№ 559
гр. К., 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20225510102021 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл. 150 от СК.
Образувано е по искова молба от С. Е. Г., ЕГН **********, в качеството
й на майка и законен представител на малолетната Е. М. Б., ЕГН **********,
двете с адрес: ****, против М. Л. Б., ЕГН **********, с адрес: ****, тел.:
****. Твърди се, че ответникът е баща на малолетното дете Е. М. Б., род. на
**** г., ЕГН **********. С Протоколно определение от 11.12.**** г.,
постановено по гр. д. № **** г. по описа на РС-Казанлък за **** г.,
ответникът бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 200 лв.
Освен тази сума бащата не поемал други разходи, въпреки многобройните
молби и настояване от страна на майката. Твърди, че всички грижи по
отглеждане и възпитание на дъщеря им поела изцяло тя. Разходите за детето
за храна и облекло били като на всяко друго дете на шест години,
приблизително около 650 - 700 лв. Сочи, че детето имало сериозен
здравословен проблем. Поставена й била диагноза „С.М.А.С.С.“. Болестта
водела до мускулна слабост и силно ограничени движения и двигателни
затруднения. Детето имало самостоятелен седеж, но изправения стоеж бил
невъзможен. Това налагало непрекъснато обгрижване и помощ от страна на
майката. Съгласно **** г. на „****“ АД - С.З., Е. била с 95% ВСУ с чужда
помощ. Състоянието й поддържали чрез лечение и рехабилитационни
процедури, чрез които се подобрявала мускулната трофика на детето,
стимулирало се нервно-мускулната проводимостст, поддържала се
мускулната еластичност и се подобрявал обемът на движение на ставите.
Твърди, че по препоръка на специалисти посещавали различни болнични
заведения в цялата страна, в които провеждали рехабилитацията на детето. В
края на 2021 г. за периода 01.12.2021 г. - 11. 12.2021 г. били приети в
Отделение по физикална и рехабилитационна медицина при Специализирана
болница за рехабилитация - „Б.“ АД, гр. Б., където се наложило майката да
заплати престоя си като придружител на детето в размер на 55 лв. През месец
май 2022 г. детето било хоспитализирано в УМБАЛ „А.“ ЕАД - С., за което
1
при приемането му се наложило да направят бърз антигенен тест за детекция
на SARS-Cov2. Болниците, които посещавали били в различни градове, което
налагало да осигурява и заплаща транспорта на детето. Сочи, че за да
поддържа състоянието на Е., всеки ден посещавали рехабилитационни
процедури при д-р Х.Д. при „Индивидуална практика за здравни грижи Д.“ -
П.Б.. Сумата за рехабилитацията на детето за месец юли 2022 г., която
заплатила била в размер на 1200 лв., включваща процедури по индивидуална
гимнастика, частични лечебни масажи и електростимулация. Тези процедури
налагали ежедневно да пътуват от гр. К. до гр. П.Б., което водело до
допълнителни разходи за транспорт, които значително се увеличили с
нарастването на цените на горивата през последната година. Разходите за
рехабилитация и транспорт, които заплащала майката за Е. били
приблизително общо около 1500 лв. месечно. Голяма част от помощните
средства /корсети, шини, колички и др./ майката не можела да осигури,
поради липса на средства, които, в случай, че разполага би закупила, тъй като
били необходими на детето. Твърди, че живеела сама и сама се грижела за
детето им. Единствените средства, с които разполагала през месеца били 930
лв. /от ТЕЛК/ и издръжката, която ответникът заплащал за детето в размер на
200 лв. Поради необходимостта от постоянни грижи за детето, същата не
можела да започне работа, от която да осигурява допълнителен доход за
двете. Майката, заедно с детето живеела в гр. К., на посочения в исковата
молба адрес. Жилището представлявало апартамент от две стаи и кухня,
което се отоплявало на ток. Преките и непосредствени грижи, полагани от
майката за детето се изразявали в следното: Поради тежкото физическо
състояние на детето, то не можело да стои изправено, гръбнакът и мускулите
му били слаби, не можело да стъпва на краката си, изправянето му от седнало
положение било невъзможно, не можело да се обслужва само и да ходи. Това
налагало ищцата да е до него непрекъснато, да го облича, къпе, вдига от
леглото или столчето, на което е, в случай, че се наложи придвижване или
преместване на детето, майката го носела на ръце. От определяне на
издръжката на детето изминали почти 5 години, като през този период
нуждите на детето и неговите разходи се увеличили многократно. Освен това,
не само в страната, но и в световен мащаб се забелязвало рязко и драстично
покачване на цените на горивата, на газта, както за промишлените, така и за
битовите потребители. Налице било и забележимо поскъпване на ел.
енергията, които посочени фактори неминуемо водели и до увеличаването на
цените на стоките и на тези, необходими за ежедневната издръжка. Твърди, че
към момента сумата, която ответникът плащал за издръжката на Е. била
крайно недостатъчна за осигуряване на условия на живот, необходими за
правилното физическо и психическо развитие и най-вече за адекватното
лечение на болестта й.
От друга страна, ответникът получавал високи доходи от трудова
дейност и нямал задължения за издръжка към други лица. Сочи, че М. Л. Б.
имал регистрирана фирма и открит офис на И. в гр. К., на ****, поради което
същият, според нея, реализирал високи доходи от дейността си. Доколкото
знае, ответникът разполагал със собствено МПС и 1/2 ид. части от апартамент
в гр. К.. Посочва банкова сметка, по която може да бъде изплащано
задължението за издръжка: ****, открита в „ОББ“ АД, с титуляр С. Е. Г..
Моли съда да постанови решение, с което да измени присъдената с
2
Протоколно определение от 11.12.**** г., постановено по гр. д. № **** г. по
описа на РС-Казанлък издръжка, като осъди ответника да заплаща на детето
Е. М. Б., род. на **** г., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен
представител С. Е. Г., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 450
лева, считано от датата на депозиране на исковата молба до настъпване на
законни основания за промяна или прекратяване на издръжката, платима до
5-то число на текущия месец, ведно със законната лихва от датата на
изискуемостта до изплащането на всяка закъсняла издръжка. Претендира
разноски в производството.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника. Заявява, че подадената искова молба за увеличаване на издръжката
била допустима, но по същество неоснователна в претендирания й размер от
450 лв., който от своя страна бил прекомерен. От изложените в исковата
молба обстоятелства ставало ясно, че ответникът по делото редовно заплащал
по сметка на майката определената по взаимно тяхно споразумение издръжка
от 200 лв. Сочи, че до момента, действително почти пет години по-късно,
считано от датата на първоначалното й определяне, майката и законен
представител на детето не предприела действия, с които тази издръжка да
бъде увеличена. Имало твърдения само в началото на исковата молба, с които
ответникът не бил съгласен, а именно, че му били искани други суми и той не
ги давал, освен парите за издръжката. Когато му били поисквани други суми,
същият ги предоставял на майката. От друга страна, никой не бил спирал
майката след дори един-единствен отказ да предяви искова молба за
увеличаването на тази издръжка, каквото до момента същата не била сторила.
Това означавало, че издръжката според нея била в разумния размер - още
повече, че при определянето й през **** г. в размера на 200 лв., когато детето
било на една година и осем месеца, била в повече от на други подобни случаи.
Оспорва твърдението в исковата молба, че получавал високи доходи. Това не
било така, защото от 08.09.2021 г. до м. февруари 2022 г., включително,
същият бил безработен и това било известно на ищцата. На 12.01.2022 г. в
ТРРЮЛНЦ било вписано учреденото на негово име Еднолично търговско
дружество /ЕООД/ с наименование: „Б.-М“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. К., ул. **** (къща), в което дружество ответникът
бил управител и едноличен собственик на капитала, като нямало наети в него
лица на трудов или граждански договор. С други думи, не можел да си
позволи наемането на работна ръка, а каквото можел - го правел сам с личен
труд.
Ето защо, нямало как да е вярно твърдението в исковата молба, че М. Б.
получавал високи доходи от трудова дейност. Твърди, че като управител на
дружество М. Б. се осигурявал на минималния осигурителен праг от 710 лв.,
тъй като работел с личен труд. Върху сумата от 710 лв., за осигуровки същият
дължал и внасял ежемесечно в бюджета суми за осигуровки, пенсионно
осигуряване и данъци. Оставал му чист нетен месечен доход в размер на
438,99 лв. Ответникът бил наясно, че детето е пораснало и се нуждаело от по-
висока издръжка, вкл. и че са изминали 5 години от първоначално
определената. Затова, независимо и въпреки гореизложеното, независимо, че
ще му е трудно, ответникът предлага и е съгласен да поеме ежемесечна
издръжка на детето си в размер на 290 лв. (двеста и деветдесет лева). В този
3
размер можело да бъде постигнато споразумение между страните. Счита, че
по този начин и в този размер от 290 лв. заплащаната ежемесечна издръжка от
страна на бащата ще бъде достатъчна да покрива разходите на детето, още
повече, че същото получавало и средства от държавата. Дали били в точно в
посочения в исковата молба размер - не е ясно, но дори и в размер от 930 лв.
да е, детето ще получава месечно по 1220 лв. Тази сума, която детето ще
получава ежемесечно, следва да се вземе в предвид при преценка на размера
на средствата, с които разполага детето за месец. Заявява, че нуждата от
актуализация била явна, както с оглед изтеклия период от време, така и с
порастването на детето, но определено претендираната сума от 450 лв.
месечно била свръх завишена и не отговаряла на нуждите му. Не отговаряли
на истината твърденията в исковата молба, че майката отглеждала детето си
по цял ден сама, тъй като детето посещавало детска градина за периода от
8,30 до 12,30 часа. Оспорва твърденията, че майката заплаща по 1500 лв.
месечно за рехабилитация. Съобразявайки се с броя на дните в месеца и
твърденията за цената на процедурите, счита, че заплащаната сума за
рехабилитация на месец е 600,00 лева. Друг бил въпросът и дали всеки
пореден ден майката водила детето от гр. К. до гр. П.Б. - тъй като по този
начин тези процедури можело да се разтеглят още повече във времето.
Разликата от по 300 лева за гориво на месец също била преувеличена.
Следвало да се вземе предвид, че майката освен грижите, също имала
задължения да издържа детето си, а не то да се издържа само и единствено от
бащата. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК размерът на
издръжката се определял според нуждите на лицето, което имало право на
издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. За да бъде изменена
присъдената издръжка било необходимо да е налице трайно съществено
изменение на нуждите на издържания. Всичко гореизложено водело до
заключението, че претендираната издръжка в размер на 450 лв. била
прекомерна с оглед възрастта на детето и неговите нужди. За справедлив и
необходим размер на издръжката, която следвало да заплаща ответника,
намира, че била сумата от 290 лв. (двеста и деветдесет лева), за която сума
искът следва да бъде уважен, а за разликата отхвърлен, като неоснователен.
Претендира разноски в производството.
В съдебно заседание ищецът, чрез упълномощения процесуален
представител адв. Д., поддържа изложеното в исковата молба.
Ответникът, чрез упълномощения си процесуален представител адв. Д.,
оспорва претендирания размер на издръжката.
Заинтересованата страна АСП, Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.
К., редовно призована за датата на съдебното заседание, не изпрати
представител.
Съдът прикани страните да направят взаимни отстъпки и да бъде
сключена спогодба по делото, което предложение не бе прието, тъй като
законният представител на детето счита, че би направила отстъпка до сумата
от 400 лева месечно, докато ответникът предложи да заплаща 300 лева.
РС-Казанлък, като взе предвид събраните по делото доказателства и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
страна следното:
4
Видно от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за
раждане № **** г. на Община С.З., родители на детето Е. М. Б., родена на
**** г., са С. Е. Г., ЕГН ********** – майка и М. Л. Б., ЕГН ********** –
баща.
С протоколно определение, постановено по гр. д. № **** по описа за
**** г. на РС-Казанлък, съдебният състав одобрил постигнатата между
родителите на детето Е. спогодба, по силата на която бащата М. Б. е осъден
да заплаща месечна издръжка на детето Е., чрез неговата майка и законен
представител С. Г. в размер на 200,00 лева, считано от 03.10.**** г. по
банкова сметка, до настъпване на законно основание за нейното изменение
или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска
до окончателното й изплащане.
В хода на социалното проучване се установи, че детето живее със
своята майка на адрес: гр. К., *****. Жилището представлява двустаен
апартамент, собственост на бабата по майчина линия. За Е. няма обособена
собствена стая, а предвид здравословното й състояние, детето спи заедно с
майка си в спалнята, в която има свои лични принадлежности – учебни
материали, помагала и играчки.
На детето е издадено Експертно решение на ТЕЛК ***** г., издадено от
УМБАЛ „****“, гр. С.З. с диагноза: „С.М.А.С.С.“, с определени 95% вид и
степен на увреждане, с чужда помощ. В хода на социалното проучване
социалните работници са установили, че детето Е. е изцяло зависимо от
грижите на възрастен, не може да се придвижва самостоятелно като за целта
използва инвалидна количка. Има самостоятелен седеж, но не може да стои
изправена самостоятелно. Умее да се храни самостоятелно, но за всички
останали дейности от ежедневието има необходимост от указване на помощ.
Съобщава, когато иска да ползва тоалетна, но в част от деня ползва памперс,
тъй като за всяко преместване от една стая в друга се налага майката да я
носи на ръце. От раждането на детето превес в грижите е имала майката, а
след раздялата й с бащата на Е., тя полага всички грижи за детето си.
Състоянието на детето се поддържа чрез лечение и рехабилитация, чрез които
се подобрява мускулния тонус на детето, стимулира се нервно-мускулната
проводимостст, поддържа се мускулната еластичност и се подобрява обема на
движение на ставите. От социалния доклад и от разпита на свидетелката С.Т.,
баба на Е. се установява, че детето приема медикамента „Резиплан“ – сироп,
който се изписва на шест месеца, след едноседмичен престой в УБ „А.“, гр.
С..
Видно от фактура № **********/09.05.2022 г. и фискален бон към нея,
С. Г. е заплатила сумата от 35,00 лева за бърз антигенен тест за Ковид-19 към
УМБАЛ „А.“ ЕАД.
Е., заедно с майка си посещава рехабилитатор в „Индивидуална
практика за здравни грижи Д.“ гр. П.Б., където детето работи с рехабилитатор
– правят й масажи, гимнастика и стимулации. В хода на социалното
проучване бил проведен телефонен разговор с Х.С. – рехабилитатор, която е
потвърдила, че детето ежедневно посещава клиниката, придружено от майка
си, която го води с личен транспорт. За последните две седмици на м.
октомври посещенията били понеделник, сряда и петък, поради
5
ангажираността на специалиста. Процедурите били с времетраене един час
дневно, за което се заплащали 30,00 лева.
Видно от фактура № 3/12.07.2022 г. и фискален бон към нея, за лечебни
процедури – индивидуална гимнастика, частичен лечебен масаж,
електростимулация на детето Е. М. Б., майката С. Г. е заплатила сумата от
1200,00 лева.
По делото майката потвърди, а и в хода на социалното проучване, от
направена справка в интегрираната информационна система на АСП, се
установи, че за м. октомври 2021 г. Е. Б. била подпомагана от ДСП-К., на осн.
чл. 76 от ЗКУ – балнеолечение и рехабилитационни услуги със сума в размер
на 590,40 лева.
В периода 01.12. – 11.12.2021 г. детето, заедно с майка си, се е лекувало
в Отделение по физикална и рехабилитационна медицина при
Специализирана болница за рехабилитация „Б.“ АД – гр. Б., където по данни
на майката е заплатила 55,00 лева за придружител. Видно от Епикриза от
Отделение по физикална и рехабилитационна медицина, рехабилитационният
потенциал след проведеното лечение бил задоволителен, целите били
подобряване на мускулната трофика; стимулиране на нервно-мускулната
проводимостст; поддържане на мускулната еластичност; подобряване на обем
на движение в ставите. Отчетен бил резултата подобрение на
функционалните обективни показатели относно локалния статус, подобрен
бил мускулният дисбаланс; подобрен е двигателния дефицит на засегнатите
стави.
Видно от служебна бележка с изх. № 10/05.10.2022 г., Е. посещава ДГ
„С.“, гр. К. до обяд, по четири часа на ден, от 8,30 до 12,30 часа. Детето е в
предучилищна група, възпитател е г-жа М.. По данни на майката, въпреки, че
не заплаща ежемесечна такса за детска градина, през м. октомври 2022 г. е
заплатила 50 лева за консумативи на детето в градината.
С. Г. е безработна, от социалния доклад се установява, че не е
регистрирана в Дирекция „Бюро по труда“ като търсещо работа лице. По
делото не се спори, че доходите на Е. и майка й идват само от семейните
помощи за деца на осн. чл. 8д от ЗСПД, в размер на 930,00 лева и месечната
издръжка на детето от баща му в размер на 200,00 лева. Пред социалните
работници майката не е съобщила за допълнителни доходи или финансови
задължения.
Видно от декларация за семейно положение и имотно състояние от
28.10.2022 г. майката е декларирала, че не получава трудови възнаграждения,
а единствените й доходи са посочените по-горе. Притежава МПС марка: „О.“,
модел „А.“ и не притежава недвижими имоти и други вещи на значителна
стойност.
По делото се установи, че М. Б. е собственик на офис „****“, като за
извършената дейност получава комисионна, размерът на която варира между
1000 и 1200 лева месечно. Бащата съобщава, че има кредит към финансова
институция в размер на 5000 лева с месечна вноска от 355 лева.
Видно от справка в търговския регистър М. Б. е управител и едноличен
собственик на капитала на „Б.-М“ ЕООД.
6
Видно от удостоверение за доходите за периода м. март – м. септември
2022 г., бащата е реализирал брутен доход общо в размер на 4590,00 лева. За
периода м. октомври 2021 г. до м. февруари 2022 г. той няма реализиран
доход, поради обстоятелството, че е бил безработен. В декларация за
гражданство, жителство, гражданско, семейно и имотно състояние от
05.10.2022 г. Б. е декларирал следното материално положение: като
управител на дружеството „Б.-М“ ЕООД се осигурявал на минималния
осигурителен праг от 710 лв. Върху тази сума, за осигуровки внасял
ежемесечно в бюджета: 8% Здравни осигуровки (30) - или 56,80 лв.; 5%
Допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) - или 35,50 лв.;
18,3% Данък обществено осигуряване (ДОО) - или 129,93 лв.; 10% Данък общ
доход (ДОД) - или 48,78 лв. Общо за данъци и осигуровки плащал месечно:
271,01 лв. (двеста седемдесет и един лева и една стотинка). Нетния месечен
доход възлизал на 438,99 лв.
М. Б. живее на адрес: ****. Жилището е съсобствено между него и
майка му, представлява тристаен апартамент, като има обособен собствен кът
за Е., но пред социалните работници бащата е споделил, че детето никога не е
оставало да преспи в дома му.
В декларацията е посочил, че притежава МПС, марка ***, модел ***,
дизел, с първоначална регистрация 2004 година, закупено за 3300,00 лева.
Видно от справка от Агенция по вписванията за периода от 01.01.1991
г. до 08.11.2022 г., по името на М. Л. Б. са вписани следните прехвърляния: на
25.08.2022 г. той е продал с Договор за покупко-продажба на недвижим имот,
заедно с други трима съсобственици, поземлен имот, парцел 27, масив 102,
площ: 4001,000 кв. м, местност Е., обл. С.З., общ. К., гр. К.; на 24.09.2020 г. е
закупил чрез Договор за покупко-продажба на недвижим имот и е станал
съсобственик с още едно лице на жилище, апартамент, с площ от 82,500 кв.
м., кв. 80, обл. С.З., общ. К., ****; на 04.09.2020 г. с Договор за покупко-
продажба на недвижим имот е продал поземлен имот, парцел I-****, с площ
450,000 кв. м, в гр. К., ул. ****, заедно с жилищна сграда – еднофамилна, 60
кв. м и постройка на допълващо застрояване с площ от 10 кв. м; на 14.09.2021
г. е продал недвижим имот – жилище, апартамент с площ от 42,00 кв. м. в
****.
Изслушана на основание чл. 59, ал. 6 от СК майката С. Е. Г. заяви, че не
знае дали бащата има възможност да заплаща по-висока издръжка. Питала го,
и той отговорил, че не може да заплаща повече от 200 лева. Сочи, че всичко
се е оскъпило и за това иска увеличаване на издръжката. Най-вече парите
били нужни за ежедневните рехабилитации в гр. П.Б. и пътни. Заплащали 30
лева на ден, всеки ден и най-малко 20,00 лева и за гориво. Един път
кандидатствала за количка пред социалните. Количката струвала към 3000
лева, тъй като отпуснатите средства не стигали, използвала парите от
социалните и отделно от една фондация. Само веднъж кандидатствала за
помощ пред социалните през 2021 г. и получила 590,40 лева еднократно.
Възнамерявала отново да кандидатства. В резултат на рехабилитациите
детето имало подобрение. Повечето рехабилитатори работели с деца с ДЦП и
много трудно се намирали рехабилитатори за деца с нуждите на Е.. Тя била
със слаби мускули, а при ДЦП, децата били със стегнати. При Е. трябвали
електростимулации, масажи и гимнастика. Бащата бил съгласен детето да
7
посещава рехабилитациите. Майката била наясно, че ответникът продал имот
в гр. Я.. Тя не оспорва, че бащата на Е. й е дал не повече от 2000 лева от
продажната цена на апартамента. С оглед непрекъснатите грижи за детето, с
изключение на четирите часа, в които посещава детско заведение, майката е в
невъзможност да бъде трудово ангажирана.
Изслушан на основание чл. 59, ал. 6 от СК бащата М. Л. Б. заяви, че бил
безработен до м. февруари. През това време помагал финансово. Говорили за
увеличение на издръжката, но предпочел съдебно производство, за да може
съдът да определи размера. С нуждите на детето бил наясно, знаел, че ходи на
рехабилитации. Доходите му варирали – 700, 800, 1000, 1200. Средно на
месец получавал 1000 лева. От тези пари плащал 300 лева наем. Работел сам,
не можел да си позволи да има работници. Осигуровки също плащал всеки
месец. Фирмата била нова и поради тази причина нямал годишен финансов
отчет за 2022 г. Живеел в собствено жилище с родител, не плащал наем за
жилище. Твърди, че от продажната цена на апартамента дал на майката на Е.
10 000 лева, но нямал разписка за това, като парите тя ги поискала за
погасяване на нейни задължения и покриване на нужди, тъй като имала
задължения по кредити.
По делото бяха ангажирани гласни доказателства.
Свидетелката С.П.Т., майка на С. Г., заяви, че майката основно сама
отглеждала Е., като до някаква степен и тя помагала. Майката и детето
живеели сами в гр. К., а свидетелката живеела в гр. П.Б.. Майката изцяло
сама гледала детето, сутрин го водела на детска градина, от там на обяд го
вземала и идвали в П.Б. за рехабилитация, която свидетелката заплащала.
След това майката оставяла детето и то обикаляло из парка с акумулаторна
количка. Към 17,00 – 18,00 часа се прибирали обратно към К.. Майката сама
се справяла с детето. Свидетелката й помагала с гледането на детето, ако
майката имала работа за малко. Майката използвала автомобил постоянно за
пътуване за рехабилитация, водене на детето на градина, пазаруване в
магазин. Без кола тя не можела да се придвижва с детето. За рехабилитация и
пътни на ден й били необходими 50 лева. До колкото знаела от дъщеря си,
бащата много рядко давал суми извън издръжката и то ако му бъдат
поискани. Е. била почти пълен инвалид. Нямало как за 3-4 часа дневно
майката да работи. В 8,30 часа водела детето на градина, в 12,15 часа
трябвало да го вземе. Майката и детето ходели често по болници. В А.
болница ходели на всеки четири месеца за поставяне на инжекции. Сега
ежедневно приемала сироп, който замествал инжекцията. Със сиропа
заболяването се задържало на едно ниво. Едно шише от сиропа струвало
40000 лева, като за месец се използвали три шишета, цената се поемала от
държавата. Бащата не търсел детето. Обаждал се по телефона. Ако той имал
желание би било добре да отменя майката в непрекъснатите й грижи за
детето.
Свидетелката Й.А.Ш., без родство със страните, заяви, че била
приятелка на С.Т.. Не познавала бащата на Е.. С.Т. имала магазин и всеки ден
били заедно със свидетелката. Тя не знаела точната диагноза на детето, но то
се нуждаело от постоянни грижи. Майката и детето всеки ден идвали в П.Б.
за рехабилитация, до обед детето било на градина, след обяд били в П.Б..
Детето не можело нищо да прави само. Майката го вдигала за всяко едно
8
нещо, тя го хранела. Не им стигали средствата. От понеделник до петък имали
разходи – 30 лева рехабилитация на ден и 15 лева гориво от К. до П.Б. и
обратно. Нямало как да им стигнат тези пари. Изцяло бабата С. плащала
рехабилитацията. Бабата също изпитвала затруднения, защото нейният бизнес
не бил сигурен, имала магазин – един ден имало работа, друг ден нямало.
Бабата вземала от познати пари, които връщала, за кредити свидетелката не
знаела. С. не възпрепятствала контактите с бащата, била съгласна детето да
ходи при него.
В заключителната част на социалния доклад е отразено, че малолетната
Е. била във възраст, която поставяла все повече изисквания относно
задоволяване на потребностите й. С оглед защита интересите на детето било
необходимо да бъде присъдена издръжка в размер, съответстващ както на
реализираните месечни доходи за задоволяване на нейните основни
потребности, така и на действителния жизнен стандарт в страната.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 150 СК.
Изменение на предходно определена издръжка следва да бъде
допуснато само при наличие на изменение на обстоятелствата, въз основа на
които тя е присъдена.
В чл. 143, ал. 2 от СК законодателят е предвидил, че родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. В чл. 142,
ал.1 от СК законодателят е посочил, че размерът на издръжката се определя
според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на
лицето, което я дължи. Нуждите на лицето, което има право на издръжка, се
определят съобразно обикновените условия на живот за него, като се вземат
предвид възрастта, образованието, здравословното състояние и др.
Възможностите на дължащия издръжка се определят според неговите доходи,
имотно състояние, квалификация.
Разпоредбата на чл.150 от СК предвижда възможност за изменение на
издръжката при изменение на тези обстоятелства. Касае се до обстоятелства,
въз основа на които е била определена издръжката, т.е. относно нуждата от
издръжка и възможност за доставяне на издръжка. Законодателят предвижда,
че не всяка промяна дава основание за изменение на издръжката. За да се
уважи искът по чл. 150 СК, трябва да е налице трайно съществено изменение
на нуждите на издържания или на възможностите на издържащия.
Съдът приема, че е налице промяна в обстоятелствата, касаещи детето.
Предходният размер издръжка е определен почти преди пет години. Към
настоящия момент детето Е. е на възраст 6 години и 7 месеца, в
предучилищна група. Съдът намира, че израстването на детето в периода от
определяне предишния размер на неговата издръжка само по себе си води до
увеличаване на необходимите средства за издръжката му. Нуждите на ищеца
са обичайните за деца на неговата възраст, свързани с храна, дрехи,
занимания и други. Общите разходи за издръжката на домакинството на
майката, в което детето Е. се отглежда, се установява от самия факт на
биологичното съществуване на детето и не е необходимо да се доказва.
9
Отделно от това, по делото не е спорно, че детето страда от заболяване
„С.М.А.С.С.“, с определени 95% вид и степен на увреждане, с чужда помощ.
Детето Е. е изцяло зависимо от грижите на възрастен, не може да се
придвижва самостоятелно, като за целта използва инвалидна количка. Има
самостоятелен седеж, но не може да стои изправена. Умее да се храни
самостоятелно, но за всички останали дейности от ежедневието има
необходимост от указване на помощ. Не е спорно обстоятелството, а и от
доказателствата се установява, че детето има нужда от процедури по
индивидуална гимнастика, лечебни масажи и електростимулация, които са по
медицински препоръки и се заплащат. Здравословното състояние на Е. налага
посещение на различни болнични заведения в цялата страна, свързани с
лечението й и провеждане на рехабилитация, което е свързано с
допълнителни разходи за пътни и за придружител на детето. Това са
необходими допълнителни разходи в интерес на здравето на детето, защото с
тях се цели поддържане състоянието на детето.
Задължението за издръжка е за двамата родители, независимо на кого от
двамата е предоставено упражняването на родителските права. Родителят, в
чието домакинство детето се отглежда по принцип следва да поеме по-малък
дял от паричната издръжка, тъй като той предоставя на детето издръжка в
натура, с оглед съвместното им живеене и нуждата от посрещането на
разходите на домакинството. Установи се, че с оглед признатата 95% степен
на увреждане, детето има непрекъсната нужда от чужда помощ, която
получава от своята майка. Единственото време, в което майката е освободена
от тази грижа е от 8,30 до 12,30 часа в делничните дни, когато детето
посещава детска градина. Посещението в предучилищна група е в интерес на
детето, тъй като целта е то да общува с други деца, да се развива
интелектуално, съобразно възрастта си и да се социализира. През този кратък
период от деня, в който майката е освободена от задължението си да полага
непосредствени грижи за детето, не е оправдано да й се вменява задължение
да бъде трудово ангажирана, още повече, че по делото не се спори, че тя и
детето живеят сами и нейна е отговорността да се грижи за домакинската
работа и пазаруване.
С оглед гореизложеното, ответникът следва да поеме по-голям дял от
паричната издръжка на ищеца. В разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК
законодателят е предвидил, че минималната издръжка на едно дете е равна на
една четвърт от размера на минималната работна заплата. С Постановление
№ 37 от 24.03.2022 г. Министерският съвет е определил минималната работна
заплата за страната да бъде в размер на 710,00 лева. Този минимален размер
касае издръжката, дължима само от единия родител. Всичко гореизложено
води до извода, че са настъпили трайни промени в обстоятелствата, при които
размерът на издръжката е бил формиран. Измененията имат траен, необратим,
продължителен характер и обуславят увеличение размера на издръжката.
Освен това, следва да се има предвид, че в последните месеци се забелязва
покачване на цените на ел. енергията за промишлените и битовите
потребители, което води до увеличаване цените на хранителните продукти и
стоки от първа необходимост. Наблюдава се и увеличение в цените на
горивата.
Съгласно т. 5 от Постановление № 5/16.11.1970 г. на Пленума на ВС,
10
възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните
доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата родители дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с
възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите
на родителя, при когото се отглежда детето.
Усилията, които полага родителят във връзка с оглеждането на детето
се вземат предвид при определяне размера на издръжката, която този родител
дължи - т. 7 на Постановление № 5/1970 г. на Пленума на ВС. По делото се
установи, че и двамата родители на детето не са задължени да плащат
издръжка на други лица. Майката получава единствено месечни помощи за
отглеждане на дете с трайно увреждане до 18-годишна възраст, на осн. чл. 8д
от ЗСПД, в размер на 930,00 лева.
Видно от удостоверение за доходите за периода м. март – м. септември
2022 г., бащата е реализирал брутен доход общо в размер на 4590,00 лева. За
периода м. октомври 2021 г. до м. февруари 2022 г. той няма реализиран
доход, поради обстоятелството, че е бил безработен. В декларация за
гражданство, жителство, гражданско, семейно и имотно състояние от
05.10.2022 г. Б. е декларирал следното материално положение: като
управител на дружеството „Б.-М“ ЕООД се осигурявал на минималния
осигурителен праг от 710 лв. В съдебно заседание уточни, че реализира доход
средно месечно 1000-1200 лева. Декларирал е, че притежава 1/2 идеална част
от апартамент, находящ се в **** и че притежава МПС, марка ***, модел ***,
дизел, с първоначална регистрация 2004 година, закупен за 3300,00 лева, т.е.
установи се, че бащата получава трудови доходи над минималните за
страната. Освен това, след придобиване на идеална част от жилището в гр. К.,
той е реализирал допълнителни доходи чрез възмездни разпоредителни
сделки с недвижими имоти, съответно продажби на: поземлен имот, парцел
27, масив 102, площ: 4001,000 кв. м, местност Е., обл. С.З., общ. К., гр. К. и
жилище, апартамент с площ от 42,00 кв. м. в ****. По делото се установи, че
бащата е дал на майката парична сума, за да може тя да погаси задължения
към финансови институции, като сумата за която майката призна е в размер
на 2000 лева. Тези средства бащата не установи да ги е предоставил с оглед
отглеждането на общото им дете.
Вземайки предвид безусловното задължение на родителите да издържат
ненавършилите си пълнолетие деца, задоволявайки потребностите дори
преди своите собствени, настоящият съдебен състав намира, че за правилното
отглеждане на детето са необходими 700 лева месечно – съобразявайки
изискването с издръжката да се осигурят условия на живот, каквито детето би
имало, ако родителите живееха заедно. Тъй като детето е с увреждане, то има
нужда от повече средства за отглеждането си от обичайните за здрави деца на
неговата възраст. Освен от храна, дрехи, детето има нужда от значителни
средства за рехабилитация и допълнителни консумативи. От издръжката от
700,00 лева бащата следва да поеме заплащането на сумата от 400,00 лева, а
остатъка от 300,00 лева да бъде възложен на майката. Приоритетното участие
на бащата се определя от това, че в непосредствена тежест на майката са
ежедневните грижи по отглеждане и възпитание на Е.. Вярно е, че размерът
на издръжката зависи както от нуждите на детето, така и от възможностите на
родителя, но водещ все пак е интересът на детето.
11
Поради изложените съображения, съдът счита, че следва да присъди
месечна издръжка в размер на 400,00 лева, считано от датата на депозиране на
исковата молба – 29.08.2022 г. до настъпване на законни основания за
промяна или прекратяване на издръжката, платима до 5-то число на текущия
месец, ведно със законната лихва от датата на изискуемостта до изплащането
на всяка закъсняла издръжка. За разликата до претендираните 450,00 лева
искът следва да бъде отхвърлен, тъй като ответникът трябва да не бъде
поставян в невъзможност да задоволява екзестинциалните си нужди,
съобразно средния му месечен доход.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски, представляващи
възнаграждение за един адвокат в производството или ответникът следва да
заплати разноски в размер на 355,55 лева, съразмерно на уважената част от
иска.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 38,89 лв., съобразно отхвърлената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК, следва да бъде
осъден ответникът да заплати държавна такса върху увеличения размер на
издръжката, в размер на 288,00 лв., както и ДТ в размер на 5 лв. за издаване на
изпълнителен лист.
Мотивиран от горното, КРС
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150 от СК, във вр. чл. 143, ал. 2 СК
издръжката, определена с Протоколно определение от 11.12.**** г.,
постановено по гр. д. № **** г. по описа на РС-К. за **** г., като
ОСЪЖДА на основание чл. 150 от СК, във вр. чл. 143, ал. 2 СК, М. Л.
Б., ЕГН **********, с адрес: ****, да заплаща на детето Е. М. Б., ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител С. Е. Г., ЕГН
**********, двете с адрес: гр. К.. *****, месечна издръжка в увеличен размер
на 400,00 лева (четиристотин лева), считано от датата на депозиране на
исковата молба – 29.08.2022 г. до настъпване на законни основания за
промяна или прекратяване на издръжката, платима до 5-то число на текущия
месец, ведно със законната лихва от датата на изискуемостта до изплащането
на всяка закъсняла издръжка, по банкова сметка с IBAN: ****, в „ОББ“ АД, с
титуляр С. Е. Г. като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 150 от СК, във вр.
с чл. 143, ал. 2 СК, за разликата над 400,00 лева до пълния предявен размер от
450,00 лева, като неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение
на решението в частта за присъдената в полза на Е. М. Б., ЕГН **********,
издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, М. Л. Б., ЕГН **********, с
адрес: ****, да заплати на Е. М. Б., ЕГН **********, действаща чрез своята
майка и законен представител С. Е. Г., ЕГН **********, двете с адрес: ****,
12
сумата от 355,55 лева, представляващи адвокатско възнаграждение,
съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Е. М. Б., ЕГН **********,
действаща чрез своята майка и законен представител С. Е. Г., ЕГН
**********, двете с адрес: ****, да заплати на М. Л. Б., ЕГН **********, с
адрес: ****, сумата от 38,89 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, М. Л. Б., ЕГН **********, с
адрес: ****, да заплати по сметка на РС-Казанлък сумата в размер на 288,00
лева, представляващи държавна такса върху увеличението на издръжката,
както и ДТ в размер на 5 лв. за издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Стара Загора в
двуседмичен срок, който тече от 23.11.2022 г.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
13