Решение по дело №2257/2019 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 74
Дата: 27 януари 2020 г. (в сила от 25 февруари 2020 г.)
Съдия: Ростислава Янкова Георгиева
Дело: 20193630102257
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

74/27.1.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, единадесети състав

На петнадесети януари през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                              Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Давидкова

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №2257 по описа на ШРС за 2019 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са  три обективно съединени положителни установителни иска с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.124 от ГПК.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от “***” ЕАД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.*** 4, ***, сграда 6, съдебен адрес:***, чрез адв.В. Н.от САК срещу А.К.Ю., с ЕГН**********,***. 

Ищцовото дружество твърди, че на 17.10.2016 год. между “***” ЕАД и ответника А.К.Ю. бил сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца с абонаментен план „Нон Стоп 29.99 с неограничени национални минути“ със стандартен месечен абонамент в размер на 29.99 лева с активирана 40% промо отстъпка от месечния абонамент за 24 месеца.  Ю. не изпълнявал задълженията си по договора, като за периода 15.11.2016 год. – 14.02.2017 год. имал неплатена сума в размер на 57.32 лева, включваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги. На същата дата – 17.10.2016 год. по повод сключения договор с предпочетен номер между ответника и ищцовото дружество бил сключен Договор за лизинг, по силата на който ищцовото дружество в качеството му на лизингодател предоставил за временно и възмездно ползване на ответника устройство марка LENOVO B Black с обща лизингова цена в размер на 151.57 лева, платима от лизингополучателя чрез извършване на 23 месечни вноски, всяка в размер на 6.59 лева. Във връзка с този договор ответникът дължал сумата от 144.98 лева, представляваща лизингови вноски за периода от 15.11.2016 год. до 14.04.2017 год. На 14.12.2016 год. между страните бил сключен и Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца, с абонаментен план „НонСтоп 24.99 с неограничени национални минути“ със стандартен месечен абонамент в размер на 24.99 лева, с активирана 36.01% Промо отстъпка от месечния абонамент за 24 месеца. Ю. не изпълнявал задълженията си и по този договор, като дължал обща сума в размер на 66.25 лева, представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетния период 15.11.2016 год. – 14.02.2017 год.

Тъй като ответникът не изплатил дължимата сума ищцовото дружество на основание чл.410 от ГПК подало в Районен съд – гр.Шумен заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу Ю., в резултат на което било образувано ЧГД №1024/2019 год. по описа на ШРС. Тъй като след издаване на заповедта за изпълнение ответникът не е бил намерен на известните по делото адреси и връчването на заповедта за изпълнение е станало по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, за ищцовото дружество на основание разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е възникнало задължение да установи претенцията си по съдебен ред.

С настоящата искова молба предявяват три обективно съединени положителни установителни иска, като молят съда да признае за установено, че ответникът дължи на “***” ЕАД сумата от 268.55 лева, от които  57.32 лева – главница, представляваща незаплатени суми за предоставени мобилни услуги и абонаментни такси за периода 15.11.2016 год. – 14.02.2017 год. във връзка с мобилен номер ++359*********; 66.25 лева - главница, представляваща незаплатени суми за предоставени мобилни услуги и абонаментни такси за периода 15.11.2016 год. – 14.02.2017 год. във връзка с бмобилен номер ++359********* и 144.98 лева – главница за неплатени лизингови вноски за периода от 15.11.2016 год. до 14.04.2017 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумите.    Молят също съдът с решението си да осъди ответника да им заплати разноските по заповедното и настоящото производство. 

 В съдебно заседание за ищцовото дружество не се явява представител. От тяхно име е депозирана писмена молба на 06.12.2019 год., в която излагат становище по съществото на спора, като молят предявените искове да бъдат уважени изцяло.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били изпратени на ответника. В законоустановения едномесечен срок от негова страна не е бил депозиран писмен отговор.

В съдебно заседание ответникът се явява лично, като заявява, че признава изцяло предявените искове.

            ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 17.10.2016 год. между “***” ЕАД и ответника А.К.Ю. бил сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца с абонаментен план „Нон Стоп 29.99 с неограничени национални минути“ със стандартен месечен абонамент в размер на 29.99 лева с активирана 40% промо отстъпка от месечния абонамент за 24 месеца.  Ю. не изпълнявал задълженията си по договора, като за периода 15.11.2016 год. – 14.02.2017 год. имал неплатена сума в размер на 57.32 лева, включваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги.

На същата дата – 17.10.2016 год. по повод сключения договор с предпочетен номер между ответника и ищцовото дружество бил сключен Договор за лизинг, по силата на който ищцовото дружество в качеството му на лизингодател предоставил за временно и възмездно ползване на ответника устройство марка LENOVO B Black с обща лизингова цена в размер на 151.57 лева, платима от лизингополучателя чрез извършване на 23 месечни вноски, всяка в размер на 6.59 лева. Във връзка с този договор ответникът дължал сумата от 144.98 лева, представляваща лизингови вноски за периода от 15.11.2016 год. до 14.04.2017 год.

На 14.12.2016 год. между страните бил сключен и Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца, с абонаментен план „Нон Стоп 24.99 с неограничени национални минути“ със стандартен месечен абонамент в размер на 24.99 лева, с активирана 36.01% Промо отстъпка от месечния абонамент за 24 месеца. Ю. не изпълнявал задълженията си и по този договор, като дължал обща сума в размер на 66.25 лева, представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетния период 15.11.2016 год. – 14.02.2017 год.

Горепосочените задължения били индивидуализирани в няколко фактури, като ищцовото дружество в исковата молба претендира следните суми: 41.70 лева по фактура №**********/15.12.2016 год.; 61.05 лева по фактура №**********/15.01.2017 год.; 40.59 лева по фактура №**********/15.02.2017 год. и 125.21 лева по фактура №**********/15.04.2017 год.  

Тъй като ответникът не изплатил дължимата сума ищцовото дружество на основание чл.410 от ГПК подало в Районен съд – гр.Шумен заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу Ю., в резултат на което било образувано ЧГД №1024/2019 год. по описа на ШРС. Тъй като след издаване на заповедта за изпълнение ответникът не е бил намерен на известните по делото адреси и връчването на заповедта за изпълнение е станало по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, за ищцовото дружество на основание разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е възникнало задължение да установи претенцията си по съдебен ред.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от: Договор за мобилни услуги от 17.10.2016 год., Договор за лизинг от 17.10.2016 год., Запис на заповед от 17.10.2016 го., Приложение –ценова листа да абонаментни планове на частни лица от 17.10.2016 год., Договор за мобилни услуги от 14.12.2016 год.,Декларация – съгласие, Общи условия, Фактури, Пълномощни, Извлечение от търговския регистър, Платежни нареждания за заплатена държавна такса, както и от материалите, приложени по  ЧГД №1024/2019 год. по описа на ШРС.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че страните са били в облигационни отношения по силата на сключените между “***” ЕАД и ответника А.К.Ю. Договори за предоставени мобилни услуги и лизингови услуги за предоставени мобилни телефони. От представените като писмени доказателства по делото 4 броя фактури се установява, че в периода 15.11.2016 – 14.04.2017 год. ответникът е ползвал мобилни и лизингови услуги. В същото време обаче независимо от факта, че на последния са били издадени фактури на по-голяма стойност, предмет на претенцията на ищцовото дружество в настоящото производство е само сумата от 268.55 лева, формирана по следния начин: 57.32 лева – главница, представляваща незаплатени суми за предоставени мобилни услуги и абонаментни такси за периода 15.11.2016 год. – 14.02.2017 год. във връзка с мобилен номер ++359*********; 66.25 лева - главница, представляваща незаплатени суми за предоставени мобилни услуги и абонаментни такси за периода 15.11.2016 год. – 14.02.2017 год. във връзка с мобилен номер ++359********* и 144.98 лева – главница за неплатени лизингови вноски за периода от 15.11.2016 год. до 14.04.2017 год.

Не се спори между страните по делото, че К. не е заплатил посочените суми, поради което съдът намира, че така предявените положителни установителни искове се явяват основателни и доказани и следва да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество обща сума в размер на 268.55 лева, представляваща ползвани мобилни и лизингови услуги в периода 15.11.2016 год. – 14.04.2017 год., от която  57.32 лева – главница, представляваща незаплатени суми за предоставени мобилни услуги и абонаментни такси за периода 15.11.2016 год. – 14.02.2017 год. във връзка с мобилен номер ++359*********; 66.25 лева - главница, представляваща незаплатени суми за предоставени мобилни услуги и абонаментни такси за периода 15.11.2016 год. – 14.02.2017 год. във връзка с мобилен номер ++359********* и 144.98 лева – главница за неплатени лизингови вноски за периода от 15.11.2016 год. до 14.04.2017 год. В подкрепа на изложеното е и направеното от страна на ответника в съдебно заседание признание на исковете.  

С оглед изпадането си в забава ответникът дължи и законната лихва върху дължимата главница по всеки един от исковете, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 04.04.2019 до окончателното изплащане на сумата. 

С оглед задължението, визирано в разпоредбата на чл.7, ал.3 от ГПК служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, съдът при проверка на представените по делото писмени доказателства намира, че клаузите на сключените между страните договори отговарят на изискванията на ЗЗП и не са неравноправни.

С оглед изхода на спора ответникът дължи на ищцовото дружество и направените по заповедното и настоящото производство разноски в общ размер на 810 лева, представляваща заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък.   

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ

  

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.К.Ю., с ЕГН**********,*** ДЪЛЖИ НА “***” ЕАД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.*** 4, ***, сграда 6, съдебен адрес:***, чрез адв.В. Н.от САК сумата в размер на 268.55 лева /двеста шестдесет и осем лева и петдесет и пет стотинки/, от която 57.32 лева /петдесет и седем лева и тридесет и две стотинки/ – главница, представляваща незаплатени суми за предоставени мобилни услуги и абонаментни такси за периода 15.11.2016 год. – 14.02.2017 год. във връзка с мобилен номер ++359*********; 66.25 лева /шестдесет и шест лева и двадесет и пет стотинки/ - главница, представляваща незаплатени суми за предоставени мобилни услуги и абонаментни такси за периода 15.11.2016 год. – 14.02.2017 год. във връзка с мобилен номер ++359********* и 144.98 лева /сто четиридесет и четири лева и деветдесет и осем стотинки/ – главница за неплатени лизингови вноски за периода от 15.11.2016 год. до 14.04.2017 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 04.04.2019 год. до окончателното изплащане на сумата. 

ОСЪЖДА А.К.Ю., с ЕГН**********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА “***” ЕАД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.*** 4, ***, сграда 6, съдебен адрес:***, чрез адв.В. Н.от САК направените в хода на заповедното и настоящото производство разноски в общ размер на 810 лева /осемстотин  и десет лева/, включващи заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък.

            Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.  

                                                          

    РАЙОНЕН СЪДИЯ: