Решение по дело №8913/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5100
Дата: 9 ноември 2023 г.
Съдия: Владислава Величкова Ангелова
Дело: 20231110208913
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 5100
гр. София, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110208913 по описа за 2023
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189ж ал. 5 ЗДвП вр. чл. 58д т. 4 вр.
чл. 59 ал. 1 от ЗАНН
Образувано е по жалба на В. В. М., ЕГН **********, чрез адв. Д. М. от
САК против електронен фиш серия К № 5376374, издаден от СДВР, с който
на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 1 т. 3 ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 100, 00 /сто/ лева
за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмяна на обжалвания електронен фиш
поради съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно
приложение на материалния закон. Навеждат се доводи за липса на
административно нарушение. Твърди се, че при издаване на обжалвания
електронен фиш са нарушени процесуалните правила, тъй като в
съдържанието му не е посочена възможността по чл. 189 ал. 6 ЗДвП за
подаване на възражение срещу фиша пред директора на СДВР, както и не е
посочен реда и срока за обжалване на електронния фиш. Излагат се доводи,
че неправилно е квалифицирано нарушението, както и че нарушената
разпоредба не кореспондира на изложената във фиша фактическа обстановка.
Навежда се, че в електронния фиш липсва посочване на формата на вината
като съставомерен признак на твърдяното нарушение. По изложените
съображения се прави искане за отмяна на електронния фиш и се претендират
1
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят В. М., редовно призован, не се
явява и не изпраща представител.
Не се явява и процесуалният му представител адв. Д. М. от САК, също
редовно уведомена.
Въззиваемата страна - СДВР, редовно уведомена, не изпраща
представител. С писмени бележки от юрк. Д. Бонев, с пълномощно от
Директора на СДВР, се прави искане за потвърждаване на обжалвания
електронен фиш, като се излагат съображения, че същият е издаден при
спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на
материалния закон. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и се навежда възражение за прекомерност в случай на
претендирано адвокатско такова.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата, въз основа на която е образувано съдебното производство, е
процесуално допустима, доколкото е подадена от наказаното физическо лице
и срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д т. 4 ЗАНН. Не бяха
представени доказателства за датата на връчване на електронния фиш на
жалбоподателя, поради което съдът намира, че жалбата следва да се счете
подадена в срока по чл. 189 ал. 8 ЗДвП и като срочно подадена, да бъде
разгледана по същество.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалвания
електронен фиш, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Към 22.10.2021 г. лек автомобил марка "Ауди", модел "А3" с рег. №
хххххххххх бил собственост на жалбоподателя В. В. М..
На 22.10.2021 г. в 12:43 часа лек автомобил марка "Ауди", модел "А3"
с рег. № хххххххххх се движел на територията на гр. София, по бул. "Мария
Луиза" срещу 5-та МБАЛ с посока на движение от ул. "Опълченска" към бул.
"Рожен". В коментирания пътен участък максимално разрешената скорост на
движение за пътни превозни средства от категория "В" към 22.10.2021 г. била
50 км/ч, като липсвали пътни знаци "В26", въвеждащи ограничение на
скоростта, различно от указаното в чл. 21 ал. 1 ЗДвП. Независимо от това
автомобилът се движел със скорост от 75 км/ч.
Нарушението било установено с преносима система за контрол на
2
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
ARH CAM S1 с фабричен номер 11743ее, която билa преминала последваща
техническа проверка на 05.10.2021 г. в Главна дирекция "Мерки и
измервателни уреди", отдел "Изпитване на средства за измерване и софтуер"
при Български институт по метрология, със заключение, че съответства на
одобрения тип. Преносимата система за видеоконтрол била разположена на
триножник на участък от пътя, работела в стационарен режим на заснемане и
заснемала приближаващите автомобили.
На 27.10.2021 г. от СДВР бил издаден обжалваният електронен фиш
серия К № 5376374, с който на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 1 т. 3
ЗДвП на жалбоподателя В. В. М. като собственик на автомобила било
наложено административно наказание "глоба" в размер на 100, 00 /сто/ лева
за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства
– писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК - справка
за собствеността на автомобил с рег. № хххххххххх, заповед № 8121з-
931/30.08.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, протокол от проверка
№ 44 - СГ-ИСИС/05.10.2021 г., издаден от Главна дирекция "Мерки и
измервателни уреди", отдел "Изпитване на средства за измерване и софтуер"
при Български институт по метрология, удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126, справка за датата на издаване на
обжалвания електронен фиш, справка -картон на водача, ежедневна форма на
отчет от 22.10.2021 г., протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система рег. № 4332р-53754/25.10.2021 г., отговор от Столична
община, дирекция "Управление и анализ на трафика", ведно с копие от проект
за организация на движението на бул. "Мария Луиза" в участъка срещу 5-та
МБАЛ от ул. "Опълченска" към бул. "Рожен", ръководство за работа със
СПУКС техническо средство видеокамера модел ARH CAM S1,
вещественoто доказателствено средство – статично изображение към
електронен фиш серия К № 5376374 от 27.10.2021 г., вещественото
доказателство – снимка на разположението на уреда.
Съдът кредитира писмените доказателства по делото като ги оцени
като последователни, взаимно кореспондиращи си и съответни на
приобщените веществени доказателствени средства и на вещественото
3
доказателство.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес. С оглед на изложеното
съдът кредитира изцяло статичното изображение - снимка към електронен
фиш серия К № 5376374 от 27.10.2021 г. като годно веществено
доказателствено средство. От същата се установява регистрационният номер
на управлявания автомобил, както и измерената скорост.
Като веществено доказателство съдът кредитира приложената снимка
на разположението на уреда на триножник на участък от пътя.
Приобщените по делото доказателства са последователни,
еднопосочни и безпротиворечиви, като тълкувани в своята пълнота и
взаимовръзка, сочат на възприетата от съда фактическа обстановка.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Жалбата е неоснователна, а електронният фиш следва да бъде
потвърден, тъй като е издаден при спазване на процесуалните правила и при
правилно приложение на материалния закон.
Съгласно ТР № 1/26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСК на
ВАС „легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1
от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният
фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг
носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства. От това произтича, че електронният фиш е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му
действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание,
реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за
форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително
подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се
4
приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2
ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва
името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на
МВР, на чиято територия е извършено нарушението“.
Обжалваният електронен фиш серия К № 5376374 е издаден от
компетентна държавна институция – Столична дирекция на вътрешните
работи и съдържа всички реквизити, изискуеми съгласно разпоредбата на чл.
189 ал. 4 ЗДвП: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика на моторното превозно средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане. Посочени са времето на
извършване на нарушението, пътя, отворен за обществено ползване, и
конкретното място, където е установено превишението на скоростта - гр.
София, бул. "Мария Луиза" срещу 5-та МБАЛ, посочена е посоката на
движение на автомобила - от ул. "Опълченска" към бул. "Рожен", посочено е
действащото ограничение на скоростта - 50 км/ч за населено място. Мястото
на извършване на нарушението е посочено ясно и конкретно, като е посочено
населеното място, пътя, отворен за обществено ползване, по който се е
движел автомобилът, както и точния административен адрес. Посочена е
регистрираната скорост, както и установеното превишение.
Редът и срокът за обжалване на фиша, както и възможността за
подаване на възражение по реда на чл. 189 ал. 6 ЗДвП не са сред императивно
изискуемите реквизити на електронния фиш, предвидени в чл. 189 ал. 4 ЗДвП.
На следващо място, очевидно въпреки че в електронния фиш не е посочено
пред кой орган и в какъв срок същият може да бъде обжалван,
жалбоподателят е упражнил правото си да инициира производство пред съд
за проверка на обосноваността и законосъобразността на електронния фиш,
като е подал жалба пред родово и местно компетентния съд, която е приета за
допустима. Правото на защита на жалбоподателя не е ограничено и поради
това, че в електронния фиш не е посочена възможността да подаде
възражение пред директора на СДВР. В производството по съдебно
обжалване на електронния фиш съдът е длъжен да извърши цялостна
проверка на неговата законосъобразност, а не само на основанията, посочени
5
в жалбата, като в случай, че констатира нарушения на процесуалните правила
или неправилно приложение на материалния закон, съдът е длъжен да отмени
фиша при това не само на основанията, посочени в чл. 189 ал. 6 ЗДвП
(моторното превозно средство е било обявено за издирване; нарушението е
извършено с моторно превозно средство със специален режим на движение),
при които електронният фиш се анулира. Друг е въпросът, че в настоящия
случай посочените в чл. 189 ал. 6 ЗДвП основания нито се твърдят с жалбата,
нито се установяват от събраните доказателства.
Действително, в обжалвания електронен фиш не е посочена формата
на вината, при която е осъществено нарушението, но това не е ограничило
правото на защита на въззивника, тъй като нарушението по чл. 21 ал. 1 ЗДвП
може да се осъществи единствено при пряк умисъл като форма на вината.
Не са основателни и всички възражения в жалбата за неправилна
правна квалификация на нарушението. Жалбоподателят неправилно сочи, че
като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 21 ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП, която не
предвижда конкретно правило за поведение към водачите на ППС. Видно от
съдържанието на електронния фиш като нарушена е посочена разпоредбата на
чл. 21 ал. 1 ЗДвП, която предвижда задължение за водачите при управление
на ППС да не превишават посочените в разпоредбата стойности и конкретно
при движение на ППС от категория "В" в населено място - 50 км/ч.
По гореизложените съображения съдът не констатира допуснати в
предсъдебната фаза на производството съществени нарушения на
процесуалните правила, които да налагат отмяна на електронния фиш на това
основание.
Съдът намери и че правилно е приложен материалният закон и
извършването на нарушението е доказано по несъмнен и категоричен начин.
Спазени са изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата /Наредба № 8121з-
532 от 12 май 2015 г./. В материалите по административнонаказателната
преписка е приложен протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система рег. № 4332р-53754/25.10.2021 г. съгласно чл. 10 ал. 1
от Наредба № 8121з-/12.05.2015 г., в който са посочени времето и мястото на
контрол - на територията на град София, бул. "Мария Луиза" срещу 5-та
6
МБАЛ, посочено е, че контрол е осъществяван за времето от 12.05 до 14.05
часа на 22.10.2021 г., посочена е посоката на движение на контролираните
моторни превозни средства - от ул. "Опълченска" към бул. "Рожен", режима
на измерване - стационарен, посоката на задействане на системата за
видеоконтрол - приближаващи автомобили, както и номера на първото и
последното статично изображение/видеозапис.
Съдът цени като веществено доказателство снимката на разположение
на уреда, изготвена съгласно чл. 10 ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015
г.
От писмените доказателства се установява, че АТСС, с която е
установено нарушението - преносима система за контрол на скоростта на
МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с
фабричен номер 11743ее представлява одобрен тип средство за измерване,
като е вписана под № 5126 в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване.
На следващо място, от писмените доказателства се установява, че
техническото средство, с което е установено нарушението, е преминало
последваща техническа проверка на 05.10.2021 г. в Главна дирекция "Мерки
и измервателни уреди", отдел "Изпитване на средства за измерване и софтуер"
при Български институт по метрология, със заключение, че съответства на
одобрения тип.
Според чл. 21 ал. 1 ЗДвП максималната разрешена скорост на
движение за пътни превозни средства от категория "В" в населено място е 50
км/ч, като в случай, че в конкретен пътен участък е въведено различно
ограничение на скоростта, то се сигнализира с пътен знак /чл. 21 ал. 2 ЗДвП/.
От писмените доказателства - отговор от Столична община, дирекция
"Управление и анализ на трафика", ведно с копие от проект за организация на
движението на бул. "Мария Луиза" в участъка срещу 5-та МБАЛ от ул.
"Опълченска" към бул. "Рожен", се установява, че към 22.10.2021 г.
максимално разрешената скорост на движение в пътния участък е била 50
км/ч, като липсват пътни знаци „В26“, въвеждащи различно ограничение на
скоростта от указаното в чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
От вещественото доказателствено средство и от писмените
доказателства се установява и конкретното превишение на скоростта на
7
движение на лекия автомобил. От вещественото доказателствено средство се
установява, че измерената скорост на движение на лекия автомобил е 78 км/ч.
От протокола за проверка № 44 - СГ-ИСИС/05.10.2021 г. е видна
стойността на относимата възможна грешка предвид измерената скорост на
движение - 3 км/ч при скорост до 100 км/ч. Коментираната стойност от 3 км/ч
е приспадната в полза на жалбоподателя, като при измерена скорост от 78
км/ч, административнонаказателната му отговорност е ангажирана за
движение със скорост 75 км/ч.
Ето защо съдът прие, че като е управлявал на 22.10.2021 г. в 12:43 часа
лек автомобил марка "Ауди", модел "А3" с рег. № хххххххххх в гр. София, по
бул. "Мария Луиза" срещу 5-та МБАЛ с посока на движение от ул.
"Опълченска" към бул. "Рожен" със скорост от 75 км/ч. при ограничение на
скоростта 50 км/ч, водачът на автомобила е осъществил от обективна страна
нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
Нарушението е осъществено при пряк умисъл като форма на вината,
доколкото водачът на автомобила е съзнавал, че управлява МПС със скорост,
надвишаваща разрешената за движение в населено място.
Съгласно чл. 188 ал. 1 ЗДвП "собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство." Предвид цитираната разпоредба, съдът намира, че
правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, доколкото В. М. е собственик на автомобила, с който е
извършено нарушението, като нито в жалбата пред съда, нито във възражения
до директора на СДВР, въззивникът не твърди и не сочи на 22.10.2021 г. да е
бил предоставил собствения си автомобил на конкретно трето лице.
Доколкото разпоредбата на чл. 189з ЗДвП не е била действащо право
към датата на извършване на нарушението, съдът намира, че следва да обсъди
и възможността за приложение на чл. 28 ЗАНН. В конкретния случай
нарушението разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена
опасност на деяния от този вид (чл. 93 т. 9 НК). Извършеното нарушение е
формално такова, като законодателят не е предвидил настъпването на каквито
и да е съставомерни вреди от същото. Освен това следва да се отбележи, че
8
нарушенията, свързани с управлението на МПС с превишена скорост,
застрашават в значителна степен обществените отношения, обект на защита
от ЗДвП, тъй като създават опасност от настъпването на вредни последици -
причиняване на ПТП, увреждане живота, здравето и имуществото на
останалите участници в движението по пътищата. В настоящия случай се
касае и за превишение с 25 км/ч в населено място, като наред с това, видно от
приетата като писмено доказателство схема за организация на движението, в
процесния пътен участък се намират спирки на масовия градски транспорт,
сигнализирани с пътен знак "Д24", което предполага по-голямо струпване на
граждани, чиито живот, здраве и имущество са били застрашени предвид
нарушаването на режима на скоростта.
Съгласно чл. 182 ал. 1 т. 3 ЗДвП в случаите на превишаване на
максимално разрешената скорост на движение в населено място, за
превишаване от 21 км/ч до 30 км/ч се налага административно наказание
„глоба“ размер на 100, 00 лева, каквото наказание е наложено на въззивника.
Административното наказание "глоба" е предвидено в абсолютно определен
размер, като предвид разпоредбата на чл. 27 ал. 5 ЗАНН размерът на глобата
не може да бъде намаляван.
По изложените съображения съдът намира, че депозираната жалба е
неоснователна и следва да се остави без уважение, а атакуваният електронен
фиш следва да се потвърди.
Предвид изхода на производството право на разноски на основание
чл. 63д ал. 4 ЗАНН, има наказващият орган, каквато претенция е заявена с
депозираните писмени бележки. Като взе предвид, че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, че в производството пред районния съд е
проведено едно съдебно заседание, както и че процесуалното
представителство на наказващия орган в настоящото производство се е
изразило единствено в депозиране на писмени бележки, без явяване в съдебно
заседание, съдът намери, че юрисконсултското възнаграждение, което
въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна за процесуално
представителство следва да е минималния размер, предвиден в чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно 80, 00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 5 вр. ал. 9 ЗАНН, съдът

9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 5376374, издаден от
СДВР, с който на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 1 т. 3 ЗДвП на В. В.
М., ЕГН **********, е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 100, 00 /сто/ лева за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
В. В. М., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Столична дирекция на
вътрешните работи, с адрес гр. София, ул. "Антим I" № 5, сумата от 80, 00
/осемдесет/ лева - юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10