Определение по дело №126/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 229
Дата: 4 февруари 2020 г.
Съдия: Таня Борисова Георгиева
Дело: 20205300500126
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 20 януари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер               229            04.02.2020  Година                      Град ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 Пловдивски Окръжен съд, Гражданско отделение, VІ състав

На  04.02.2020 г.

В   закрито  заседание в следния състав:

                                              Председател: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА

                 Членове: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА

  ТАНЯ ГЕОРГИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИЕВА в.ч.гр.д.№ 126 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производство по чл.274 и сл.от ГПК.

          Образувано е по частна жалба от Г.Н.Ш. ***, срещу Определение № 13127/22.11.2019 г. по гр.д.№ 17963/2018 г. по описа на РС Пловдив. Искането е за отмяна на определението. Излагат се подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на определението.

          Съдът, като разгледа жалбата и прецени данните по делото, намери следното:

          Частната жалба е допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ и следва да се разгледа по същество.

С обжалваното Определение първоинстанционният съд е върнал на осн.чл.129, ал.3 ГПК исковата молба на Г.Н.Ш. в частта й, с която е предявен иск против „ОТП Факторинг България“ ЕАД, гр.С. за приемане за установено в отношенията между страните, че изп.д.№ 20128190400556 на ЧСИ Людмила Мурджанова е прекратено по силата на закона към 21.03.2016 г. и е прекратил производството в тази част. Този  резултат е постановен поради неостстранени в срок указани от съда нередовности.

Производството пред районния съд е образувано по искова молба от Г.Н.Ш. против „ОТП Факторинг България“ ЕАД, с която е поискал да бъде постановено решение, с което:

1. Да бъде установено, че ищецът не дължи сумата от 2,99 лв.- заемни такси по договор за стокова карта, сумата от 25 лв. разноски по ч.гр.д.№ 23302/2011 г. на ПРС, сумата от 71.90 лв. лихва върху сумата от 500 лв. за периода 13.12.2011 г.- 07.05.2013 г. и сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, поради липса на редовно уведомяване за извършена цесия и поради изтекла давност, както и

2. да бъде установено, че изп.д.№ 20128190400556, образувано от кредитора Банка ДСК ЕАД на 05.04.2012 г., по което  дело впоследствие е конституиран по реда на чл.429 ГПК като взискател ответника ОТП Факторинг България ЕАД, е прекратено по силата на закона на осн.чл.433, ал.1, т.8 ГПК към 21.03.2016 г.

С Определение от ОСЗ, проведено на 09.05.2019 г., исковата молба е оставена без движение с указания към ищеца да изложи обстоятелствата, на които основава иска за установяване на факт / факта на прекратяване на изпълнителното производство/, както и да довнесе дължима ДТ в пълен размер.

В молба, депозирана на 16.05.2019 г. ищецът е повторил изложените от него в първоначалната искова молба обстоятелства, като е настоял за постановяване на решение по исканията, вкл. и по това да бъде установено, че ИД № 20128190400556 е следвало да бъде прекратено с постановление на ЧСИ на осн.чл.433, ал.1, т.8 ГПК или което изп.дело е прекратено по силата на закона.

Едновременно с това ищецът е подал ЧЖ срещу определението от ОСЗ от 09.05.2019 г., с което исковата молба е била оставена без движение, която жалба е оставена без разглеждане от ОС Пловдив с Определение, постановено по ч.гр.д.№ 1337/2019 г. , потвърдено с Определение по в.ч.гр.д.№ 411/2019 г. по описа на Апелативен съд Пловдив.

След връщане на делото на първоинстнационния съд е постановено Определение № 12235/01.11.2019 г., с което на ищеца са дадени отново указания да приведе исковата си молба в съответствие със законовите изисквания за нейната редовност, като обоснове правен интерес от предявяване на иска за приемане за установено, че изпълнителното производство по изп.д. 20128190400556 е прекратено по силата на закона, като изложи обстоятелствата, на които основава този иск и посочи на основание коя законова разпоредба основава правото за предявяването му. В мотивите на определението изрично е посочено, че указанията се налагат, тъй като иск за установяване на факти с правно значение е допустим само в изрично предвидените от закона случаи.

Препис от това определение е връчено на ищеца на 11.11.2019 г., като от последния е постъпила молба с вх.№ 74581 от 18.11.2019 г., в която ищецът за пореден път излага същите фактически обстоятелства и настоява за постановяване на решение и по двата фирмулирани претитума. Нови твърдения с оглед указанията на съда не са изложени.

Последвало е постановяване на обжалваното определение, в което съдът е приел, че ищецът не е изпълнил указанията да приведе исковата си молба в съответствие със законовите изисквания за нейната редовност в частта по предявения иск за признаване за уставовено, че изпълнителното дело е прекратено по силата на закона, поради което е приложил последиците по чл.129, ал.3 ГПК и е прекратил производството в тази му част.

Обжалваното определение е правилно. Ищецът не е изпълнил законосъобразните указания на първоинстанционния съд и не е изложил обстоятелства, които обосновават наличие на правен интерес от предявяване на самостоятелен иск за установяване на факта на прекратяване на изпълнително производство. Посочването на правен интерес от установяването се включва в чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, т.е. е изискване за редовност на исковата молба. Следва да се има предвид по принцип, че съгласно чл.124, ал.4, изр.второ ГПК иск за установяване на факт от правно значение се допуска само в предвидените от закона случаи. В разглеждания случай предявеният иск е за установяване на факта , че изпълнителното дело е следвало да бъде прекратено или е прекратено по силата на закона, като нито в исковата молба, а и в последвалите допълнителни молби, ищецът не е изложил обстоятелства по смисъла на цитираната законова разпоредба. С оглед на това правилно първоинстанционният съд е приложил последиците по чл.129, ал.3 ГПК и е прекратил производството в тази част. 

С горните съображения, Пловдивският окръжен съд, Гражданско отделение, VІ състав

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Г.Н.Ш. ***, срещу Определение № 13127/22.11.2019 г. по гр.д.№ 17963/2018 г. по описа на РС Пловдив, с което е върната исковата молба на осн.чл.129, ал.3 ГПК и е прекратено производството по делото  в частта по предявения от Г.Н.Ш. против „ОТП Факторинг България“ ЕАД, гр.С. иск за приемане за установено в отношенията между страните, че изп.д.№ 20128190400556 на ЧСИ Людмила Мурджанова е прекратено по силата на закона към 21.03.2016 г.

 

Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………………ЧЛЕНОВЕ: 1. ………………………

 

 

2.……………………….