Р Е Ш
Е Н И
Е
№537 13.02.2024 год. гр. Стара Загора
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд
в публично заседание на осемнадесети
януари през две хиляди двадесет и
четвърта год. в състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретаря Ива
Атанасова и с участието на прокурора М.Д. като разгледа докладваното от
съдия М. Русев КАН дело №326 по описа за
2023 год., за да
се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на Г.Ю.Ч. от с. ***, чрез пълномощника си по делото адв. А.Б.
против Решение №234/29.09.2023 год., постановено по АНД №669/2023 год. по описа
на Районен съд Казанлък, с което е потвърдено Наказателно постановление №209/03.04.2023
год. издадено от Директора на РДГ гр. Стара Загора с наложената на касатора
„глоба“ в размер на 500.00 лв..
С касационната жалба се твърди, че
решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като показанията на свидетелите
на защитата не са опровергани и не противоречат на останалия събран по делото
доказателствен материал. Излага подробни
съображения относно допуснати нарушения при кредитирането на разпитаните по
делото свидетели, като иска да се приеме, че е налице допуснато съществено процесуално нарушение
при реализирането на административно наказателната отговорност, тъй като наказаното
лице е неграмотно и не е разбирала за какво е наказана. Твърди, че е Ч. е
закупила дърва от Т., като не е знаела, че за тези дърва няма да й бъде
предоставен превозен билет. На касаторката е наложено и друго административно
наказание глоба, за това, че е съхранявала процесните дърва, но без контролна
марка, което обаче било отменено от съда с решение от 28.09.2023 год.,
постановено по АНД №666/2023 год. по описа на Районен съд Казанлък. Излага също
така и доводи, че не е посочен часа на извършване на нарушението, както и че
липсва описание на обстоятелствата по извършване на административното
нарушение. Като основание за налагане на
наказанието е посочен чл.266, ал.1 от Закона за горите, но не е посочено кое от
съдържащите се в разпоредбата предложения е точното основание за налагането на
глобата. Твърди също така, че като нарушена е посочена разпоредбата на чл.213,
ал.1, т.2 от Закона за горите, която обаче не е приложима в конкретния случай,
тъй като за посочените дърва има издаден превозен билет.
Ответника
Директора на Регионална дирекция по горите Стара Загора, в представения отговор
на касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност. Счита, че
в случая е без значение начена на закупуване на дървесината, като е достатъчен
факта, че Ч. няма превозен билет за съхраняваната дървесина. Часът на
нарушението не е елемент от фактическия състав на административното нарушение.
Неправилно се твърди, че свидетелите Т. и К. са заинтересовани страни по
делото. Същите са свидетели по извършването на нарушението, съответно това
качество имат и в процеса. Що се отнася до другото наказателно постановление,
което е отменено от съда, счита, че се касае за различни изпълнителни деяния,
като и мотивите за всяко едно от тях е нормално да бъдат различни. Оспорва
оплакването, че е налице маловажност на осъщественото административно
нарушение. В заключение поискано да се постанови решение, с което да се
потвърди обжалваното решение на Районен съд Казанлък. В съдебно заседание се
представлява от юриск. Т., която поддържа подаденият отговор на касационната
жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в
съдебно заседание дава заключение за неоснователност на жалбата поради което
счита, че съдебното решение следва да бъде оставено в сила.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни
основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
С наказателно постановление №209/03.04.2023
год. Директора на Регионална дирекция по горите гр. Стара Загора е ангажирал
административно наказателната отговорност на Г.Ю.Ч. на основание чл.266, ал.1
от Закона за горите за това, че на 10.03.2023 год. в двора на къщата си в с. ***
съхранява 0.5 пространствени кубични метра дърва за горене от бук, нарязани на
около 30 см. дължина, непридружени с превозен билет в нарушение на чл.213, ал.1,
т.2 от Закона за горите.
За да потвърди наказателното
постановление Районен съд Казанлък е приел за безспорно установено извършването
на административното нарушение от страна на касатора, а при реализирането й не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. От фактическа страна
е прието по делото, че на 10.03.2023 год. в *** съхранява в двора си 0.5
пространствени кубически метра дърва за горене от бук, непридружени с превозен
билет. Изложил е и доводи за неприложимост на чл.28 от ЗАНН.
Касационната жалба е подадена в законово установения
срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
В
конкретния случай, е безспорно установено, че на посочените в наказателното
постановление дата и място, касатора е съхранявала 0.5 куб. пространствени
метра дървесина – бук. Всъщност това обстоятелство не е спорно между страните
нито относно вида на дървесината, нито относно нейното количество. Ирелевантно
за случая от кого, кога и по какъв начин е придобита тази дървесина, както и
дали продавача притежава превозен билет или не. Разпоредбата на чл.213, ал.1,
т.2 от Закона за горите, предвижда забрана за съхраняване на дървесина, която
не е придружена с превозен билет. В случая са безспорно установени всички
елементи от фактическия състав на административното нарушение, както и е налице
надлежно им описание в обжалваното наказателно постановление.
По
аргумент от чл.213 от Закона за горите, която норма забранява съхраняването на
дървесина без контролна марка, без превозен билет и без документ за произход,
се налага извода, че всеки който държи дървета е длъжен да докаже откъде се е
снабдил с тях и така да отхвърли съществуването на материално правно основание
за ангажиране на отговорността му по Закона за горите. На маркиране с цел установяване
на произход подлежат и дърветата, добити извън горските територии и горите. Разпоредбата
на чл.213, ал.1, т.2 от Закона за горите, забранява съхраняване на дървесина
без превозен билет, което е установено по безспорен начин по делото.
Размера
на административното наказание е правилно определен от Районният съд Казанлък с
оглед количеството на съхраняваната дървесина и имущественото състояние на
касатора и с оглед на предвидения минимален размер на санкцията в закона.
По
отношение на наведените в касационната жалба оплаквания, съдът намира същите за
неоснователни. На първо място не е необходимо посочването на час на извършване
на административното нарушение, тъй като в ЗАНН като задължителен реквизит на
акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление
е предвидено посочване на дата на извършване на нарушението, но не и час.
Разпитаните в съдебно заседание свидетели К. и Т., не са заинтересовани по
смисъла на закона лица. К. е горския служител установил извършеното
административно нарушение и съставил АУАН, а Т. е служител на МВ и свидетел по
установяването на нарушението и при съставянето на АУАН. В развилото се съдебно
производство същите имат качеството на свидетели по смисъла на закона по
установяването на административното нарушение. Техните показания имат същата
доказателствена сила, каквато имат и показанията на доведените от страна на Ч.
свидетели Н.И., Ш.П. и Т. Т.. Всъщност
нито един измежду И.П. и Т., твърдят, че в момента на проверката е имало
наличен превозен билет у наказаното лице Г.Ч..
Наличието
на друго постановено съдебно решение не представлява доказателство за липсата
или наличието на извършено административно нарушение, изразяващо се в съхраняването
на дървесина без превозен билет. Същото макар и да е постановено между същите
страни, касае друго административно нарушение, различно от процесното и не
обвързва по никакъв начин настоящия съдебен състав при решаването на настоящия
казус.
Налице е правилно
определяне санкционната разпоредба от страна на ответника по касация и като е
потвърдил потвърждаване на наказателното постановление, районният съд е
приложил правилно материалния закон. Съдът споделя и доводите за липсата на
предпоставките на чл.28 от ЗАНН в случая.
При
извършената служебна проверка на решението, съдът намира, че същото е
постановено при съблюдаване на съдопроизводствените правила, осигурено е
участието на жалбоподателя и неговия процесуален представител, като по този
начин е гарантирано и правото му на защита,
а същото е постановено и при правилно приложение на материалния закон.
Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2,
предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №234
от 29.09.2023 год., постановено по АНД №669/2023 год. по описа на Районен съд Казанлък.
Решението не подлежи на
обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.