Определение по дело №788/2020 на Софийски окръжен съд

                                       О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

                                             гр. София, 01.12.2020 г.

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на първи декември през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                     

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДОРА МИХАЙЛОВА                                             ЧЛЕНОВЕ:   ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА

                                                                РОСИНА ДОНЧЕВА                               

като разгледа докладваното от съдията Михайлова ч. гр. д. № 788/2020 г. по описа на Софийски окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното.

 

             Производството по делото е образувано по частна жалба на В.П.В. срещу онази част от определение № 1093/15.04.2020 г. по ч. гр. д. № 844/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Сливница, в която е оставена в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 346/09.12.2012 г. в частта относно присъдените в полза на заявителя „С.б.с.“ АД разноски адвокатско възнаграждение в размер на 360.00 лева (с включен ДДС). Жалбоподателят оспорва извода на районния съд, че не е налице условие за редуциране размера на адвокатското възнаграждение до мининума от 300.00 лева. Искането е за отмяна на определението в тази част и за постановяване на нов съдебен акт, с който разноските за адвокатско възнаграждение на заявителя бъдат редуцирани до мининума от 300.00 лева.

         Насрещната страна оспорва жалбата с възражението, че размерът на адвокатското възнаграждение е в мининума, установен в чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но доколкото адвокатът е регистриран по ДДС, то общият размер с включен в него данък добавена стойност възлиза именно на сумата от 360.00 лева.

Софийски окръжен съд, като обсъди доводите на всяка от страните, прие следното.

На 09.12.2019 г. в полза на заявителя „С.б.с.“ АД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 346, с която е разпоредено длъжникът В.П.В. да заплати на дружеството сумата от 72.00 лева – главница по договор за поръчителство от 07.11.2014 г., ведно със законната лихва от 05.10.2017 г., сумата от 0.99 лева – мораторна лихва от 16.08.2017 г. до 27.09.2017 г., както и разноски за държавна такса в размер на 25.00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 360.00 лева (с ДДС) .

         Заповедта за изпълнение е връчена лично на длъжника на 23.12.2019 г., което той удостоверил  с подписа си.

На 06.01.2020 г. (видно от пощенското клеймо) от длъжника е подадено възражение, с което е заявена недължимост на сумите по заповедта, представляващи: главница, мораторна лихва и законна лихва. Към възражението е приложена разписка от 03.01.2020 г., удостоверяваща плащане от длъжника на заявителя на сумата от общо 91.24 лева. В подаденото от длъжника възражение е инкорпорирана частна жалба срещу издадената заповед по чл. 410 от ГПК в частта относно присъдените на заявителя разноски от 360,00 лв. - адвокатско възнаграждение. Успоредно с това е депозирана и самостоятелна жалба вх. № 15/07.01.2020 г. по реда на чл. 413, ал. 1 ГПК срещу заповедта по чл. 410 от ГПК в частта на присъдените на заявителя разноски от 360.00 лв. за адвокатско възнаграждение.

След изпращане на възражението и приложенията към него на заявителя, който не е оспорил плащанията, районният съд е обезсилил заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК в частта относно главницата, мораторната и законната лихва, като е „оставил в сила“ заповедта в частта за разноските. В мотивите към съдебния акт заповедният съд е приел, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна е неоснователно.

Настоящият съдебен състав намира, че атакуваното определение е недопустимо.

При депозирана в срок частна жалба по чл. 413, ал. 1 ГПК срещу заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК в частта за разноските районният съд е дължал администрирането й - администрирането и разглеждането на частната жалба само срещу размера на определените в заповедта разноски е обусловено от наличен стабилитет на заповед за безспорното вземане.

В случая длъжникът е упражнил право на възражение по чл. 414а, ал. 1 ГПК с твърдения за плащане на главницата и лихвите в срока за доброволно изпълнение, в което също е направено искане за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност. Въззивният съд намира, че специалното правило на  чл. 414а, ал. 2 ГПК се прилага само в случай на оспорване отговорността за разноски поради добросъвестност на длъжника, изпълнил в срока за доброволно изпълнение, без да е причинил инициирането на съдебно производство за вземането. В случая длъжникът не е предприел тази защита, тъй като не е изложил доводи, свързани с образуването на съдебно производство, поради което предмет на жалбата е само размерът на разноските поради прекомерност на адвокатското възнаграждение при неоспорен с възражение дълг.

Тъй като заповедното производство се провежда едностранно в първата си фаза и на длъжника не е предоставена възможност да упражни защита по чл. 78, ал. 5 ГПК пред съда, издал обжалваемия акт, то и възражението за прекомерност не се преклудира. То може да бъде упражнено в алтернативните следващи фази: по оспорване на дълга (в исковия процес по чл. 422 ГПК) или по обжалване на заповедта (по чл. 413, ал.1 ГПК).

В случая именно такова възражение е направено с частната жалба, поради което същото подлежи на разглеждане от въззивния, а не от заповедния съд.

По изложените съображения като недопустимо атакуваното определение следва да бъде обезсилено, а делото – върнато на районния съд за администринане на частна жалба вх. № 15/07.01.2020 г. по реда на чл. 413, ал. 1 ГПК срещу заповедта по чл. 410 от ГПК в частта на присъдените на заявителя разноски от 360,00 лв. за адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, Софийски окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

          

ОБЕЗСИЛВА онази част от определение № 1093/15.04.2020 г. по ч. гр. д. № 844/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Сливница, в която е оставена в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 346/09.12.2012 г. в частта относно присъдените в полза на заявителя „С.б.с.“ АД разноски за адвокатско възнаграждение в размер 360 лева.

ВРЪЩА делото на Районния съд – гр. Сливница за администринане на частна жалба вх. № 15/07.01.2020 г. по реда на чл. 413, ал. 1 ГПК срещу заповедта по чл. 410 ГПК в частта на присъдените на заявителя разноски от 360,00 лв. за адвокатско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.

                                                                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                      2.