Р Е Ш
Е Н И Е
№490
гр.Кюстендил, 11.03.2024г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на шести март две хиляди двадесет и четвърта
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
секретар Антоанета Масларска и с
участието на прокурор Михаил Крушовски от ОП Кюстендил, като разгледа
докладваното от съдия Карамфилова КАНД №73/2024г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.63в
от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.
Е.Д. *** чрез адвокат С. ***,
пл.“Съединение“ №3, ет.4, офис 411 обжалва решение №326/22.12.2023г. на КРС,
постановено по АНД №820/2023г. Развиват се съображения за незаконосъобразност
на съдебния акт, представляващи касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 и т.2
от НПК. Иска се отмяна на решението и
отмяна на ЕФ, алтернативно – отмяна на решението и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав. Претендират се разноски.
Ответникът чрез процесуалния
представител, в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на
жалбата и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила като
законосъобразно. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Заключението на прокурора от ОП
Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба и правилност на въззивния
съдебен акт.
Предмет
на касационно оспорване е решение на КРС №326/22.12.2023г., постановено по АНД
№820/2023г., с което е потвърден ЕФ
серия К №7509804 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система на ОДМВР – Кюстендил. Е.Д. ***, на основание
чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, е санкциониран като му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 лв., за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
КРС е потвърдил ЕФ като
законосъобразен, приемайки че е издаден при липса на процесуални нарушения,
както и поради доказаност на противоправното деяние от обективна и субективна
страна.
Касационната жалба е допустима –
подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу
съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния
срок по чл.211, ал.1 от АПК.
В пределите на служебната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост
на оспореното решение на КРС. Същото е и правилно, по следните съображения:
Производството пред въззивния съд е започнало по жалба на Е.Д. *** срещу с ЕФ серия К №7509804, издаден от ОДМВР – Кюстендил. Прието е, че на
15.04.2023г. в 15.45ч., в с.Гърляно на ПП І-6, км9+000 посока ГКПП Гюешево, при
разрешена за населено място скорост на движение от 50 км/ч, нарушителят е
управлявал товарен автомобил АУДИ КУ 7 рег.№РВ****СТ
със 72 км/ч /приспаднат толеранс от 3 км/ч в полза на водача/. Безспорно е, че
нарушението е установено и заснето с мобилно техническо средство ТFR1-М 523. Изготвен е клип №36694. След направена справка е
установен собственика на МПС-то – А. Г.А., която обаче е подала декларация по
чл.189, ал.5 от ЗДвП с посочен водач на автомобила Е.Д.Д.. За констатирано
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е издаден атакувания ЕФ.
Представени
са доказателства за годността и техническата изправност на АТТС – у-ние за
одобрен тип средство за измерване №10.02.4835, протокол
№2-20-23/04.04.2023г. от проверка на
мобилна система за видеоконтрол, протокол за използване на АТСС, протокол за извършено
обучение.
Прието
като доказателство е и писмо №11-00-148/10.11.2023г. на ОПУ – Кюстендил, от
съдържанието на което се установява, че посочания км9+000 попада в границите на
населеното място на с.Гърляно, обл.Кюстендил.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП
в относимата редакция към момента на извършване на нарушението - ДВ
бр.54/2017г., при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да
се управлява МПС или отнемане на контролни точки, се издава ЕФ. Безспорно в
случая противоправното деяние е установено именно по посочения от закона начин
– чрез клип №36694, изведен от паметта на АТСС - мобилно техническо средство ТFR1-М 523. За нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП при хипотезата
на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП се налага административно наказание „глоба“ от 100
лв. и не се отнемат контролни точки по Наредба №Iз-2539/17.12.2012г.
Следователно правилно АНО е провел съкратената процедура по чл.189, ал.4 от ЗДвП за санкциониране на административно нарушение.
Събраният доказателствен материал КАС намира
за достатъчен, за да обоснове извод за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Представеният клип, протокол №1139р-2340/18.04.2023г., представляващ
Приложение №1 към чл.10 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. и писмо
№11-00-148/10.11.2023г. на ОПУ – Кюстендил, доказват мястото и времето на
извършване на нарушението – населено място с.Гърляно, обл.Кюстендил, ПП І-6, км
9+000, 15.45ч., както и измерената скорост – 72 км/ч след приспаднат толеранс
от 3 км/ч. Клипът се явява годно веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес, доколкото е направен от изправно АТСС.
Касационният съд не споделя възраженията в жалбата за нарушаване правилата за
използване на АТТС с оглед недоказване годността на средството за измерване,
доколкото удостоверението за одобрен тип е с изтекъл срок на валидност.
Действително чл.4, ал.1 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. предвижда, че за осъществяване на контрол на
участниците в движението по пътищата следва се използват АТСС, пуснати на
пазара и/или в действие по реда на ЗИ, притежаващи удостоверение за одобрен тип
и вписани в регистъра на Българския институт по метрология. Изхождайки обаче от
разпоредбите на чл.26, ал.1 от ЗИ, който гласи, че контрола на средствата за
измерване се извършва чрез одобряване на типа, първоначална проверка и
последваща проверка и от чл.30, ал.5 от ЗИ, според който когато срокът на
валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за
измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип,
касационният съд приема, че мобилното средство ТFR1-М
523, с което е установено и заснето нарушението е годно за употреба. Представеното
у-ние за одобрен тип по делото е със срок на валидност 24.02.2020г., но
средството за измерване към датата на извършване на нарушението 15.04.2023г. е
било в употреба и е било преминало последваща проверка, съгласно ЗИ /срав.
протокол №2-20-23/04.04.2023г./. Следователно
мобилната система е била напълно годна да измери скоростта на пътното превозно
средство.
Не са основателни и възраженията във връзка
със знак В26. Никъде нито в ЕФ, нито в протокола по чл.10 от Наредбата не се
твърди за наличие на такъв знак за ограничение на скоростта. Ясно и
безпротиворечиво е посочено, че нарушението е извършено в населено място,
поради което ограничението следва по силата на закона. Протоколът е официален
документ и след като не е оспорен същия се ползва със съответната материална
доказателствена сила за установените с него обстоятелства.
Касационната инстанция не счита, че така
посочената правна квалификация на нарушенето по чл.21, ал.2 във вр.с ал.1 от ЗДвП води до съществено процесуално нарушение. От изложената в ЕФ фактическа
обстановка се извеждат ясно обективните предели на обвинението, касателно
нарушение за скорост в населено място. Следователно посочването на ал.2 във
вр.с ал.1 на сочената правна норма не води до неяснота относно извършеното
противоправно деяние.
По горните съображения КАС намира, че
административното нарушение е доказано от обективна и субективна страна, поради
което ЕФ се явява законосъобразен. Като е формирал идентичен правен извод
въззивният съд е постановил правилно решение, което ще бъде оставено в сила.
С оглед изхода от спора съдът присъжда на
ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., на основание
чл.63д, ал.3 от ЗАНН във вр.с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Воден от горното и на основание
чл.221, ал.2 от АПК, Административният съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №326/22.12.2023г. на Кюстендилския районен
съд, постановено по АНД №820/2023г.
ОСЪЖДА Е.Д.Д.,
ЕГН ********** *** да
заплати на ОДМВР – Кюстендил, ул.“Цар Освободител“ №12 юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв. /осемдесет/.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: