РЕШЕНИЕ
№ 150
гр. Радомир, 25.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М. Д. М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20231730100108 по описа за 2023 година
Предявени са обективно и субективно съединени положителни установителни искове с
правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240,
ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, както и осъдителен иск с правно основание чл. 79 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 03.06.2020 г. бил сключен договор за потребителски
кредит №. между „Профи Кредит България“ ЕООД като кредитор, от една страна и
наследодателката на ответниците - Н. Ан. В., като длъжник, от друга страна. Договорът бил
сключен при следните параметри: сума на кредита – 3000,00 лева; срок на кредита - 24
месеца; размер на вноската по кредита – 181,54 лева; годишен процент на разходите (ГПР) –
48,90%; годишен лихвен процент – 41,00%; общ размер на задължението – 4356,10 лева.
Наред с това, кредитополучателят закупил и допълнителна услуга „Фаст“, по която дължал
възнаграждение в размер на 600,00 лева и допълнителна услуга „Флекси“, с уговорено
възнаграждение в размер на 1500,00 лева, като размерът на вноската по закупените
допълнителни услуги бил 87,50 лева.
Кредиторът изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като превел на
03.06.2020 г. паричната сума по кредита по посочената от длъжника банкова сметка.
На 30.07.2020 г. между „Профи Кредит България“ ЕООД и кредитополучателя бил
подписан анекс № 1 към договора за потребителски кредит, с който било уговорено, че
вноска № 2 ще бъде отложена и заплатена в края на погасителния план, като за целта бил
изготвен и нов погасителен план.
Кредитополучателят не изпълнявал точно поетите с договора задължения, като направил
3 пълни и една частична погасителна вноска, поради което на 03.09.2021 г. договорът бил
1
обявен за предсрочно изискуем, за което длъжникът бил уведомен.
Сочи, че кредитополучателят починал на 05.10.2022 г. и оставил за наследници
ответниците В. В. и В. И..
Поради неизпълнението на договорните задължения от страна на длъжника, „Профи
Кредит България“ ЕООД подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК до PC – Радомир, въз основа на което било образувано ч. гр. д.
№./2022 г. по описа на съда. В рамките на образуваното ч. гр. дело била издадена заповед за
изпълнение №./03.10.2022 г., срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило
възражение, което обуславяло правния интерес на ищцовото дружество от предявяване на
настоящата искова претенция.
С оглед изложеното, моли да бъде признато за установено в отношенията между
страните, че всеки от ответниците дължи на ищцовото дружество „Профи Кредит България“
ЕООД сумата от по 1341,54 лева - главница по договор за потребителски кредит № .....,
сключен на 03.06.2020 г. и договорна лихва в размер на по 451,64 лева за периода от
20.10.2020 г. до 03.09.2021 г., ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.09.2022 г., до окончателното
изплащане.
Наред с това, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да
заплатят на ищеца сумата в общ размер на 500,00 лева, представляваща възнаграждение за
закупена услуга „Фаст“ и сумата в общ размер на 1302,80 лева, представляваща
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, ведно със законната лихва, считано от деня на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.09.2022 г., до
окончателното изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са подали отговори на исковата молба, в които са
изложили твърдения, че ищецът не е спазил разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД и не е
отправил покана до ответниците, в качеството им на наследници на кредитополучателя Н.
Ан. В.. Наред с това, по делото липсвали доказателства, от които да се установи, че
ответниците са приели наследството, оставено след смъртта на тяхната майка Надка В..
Ищецът не ангажирал и доказателства, че е обявил кредита за предсрочно изискуем по
надлежния ред и че е уведомил кредитополучателя за настъпилата предсрочна изискуемост.
Ответниците твърдят и че договорът за потребителски кредит не отговаря на
изискванията за форма и съдържание, въведени със ЗПК, а така също и че кредиторът не е
преценил информацията за оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, като не е
взел предвид множеството други договори за кредит, които последният е сключил.
По изложените съображения, молят исковете да бъдат отхвърлени.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща
представител.
В съдебно заседание ответниците, редовно призовани, чрез упълномощен представител
оспорват предявените искове и молят същите да бъдат отхвърлени.
2
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
Ищецът „Профи Кредит България“ ЕООД е подал на 30.09.2022 г. до Радомирския
районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против
наследодателя на ответниците Н. Ан. В. за дължими суми по договор за потребителски
кредит от 03.06.2020 г., въз основа на което е образувано ч. гр. д. №..../2022 г. на РС -
Радомир. В рамките на образуваното пред РдРС производство в полза на заявителя е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 597/03.10.2022 г. против
длъжника и настоящ ответник.
В законоустановения едномесечен срок от връчване на заповедта за изпълнение
длъжникът е депозирал възражение за недължимост на сумите по нея. В едномесечния срок
от съобщаването заявителят „Профи Кредит България“ ЕООД е предявил настоящия иск.
По делото е представен и приет договор за потребителски кредит №. от 03.06.2020 г.,
сключен между „Профи Кредит България“ ЕООД, като кредитор, от една страна и Н. Ан.В.,
като длъжник, от друга страна. Договорът е сключен при следните параметри: сума на
кредита – 3000 лева; срок на кредита - 24 месеца; размер на вноската по кредита – 181,54
лева; годишен процент на разходите (ГПР) – 48,90%; годишен лихвен процент – 41,00%;
общ размер на задължението – 4356,10 лева. Съгласно приетия по делото погасителен план
първата погасителна вноска е с падеж на 20.06.2020 г., а последната – на 20.05.2022 г.
По делото е приет и анекс № 1 към договор за потребителски кредит № .... от 03.06.2020
г., и погасителен план към него, с който страните са уговорили, че вноска № 2 се отлага и ще
бъде заплатена в края на погасителния план.
По делото е представено и уведомително писмо, с което кредитополучателят е уведомен
за обявената предсрочна изискуемост на договора за кредит.
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници с изх. №../07.10.2022 г.,
издадено от Община Радомир, е, че Н. Ан. В. е починала на 05.10.2022 г. и е оставила за
наследници ответниците – В. С. В. и В. В. И..
От приетото по делото заключение по назначената съдебно – счетоводна експертиза се
установява, че кредитът е усвоен изцяло по банкова сметка на кредитополучателя на
03.06.2020 г., като последният е извършил плащания в общ размер на 1926,76 лева и с тях са
погасени 316,92 лева – главница, 227,70 лева – договорна лихва, възнаграждение за
допълнителни услуги в размер на 297,20 лева, лихва за забава в размер на 476,55 лева, 30,00
лева – такси за извънсъдебно събиране на вземането, както и 578,39 лева – законна лихва.
В съдебно заседание при изслушването му вещото лице сочи, че дължимите и
непогасени сума по кредита са, както следва: главница в размер на 2683,08 лева и договорна
лихва в размер на 903,28 лева.
Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Районен съд - Радомир е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно
3
основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и
ал. 2 ЗЗД, както и осъдителен иск с правно основание чл. 79 ЗЗД.
Установителните искове са предявени в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради
което подлежат на разглеждане по същество.
При разглеждането им по същество съдът намери следното:
Предмет на иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК е признаване за установено по
отношение на ответниците съществуването на вземане на ищеца за определени парични
суми. Уважаването на претенцията предполага доказване кумулативното наличие на
няколко предпоставки, а именно: наличието на договорни отношения между „Профи Кредит
България“ ЕООД и наследодателката на ответниците във връзка със сключения договор за
потребителски кредит, изпълнение на задължението на заемодателя да предаде заемната
сума, както и настъпилия падеж на задължението.
По своя предмет, права и задължения, сключеният между страните договор
представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК. Кредиторът
„Профи Кредит България“ ЕООД се е задължил и е изпълнил задължението си да
предостави на потребителя сумата от 3000 лева, а последният е следвало да погаси
задължението си на 24 месечни вноски, първата от които с падеж на 20.07.2020 г. и
последната с падеж на 20.06.2022 г. Между страните не се спори, че крайният срок за
погасяване на кредита е изтекъл на 20.06.2022 г., с оглед на което съдът не следва да
обсъжда в настоящия съдебен акт въпросите, касаещи настъпването на предсрочната
изискуемост на кредита.
В случая исковата молба има функциите на покана по чл. 84, ал. 1, изр. 2 ЗЗД до
наследниците на Н. Ан. В. за плащане на падежиралото задължение по кредита, включващо
главница, лихви, както и възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги и с
изтичането на седмодневния срок от тази покана ответниците В. С. В. и В. В. И. изпадат в
забава, т. е. с изтичането на този срок настъпват обективните последици, които обуславят
настъпването на изискуемостта на задължението по кредита спрямо тях.
Тук следва да се посочи, че в нормата на чл. 48 ЗН се съдържа законова презумпция, по
силата на която законните наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН от откриването на
наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на наследството по опис или
отказ от наследството. В този смисъл е и решение № ../17.01.2012 г. по гр. д. № ../2011 г. на
ВКС, ГК, III г. о. По делото липсват представени доказателства, оборващи законовата
презумпция на чл. 48 ЗН, поради което съдът приема, че ответниците са приели
наследството, оставено им от техния общ наследодател Н. Ан. В..
На следващо място съдът следва да се произнесе по противопоставеното от ответниците
възражение за недействителност на клаузи от процесния договор за кредит.
Съдът счита, че процесния договор за потребителски кредит не е изцяло нищожен а
само отделни негови клаузи, като същият е произвел действие касателно уговорения и
усвоен размер на кредита (заема) и договорната лихва. Съобразно константната съдебна
4
практика възнаградителната лихва следва да не надвишава петкратно основния лихвен
процент. В случая е договорен годишен лихвен процент в размер на 41%, при 10% основен
лихвен процент, определен от БНБ, поради което съдът счита, че тази клауза не е нищожна.
По отношение на допълнителната услуга „Фаст“, изразяваща се в приоритетно даване
на становище по искането за отпускане на потребителски кредит преди всички останали
кредитоискатели и изплащане на потребителския кредит преди клиентите, без закупена
допълнителна услуга, както и на допълнителна услуга „Флекси“, изразяваща се в право за
едностранна промяна на погасителния план от страна на клиента за целия срок на ДПК,
съдът намира, че същите са нищожни, респ. неравноправни, по следните съображения:
Съдът намира, че уговорените възнаграждения за допълнителни услуги представляват
заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като тези плащания не
представляват плащане за услуга, а прикрити разходи по кредита, с които би се достигнало
до надхвърляне на ограниченията на закона за максимален размер на ГПР.
Същевременно следва да се отбележи, че е уговорено предварително заплащане на
възнаграждението от потребителя, т. е. то е дължимо само за „възможността за
предоставянето“ на услуги и е без значение дали тази услуга ще бъде използвана.
Принципите на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят
да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не при хипотетично ползване
на такава. Също така, следва да се има предвид и факта, че с оглед на естеството на част от
посочените допълнителни услуги, на практика се въвежда задължение за потребителя да
заплати за нещо, което страната има по силата на закона (правото на страните да инициират
предоговаряне на срока на падежа на договора или плащане на вноските, свободата да
договорят отлагане на една или повече погасителни вноски).
Изложеното води до извод, че уговорките за закупуване на допълнителните пакети
услуги са нищожни на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, поради заобикаляне на установено
законово изискване, регламентирано в разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Вещото лице по приетата съдебно – счетоводна експертиза е констатирало, че с
платената от кредитополучателя сума, ищецът е погасил не само задължение по
допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, но е погасил и такса в размер на 30,00 лева,
която представлява такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането.
Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПК, разпоредбата на който е приложима към процесния договор,
при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата. По силата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира
само такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит, а посочване на вземането като разноски по изпълнението по смисъла на чл. 79, ал. 1
ГПК не променя факта, че това задължение не съответства на никаква допълнителна услуга,
предоставяна от заемодателя. Дейността по връчване на покани за доброволно изпълнение,
съдържащи и уведомления по чл. 60, ал. 2 ЗКИ, по естеството си не касае допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а е във връзка с извънсъдебното
събиране на задължението, следователно не попада в изброените в чл. 10а, ал. 1 ЗПК услуги
5
(в този смисъл решение № 345/09.01.2019 г. по т. д. № 1768/2018 г. на ВКС, ТК, II т. о.).
Дори и да се приеме, че става дума за услуги, свързани с договора за потребителски кредит,
то те са такива по управление на кредита. Поради това и претендирането им от потребителя,
респ. погасяването на такива такси, противоречи и на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според
която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия по
управление на кредита.
От приетата съдебно – счетоводна експертиза се установява, че при главница по кредита
в размер на 3000,00 лева, договорна лихва и обезщетение за забава, без по договора да е
налице задължение за заплащане от кредитополучателя на пакет допълнителни услуги,
както и без на длъжника да са начислявани допълнителни такси за извънсъдебни процедури,
то са извършени от кредитополучателя плащания в общ размер на 327,20 лева (за закупен
пакет от допълнителни услуги и за извънсъдебно събиране на вземането), поради което
приема, че с така платената сума е погасена част от дължимата договорна лихва съгласно чл.
76, ал. 1, изр. второ ЗЗД, като ответниците дължат на ищцовото дружество договорна лихва
в размер на 576,08 лева.
С оглед изложеното, тъй като ищецът с извършеното от кредитополучателя плащане е
погасил при него суми по нищожни клаузи от процесния договор, както и такси,
заобикаляйки забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, то с оглед приетото заключение по
изслушаната съдебно - счетоводна експертиза, следва да бъде признато за установено, че
всеки от ответниците дължи на ищеца главница в общ размер на 2683,08 лева или по
1341,54 лева за всеки от ответниците (на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН), както и
договорна лихва в общ размер на 576,08 за периода от 20.10.2020 г. до 03.09.2021 г. или по
288,04 лева за всеки от ответниците, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.09.2022 г. до
окончателното изплащане на задължението, като за разликата до предявения общ размер от
903,28 лева искът за претендираната договорна лихва следва да бъдат отхвърлен.
Съдът следва да отхвърли и предявения осъдителен иск по чл. 79 ЗЗД за осъждане на
всеки от ответниците да заплати на ищеца сумата от по 250,00 лева, представляваща
възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ и сумата от по 651,40 лева, представляваща
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, ведно със законната лихва, считано от деня на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.09.2022 г., до
окончателното изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцовото дружество следва
да бъдат присъдени разноски съразмерно с уважената част от исковете. Ищецът доказва
направени разноски в общ размер на 355,48 лева, от които 222,48 лева – внесена държавна
такса и 133,00 лева – юрисконсултско възнаграждение за заповедното и исковото
производство. От така посочената сума ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ищеца сумата в размер на 214,98 лева, съразмерно с уважената част от исковете.
6
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците също имат право на разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете. Последните доказват направени разноски в размер на 160,00
лева – внесен депозит за експертиза по делото, от която сума съразмерно с отхвърлената
част от исковете ищецът следва да заплати на ответниците сумата в размер на 63,24 лева.
В производството по делото ответниците са представлявани от пълномощник, на когото
не са заплатили адвокатско възнаграждение и в тази връзка молят за определяне на неговото
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в
представения договор за правна защита и съдействие от 22.05.2023 г. е посочено, че
ответниците се представляват безплатно от адв. Н. Н. от АК - Кюстендил, поради
затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА
представлява основание за оказването на безплатна адвокатска помощ. Съгласно чл. 38, ал. 2
ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има
право на адвокатско възнаграждение, като съдът следва да определи възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и да осъди другата страна да
го заплати (чл. 2, ал. 2 от ЗА). В настоящия случай на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г., възнаграждението за осъществената безплатна правна помощ по чл. 38 от
ЗА следва да бъде определено в минимален размер, с оглед фактическата и правна сложност
на делото, а именно в размер на 748,78 лева. От така посочената сума ищцовото дружество
следва да бъде осъдено да заплати на адв. Н. Н. сумата в размер на 295,95 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. С. В., с ЕГН: **********, с адрес:
..........че дължи на ищцовото дружество „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК:........, със
седалище и адрес на управление:.......... сумата от 1341,54 лева (хиляда триста четиридесет и
един лева и петдесет и четири стотинки) - главница по договор за потребителски кредит №
..........., сключен на 03.06.2020 г., както и договорна лихва в размер на 288,04 лева (двеста
осемдесет и осем лева и четири стотинки) за периода от 20.10.2020 г. до 03.09.2021 г., ведно
със законната лихва, считано от деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 30.09.2022 г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
договорна лихва за разликата до пълния предявен размер от 451,64 лева (четиристотин
петдесет и един лева и шестдесет и четири стотинки), като неоснователен и недоказан.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. В. И., с ЕГН: **********, с
адрес:............че дължи на ищцовото дружество „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК:
........, със седалище и адрес на управление:.............“ сумата от 1341,54 лева (хиляда триста
четиридесет и един лева и петдесет и четири стотинки) - главница по договор за
потребителски кредит № ........., сключен на 03.06.2020 г., както и договорна лихва в размер
7
на 288,04 лева (двеста осемдесет и осем лева и четири стотинки) за периода от 20.10.2020 г.
до 03.09.2021 г., ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 30.09.2022 г., до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за договорна лихва за разликата до пълния предявен размер от 451,64 лева
(четиристотин петдесет и един лева и шестдесет и четири стотинки), като неоснователен и
недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК: ......., със седалище
и адрес на управление:....... иск с правно основание чл. 79 ЗЗД за осъждане на ответниците
В. С. В., с ЕГН: **********, с адрес: ........... с ЕГН: **********, с адрес: ......... да заплатят на
ищцовото дружество сумата в общ размер на 500,00 лева (петстотин лева), представляваща
възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ и сумата в общ размер на 1302,80 лева (хиляда
триста и два лева и осемдесет стотинки), представляваща възнаграждение за закупена
услуга „Флекси“, ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 30.09.2022 г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА В. С. В., с ЕГН: **********, с адрес: .........., с ЕГН: **********, с адрес:
...........да заплатят на „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК: .........., със седалище и адрес
на управление:............сумата в размер на 214,98 лева (двеста и четиринадесет лева и
деветдесет и осем стотинки), представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК:...... със седалище и адрес на
управление: ......... да заплати на В. С. В., с ЕГН: **********, с адрес: ..........., с ЕГН:
**********, с адрес: .................. сумата в размер на 63,24 лева (шестдесет и три лева и
двадесет и четири стотинки), представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК: ........., със седалище и адрес на
управление: ........ да заплати на адв. Н. Г. Н. от АК – Кюстендил на основание чл. 38, ал. 2
ЗА разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 295,95 лева (двеста деветдесет и пет
лева и деветдесет и пет стотинки).
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
8