Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Велинград, 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Велинград, на седми
октомври през две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ПЕНЧЕВА
и секретар Павлина
Матушева,
като разгледа
докладваното от съдията наказателно административен характер дело № 276 по
описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН
Подадена е жалба от И.Д.Г. срещу
Наказателно постановление № 19-0367-000584 от 07.06.2019 г. на Началника РУ към
ОДМВР Пазарджик, с което на жалбоподателя, на осн.
чл. 183, ал. ал. 3, т. 5, предл. 1 ЗДВП , е наложено административно наказание глоба в
размер на 30 лв., за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП.
Релевират се
оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на
наказателното постановление, Твърди се, че
административнонаказващият орган неправилно е приложил материалния закон като издал наказателното
постановление при липса на обективни признаци от неговия състав. Сочи се учи
към момента на процесното деяние не е изработен Генерален
план за организация на движението по пътищата на територията на Община Велинград, условие за въвеждане на
организацията за движение и за законосъобразното поставяне на съответните пътни
знаци. По тези причини за него не е възникнало задължение да е подчини на
поставения пътен знак.
Липсва пълно и детайлно описание на
фактическата обстановка относно посоката на движение на превозното средство,
предвид, че улицата, в която е навлязъл е еднопосочна и от съществено значение
за състава на нарушението е да се установи дали движението, в посоката на
указаната със знака забрана.
На последно място сочи, че се почувствал
зле докато управлявал и бил принуден да спре.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се
явява лично и поддържа жалбата. Твърди, че към момента на деянието имал
здравословни проблеми, почувствал се зле докато шофирал и бил принуден да
завие и да спре, за да осигури
собствената си и на останалите участници в движението безопасност.
Органът, издал наказателното
постановление не изпраща представител. В депозирано по жалбата становище, счита
същата за неоснователна, а издаденото наказателно постановление за постановено
в съответствие с материалния и процесуалния закон.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки
за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите
на страните, намери за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима-
подадена е от легитимирана страна /лице, за което обжалваният акт е
неблагоприятен/, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът намира за установено следното:
На 30.05.2019 г. служителите от РУ
Велинград към ОДМВР- актосъставителят младши автоконтрольор Т.Г. и свидетелят мл. инспектор А.Г., при работа
като съвместен автопатрул видели да навлиза след пътен
знак В1, по ул. „Иван Вазов“, лек автомобил АУДИ А 4, с рег. № РА 3818 ВК,
управляван от И.Д.Г.. Улицата, в която навлязъл автомобилът била еднопосочна.
От единият й край имало поставен пътен знак В1. Водачът завил след знака, навлязъл
в улицата и продължил да се движи в забранената за движение посока след знака.
Бил спрян за проверка. Служителите му изискали необходимите документи.
На същата дата е съставен АУАН Серия АА № 242491 за нарушение на чл. 6, т.
1 ЗДвП, за това, че като водач на лек автомобил АУДИ А, с рег. № РА
3818 ВК жалбоподателят навлиза след знак, забраняващ навлизането на ППС- „В1“.
Актът е съставен от служителя към РУ
Велинград-младши автоконтрольор Т.И.Г., в присъствието
на свидетеля Али Ш.Г. и на жалбоподателя, на когото е връчен на място. Същият
не е възразил при съставяне на акта. Не са постъпвали и възражения в срока по
чл. 44, ал. 3 ЗАНН.
Въз основа на АУАН Серия АА № 242491, Началника е издадено обжалваното наказателно
постановление от Началника на РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик, с което на И.Д.Г.,
на осн. чл. 183, ал. 3, т. 5 , предл.
1, е наложено административно наказание
глоба в размер на 30 лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДВП. В акта и в
наказателното постановление нарушението е описано по идентичен начин, относно
обект, субект, изпълнително деяние и нарушена правна норма.
При така установената фактическа
обстановката се налагат следните правни изводи:
Актът за установяване на
административното нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени
от компетентни органи по чл. 189, ал. 1 и
чл. 189, ал. 12 , във вр. с т.1.3 и т. 2 т. 8
от Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, в законоустановената форми и при спазване на процесуалните правила.
При издаването им не са допуснати съществени процесуални нарушения,
ограничаващи правото на защита на жалбоподателя.Същите съдържат пълно и точно
описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението.
Съдът намира, че правилно администативнонаказващият орган е установил фактическата
обстановка и законосъобразно е приложил правната норма относно осъществения
състав на нарушение.
Правилата за движение по пътищата са уредени от ЗДвП и подзаконовите
актове по прилагането му, чийто чл.3
ал.1 ал.3 е посочва реда, по който се въвежда тази организация.В тази посока са
дадени правомощия на кметовете и общините. Проектирането на организацията на
движението по пътищата се възлага на администрациите,управляващи пътищата, които
отговарят за нейното изпълнение и поддържането им в съответствие с конкретния
проект за организация на движение-чл. 4 ал.1 от наредба № 1/17.01.2001за
организация на движенето по пътищата.
За организация на движенето по пътищата
се изготвят: Генерален План за организацията на движението в населеното място, който
съгласно чл.9 ал.1 от наредбата се разработва за цялата територия на населеното
място или за части от него. Второто необходимо условие е изработване на Проект
за организация на движението,извън границите на населеното място.
Не се спори, че улица „Иван Вазов“
в гр. Велинград, където е извършено процесното
нарушение е общинска собственост. От представеното по делото писмо изх. № 11-05/270 от 19.09.2019
г. на Община Велинград се установява, че в Община Велинград няма изработен
актуален Генерален план за организация на движението.
Разпоредбата на чл.4, ал.1 от
Наредбата задължава кмета, в качеството му на стопанин на пътя, да възложи
проектирането на организацията на движението по пътищата, отворени за
обществено ползване. Наредбата определя реда за изработването на проекта за
ГПОД в две фази- предварителен и окончателен; реда за тяхното разглеждане,
съгласуване и приемане от Общински експертен съвет по устройство на територията
на съответната община. Съгласно чл.15 от Наредбата окончателният проект за ГПОД
се одобрява от кмета на съответната община.
Липсата на действащ Генерален
план за организация на движението обаче
не дерогира задължението на участниците в
движението да съобразяват поведението си с поставените пътни знаци. Доколкото е
имало поставен пътен знак В1, което обстоятелство по делото е безспорно,
поставянето му е създало задължения за
участниците в движението, да се
съобразят с него.Това задължение възниква по силата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП,
съгласно който участниците в движението следва да съобразяват своето поведение
с пътните знаци и с пътната маркировка. Следователно, налице административно правоотношение на съобразяване
на поведението на участниците в движението с поставеният пътен знак В1,
възникнало по силата на чл. 6 от ЗДвП, което е валидно. Неизпълнението на чл. 6
от ЗДвП води до възникване на административнонаказателна
отговорност, с каквато в случая е ангажиран жалбоподателят с процесното наказателно постановление, като липсата на
действащ Генерален плана на територията на Община Велинград не влияе пряко върху
неговата материална законосъобразност. Всеки правен субект притежаващ правен интерес,
включително и жалбоподателя в настоящото
съдебно производство може да сигнализира длъжностните лица от Общината да
премахнат пътните знаци, поставени при незаконосъобразно изпълнена процедура
при въвеждане на организацията на движение, но не и да откаже да съобрази
поведението си с тях, докато не бъдат премахнати.
Съобразно установените по
делото факти, съдът счита, че от обективна и субективна стана жалбоподателят е
осъществил състава на нарушени по чл. 6 , т. 1 ЗДвП. , Същият е навлязъл след в
улица, след поставен пътен знак указващ забрана за навлизане и е продължил да
се движи в забранената посока сред знака. Тази фактическа обстановка се
установи от показанията на свидетелите,
длъжностни лица от РУ Велинград, които съдът кредитира като еднопосочни и
непротиворечиви, дадени от позицията им на незаинтересованост от изхода на
спора. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за неизясненост
на фактическата обстановка. Противоречия
в показанията на свидетелите имаше относно обстоятелствата в каква посока се и
движил полицейският автомобил, но не и относно движението на автомобила на
жалбоподателя. И двамата свидетели категорично заявяват, че са възприели
еднозначно как И.Г. *** и навлиза по улица
„Иван Вазов“, на която от мястото на навлизане има поставен знак В1. Водачът е
продължил да се движи по улица „Иван Вазов“ по посока след знака. Съгласно
приложение № 3 от Наредбата пътните знаци от група В, въвеждат забрана, а според т. 1 забранено е влизането на пътни превозни средства след знак В1.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от Наредба № 18 23.07.2001 г. за сигнализация на
пътищата, с пътни знаци пътните знаци и другите средства за сигнализиране се
поставят отдясно на платното за движение, с лицевата си страна срещу посоката
на движение, а съгласно чл. 10, пътният знак е валиден за цялата широчина на всички
пътни ленти, предназначени за движение в посока, срещуположна на лицевата
страна на знака, като му може да се ограничи само за една пътна лента от
платното за движение с допълнителна табела Т9, каквито данни няма по делото.
Съобразно гореизложеното,
с предприетите от него действия водачът е нарушил чл. 6, т. 1 ЗДвП. Същият е
възприел наличието на поставен пътен знак В1 е и навлязъл след него, продължил движението си след него, като
знаел значението на знака и е съзнавал, че по този начин нарушава въведената забрана.
Неоснователни са
възраженията, че е бил принуден от възникнали внезапно обективни обстоятелства,
свързани със здравословното му състояния към момента на нарушението. Следва да
се посочи, че не се събраха категорични доказателства в подкрепа на тази теза.
Първоначално при съставяне на акта, жалбоподателят не е твърдял наличието
подобни причини. Липсват възражения в тази насока в акта. Направил ги е едва с
жалбата, което съдът счита за защитна теза, даден от позицията на заинтересована
страна. От друга страна, жалбоподателят твърди за внезапно прилошаване, а от
представения медицински документ, не може да се счита, че е страдал от такова. Напротив
неразположението му датира от няколко дни преди това и той е могъл да предвиди,
че може да му причини временен дискомфорт и да не
предприема пътуване или да избере алтернативен начин на шофирането.
При
преценката на спора по същество настоящият състав намира, че издаденото наказателно
постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Нарушението на чл.
6, т. 1 ЗДвП е безспорно установено. Санкционната норма е правилно издирена от
административно-наказващият орган.
Воден от горното, Районен съд Велинград, на основание чл. 63 ал. 1 ЗАНН
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 19-0367-000584 от 07.06.2019 г. на Началника РУ към
ОДМВР Пазарджик, с което на жалбоподателя, на осн.
чл. 183, ал. ал. 3, т. 5, предл. 1 ЗДВП , е наложено административно наказание, за
нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от връчване на съобщение до страните, че е изготвено, пред
Административен съд Пазарджик.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ
Иванка
Пенчева