РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 11.02.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в публично заседание
на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при
участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 475 по описа за 2020
година на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе съобрази:
Производството се движи по реда на чл.
44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9
октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, чл. 220 от Закона
за митниците /ЗМ/, във връзка с чл.145 и сл.
от Административно процесуалния кодекс /АПК/.
Административното дело е
образувано по жалба на „*****”, ЕООД,
гр.Троян, ул.„*****, ЕИК *****, представлявано от Е.Ц., чрез адв.С.Ж., подадена
срещу Решение рег. № 32-300781 от 15.10.2020 година на директора на
Териториална дирекция /ТД/ „Северна морска“ /сега директор ТД Митница Варна/, с
което са коригирани процесните 229 броя митнически декларации, взети са под
отчет начислените с решението размер на държавни вземания, и са определени дължими
суми за доплащане ДДС/В00/ в размер на
72 858.51 лева, ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на
основание чл.59, ал.2 от ЗДДС, вр. с чл.114 от Регламент (ЕС) №952/2013г.
/МКС/.
По изложените в жалбата доводи за
незаконосъобразност на оспореното решение се иска отмяната му изцяло и
присъждане на направените по делото разноски. В жалбата се твърди, че за всички
описани в административния акт транспортни разходи и услуги, с които
административният орган е увеличил данъчната основа в процесните 229 бр.
митнически декларации, има издадени данъчни фактури, по които е начислено и
платено дължимото ДДС. Предвид това с решението същият данък се начислява за
втори път, което е недопустимо. Излага се, че начисляването и плащането на
дължимия ДДС за транспортирането на стоките и услугите е описано и в обжалвания
акт, но не се коментира в него, какво налага необходимостта от повторното му
събиране. Твърди се също, че неправилно административният орган увеличава
данъчната основа в процесните митнически декларации за досъбиране на
допълнително ДДС с оглед на факта, че транспортната и митническата услуга е
извършена след първото „местоназначение” на стоките съгласно дефиницията дадена
в параграф 1 т. 72 от ДР на ЗДДС. Според жалбоподателят митническите органи не
са извършили преценка на доказателствата, от които действително се установява,
че транспортната и митническата услуга е извършена след първото
„местоназначение“ на стоките, съгласно дефиницията, дадена в т. 72 от
цитираната разпоредба, тъй като в нито един от придружаващите документи не е
посочен конкретен склад като първо местоназначение на стоките, а условието на
доставка е „FOB Варна“, т.е. на пристанището е станало първото претоварване на
стоките от едно превозна средство на друго - от морски на сухопътен транспорт.
В съдебно заседание оспорващият чрез упълномощен
адвокат поддържа жалбата на заявените в нея основания, моли за отмяна изцяло на обжалваното
решение и присъждане на направените по делото разноски. Излага съображения за незаконосъобразност на оспореното решение в писмени бележки. Счита че, не са налице предпоставките за
увеличаване на данъчната основа в митническите декларации, предмет на
решението, т.к предоставената транспортна услуга е извършена след първото
местоназначение на стоката, освобождаването й за потребление и оформянето й в
митнически режим на внос. Неприложима е и разпоредбата на чл.36а, ал.1 ЗДДС,
тъй като конкретните транспортни и митнически услуги като доставки не са
облагаеми с нулева ставка и стойността им не е включена в данъчната основа по
чл.55 на процесиите ЕАД.
В съдебно заседание ответникът - директора на Териториална
дирекция Митница-гр.Варна в Агенция „Митници“, конституиран с определение в
з.с.з от 26.10.2021г. / на лист 4203 от делото/, поради настъпила законодателна
промяна, чрез надлежно упълномощения
главен юрисконсулт Т.К. оспорва жалбата като неоснователна и недоказана.
Излага подробни аргументи за неоснователност на жалбата и законосъобразност на
обжалваното решение в писмено становище.
Оспорва твърдението/заключението на вещото лице, че „при това положение
данъчната основа по посочените в решението митнически декларации, не следва да
бъде увеличена...От значение в случая било, къде е първото местонахождение,
което по транспортните документи е пристанище Варна“. Сочи, че разходите по издадените
фактури са платени от „*****” ЕООД на доставчиците на услуги, но не са
декларирани в данъчната основа на митническите декларации за проверявания
период. Излага, че вносът /“допускане до свободно обращение“ се смята за
осъществен/, когато стоките престанат да бъдат със статут „Временно складирани
стоки“ или под съответния режим - „митническо складиране“, „активно
усъвършенстване“, „временен внос с пълно освобождаване от вносни мита“ и/или
„външен транзит“. Следователно, всички извършени разходи за товаро-разтоварни
дейности /хамалие/, транспортиране, митническо оформяне и други, осъществени
към датата на поставяне на стоките под режим „допускане до свободно обращение“
се вземат предвид при определяне на данъчната основа, приложима за стоките,
необходима за правилното определяне на задължението за публични държавни
вземания.Счита, че следва да се прави разграничение между разходи, които са от
значение за определяне на митническата стойност на стоките и допълни разходи за
тях, относими към данъчната им основа при допускане им до свободно обращение.
Посоченото условие за доставка „FOB” / ИНКОТЕРМС/ се отнася към определянето на
задължението за транспортните разходи за стоката до мястото на въвеждане на
стоките на територията на Европейския съюз /в случая на територията на
Република България/, което задължение е елемент от митническата стойност на
стоките и не изключва задължението за деклариране на други разходи, включително
и транспортни разходи, направени за стоките, чийто размер се включва в
данъчната основа при допускането им до свободно обращение. При внос/допускане
до свободно обращение, данъчното събитие и изискуемостта на данък добавена
стойност възникват на датата на осъществяване на вноса, т. е. когато възниква
митническото задължение съгласно чл.25, ал.1 и ал.6 във връзка с чл. 16 от ЗДДС. На основание чл.25, ал.2 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на
която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена.
Претендира юрисконсултско възнаграждение и в
условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение.
Настоящият състав след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въз основа на Заповед за
възлагане № 32-243846/21.08.2019 г. /на л.55-56/, изменена със заповед ЗТД-4000-389(32-272680)/20.09.2019г. на
Директора на Териториална дирекция Дунавска (сега ТД Митница Русе), е извършена
проверка в рамките на последващия контрол на основание чл. 48, във връзка с чл.
12, 15, 46, 47 и 51 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл.84а, ал.1 от Закона за
митниците за период от 01.09.2016г. до 20.08.2019г., на „*****” ЕООД ЕИК *****, във връзка с поставянето на стоки под режим допускане
за свободно обращение, включваща и гореописаните митнически декларации /в
решението са посочени 229 MRN/. Заповедта за
възлагане № 32-243846/21.08.2019 г. е връчена на управителя на дружеството на 26.08.2019г.,
съгласно приложената с преписката разписка / л.54/.
Проверката е извършена на база
справка в електронен формат в информационната система МИСЗА за стоки поставени
под митнически режим от проверяваното лице за периода от 01.09.2016г. -
20.08.2019г.
С Искане за представяне на
документация, даване на писмени обяснения или изготвяне на справки, връчено на
26.08.2019г. от проверяваното лице е поискана тьрговска, счетоводна и друга документация, данни
и електронни носители на информация. Документацията и информацията е
предоставена в срок с Протокол за предаване на документи, вещи и други
доказателства от 05.09.2019г. и от 24.09.2019г.
При извършване на проверката били
проверени следните документи, касаещи декларирането на стоки под режим допускане
за свободно обращение, митническа стойност, данъчна основа, произход, тарифно
класиране и нетарифни мерки /забрани и ограничения/, прилагани в ЕС след
01.01.2007г. за периода от 01.09.2016г.-20.08.2019г. - 315 броя митнически
декларации и приложени към тях фактури /INVOICE/, товарителници /CMR/, фактури
за транспорт и др. документи, наличие и заплащане на дължимите митни сборове и
други държавни вземания, както и действия на проверяваното лице по спазването
на разпоредбите на на
Наредба № Н-17/ 13.12.2006г. за прилагане на разпоредбите за Приложение №37 и
Приложение №38 от Регламент /ЕИО/ 2454/93 на Комисията и на „Общите изисквания
за данните за декларациите“ - Приложение Б, Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446
и Регламент за изпълнение (ЕС)2015/2447.
На 30.10.2019г. е проведено
заключително обсъждане на основание чл.84к от ЗМ, за резултатите от проверката
в рамките на последващия контрол, при което били обсъдени следните констатации
в резултат на проверката: Неправилно формирана митническа стойност; Несъответствие
при формирането на данъчната основа по чл.55, ал.1 от ЗДДС при вноса на стоки;
установени са разходи за митническо оформяне, вътрешен транспорт, хамалис и др.
такси, които не са включени в данъчната основа при оформяне вноса на стоки. Досъбиране
на дължимите държавни вземания.
От управителя на дружеството е изготвено
възражение, с изх. № 12/04.11.2019г. и заведено с вх. № 32-317887/05.11.2019г.
в деловодството на Териториална дирекция Дунавска. В него са изложени с аргументи,
че проверяващите не разглеждат условията на доставка и къде е първото
местонахождение на стоките, което е от съществено значение за начисляването и
плащането на ДДС.
Резултатите от проверката са изложени в
Доклад № BG004 000/1/5/22.11.2019 (32-335815/21.11.2019 г.), връчен на
оспорващото дружество на 27.11.2019г.
В Доклада е посочено, че е
формирана митническата стойност по митническите декларации отразени в таблица
2, поради неправилно разпределени разходи за морски транспорт по фактури №
**********/30.01.2017г. и № 11900022568/30.01.2017г. На основание чл. 70 и 71
от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския Парламент и на Съвета от 9 октомври
2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза следва да бъде
определена нова митническа стойност на стоките поставени под режим допускане за
свободно обращение. По митническа декларация № 17BG002000H0009560 разликата
между новия размер на митото и заплатеното мито е 9.20 лева, което е под 10
EUR. Митническите органи могат да не изпращат уведомление за митническо
задължение, възникнало при неизпълнение по чл.79 или чл.82 от Кодекса, когато
размерът на съответните или износни мита е под 10 EUR. Ограничението от 10 EUR
по параграфи 1 и 2 се прилага по отношение на всяко действие по събиране на
вземанията, съгласно чл.88, параграф 3 от Делегирания регламент на Комисията
(ЕС) 2015/2446 (чл.102. пар.1. буква г) от Кодекса / т.3.1/.
По т.3.4, в част от проверените
митнически декларации е констатирано неправилно формиране па данъчната основа
при допускането на стоки за свободно обращение на база изисканите и
предоставени митнически декларации и придружаващите ги документи /фактури,
товарителници, опаковъчни листа и др./. Проверяващият екип е установил
невключени разходи за транспорт, хамалие. митническо оформяне и различни видове
такси, свързани с вноса в данъчната основа на 305 броя митнически декларации.
На основание чл. 54, ал.1 от
Закона за данък добавена стойност /ЗДДС/, към датата на приемане на
митническите декларации възниква задължение и за данък добавена стойност. На
основание чл. 56 от ЗДДС. начисляването на данъка при внос се извършва от митническите органи, като
размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за митническото
задължение.
В
Доклада е прието, че при заключителното обсъждане и в представеното впоследствие
възражение № 12/04.11.2019г., вх. № 32-317887/05.11.2019г. от „*****” ЕООД не
са представени факти и доказателства, които да доведат до промяна на
констатациите направени в настоящия доклад. Посочено е, че възраженията са приети за неоснователни и
следва въз основа на констатациите от извършената последваща проверка да се
определи нова данъчна основа и предприемат действия за досъбиране на данък
добавена стойност.
Като Обобщен резултат от проверката е отразено, че за проверяваното
лице, във връзка с констатациите по т. 3.4, на основание чл.77, параграф 1 а)
от Регламент (ЕС) № 952/2013 но Европейския парламент на Съвета от 9 октомври
2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, възниква митническо
задължение и на основание чл. 54 от ЗДДС, данъкът става изискуем в размер на ДДС
- 93 072,36 лв. Посочено е, че Териториално управление Северна морска /ВС002000/,
следва да предприеме нормативно регламентираните действия за вземане под отчет
и заплащане на дължимите суми за ДДС в размер на 19 757,19 лв., при спазване на
разпоредбите на чл. 105, § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 но Европейския
парламент на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на
Митнически кодекс на Съюза.
Митнически пункт Варна - запад
/BG002002/, следва да предприеме нормативно регламентираните действия за
вземане под отчет и заплащане на дължимите суми за ДДС в размер на 73 086,35
лв., при спазване на разпоредбите на чл.105, § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) №
952/2013 но Европейския парламент на Съвета от 9 октомври 2013 година за
създаване на Митнически кодекс на Съюза. И Митнически пункт Пристанище Варна
/BG002005/, следва да предприеме нормативно регламентираните действия за
вземане под отчет и заплащане на дължимите суми за ДДС в размер на 228,82 лв.,
при спазване на разпоредбите на чл.105, § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013
но Европейския парламент на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на
Митнически кодекс на Съюза.
С
обжалваното Решение рег. № 32-300781 от 15.10.2020 година на директора на
Териториална дирекция /ТД/ „Северна морска“ /сега директор ТД Митница Варна/,
на основание чл. 84 ал.1 от ЗМ, вр. чл. 5, т.39 от Регламент (ЕС) № 952/2013,
вр. чл. 77, пар.1 б. а), вр. чл. 85, nap. 1, вр. чл.101, пap. 1 , вр. чл. 102
от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. с чл.54, ал.1, чл.56 от ЗДДС, чл.59 от АПК, е
решено: 1. да се коригират посочените 229 броя митнически декларации в Таблица
№1 и МД 17BG002002H0029699/08.03.2017 г. съгласно Таблица №2.; 2.да се вземе
под очет начисленият с настоящото решение размер на държавните вземания; 3. са
определени дължими суми за доплащане
ДДС/В00/ в размер на 72 858.51 лева, ведно с лихва за забава върху
размера на държавните вземания на основание чл. 59, ал. 2 от ЗДДС, вр. чл.114,
пар. 1 и пар. 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013;
на основание чл. 83, ал. 1 от ЗДДС, вр. чл.77, §3 от Регламент (ЕС) №
952/2013 за длъжник е определен „*****” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление: област Ловеч гр.Троян, ул.„*****.
В оспореното решение е прието
следното:
Въз основа на Заповед за възлагане
№ 32-243846/21.08.2019 г., изменена със заповед
ЗТД-4000-389(32-272680)/20.09.2019г. на Директора на Териториална дирекция
Дунавска /сега ТД Митница Русе/, е извършена проверка в рамките на последващия
контрол на основание чл. 48, във връзка с чл.12, 15, 46, 47 и 51 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 и чл.84а, ал.1 от Закона за митниците за период от 01.09.2016г.
до 20.08.2019г., на „*****” ЕООД ЕИК *****, във връзка с поставянето на стоки
под режим допускане за свободно обращение, включваща и гореописаните митнически
декларации /в решението са посочени 229 MRN/.
Резултатите от проверката са изложени в Доклад
№ BG004000/1/5/22.11.2019 (32- 335815/21.11.2019 г.), като е констатирано
следното:
В проверените и цитираните по-горе
митнически декларации е констатирано неправилно формиране на данъчната основа
при допускането на стоки за свободно обращение на база изисканите и
предоставени митнически декларации и придружаващите ги документи /фактури,
товарителници, опаковъчни листа и др./. Проверяващият екип е установил
невключени в данъчната основа разходи за транспорт, хамалие, митническо
оформяне и различни видове такси, свързани с вноса, описани в Таблица 1 и
Таблица 2 от настоящото решение.
На основание
чл.54, ал.1 от Закона за данък добавена стойност /ЗДДС/, към датата на приемане
на митническите декларации възниква задължение и за данък добавена стойност. На
основание чл. 56 от ЗДДС начисляването на данъка при внос се извършва от
митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда,
определен за митническото задължение.
Съгласно чл.55, ал.1 от ЗДДС, е
регламентирано, че данъчната основа при внос по чл. 16 от закона, е
митническата стойност, увеличена със доколкото не са включени в нея:
1. данъци,
мита, налози и такси, дължими извън територията на страната, и митни сборове,
акциз и други такси, дължими при внос на територията на страната;
2. свързани с вноса разходи за комисионна,
опаковка, транспорт, застраховки, такси и други направени до първото
местоназначение на стоките на територията на страната.
При
определяне на данъчната основа при внос на стоки по чл.55, ал.1 от ЗДДС, в
случай на издадени фактури за разходи, свързани с вноса при поставяне на
стоките под режим допускане за свободно обращение, независимо дали е приложена
нулева ставка на данъка или ставка на данъка в размер на 20 на сто,
фактурираните услуги, тъй като са разходи, свързани с вноса, следва да се
включат в данъчната основа. Следователно, когато за разходите, свързани с
вноса, доставчикът е издал фактура с начислен данък в размер на 20 на сто, при
определяне на данъчната основа по чл.55, ал.1 от ЗДДС, се включват разходите за
предоставената услуга, без начисления данък върху добавената стойност.
Предвид установените невключени разходи, свързани
с вноса на стоките, за които е начислен и 20% данък добавена стойност, и с цел
избягване на двойното данъчно облагане, разпоредбата на чл.36а, ал. 3 от ЗДДС
/в сила от 01 януари 2014 година/ дава възможност на доставчиците да прилагат
нулева ставка на данъка и да извършват корекция на начислен данък по вече
издаден данъчен документ.
Разходите по издадените фактури
са изплатени от „*****” ЕООД на доставчиците на услуги, но не са декларирани в
данъчната основа на митническите декларации за проверявания период. При внос данъчното събитие и
изискуемостта на данък добавена стойност възникват на датата на осъществяване
на вноса, т.е. - когато възниква митническото задължение, съгласно чл.25, ал.1
и ал.6 във връзка с чл.16 от ЗДДС. На основание чл.25, ал.2 от ЗДДС данъчното
събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена
или услугата е извършена.
Съгласно разпоредбата на чл.113, ал. 4 от ЗДДС, фактурата се издава
задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие.
На основание
чл. 55, ал.1 от ЗДДС и във връзка с чл.36а от ЗДДС проверяващият екип е
определил нов размер на данъчната основа на митническите декларации, посочени в
таблица 1 и таблица 2, който съгласно чл. 56 от ЗДДС следва да бъде взет под
отчет, а на основание чл. 60, ал. 1 от същия закон да бъде заплатен дължимият
данък добавена стойност в посочения размер в таблица 1 и таблица 2.
На 15.10.2020 г. е издадено оспореното в
настоящото производство Решение рег. № 32-300781/15.10.2020 г. на Директор на
Териториална дирекция „Северна морска“ /сега директор ТД Митница Варна.
В решението от фактическа страна са описани изложените
по-горе факти, въз основа на които административният орган приел, че е налице
неправилно формиране на данъчната основа при 229 бр. митнически декларации за
режим допускане за свободно обращение и невключени в данъчната основа разходи
за транспорт, хамалие, митническо оформяне и различни видове такси, свързани с
вноса.
От правна страна административният
орган при постановяване на оспореното в настоящото производство решение се е
позовал на разпоредбите на чл.84, ал.1, т.1 от Закона за митниците /ЗМ/ във
връзка с чл.5, т.39 от Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския парламент и на
Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза /МКС/, вр. с чл.77 §1 б. а )
от Регламент (ЕС) №952/2013 , вр. с чл. 54, ал.1 и чл.56 от ЗДДС, чл.59 от АПК.
Видно от преписката Решението е връчено на „*****” ЕООД на 19.10.2020 г.
с известие за доставяне /на л.12/, жалбата срещу него е подадена чрез ТД Северна
морска на 02.11.2020г. /на л.80/ до АдмСЛ.
По делото са приети доказателствата,
представени с административната преписка и постъпилите относно компетентността
на длъжностното лице, издало обжалваното решение - заверено копие на Заповед № 270/13.01.2020г. на директора на Агенция „Митници“.
Решението на административния
орган не е оспорвано по административен ред пред директора на Агенция „Митници“,
а при условията на чл.148 АПК, пред административният съд.
За
нуждите на настоящото съдебно производство по съдебна проверка за
законосъобразност на оспореното решение от Териториална дирекция „Дунавска” е
изискана и представена по делото наличната при тях преписка по Доклад №BG004000/1/5/22.11.2019
година, по повод осъществената на чл.84 от ЗМ проверка по реда на последващия
контрол /л.201 до л.1680 по делото/.
В
съдебното производство ответника представя 231 броя митнически декларации
посочени в Решение рег.№32-300781/15.10.2020 година на Директора на ТД Северна
морска гр.Варна / л.1685 до л.4184 по делото/.
По представените пред съда писмени
доказателства няма оспорени такива по реда на чл.193 и сл. от ГПК във вр. с
чл.144 от АПК.
По делото е назначена, изслушана и приета съдебно – счетоводна
експертиза, както и
допълнителна такава, които съдът кредитира като изготвени обективно, безпристрастно и компетентно, с изключение в частта, в която са направени правни
изводи, вкл. т.2 от заключение с вх.№ 1869/04.06.2021г. на АдмСЛ, в която се
отговаря на правен въпрос правомерно ли е начислено ДДС. В останалите части същите
изчерпателно дават отговор на поставените въпроси и кореспондират със събраните доказателства
по делото. Доколкото вещото лице при изслушването на първото заключение с вх.№
1869/04.06.2021г. на АдмСЛ уточнява относно приетото по т.2 от заключението му,
че при отговора си за начислената данъчната
основа е имало предвид становището на Министерството на финансите от 2014
година /което не е нормативен акт, и не обвързва правно съда/, е неоснователно
възражението в писмената защита на ответника, че се касае за противоречие в
заключенията.
Вещото лице дава заключение, че данъчните
фактури, издадени от доставчиците на услуги са включени в дневниците за покупки
и справки-декларациите по ЗДДС за съответния месец и начисленият ДДС за
услугите е платен на доставчиците от „*****” ЕООД.
За
установяване първото местоназначение на стоките, което е от значение дали се
начислява ДДС за вътрешния транспорт на територията на страната е приета
допълнителната експертиза, според която пристанище Варна е първото
местоназначение на стоките. От митническите декларации е видно, че условие на
доставката е FOB Франко - борд. В транспортните документи, с които е
документиран превозът на стоките до входното митническо учреждение
/коносамент/, като местоназначение на доставката е посочено пристанище Варна
/VARNA PORT/ Пристанище Варна е входен граничен пункт на България и стоките се
въвеждат на територията на България. На пристанището е станало първото
претоварване на процесните стоки от морски на сухопътен транспорт.
Въз
основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е редовна по отношение
на форма и съдържание. Отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК,
подадена е в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна и пред местно
компетентния съд. Жалбата е подадена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол за
законосъобразност, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледата. Съгласно чл.220 от Закона за митниците всяко лице може да обжалва
засягащи го решения на митническите органи по реда на АПК - по административен
и по съдебен ред.
Разгледана по същество в съвкупност със
събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът намира
жалбата за основателна по следните съображения:
В съответствие с изискванията на чл.168,
ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът
извърши пълна проверка по чл.146 от АПК на обжалвания административен акт
относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.
По
правната си същност оспореното в настоящото съдебно производство решение
представлява индивидуален административен акт и подлежи на съдебен контрол за
законосъобраност на основанията, посочени в
чл.146 от АПК.
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен административен орган, по аргумент
от чл.19, ал.7 от Закона за митниците /ЗМ/. Съгласно тази норма, за целите на
прилагане на чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. решения, взети без
предварително заявление, се издават от началника на митницата, където са
възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение.
Разпоредбата на чл. 29 от Регмамент (ЕС) № 952/2013 г. указва, че освен когато
даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на
член 22, параграфи 4, 5, 6 и 7, член 23 параграф 3 и членове 26, 27 и 28 се
прилагат и за решения, взети от митническите органи, без съответното лице да е
подало предварително заявление. Следователно, оспореното решение на СД Директор
на ТД Северна морска в Агенция „Митници“, според
представената по делото Заповед № 270/13.01.2020г. на директора на Агенция
„Митници“, е издадено от компетентен административен орган, в границите на
неговата териториална и материалноправна компетентност, съобразно чл.101, § 1 и
чл.29 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. /МКС/, вр. чл.19, ал 1 и чл.15, ал.2, т.8
от ЗМ, вр. чл.5, т.39 от Регламент № 952/2013 г., според предоставените му
правомощия.
Настоящият съдебен състав намира, че при издаването на
процесното решение са спазени процесуалните правила при осъществяване на последващ
контрол по смисъла на чл.84, ал.1, т.1 от Закона за митниците. По отношение на
изискването на чл.146, т.3 от АПК следва да се съобрази, че не всяко нарушение
на административнопроизводствените правила води до отмяна, а единствено
съществено такова. В тази връзка съдът счита, че в хода на осъщественото
административно производство не са допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила, а и такива не се твърдят от
жалбоподателят.
Предвид гореизложеното съдът приема, че не
са налице отменителни основания по чл.146, т.1 и т.3 от АПК.
Оспореният административен акт е обективиран в
изискуемата писмена форма, съдържа фактически и правни основания. В същия обаче
не са посочени достатъчно фактически основания, като съдът намира, че липсва
конкретна информация и мотиви на решението. Видно от оспореното решение, в него
са изброени общо 229 митнически декларации само с техните номера. Не е ясно и
как проверяващият екип е установил сочената в мотивите на обжалваното решение
фактическа обстановка. В решението липсва каквато и да било конкретна
информация относно „фактурираните услуги“, свързани с вноса, като не се сочат
техните издатели, като дори не се сочи колко е общият брой на тези фактури и каква
е тяхната обща стойност, а единствено е отразена общата
констатация: „установените невключени разходи, свързани с вноса на стоките, за
които е начислен и 20 % данък добавена стойност“...... Посочено е: „Разходите
по издадените фактури са изплатени от „*****” ЕООД на доставчиците на услуги,
но не са декларирани в данъчната основа на митническите декларации за
проверявания период.“, като отново липсва конкретна информация както да
доставчиците на услуги, така и за период и обща стойност на фактурите.
Неясно остава защо след като
административният орган е описал в обжалваното решение, че за всички издадени
данъчни фактури е платено ДДС, какво налага необходимостта от повторното му
събиране.
Тези пороци на формата на административния акт
не могат да се допълнят от мотивите, посочени в административната преписка,
т.к. в обжалваното решение липсва съответна препратка към конкретна част от
административната преписка. Ето защо съдът намира, че при издаване на
обжалваното решение са допуснати пороци на формата на административния акт,
поради неизлагане на достатъчно конкретни мотиви, като липсва конкретна
препратка към административната преписа, поради което е допуснато отменителното
основание по чл.146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2, т.4 от АПК, което е
самостоятелно основание за отмяна на обжалваното решение. Горепосоченото нарушение затруднява проверката за
материална законосъобразност на обжалваното решение по чл.146, т.4 от АПК.
Съвкупната
преценка на приобщените по делото доказателства обуславя извода, че оспореното
решение е издадено и в несъответствие с приложимите материалноправни
разпоредби.
Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗДДС - данъчната
основа при внос по чл.16 е митническата стойност, увеличена със, доколкото вече
не са включени в нея: 1. данъци, мита, налози и такси, дължими извън
територията на страната, и мита, акциз и други такси, дължими при внос на
територията на страната; 2. свързани с вноса разходи, като комисиона, опаковка,
транспорт и застраховка, направени до първото местоназначение на стоките на
територията на страната.
Според § 1, т. 72 от ДР на ЗДДС - „Първо
местоназначение“ на територията на страната по смисъла на чл.55, ал.1, т.2 е
мястото, посочено в товарителницата или в друг документ, с който стоките се
внасят на територията на страната. Когато това място не е посочено в нито един
от придружаващите стоките документи, за първо местоназначение се смята мястото,
където стоките за първи път се претоварват от едно превозно средство на друго
на територията на страната.
От изслушаната и приета от съда съдебно-счетоводната експертиза,
от допълнителна такава, както и уточненията на вещото лице при изслушването в
о.с.з. се установява, че първото местоназначение на стоките е пристанище Варна,
където те са натоварени за първи път на друго транспортно средство - от морски
на сухоземен транспорт, както и че транспортните разходи от Варна до гр. Троян
са заплатени и във фактурите за транспорта е начислен дължимия ДДС, като
дружеството ги е заплатило изцяло.
Съгласно
заключението по съдебно-счетоводната експертиза всички фактури са отразени в
счетоводните регистри, фактурите са включени в дневниците за покупки и
справки-декларациите по ЗДДС за съответния месец, като начисленото ДДС по
всички фактури за услугите е платено на доставчиците.
При тази фактическа установеност съдът
приема, че неправилно издателят на обжалваното решение е увеличил данъчната
основа в процесните 229 митнически декларации.
Неправилно административният орган
увеличава данъчната основа в процесиите митнически декларации за досъбиране на
допълнително ДДС с оглед факта, че транспортната и митническата услуга е
извършена след „първото местоназначение“ на стоките съгласно дефиницията дадена
в параграф 1, т.72 от ДР на ЗДДС - „ (Нова -ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от
1.01.2014 г.) „Първо местоназначение“ на територията на страната по смисъла на
чл.55, ал.1, т.2 от ЗДДС е мястото, посочено в товарителницата или в друг
документ, с който стоките се внасят на територията на страната. Когато това
място не е посочено в нито един от придружаващите стоките документи, за първо
местоназначение се смята мястото, където стоките за първи път се претоварват от
едно превозно средство на друго на територията на страната.
Няма спор между страните, а и това се
установява от съдържанието на процесиите митнически
декларации, че всички те са за „допускане за свободно обръщение“. В тази връзка
намира приложение дефиницията на закона за „първо местоназначение“ по §1, т.72
от ДР на ЗДДС, а именно - тъй като в нито един от придружаващите стоките
документи не е посочен конкретен склад като първо местоназначение, а условието
на доставка за стоките е FOB Варна, на Пристанище Варна е станало първото претоварване
на стоките от едно превозна средство на друго - от морски на сухопътен
транспорт.
Следователно, първото местоназначение на стоките
съгласно дефиницията на §1, т.72 от ДР на ЗДДС е временният склад на Пристанище
Варна, където е станало нареждането за експедиция на стоките и същите са били
натоварени на сухопътен транспорт. Това е мястото, където стоките се
претоварват от едно превозно средство на друго на територията на страната - от
кораба на камион.
При тези обстоятелства митническите органи
не са извършили преценка на доказателствата, от които действително се
установява, че транспортната и митническата услуга е извършена след „първото
местоназначение“ на стоките, съгласно легалната дефиницията, тъй като в нито
един от придружаващите документи не е посочен конкретен склад като първо
местоназначение на стоките, а условието на доставка е „FOB Варна“, т.е. на
пристанището е станало първото претоварване на стоките от едно превозна
средство на друго - от морски на сухопътен транспорт.
От представените в хода на проверката
доказателства, се установява, че са извършени транспортни и митнически услуги
за стоките по процесиите митнически декларации, след въвеждането им на
територията на страната като в общата стойност на всяка фактура е включен и
начисления ДДС по нея.
С оглед изложеното, напълно безспорно е
между страните, а и се установява от заключението по съдебно-счетоводната
експертиза, че дължимият ДДС за извършените транспортни услуги, след
митническата обработка на стоките, за транспорт в страната, е начислен и
платен, заедно с общата стойност на фактурата.
Следва да се съобрази, че редакцията на чл.55,
ал. 1 от ЗДДС не създава нов ред за определяне на данъчната основа при внос, а
по същество само внася яснота по въпроса за вида на разходите за услугите,
свързани с доставките, които следва да са неразделна част от тяхната данъчна
основа при вноса им и осигурява по-пълноценно приложение на чл. 144 от
Директива 2006/112/ЕС в практиката на българските фирми.
В
същия смисъл е практиката на Върховния административен съд, застъпена в Решение
№ 9457 от 03.08.2016 г. по адм.д. № 3220/2016 г, Решение № 9258 от 12.07.2017
г. по адм.д. № 2106/2017 г. , Решение № 4614 от 19.04.2016 г. по адм. д. №
9567/2015 г., II о. и др..
В случая транспортните разходи за превоза на
стоките до България не са включени в тяхната договорна цена, тъй като са за
сметка на купувача, видно от съдържанието на представените фактури за
международен транспорт, издадени от доставчика за извършване на транспортни
услуги извън ЕС чрез кораб, до пристанище Варна, с получател оспорващото
дружество.
Предвид горното, като митническа стойност в
митническата декларация на вносителя следва да бъде посочена стойността й по
фактурата на нейния доставчик и разходите за превоза й до пристанище Варна. То
съвпада с понятието „първо местоназначение“ по смисъла на чл. 86, ал. 2 от
Директива 2006/112/ЕС и новата редакция на чл.55, ал.1 от ЗДДС и не може да се
приеме, че превозът между Варна и склада на дружеството или местоназначение във
вътрешността на страната, е част от превоз между две места на територията на страната
по смисъла на чл. 30, т.3 от ЗДДС. Той би бил такъв, само ако за превоза по
цялото превозно разстояние от пристанището на натоварване до склада на
дружеството е издаден единен транспортен документ, в който като местоназначение
на товара е посочен склада на дружеството. Тогава към превозната услуга до това
местоназначение е приложима нулева данъчна ставка, а нейната стойност участва в
данъчната основа за определяне на дължимия ДДС за вноса.
Следва да се съобрази, че в конкретния
случай от всички представени доказателства в хода на проверката се установява,
че за транспортирането на стоката от пристанище Варна до склада на дружеството,
са издадени данъчни фактури с начислено ДДС, което е заплатено.
Според митницата, посоченият размер на ДДС
за транспорт във вътрешността на страната и митническите услуги е следвало да
бъде включен в данъчната основа на митническите декларации, поради което е
издадено и процесното решение, което е неправилно - в случая условието на доставка
е FOB Варна, за това на пристанище Варна е
извършено първото претоварване на стоките от едно превозно средство на друго.
Данъкът за транспортната услуга от Варна до
склада на жалбоподателя и евентуалните други разходи във връзка с доставката на
стоката, извършени на територията на страната, се начислява и дължи отделно от
този за вноса. След като организирането на превоза от пристанище Варна до
склада на дружеството е възложено на български транспортни фирми, те начисляват
20 на сто ДДС за този транспорт, осъществен на територията на страната и това е
доказано от дружеството, че е осъществено, като няма спор между страните и
същото е посочено и в обжалваното решение.
Поради
това с оглед разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2 ЗДДС транспортът на стоките,
извършен след тяхното първо местоназначение-в случая Варна, не следва да се
включва в данъчната основа. Транспортът на стоките от пристанището до
складовете на дружеството в гр.Троян е след като стоките вече са освободени за
потребление и за тях е оформен режим „внос“. В конкретния казус се касае за
разходи, извършени след първото местоназначение на стоките, а съгласно чл. 55,
ал. 1, т. 2 ЗДДС към данъчната основа се добавят разходите, извършени до
първото местоназначение на стоките на територията на страната. Това условие в
случая не е налице. Следователно липсват предвидените в относимата правна норма
предпоставки за включване на други разходи към данъчната основа.
Това
налага извода, че не са налице предпоставките за увеличаване на данъчната
основа в митническите декларации, предмет на решението, т.к предоставената
транспортна услуга е извършена след първото местоназначение на стоката,
освобождаването й за потребление и оформянето й в митнически режим на внос.
Неприложима е и разпоредбата на чл.36а, ал.1 от ЗДДС, тъй като конкретните
транспортни и митнически услуги като доставки не са облагаеми с нулева ставка и
стойността им не е включена в данъчната основа по чл. 55 на процесните ЕАД.
В този смисъл оспореният административен
акт е незаконосъобразен, тъй като с него е увеличена данъчната основа по
процесиите митнически декларации с транспортни и други услуги, за които има
издадени данъчни фактури и е платено дължимото ДДС. С оспорения акт същият
данък се начислява за втори път, което е недопустимо, видно от практиката на
ВАС в Решение № 9457 от 03.08.2016 г. по адм.д. № 3220/2016 г. на ВАС, Решение
№ 9258 от 12.07.2017 г. по адм.д. № 2106/2017 г. на ВАС, Решение № 4614 от
19.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9567/2015 г., II о. и др./.
Поради
изложеното обжалваното решение противоречи на материалноправните разпоредби,
представляващо отменително основание по чл.146, т.4 от АПК и следва да бъде
отменено изцяло.
При този изход на правния спор и с оглед
своевременно направеното искане за присъждане на разноски, съобразно чл.143
ал.1 от АПК следва да бъде осъден ответника да заплати на оспорващият
направените и доказани съдебно деловодни разноски, съгласно представения Списък
на лист 4261 от делото. Ответникът е направил възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение.
Видно от Списъка на разноски на лист 4261 от делото, претендират се разноски за
адвокатски хонорар на жалбоподателя в размер на 1356, лв., като същият размер
на адвокатски хонорар на е доказан, видно от договор на л. 9 от делото и
фактура на л.10 от делото. Жалбоподателят е надлежно представляван в съдебните
заседания, вкл. с писмени становища, представена е и писмена защита, като размерът
на адвокатско възнаграждение на жалбоподателя от 3 240.00 лева с включено ДДС,
договорен с договора на л.9 от делото и платен с фактура на л. 10 от делото/ е
минималният такъв съгласно материалния интерес по настоящото дело и
разпоредбата на чл.8, ал. 1, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, във вр. с § 2а от ДР на Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при
съобразяване, че според фактурата на л. 10 от делото, данъчната основа е 2700
лв., върху която е начислен ДДС в размер на 540 лв. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и с оглед материалния интерес по делото се явява неоснователно възражението
за прекомерност на адвокатския хонорар, предвид това, че адвокатският хонорар
на адв.Ж. е в минималния, предвиден в същата разпоредба, размер.
При
това ответникът следва да бъде осъден да
заплати на оспорващият направените и
доказани съдебно деловодни разноски в общ размер на 3 890.00 лева, представляващи
50.00 лева платена държавна такса, съгласно вносна бележка, приложена на лист 7
от делото, 600.00 лева - внесен депозит за вещо лице /л.153 и л.4235/ и 3
240.00 лева – договорено и платено адвокатско възнаграждение /л.л.9-11/, което не е завишено.
Мотивиран
така и на основание чл.172 ал.1 и ал.2, във вр. с чл.143 ал.1 от
Административнопроцесуалния кодекс, Ловешки административен съд, четвърти
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалбата на „*****” ЕООД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление: гр.Троян, община Троян, област Ловеч, ул.„*****,
представлявано от управителя Е.Ц., чрез адв.С.Ж., Решение рег. № 32-300781 от
15.10.2020 година на директора на Териториална дирекция „Северна морска“.
ОСЪЖДА
Териториална дирекция „Северна морска“ в Агенция “Митници“/сега Териториална
дирекция Митница Варна, към Агенция „Митници“/, да заплати на „*****” ЕООД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: гр.Троян, община Троян, област
Ловеч, ул.„*****, представлявано от управителя Е.Ц. , направените по делото
разноски в размер на 3 890.00 /три хиляди осемстотин и деветдесет/ лева.
Решението
може да се обжалва чрез
Административен съд Ловеч пред Върховен административен съд на РБ в
четиринадесет дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Да се изпрати препис от
решението на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: