№ 91
гр. София, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Георги Ст. Мулешков
Членове:Лилия М. Руневска
Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно гражданско
дело № 20241800501015 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 140 от 22.07.2024 г. по гр. д. № 868/2021 г. Самоковският
районен съд е осъдил Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на
„Застрахователно дружество Евроинс“ АД сумата от 1 140,13 лв.,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение
по щета № ********** (за ПТП от 10.07.2018 г. при движение по
републикански път II – 62, километър 73-ти, посока Самоков – Дупница),
както и сумата в размер на 124,47 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 02.11.2018 г. до датата на завеждане на иска – 13.12.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба на
13.12.2019 до окончателното изплащане на сумата, както и направените по
делото разноски в размер на 753 лева.
Решението е обжалвано от ответника по иска. Изложени са съображения
за неговата неправилност.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор от въззиваемата страна, с
който жалбата се оспорва. Счита, че обжалваното решение е правилно и моли
съда да го потвърди.
Софийският окръжен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
1
Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима. С нея се обжалва
валидно и допустимо решение на първоинстанционния съд.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД е свързано с установяването на следните кумулативни предпоставки:
наличието на валиден договор за имуществено застраховане между
увреденото лице и застрахователното дружество (ищец), заплащане на
застрахователното обезщетение от страна на дружеството – ищец, както и
размера на дължимото обезщетение, и предпоставките по чл. 49 ЗЗД – вреди,
тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е
възложил работа, вредите да са причинени вследствие противоправно деяние
(действие или бездействие) при или по повод на възложената работа.
Не се спори, че пътният участък, на който е станало процесното ПТП, е
част от републиканската пътна мрежа т. е. отговорността за състоянието на
пътното платно е за държавата. Законът за пътищата предвижда общо и
абстрактно задължение на Агенция „Пътна инфраструктура“ да поддържа
републиканските пътища, без значение под въздействието на какви фактори е
настъпила частичната им негодност. Съгласно разпоредбата на чл. 29 ЗП
републиканските пътища се поддържат съобразно транспортното им значение,
изискванията на движението и опазването на околната среда от Агенция
„Пътна инфраструктура“. Това означава, че възложител на работата по
смисъла на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, свързана с ремонта и поддържането на пътя,
където е настъпило застрахователното събитие, е именно Агенция „Пътна
инфраструктура“. Налице е бездействие на ответника, тъй като пътят не е
поддържан и не е сигнализиран за наличие на препятствия по него, от което е
причинена вредата на автомобила. Затова и според настоящия състав това
противоправно бездействие е основание за ангажиране отговорността на
ответника в качеството му на възложител на работата при условията на чл. 49
ЗЗД.
Видно е от застрахователна полица № 00500100222455 за застраховка
„Каско на МПС“ от 23.10.2017 г., е че същата има за обект лек автомобил
марка „BMW” ,модел X5, с рег. № СВ 3250 ВТ, като застраховател е ищецът в
настоящото производство. Срокът на застрахователното покритие e една
година – от 23.10.2017 г. до 23.10.2018 година.
От представения по делото протокол за ПТП № 1529183 от 10.07.2018 г. и
обективираната в него скица, изготвен от пътен полицай при ОДМВР – София,
се установява, че същият е съставен на 10.07.2018 г. за това, че на 10.07.2018 г.
водачът В.И. при управление на лек автомобил марка „BMW” ,модел X5, с рег.
№ СВ 3250 ВТ от гр. Самоков до гр. Дупница, в района на 73 км., е попаднал в
необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, в резултат на което е
били срязани предната лява гума на автомобила.
Представени са писмените документи, приложени по образуваната при
ищеца преписка по щета № **********, от които е видно, че уведомление за
станалото произшествие било направено до ищеца на 12.07.2018 година. Били
изготвен опис на щетите. Ремонтът на автомобила, съгласно представената
2
експертиза по щета № ********** възлиза на 1 200,13 лева.
По делото е изготвена съдебна автотехническа експертиза, според която
необходимата сума за възстановяване на щетите по автомобила по средни
пазарни цени възлиза на 1236, 50 лв. и от техническа гледна точка
настъпилите повреди по лек автомобил „БМВ X5“, с рег. № СВ 3250 ВТ по
предната му и задна десни гуми и джанти, като степен на увреденост, напълно
съответстват на изложените в Опис – протокола по щета № ********** от
12.07.2018 г., съставен от застрахователя "Застрахователно дружество
Евроинс" АД.
От представеното нареждане за плащане от 12.02.2019 г. се установява, че
ищецът "Застрахователно дружество Евроинс" АД е заплатил на собственика
на увредения лек автомобил – В.И., сумата в размер на 1140,13 лв.
Видно от приложената по делото в препис регресна покана и
удостоверено получаване от ответника ищецът е изпратил до ответника АПИ
ОПУ – София регресна покана относно щета № ********** от 12.07.2018 год.,
съдържаща данни за инцидента, изплатените дължими суми вследствие
настъпване на застрахователното събитие и претенция за възстановяването им
по сметка на застрахователя. От известието за доставяне на гърба на поканата,
се установява, че последната е доставена на 22. 10. 2018 г.
Следователно в настоящия случай е доказано, че между ищеца и
собственика на увредения автомобил е сключен договор за имуществено
застраховане. За този договор е предвидена писмена форма за действителност,
която е спазена, а доколкото е сключен като застрахователна полица същата
съдържа всички необходими задължителни реквизити. По силата на договора
ищецът е приел да покрива риска от повреди по собствено на застрахования
моторно превозно средство, като във връзка с процесното ПТП е изплатил
застрахователно обезщетение в размер на 1140,13 лева.
От заключението към САТЕ се установява, че механизмът на настъпилото
на 10.07.2018 г. ПТП е свързан с преминаване върху и през необезопасена
дупка, при което са били увредени предната дясна и задната дясна гуми и
джанти, като автомобилът е преминал последователно и на скорост през тази
дупка на пътното платно. Според вещото лице нанесените щети на превозното
средство отговарят да са в пряка и непосредствена причинно-следствена
връзка с произшествието, пописано в протокола за ПТП, като стойността на
необходимия ремонт по средни пазарни цени възлиза на 1236, 50лева.
Във връзка с доводите във въззивната жалба следва се посочи, че
автотехническата експертиза не е единствено доказателствено средство за
механизма на произшествието и причинно-следствена връзка на вредите с
произшествието. Тези обстоятелства и факти подлежат на установяване с
всички допустими доказателствени средства. За установяване механизма на
ПТП ищецът е ангажирал писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства – протокол за пътнотранспортно произшествие, уведомление за
настъпило застрахователно събитие, показания на водача на автомобила и
съдебна автотехническа експертиза. Вярно е, че подписаното от водача
уведомление за настъпило застрахователно събитие е частен свидетелстващ
3
документи, непротивопоставим на ответника и съдът не е обвързан с негова
материална доказателствена сила. Протоколът за ПТП обаче, издаден от
служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и ред,
представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв той се ползва не
само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на
документа, но съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК и със задължителна материална
доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направени
пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия.
Разгледани в съвкупност посочените доказателства и доказателствени
средства обосновават еднозначен извод за механизма на произшествието и
наличие на причинно-следствена връзка на вредата с произшествието.
По делото недоказано остана възражението на ответника за
съпричиняване на вредите от водача на лекия автомобил поради
несъобразяване с пътните условия. В тежест на ответника по иска е при
условията на пълно доказване да установи този факт, което не е сторено,
поради което съдът приема възражението на въззивника за неоснователно.
Следва да се посочи, че по делото не се ангажират доказателства при
условията на пълно доказване, от анализа на които да може да се обоснове
извод, че водачът на увредения автомобил е допринесъл за увреждането чрез
неспазване на задълженията си по чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по
пътищата. Съгласно последната цитирана норма водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. В случая лекия автомобил се е движил със съобразена скорост и
причината, поради която водачът не е могъл да избегне дупката на пътното
платно е не несъобразената му скорост, а насреща движещ се друг автомобил.
Във връзка с изложеното във въззивната жалба, че липсвали
доказателства, че водачът е управлявал превозното средство без да се намира
под въздействието на алкохол или други упойващи средства, както и че
вредите не са резултат на негови умишлени действия, следва да се посочи, че
тежестта за доказване на обратното е на навелата възражението страна – в
случая ответника, който доказване в този смисъл не проведе.
Като е достигнал до същите правни изводи, районният съд е постановил
правилно решение, което следва да се потвърди.
Поради неоснователност на въззивната жалба, жалбоподателят дължи на
въззиваемата страна направените пред настоящата инстанция разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 140 от 22.07.2024 г. по гр. д. № 868 / 2021
г. по описа на РС – Самоков.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ с ЕИК ****, да заплати на
"Застрахователно дружество Евроинс" АД с ЕИК *** сумата от 300 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5