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието
на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната
книга. Само в последната хипотеза в производството по чл. 422 ГПК на
изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията,
основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на
вземането по записа на заповед, като по правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за
разпределение на доказателствената тежест всяка от страните доказва
фактите, на които основава твърденията и възраженията си, и които са
обуславящи за претендираното, съответно отричаното право - за
съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед.
В случая в исковата молба като основание за възникване на спорното
вземане е посочен единствено записът на заповед, послужил като документ по
чл.417, т.9 от ГПК за издаване на заповедта за незабавно изпълнение. С
отговора на исковата молба ответникът е възразил, че не дължи сумата по
записа на заповед, защото няма никакви отношения с ищеца и не е получавал
парична сума от него.
В качеството му на абстрактна правна сделка редовният от външна
страна запис на заповед доказва вземането на поемателя за обещаната от
издателя парична сума, което вземане е предмет на делото в производството
по чл.422, ал.1 от ГПК. Наличието на редовен от външна страна запис на
заповед, посочен в исковата молба като единствен източник на
установяваното по реда на чл.422, ал.1 от ГПК парично вземане, освобождава
ищеца от задължение да доказва съществуването на каузално
правоотношение с издателя като причина за издаване на записа на заповед.
Доказването на каузалното правоотношение в този случай е в тежест на
ответника - издател на записа на заповед, и то при условие, че същият е въвел
своевременно в процеса възражения за несъществуване на вземането по
записа на заповед, основани на каузално правоотношение с издателя. В хода
на процеса ответникът не е противопоставял възражения за несъществуване
на вземането по записа на заповед, изведени от конкретно каузално
4
правоотношение, а е твърдял, че между него и ищеца няма други отношения,
и че не дължи сумата по записа на заповед, тъй като не е получавал пари от
ищеца. Процесуалната позиция на ответника следва да се квалифицира като
общо оспорване на вземането по записа на заповед и с оглед указанията в
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС не създава задължение за ищеца да сочи и да доказва каузално
правоотношение като основание за възникване на вземането, чието
съществуване е доказано с редовния от външна страна и действителен запис
на заповед.
Възражението на ответника, че в процесния запис на заповед бил
посочен непълен адрес за място на плащане, съдът намира за неоснователно.
В процесната ценна книга е посочено място на плащане гр. София, ул. ****.
Липсата на индивидуализация на точния адрес в населеното място, посочено
при място на плащане, се запълва от адреса, посочен до наименованието на
издателя, а именно – гр. София, ул. ********, с оглед разпоредбите на чл. 536,
ал.3 и ал. 4 от ТЗ (в този смисъл решение № 21 от 04.07.2014 г. на ВКС по т.д.
№ 1348/2013 г., І Т.О.).
Предвид изложеното съдът приема, че записът на заповед удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане на ищеца срещу ответника за сумата от
1877,98 лева.
Поради изложеното и предвид съвпадане на изводите на двете съдебни
инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на
основание чл.271, ал.1 от ГПК.
При този изход на спора на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в
размер на 500 лева.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20067853/18.11.2022г., постановено по
гр.д. №5050/2021г. по описа на СРС, 141 състав.
ОСЪЖДА „Н.П.К.“ ЕООД да заплати на Д.Я.М., действащ като ЕТ
5
„ДМ – Д.М.“ разноски за въззивната инстанция в размер на 500 лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6