Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 29.12.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на петнадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
Анна Ненова
при секретаря Мариана Ружина като разгледа докладваното от съдията докладчик т.д. № 766 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 517, ал. 3 от ГПК.
Ищецът „Н.П.“ ЕООД твърди, че е кредитор на И.М.П.по силата на изпълнителен лист, издаден на 30.03.2017г., на основание чл. 417 и чл. 404-409 от ГПК, от Софийски районен съд, 65 състав, по ч.гр.д. № 14391/2017г. за сума в размер на 71 532 лева главница, дължима по запис на заповед от 17.05.2016г., ведно със законната лихва от 09.03.2017г. до изплащане на вземането. На 18.04.2017г. при ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, е било образувано изпълнително дело № 1964/2017г. След предприемане на редица изпълнителни действия е била събрана по-голяма част от задължението, но е останала незаплатена главница от 22 764. 87 лева, законна лихва от 5 255. 40 лева и разноски по изпълнителното дело от 1 020 лева. На 10.05.2017г., с вписване № 20170510132817 в търговския регистър, е бил наложен запор на дружествените дялове на длъжника в ответното дружество „Н.Б.К.“ ООД, равняващи се на 1 000 лева. На 07.05.2019г., със съобщение вх. № 32769, чрез частния съдебен изпълнител, до ответника е била депозирана молба за прекратяване на участието на съдружника И.М.П.в дружеството, което да изплати, съгласно чл. 125, ал. 3 от ТЗ, равностойността на дружествения дял на съдружника. Съобщението е било получено на 13.06.2019г. по седалището на ответника, но до момента цялата дължима сума не е платена, като незаплатената част на задължението до 13.03.2020г. възлиза на 29 040. 27 лева. С молба с вх. № 11872/10.02.2020г. от частния съдебен изпълнител е било поискано овластяване за предявяване на иск за прекратяване на ответното дружество. С разпореждане с изх. № 6864/10.02.2020г. ищцовото дружество е било овластено да предяви иск за прекратяване на „Н.Б.К.“ ООД.
С оглед изпълнените условия на чл. 517, ал. 3 от ГПК, които ищецът подборно обобщава, дружеството иска от съда да постанови решение, с което да прекрати „Н.Б.К.“ ООД, с присъждане на разноските по делото.
Дължимите от И.М.П.суми са били потвърдени и в проведеното открито съдебно заседание.
Ответникът „Н.Б.К.“ ООД не е дал отговор на исковата молба.
По предявения иск
Съдът
като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната
съвкупност, възприема от фактическа страна
следното:
На
30.03.2017г. по гр.д. № 14391/2017г. на Софийския районен съд, 65 състав, в
образувано заповедно производство по чл. 417 от ГПК, е бил издаден изпълнителен
лист в полза на ищеца срещу И.М.П.и въз
основа на листа, на 18.04.2017г., е било образувано изпълнително дело №
20178510401964 на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ.
И.М.П.е съдружник в ответното дружество, като притежава половината от дружествените дялове на стойност от 1 000 лева, и в изпълнителното производство, освен другото, е бил наложен запор върху дружествените му дялове в „Н.Б.К.“ ООД. Запорът е бил наложен съгласно запорно съобщение на частния съдебен изпълнител и вписан под № 20170510132817 в търговския регистър при Агенция по вписванията. Освен съдружник, длъжникът е и управител на дружеството заедно с К.Л.П., като представляват дружеството заедно и поотделно.
С молба вх. № 32769/07.05.2019г. ищецът е поискал прекратяване на участието на И.М.П.в „Н.Б.К.“ ООД, както и да бъде изплатена равностойността на дружествения дял на съдружника съгласно чл. 125, ал. 1 от ТЗ. Молбата е била връчена на ответника чрез частния съдебен изпълнител на 03.06.2019г. със съобщение изх. № 25117/17.05.2019г.
С нова молба до частния съдебен
изпълнител от 10.02.2020г. ищецът –
взискател е поискал да бъде овластен да предяви иск за прекратяване на
дружеството и с разпореждане изх. № 6864/10.02.2020г. на съдебния изпълнител такова овластяване е било
постановено.
Обстоятелствата се установяват от
представените от ищеца документи от изпълнителното производство, както и
изрично от допълнително представено удостоверение изх. № 58571/09.11.2020г. на
частния съдебен изпълнител за извършените в това производство действия.
По делото не се възразява и не се
установява вземанията на ищеца в изпълнителното производство да са били
погасени от длъжника или от ответното дружество. Не се установява още
дружеството да е изплатило на взискателя – ищец припадащата се на съдружника
длъжник част от имуществото по чл. 125, ал. 3 от ТЗ.
Съгласно удостоверение изх. № 13249/13.03.2020г. на ЧСИ М.П. задълженията на И.М.П.към ищеца
са били в размер 22 764. 87 лев главница и 5 255. 40 лева лихва, като
отделно са били дължими такси и разноски по ТТРЗЧСИ и публични задължения.
При така установеното от
фактическа страна, предявеният иск по делото е основателен.
Ищецът има качеството на кредитор
по парично вземане срещу И.М.П., за което е образувано изпълнително
производство. И.М.П.е съдружник в ответното дружество „Н.Б.К.“ ООД и по реда и
на основание чл. 517, ал. 1 от ГПК изпълнението
е било насочено срещу притежаваните от И.М.П.дружествени дялове в
дружеството, като е бил наложен и вписан запор, а допълнително съдебният
изпълнител е връчил на дружеството изявление на ищеца - взискател за
прекратяване участието на длъжника в дружеството. След изтичане на три месеца
взискателят е бил овластен да предяви иск по седалището на ответното дружество
за неговото прекратяване. Не се
установява дружеството да е изплатило на взискателя – ищец припадащата се на
съдружника - длъжник част от имуществото
по чл. 125, ал. 3 от ТЗ, нито че
вземането на взискателя е удовлетворено, при което ответното дружество следва
да бъде прекратено и това да се впише в търговския регистър при Агенция по
вписванията, на основание чл. 517, ал. 3 от ГПК.
При влизане на решението в сила
следва да се извърши и ликвидация (чл.
517, ал. 3 изр. последно от ГПК, съответно тълкуването по Решение № 104 от
10.07.2014г. по т.д. № 2144/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.).
Производството по ликвидация следва да бъде открито от съда с настоящото решение, с определяне на срок за ликвидация - шест месеца. При необходимост този срок може да бъде продължен.
Ликвидатор на дружеството е по правило управителят, освен ако с дружествения договор или по решение на общото събрание е определено друго лице (арг. чл. 156, ал. 2 от ТЗ). По делото не се установява отклонение от това предвиждане на ТЗ в дружествения договор на ответното дружество. Тъй като в случая обаче управителят на „Н.Б.К.“ ООД е и длъжник в изпълнителното производство, а другият управител, видно от имената, е негова съпруга или сродник, за ликвидатор следва да бъде определено друго лице (така Решение № 150 от 04.11.2011г. по т.д. № 992/2010г. на ВКС, ТК, І т.о.). Съдът съобразява конкретните цели на ликвидационното производство след прекратяването на „Н.Б.К.“ ООД.
Настоящият съдебен състав намира, че назначението на ликвидатора следва да е от длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията, а не от съда.
Съдът не разполага със списък на ликвидатори, какъвто има в тази Агенция, съгласно изрична заповед на изпълнителния директор, издадена на основание Наредба № 1 от 14.02.2007г. за водене, съхранение и достъп до търговския регистър и регистъра на юридически лица с нестопанска цел – на специално подбрани и одобрени дееспособни физически лица, които извършват тази дейност по занятие, с оглед дължимата грижа на добрия търговец при осъществяване на дейността и предвидената отговорност за дейността като ликвидатор (чл. 266, ал. 6 и чл. 268, ал. 4 от ТЗ). Действително липсва изискване за специална професионална правоспособност на ликвидаторите, но при очертаните изисквания към дейността им, такъв подбор е наложителен. Същевременно за назначаването следва да има съгласие от страна на лицето, назначено за ликвидатор (ликвидаторът се вписва в търговския регистър, където се представя нотариално заверено съгласие с образец от подписа му (чл. 266, ал. 3 от ТЗ)), както и трябва да се изключат предвидени в отделни нормативни актове несъвместимости. Във връзка с назначаването от длъжностното лице следва да бъде определено и възнаграждение на ликвидатора (чл. 266, ал. 5, т. 4 от ТЗ).
По разноските
Ищецът е поискал присъждане на направените по делото разноски. Установява разноски за платена държавна такса по исковата молба от 80 лева и 1 000 лева разноски за адвокат по договор за правна защита и съдействие от 28.02.2020г., общо 1 080 лева. С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, тези разноски са дължими изцяло.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА „Н.Б.К.“ ООД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***, по иск с правно основание чл. 517, ал. 3 от ГПК, предявен от „Н.П.“ ЕООД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***.
ОТКРИВА, на основание чл. 517, ал. 3 от ГПК и чл. 266 и сл. от ТЗ, производство по ликвидация на „Н.Б.К.“ ООД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***, като определя 6-месечен срок за провеждането му, при служебно назначаване на ликвидатор.
УКАЗВА на длъжното лице по регистрация в Агенция по вписванията, при вписване на решението за прекратяването, да назначи ликвидатор и да определи месечното му възнаграждение, съгласно мотивите към решението.
ОСЪЖДА „Н.Б.К.“ ООД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „Н.П.“ ЕООД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***, сумата от 1 080лева (хиляда и осемдесет лева) разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението, в частта на прекратяването на търговското дружество, подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис да се изпрати на Агенция по вписванията, на основание чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ.
Съдия: