Решение по дело №282/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 3879
Дата: 2 октомври 2013 г.
Съдия: Мария Шейтанова
Дело: 20131200600282
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 2 юли 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение №

Номер

Година

10.10.2012 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

09.27

Година

2012

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Теодор Милев

дело

номер

20124100600276

по описа за

2012

година

за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда от ...... г. по НОХД № ...../..... г.В.Т. районен съд е признал подсъдимия И. К. Н. за невинен в това, че в периода от м.11.2007 до 28.12.2007 с цел да набави имотна облага за себе си, за М. Й. М. и "П. г." ООД да е използвал неопитността и неосведомеността на К. И. Б. при сделки с недвижими имоти, за които били съставени писмени документи и с това да му е причинил имотна вреда в размер на 102320 лв., представляващи разликата между пазарната и получената цена, поради което го е оправдал по обвинението по чл.211 пр.1 във вр. с чл.209 ал.2 във вр. с ал.1 от НК.

Протест против тази присъда е подала Районна прокуратура- В.. Прави се оплакване, че присъдата е неправилна - незаконосъобразна и постановена в нарушение на процесуалните правила за анализ и оценка на доказателствата.Иска се събиране на нови доказателства по реда на въззивното следствие.

Иска се с протеста да се отмени оправдателната присъда и да бъде постановена нова, с която да бъде осъден И. Н. за повдигнатото обвинение.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура поддържа протеста.

Въззиваемият подсъдим и защитата му заÕмат становище, че следва да се потвърди присъдата като правилна и законосъобразна.

По реда на въззивното следствие се събраха нови доказателства по исканията на прокуратурата.

Като прецени оплакванията в протеста, доказателствата по делото и становищата на страните, Окръжният съд установи следното:

Протестът е неоснователен.

От фактическа страна Районният съд е приел, че починалият на 19.08.2010 г. К. Б.се завърнал през м.август 2007 г. от И., където преди това бил претърпял тежка травма и заболяване, довели до промяна на психическото му здраве. Б. споделил на свидетеля М., който работел в заложна къща, че иска да продаде недвижимия си имот за сумата от 100 000 лева. Последният го свързал с обвиняемия И. Н., който огледал имота и се договорили за продажна цена от 85 000 лева. Първоначално исканата цена от Б. била 100 000 лева. Тъй като Н. не разполагал с цялата сума, поискал от свой познат св. М. М. заедно да купят имота, като М. доплати сумата. Последният решил, че сделката е изгодна и се съгласил да участва като купувач заедно с Н. със сумите 10 000 лева и 30 000 евро. Тъй като св.М. бил съдружник със свидетелите М. и И. И. в "П. г." ООД В., тримата решили да закупят целия недвижим имот, находящ се на ул. "С. Р." № .... В., като за целта влезли в преговори и със сестрите на К. Б.- св. К. И. И. и Е. И.Б.а. Втората не се съгласила да продаде своя недвижим имот на първия етаж от къщата, а първата продала обособения недвижим имот на първия етаж, който бил нейна индивидуална собственост за сумата от 25 000 евро. На 29.11.2007 г. била съставена разписка, написана и подписана от продавача К. Б., с която той удостоверил, че е получил сумата 30 000 евро (л.49 и сл. от НОХД ...../08 г. на ВТРС). На същата дата К. Б.упълномощил с генерално пълномощно с нотариална заверка на подписа му подсъдимия Н., за да може последният да продаде по-късно частта му от 2/3 от дворното място от същия имот на "П. г."ООД. Това станало месец по-късно пред нотариус Д. Р. и на 28.12.2007 г. бил подписан нотариален акт, като била вписана продажна цена сумата 4 524.38 лв. След първата сделка К. Б.закупил от св.М. М. л.а. "Тико" за сумата от 500 лв., от които му дал само 300 лв., като продажбата станала чрез нотариална заверка на подписите пак пред нотариус Р. и колата била регистрирана на името на Б. в КАТ. По-късно Б. бил настанен в ЦПЗ ЕООД гр. П., който напуснал самоволно на 11.12.2007 г. В лечебното заведение му била поставена диагноза "Разстройство на личността от мозъчно заболяване /увреда маниен епизод шизоафективна психоза/. След това Б. се върнал в Т. като подал жалба на 17.12.2007 г., че не е получил пари от сделката с имота и я осъществил под натиск от приближени на заложната къща. Била извършена предварителна проверка, която приключила с мнение, че няма доказателства за упражнени насилствени действия. По време на преговорите с подсъдимия, при изповядване на сделките пред нотариуса за продажба на недвижимия имот и при закупуването на л.а. К. Б.се държал адекватно без признаци за налудно поведение, което се установило от показанията на св.Р., която заявила, че в противен случай нямало да изповяда сделката. От назначените психиатрични експертизи се установило, че Б. е страдал от разстройство на личността и поведението, дължащи се на болест, увреждане и дисфункция на главния мозък. Състоянието е след прекарана органична психоза с маниоподобен синдром. За периода на сключване на сделките поведението му е било психотично и налудно мотивирано, което се потвърждавало от медицинската документация от ОДПЗС-П.. В това състояние не е имал психичната годност да ръководи постъпките си в свой интерес. При по-продължително общуване това заболяване може да бъде констатирано от специалист, а при по-краткотрайно общуване не може да бъде констатирано от случаен човек. Вещите лица заключават, че в периода м.11.2007 г.-м.3.2008 г. Б. не е бил в състояние да дава достоверни свидетелски показания, а в този период е депозирал жалбата си и дал показания пред разследващия полицай. Проведено било и лечение в ДПБ с.Ц. к., като към момента на изписването му и в периода на м.7-12.2008 г. бил с подредено поведение.

Оценката на недвижимия имот - 80 кв.м. от втория жилищен етаж и гараж от 20 кв.м. е 69 000 лева, а на 2/3 от дворното място е от 286 кв.м. е 34 320 лв. или общо 103 320 лв., като оценката е извършена по писмени данни и външен оглед на имота.

При тези данни районният съд е направил извод за невинност на подсъдимия по повдигнатото обвинение.

От събраните по реда на въззивното следствие доказателства, поискани от прокуратурата , се установи, че текстът и подписите под документите, необходими за съставяне на нотариалния акт за продажбата на имота- молба за издаване на удостоверение за вещни тежести върху имота до Агенцията по вписванията, нареждане - внсна бележка за 20 лв. до същата агенция, Молба -декларацияза издаване на удостоверение за наследници и квитанцията към нея №... /....., както и в молбата до Общината за издаване на удостоверение за данъчна оценка, не са изпълнени от К. Ив. Б..Графическата експертиза заключава и, че в същите документи текстът и подписите не са изпълнени от подсъдимия И. Н..Експертизата не е оспорена от страните и е приета от съда.

От показанията на св.П. П., посочен от прокуратурата, се установи, че К. Б.живял под наем 7-8 месеца през 2011 г. в негова квартира в приземния етаж, а свидетелят живеел в друг апартамент в кооперацията.Майката на Б. пращала пари но на името на свидетеля, а не до К. Б.директно/ "сигурно защото не можеше да ги задържа до датата на наема" по думите на свидетеля/.Б. бил нормален човек, вършел му услуги, но бил завладян от алкохола и много пиел.Разказвал му, че се върнал от И., имал къща на ул."С. Р.", но бил изигран и му взели къщата. Не обяснявал как е били изигран.Свидетелят не е забелязал нещо нестандартно в поведението на Б., нито да има ненормални разсъждения.

След анализ на доказателствата, окръжния съд намира извода на районния съд за невинност на подсъдимия за правилен и обоснован.Липсва умисъл у подс.Н. да въведе в заблуждение Б., тъй като не е имал представа, че преговаря с невменяемо лице.Съществуват категорични доказателства, че е платена сумата 85000 лв. - разписката за 30000 евро, подписана от Б. и отразеното плащане в нотариалния акт за продажба на етажа от къщата и гаража за 25000 лв., като сумите са потвърдени и от показанията на свидетелите.Основателно първостепенният съд е приел, че обстоятелството, че закупеният имот - 2/3 от дворното място не е заприходен към активите на дружеството- купувач и че последното няма доказателства за извършено плащане, не могат да обосноват наказателна отговорност за Н..Правилни са съображенията, че това може да е данъчно нарушение за "П. г." ООД, а плащането е документирано в нотариалния акт и е извършено от подс.Н. и св.М..Правилно е и съображението, че към момента на изповядване на сделката и към момента на упълномощаването на подсъдимия за втората Б. е бил дееспособен, тъй като не е бил поставен под запрещение и нито нотариусът, нито пом.- нотариуса не се е усъмнил да има неадекватно поведение и признаци за невменяемост, за да откаже извършването на нотариалното действие.

Окръжният съд също така счита, че обвинението е недоказано и подсъдимият е невинен.На първо място следва да се посочи, че при неколкократното разглеждане на делото прокуратурата изменя обстоятелствената част на обвинението относно механизма на деянието как е причинена вреда на Б..Макар конкретните действия на дееца, въвеждащи пострадалия в заблуждение и мотивиращи го да извърши разпореждане със собствен имот или средства да са без значение за съставомерността на деянието, следва да се посочи фабулата на престъпната дейност, за да може обвиняемият да се защитава срещу конкретни факти.Обвинението посочва първоначално, че чрез използване неопитността и неосведомеността на пострадалия изповядали сделки с недвижимите имоти, чиято пазарна стойност по оценката на вещо лице била по-голяма, отколкото получил Б. по нотариалните актове и с това му е причинена вреда от 73796 лв.По-късно измамата се обосновава с това, че Б. не бил получил никакви суми по нотариалните актове, или бил получил само 1000 лв.Накрая се инвокира обстоятелството, че Н. знаел, че преговаря с невменяем човек и използвал това му състояние и неопитността и неосведомеността му, за да се обогати, като му причинил имотна вреда.Посочването на тези различни обстоятелства значително затруднява защитата на подсъдимия и разколебава основателността на обвинението.

Въззивният съд намира, че не може да се обоснове обвинение за измама от факта, че пазарната цена на един имот, определена със заключение на вещо лице, не е ßила вписана в нотариалния акт, а е вписана по-ниска цена.Обичайна практика е, страните по нотариалните сделки да вписват по-ниска цена в нотариалния акт от договорената с цел икономия на такси.Това обстоятелство не води до основание за търсене на наказателна отговорност дори и такава за неплатени данъци и такси, а санкцията за това действие на страните е, че не могат да развалят сключения договор по общия исков ред, освен ако няма обратно писмо/контра летър/.Ако се възприеме това становище на обвинението, би се стигнало до положение стотици хиляди продавачи да имат право да обвинят купувачите за извършена спрямо тях измама или недоплатена цена.Така сериозно би могло да се подкопае стабилитета на нотариалните удостоверявания и актове и в крайна сметка сигурността на гражданскоправния оборот.Оценката на един имот, макар и дадена от вещо лице, щом не е нормативно императивно определена, не може да бъде критерий, че някой от договарящите е измамен.Реалната цена е тази, която страните са договорили.

Събраните по делото доказателства са убедителни относно факта, че Б. е получил договорената цена.Автентичността на разписката за 30000 евро /л.49 и сл. от НОХД № ...../2008 на ВТРС/, подписана от него, е установена от заключението на експертизата, което пък не е оборено с никакви доказателства.Обстоятелството, че е Б. е получил и вписаните в нотариалния акт 25000 лв. също не е оборено с положителни доказателства.Нотариалният акт в тази му част има характер на диспозитивен документ, отразяващ волеизявленията на страните.Плащането на същите 25000 лв. е потвърдено и от показанията на свидетелите, които също не са оборени.

От събраните по реда на въззивното следствие докзателства също не може да се направи извод в подкрепа на обвинението.Изследваните от експертизата документи/посочени по-горе/ не са написани и подписани от Б., но не са и от подс.Н..Това са документи, задължителни за удостоверяване на различни обстоятелства при изповядване на нотариалните сделки.Те могат и да не се събират лично от страните, а от различни сътрудници.Щом съответните администрации са издали тези документи без личното явяване или подпис на молителя, не може да се обоснове някакво нарушение или отговорност, или да се приеме, че са недостоверни.Прочее декларацията по ЗННД и по чл.264 ДОПК /л.31 и 32 от ДП/ са подписани лично от Б., каквото е задължителното изискване в тези нормативни актове.Разпитаният свидетел П. П., посочен от прокуратурата, също не е забелязал нищо необикновено и ненормално в поведението на Б..

Без значение е факта, че дружеството "П. г." ООД не е заприходило в активите си закупения имот и, че не представя документи, установяващи разхода за тази покупка.Това представлява данъчно нарушение и има твърде опосредена връзка с предмета на доказване по настоящото дело.Плащането на цената за имота е документирано в нотариалния акт и е извършено от подс. и св.М., а няма други доказателства, които да сочат на обратното.Твърденията на Б. за това, че не е получил нищо, са изолирани и не се подкрепят от никакви доказателства.Сестра му - св.К. И. продала своята част от същия имот за 25000 евро /л.41-гърба от ДП и л.37 от НОХД....../08/, което косвено сведочи, че дружеството и подсъдимия са нямали намерение да не плащат по сделките за изкупуването на имота.

Относно заключението на психиатричната експертиза окръжният съд намира, че тя не установява с категоричност невменяемост на починалия Б. в момента на изповядване на сделките.Правилно районният съд е приел, че в момента на изповядване на сделките Б. е бил дееспособен.Тук следва да се припомнят теоретическите постановки при определяне на невменяемостта.Медицинският/психиатричен/ критерий у Б. е установен - разстройство на съзнанието, дължащи се на болест, увреждане и дисфункция на главния мозък, като състоянието му е след прекарана органична психоза с маниоподобен синдром.Това психотично разстройство е отзвучало спонтанно.Юридическият/психологичен/ критерий е упоменат в експертизата, която заключава, че не е могъл да ръководи постъпките си В СВОЙ ИНТЕРЕС.Двата критерия са в съотношение на причина и следствие.Налице е медицинската причина, но разстройството на съзнанието не означава, че задължително винаги ще се прояви следствието - да не може да ръководи постъпките си.Затова последното трябва да се установи и доказва за всеки конкретен случай и към всеки определен момент.Точно последното психиатричната експертиза не установява с категоричност, а са налице и множество доказателства и индиции, че Б. е разбирал значението на извършеното и е можел да ръководи постъпките си в момента на изповядване на сделката и подписване на пълномощното.Експертизата се базира основно на медицинската документация от ОДПЗС-П. , а не на конкретни нейни впечатления и обследване на Б. за периода м.11.2007 г.Такова изследване е направено при постъпването му на стационарно лечение през м.3.2008 г., след което се стабилизирал.В съд. заседание експертите поддържат, че би трябвало да се забележи психотичното му състояние при покупко-продажбата, но приповдигнатото и весело настроениние на този тип хора заблуждават околните, че се дължи на употреба на алкохол.

Като се анализират действията на К.Б., описани от свидетелите и роднините, се установява, че неспециалист трудно би могъл да разбере, че е невменяем и постъпките му са неадекватни.На първо място жалбата му до полицията /писана на 17.12.2007/ и обясненията са написани на добър език с обработен почерк,без правописни грешки /с изключение на думата "склуптор" и няколко пропуснати запетаи/, което свидетелства на подреденост в мисълта и една не по-малко от средна интелитентност.Разследващият полицай при разпита му не е забелязал някакво отклонение в психиката, което не би могло да не му направи впечатление. При изповядване на сделката нотариусът също не е констатирал някаво неадекватно поведение, при което е бил длъжен да откаже изповядване на сделката.Не е забелязал такова поведение и помощник-нотариуса, при когото е подписал пълномощното.На другия ден след продажбата си купува кола и я регистрира в КАТ /л.40 от ДП/, което в никакъв случай не е поведение на лице, което не може "да ръководи постъпките си в свой интерес".В КАТ никому не е направило впечатление, че видимо неадекватно или с неуравновесено поведение лице регистрира кола на свое име.Кара тази кола Тико от В. до К. без да аварира.Показанията на св. М.М. и П.П. също не установяват някакво видимо психично разстройство, освен че пиел.Показанията на св.СТ.Н. - майката установяват растройство на психиката вследствие на претърпяната кома от И., тя го карала да се лекува и предприела мерки за това, но тя не твърди да е имал психическо разстройство до степен, че да е неконтролируем, напълно неадекватен.Напротив тя твърди, че в К. работил известно време по строителството, карал колата дори и нощем, след като пили с приятелката си.От показанията на сестра му - св.Е. Б.а /л.171 от НОХД ..../10 на ВТРС/ се установява, че"първоначално за човек, който не го познава, изглежда нормално.Проблемите съм забелязала когато е по-избухлив от нормалното, понякога казва несмислени неща, но това може да се прецени при по-дълго съвместно съществуване с него, ако е човек, който не го познава".Всички тези данни от показанията на свидетелите установяват само едно - че не може да се разбере веднага психичното му състояние от неспециалист или човек, който не го познава по-отблизо.

Неубедително е при тези доказателства заключението на психиатричната експертиза, че в момента на изповядване на сделката и подписване на пълномощното Б. не е могъл да ръководи постъпките си.Б. е настаняван на лечение, но не е бил повдигнат въпросът за поставяне под запрещение, очевидно защото психичното му заболяване не го е засегнало до степен, че да налага това.

Не без значение е и обстоятелството, че нито Б., нито децата му /л.132/ са предявили граждански иск за репариране на вредите, като Б. не се е явил пред съда да даде показания и е заличен като свидетел по искане на обвинението и защитата.

Доводите, изложени от прокуратурата в съдебно заседание са неоснователни.Не се навеждат никакви нови съображения, различни от тези на обвинението в първата инстанция.Всички поискани от прокуратурата доказателства бяха събрани, но те не могат да обосноват по-различен извод от този на първостерпенния съд.

Предвид тези съображения окръжният съд намира протеста за неоснователен.

Водим от горните съображения и на основание чл. 338 от НПК Окръжният съд,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъдата от ..... г. по НОХД № ..../.... г. на В.Т. районен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Решение

2

B483487FC691F8B5C2257A930030451C