№ 349
гр. Пазарджик, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Попова
като разгледа докладваното от Николинка Попова Въззивно гражданско дело
№ 20225200500604 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на Г. В. Д. ЕГН ********** със съдебен адрес
: гр. В., обл. Р., ул. „Й.Й. „ № 1 чрез адв. В. Д. срещу отказа на ЧСИ с рег.№ 884 и район на
действие ПзОС, обективиран в разпореждане изх. № 652/05.05.2022 г. , да прекрати
принудителното изпълнение по изпълнително дело №20148840401043 по описа на ЧСИ А. .
Иска се отказът за прекратяване на принудителното изпълнение да бъде отменен,
поради постановяването му в противоречие на разпоредбата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
Посочено е в жалбата , че изпълнителното производство е било спряно с определение № 660
/ 2013 г. от 24.09.2013 г. , постановено по гр.д. № 468/2013 г. по описа на ПзОС , като
обезпечение на предявения иск по това дело , спорът по което приключил с решение № 141 /
12.07.2018 г. Твърди се , че влизане в сила на това съдебно решени е довело до фактическа и
правна възможност за продължаване на действията по спряното дело. В тази връзка се
развиват подробни съображения на първо място за това , че гражданското дело , за
обезпечаването на иска по което е допуснато процесното спиране на изпълнението , е имало
за предмет идеални части от недвижим ипотекиран имат , поради което за останалите
идеални части спирането не е имало действие и всички срокове са текли валидно. На второ
място се поддържа, че дори и да е имало валидно спиране на цялото изпълнение, то
взискателят на практика е бездействал след постановяване на решението по горното дело.
Поддържа се , че отмяна на допуснатото обезпечение била поискана едва през 2021 г. и
поради това се поддържа , че прекомерно дългото бездействие на ЧСИ и на взискателя от
момента на постановяване на влязлото в сила съдебно решение до отмяна на определението
за спиране на изпълнителните действия е злоупотреба с право и е недобросъвестно ,
1
неправилно и противозаконно. Твърди се , че както бил посочил съда и в мотивите на
определението за отмяна на спирането – определението за спиране на изпълнителните
действия е било загубило своята сила поради отпадане на висящността на спора. От тук се
извежда извода , че на ЧСИ му било известно , че взискателят е бездействал над 2 години,
но вместо да съобрази този факт, е решил да тълкува стеснително нормата на чл. 433 т.8
ГПК и неправилно е приел, че бездействие има едва след отпадане на определението за
спиране. Отделно от това се развиват и доводи за изтекла материална погаситела давност
на вземанията и , че освен предпоставките на чл. 433 т.8 ГПК са налице и тези по прилагане
на чл. 110 ЗЗД. Развиват се доводи в тази посока и подробно се обосновават. Моли се да се
отмени обжалваното разпореждане. Моли се също така до произнасяне по жалбата,
въззивният съд да спре изпълнението по изпълнителното производство.
След като се запозна с делото и обсъди жалбата, съдът намира за установено
следното:
Изпълнително дело №20148840401043 на ЧСИ с рег.№884 и район на действие
ПзОС е образувано на 07.09.2011 г. под № 1181/ 2011 по описа на ЧСИ Д. М. с рег. № 821 по
изпълнителен лист от 25.05.2011 г. по г.гр.д. № 10780/2011 г. по описа на СРС. В хода на
това производство на 14.12.2011 г. са наложени запори върху автомобили и е вписана
възбрана върху недвижим имот на длъжника Г. В. Д.. Изпълнителното производство е било
спряно с представена на 03.10.2013 г. обезпечителна заповед , издадена по гр.д. № 486/2013
г. по описа на ПзОС . Изпълнителното дело е прехвърлено на 30.05.2014 г. по искане на
взискателя пред ЧСИ М. А. с рег. № 884. По това дело с молба от 15.04.2022 г.,
взискателят е поискал делото да бъде възобновено , като е представил пред ЧСИ
определение на ПзОС за отмяна на обезпечението и на АС – Пловдив – за потвърждаването
на този акт от 15.02.2022 г. След възобновяване на делото на 20.04.2022 г. са наложени
запори върху вземанията на длъжника по банковите му сметки.
С молба вх.№ 3906/03.05.2022 г. от длъжника Г. В. Д. е било поискано от ЧСИ да бъде
прекратено изпълнителното производство на основание чл. 433 ал.1 т.8 ГПК по
съображения за настъпила перемция. По този повод е постановено сега обжалваното
разпореждане, с което съдебният изпълнител е отказал исканото прекратяване.
Жалбата срещу него е подадена в срока по чл.436 ал.1 от ГПК. Същата е редовна,
както и е допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт
на съдебния изпълнител – чл.435 ал.2 т.6 от ГПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
По правило спирането на изпълнителното производство съставлява забрана съдебният
изпълнител да извършва действия на принудително изпълнение и поради това при спряно
изпълнително производство срокът по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК не тече. Противното би
означавало взискателят да е принуден да иска предприемане на действия за принудително
изпълнение дори и при спряно изпълнително производство и ясна забрана за съдебния
изпълнител да предприеме такова – само, за да осуети настъпването на перемция. При
2
спряно изпълнително производство взискателят е в правна невъзможност да иска
предприемане на принудително изпълнение.
В настоящия случай изпълнителното производство е спряно на осн.чл.432 ал.1 т.1 от
ГПК и срокът по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК е спрял да тече. Но по делото няма пълен
двегодишен период, в който взискателят да не е поискал съдебният изпълнител да
предприеме действия на принудително изпълнение, както преди спирането на изпълнението,
така и след възобновяване му. След като изпълнителното производство е спряно преди да е
изтекъл 2- годишния срок на перемцията и през периода на спирането , взискателят не е
имал правото да иска изпълнителни действия,а е поискал извършването на такива след
възобновяването и преди да е изтекъл 2-годишния период , то не са налице предпоставките
на чл. 433 ал.1 т.8 ГПК – както правилно е приел и ЧСИ с обжалвания в настоящото
производство отказ.
Неоснователни са поддържаните в жалбата възражения, тъй като на първо място,
обезпечението на исковите претенции / в случая чрез спиране на изпълнението / се допуска
само въз основа на акт на съда / чл. 432 ал.1 т.1 ГПК / , а обезпечението се отменя при
отпаднала обезпечителна нужда отново само и единствено с влязъл в сила съдебен акт / чл.
402 ал.3 ГПК /. Съдебният изпълнител няма правото да констатира липсата на обезпечителна
нужда и без акт на съда не може да възобнови спряното изпълнително производство. Т.е.
възобновяването на спряното изпълнение дори и след влизане в сила на съдебното
решение по обезпечения иск , може да стане само след изпълнение на процедурата по чл.
402 ГПК и при наличие на влязъл в сила съдебен акт за отмяна на обезпечението.
Неоснователен е и втория поддържан от жалбоподателя довод , че не е имало спиране на
изпълнението по отношение на всички идеални части от ипотекирания имот, тъй като в една
част претенцията била недопустима , а в другата си част не обхващала целия недвижим
имот. В случая от значение е наличието на съдебен акт – определение, с което съдът е приел,
че е налице обезпечителна нужда и е спрял изцяло изпълнението. Определението не е
обжалвано , влязло е в сила и е породило своето действие.
Доводите в жалбата , че самото вземане на взискателя по изпълнителния лист е
погасено с изтичане на предвидената в закона петгодишна погасителна давност, по
същество са твърдения за липсата на материално- правните условия за законност на
изпълнителния процес. Това възражение не е допустимо да бъде разгледано и решено в
рамките на производството по чл. 435 ГПК , в което производство съдът осъществява
контрол за законосъобразност на действия или отказ да се извършат съответни действия в
рамките на изпълнителното производство. – т.е. защита чрез обжалване действията на
съдебния изпълнител е насочена срещу процесуалната незаконосъобразност на
изпълнителния процес. С решението по това производство не се разрешава материалния
спор между длъжника и взискателя по същество и то не се ползва със силата на присъдено
нещо. Да разрешава такъв спор между страните няма право и ЧСИ. Материалното
възражение за погасяване на вземането по изпълнителния лист , длъжникът може допустимо
да релевира в рамките на състезателно исково производство, което да инициира по реда на
3
чл. 439 ал.1 ГПК , в което би се разрешил спорът за материалното право. Същите
съображения важат и за изложените от жалбоподателя възражения за недобросъвестност на
взискателя, които длъжникът също може да заяви в едно спорно исково производство при
наличието на правен интерес от това.
Следователно в настоящия спор хипотезата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК не е осъществена
и изпълнителното производство не е прекратено поради непоискано от взискателя в
продължение на две години извършване на изпълнителни действия. Отказът на съдебния
изпълнител да издаде постановление за прекратяването е законосъобразен и жалбата срещу
него следва да се отхвърли. С оглед на изхода от спора и мотивите на съда касаещи
неоснователност на жалбата , не са налице и предпоставките на чл. 438 ГПК за спиране на
действията по изпълнението.
Водим от горното, съдът :
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. В. Д. ЕГН ********** със съдебен адрес : гр. В., обл. Р.,
ул. „Й.Й. „ № 1 чрез адв. В. Д. срещу отказа на ЧСИ с рег.№ 884 и район на действие ПзОС,
обективиран в разпореждане изх. № 652/05.05.2022 г. , да прекрати принудителното
изпълнение по изпълнително дело №20148840401043 по описа на ЧСИ А. с рег. № 884.
ОСТАВЯ без уважение искането на Г. В. Д. ЕГН ********** със съдебен адрес : гр.
В., обл. Р., ул. „Й.Й. „ № 1 чрез адв. В. Д. за спиране действията по изпълнението на
изпълнително дело №20148840401043 по описа на ЧСИ А. с рег. № 884 на основание чл. 438
ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4