М О Т И В И
към присъда по НОХД № 4706 по описа за 2019 год.
на Варненския районен съд - ХХVІІ наказателен състав
По отношение на подсъдимата Г.Ж.Д. - родена на *** ***, обл.Варна,
ул."Цоньо Тодоров" № 17, българска гражданка, с висше образование,
разведена, не работи, неосъждана, ЕГН ********** от Варненска районна прокуратура е възведено
обвинение, за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, затова, че за
периода от месец септември 2017 г. - до м. май 2019 г., в с. Гроздьово, обл.Варна, след като била осъдена с влязло в сила от
03.02.2017 г. съдебно решение №31 от 03.02.2017г., по гр.дело № 692/ 2016 г. на
Районен съд - гр.Провадия, да издържа своите низходящи – Д.Д.Д.,
роден на *** г. и Г.Д.Д., роден на *** г., като
заплаща месечна издръжка за всяко дете по 115.00 лева месечно с падеж до 5-то
число на месеца, за който се дължи, чрез техния баща и законен представител – Д.Н.Д.,
съзнателно не изпълнила задължението си в размер повече от две месечни вноски -
21 месечни вноски, /към дата 05.05.2019 г./ възлизащо
общо на 4830 лева.
Предвид изразеното в хода на
разпоредителното заседание желание на подсъдимата за разглеждане на делото по
диференцираната процедура на гл.27 от НПК , на основание чл.252, ал.1 от НПК,
съдът разгледа делото незабавно след провеждане на разпоредително заседание.
Производството по делото се проведе при
условията и реда на глава 27 от НПК, като по искане на подсъдимата бе проведено
съкратено съдебно следствие. Същата, при условията на чл.371, т.2 от НПК призна
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Съдът намери, че
направените от подсъдимата самопризнания се подкрепят от събраните в
досъдебното производство доказателства, поради което и обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимата без да
събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и ще ползва съдържанието на протоколите за разпит на свидетеля,
дадени на досъдебното производство, без да извършва разпит на подсъдимата и свидетеля.
Участващият в производството представител
на ВРП поддържа предявеното срещу подсъдимата обвинение. Счита, че обвинението е доказано от всички събрани в ДП доказателства. Счита, че на подс. следва да бъде наложено наказание в минималния размер, като се
аргументира с нелекия живот на подсъдимата.
Защитникът на подсъдимата - адв.М. счита, че обвинението е доказано за периода от
м.09.2017г. до м.09.2018г., когато подсъдимата е работила. Моли на подзащитната й да бъде наложено наказание в минималния
размер, като бъде отчетено чистото съдебно минало , тежката житейска ситуация,
в която тя е изпаднала и съдействието, което е оказала в хода на ДП.
Подсъдимата Г.Д. се признава за виновна, изцяло признава фактите, описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Изразява съжаление, като сочи
причините поради които не е заплащала издръжка-влошени отношения с бащата на
детето.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
През
2001г. подс. Г.Д. сключила брак със св. Д.Д.. След сключване на брака им, те заживели в дома на
родителите на последния в с. Гроздьово, обл. Варна.
По време на брака им се родили две деца - детето Д.Д.
- родено на *** г. и детето Г.Д. - родено на ***г.
Междувременно
отношенията между подс. Д. и св. Д. се влошили. Поради това двамата се разделили в началото на
2014 г., като подс.Д. ***, в дома на родителите си, а децата останали да живеят с баща си св. Д..
С решение №
31/03.02.2017 г. по гр.д. № 692/2016 г. по описа на PC - Провадия, III състав гражданският брак между св. Д.
и подс. Д. бил прекратен. Съдът предоставил
ползването на семейното жилище в с. Гроздьово, обл.
Варна и упражняването на родителските права по отношение на двете деца на
бащата - св. Д., определил местоживеенето им при него в с. Гроздьово, обл. Варна, ул. „Юрий Гагарин" № 11, определил режим
на лични отношения на майката с децата, като осъдил подс.
Д. да заплаща в полза на всяко от децата си – Д.Д.Д.
и Г.Д.Д., чрез техния баща и законен представител -
св.Д.Д., месечна издръжка в размер на по 115 лева
месечно, с падеж пето число на месеца, за който се дължи, ведно с лихва за
всяка закъсняла месечна вноска, считано от 01.09.2016 г.
Съдебното
решение влязло в законна сила на 03.02.2017 г. Самата издръжка била дължима в
с. Гроздьово, обл. Варна, където било местоживеенето
на издържаните лица при законния им представител. Подсъдимата била уведомена за решението на съда и след
като била осъдена да заплаща месечна издръжка за всяко от децата си, тя
извършвала вноски до месец август 2017 г. включително и за двете деца, след
което спряла плащанията.
Въпреки, че работила по трудов договор, след
което получавала и парично обезщетение за безработица, от месец септември 2017
г. до месец май 2019 г. включително / 05.05.2019 г.
била падежната дата на вноските за м. май 2019 г./, подс.Д. не заплатила
нито една месечна вноска за издръжка на всяко от децата си. Така на практика, подс. Д. съзнателно не изпълнила задължението си по влязлото
в сила решение на съда за времето от м. септември на 2017г. до м. май 2019г.
включително, като неизпълненото задължение по отношение на детето Д.Д. възлизало на общо 21 вноски с общ размер, възлизащ на
2415 лв., а по отношение на детето Г.Д., задълженията са също в размер на 21
вноски, с общ размер на 2415 лв. Общо натрупаното от подсъдимата задължение за
издръжка за двете деца, след влизане в сила на съдебния акт, възлизало на 4830
лв.
Тъй като
подсъдимата не заплащала дължимата от нея издръжка, в началото на 2019г. св.Д.
подал жалба в РП-Варна и били образувано ДП.
От
изготвената и приложена по делото справка от Служба по вписванията Варна към АВ
при МП София /л.41 от ДП/ подс.Д. не притежава в съсобственик недвижими имоти.
От приложената справка от НАП-Варна /л.31-32
от ДП/ е видно, че в периода от 05.01.2016г. до 28.09.2018г. подсъдимата е била
в ТПО с работодатели.
Отделно от
това от изискана и приложена по ДП
справка от ТП НОИ - Варна, е видно че за периода м. 28.09.2018 г. до месец 27.05.2019
г. на подсъдимата е отпуснато обезщетение за безработица.
Видно
от приложената по делото справка от Сектор ПП-Варна /л.34/ подс.
не притежава МПС.
Видно от
приложената по делото справка съдимост подсъдимата не е осъждана и не е
освобождавана от наказателна отговорност.
Съдът напълно
кредитира показанията на св.Д.Д., дадени в хода на досъдебното
производство, тъй като същите са непротиворечиви, последователни и
кореспондиращи с писмените доказателства по делото.
Съдът
кредитира и обясненията на подс.Д. дадени в хода на
съдебното производство, тъй като същите са кореспондират с останалите гласни и
писмени доказателства.
Съдът кредитира всички писмени материали,
приобщени към доказателствата по делото , тъй като те са непротиворечиви по
между си и съответстват на установената фактическа обстановка.
Гореописаната фактическа обстановка се
доказва по безспорен начин и категоричен
начин от показанията на св. Д.,
обясненията на подсъдимата, препис от решение № 31/03.02.2017 г. по
гр.д. № 692/2016 г. по описа на PC - Провадия, III състав , справки от ТД на НАП, НОИ, справка от Агенцията по вписванията Варна, Справка от
сектор ПП, справка за съдимост, както и от другите писмени материали
по делото, инкорпорирани по реда на
чл.283 от НПК, не оспорени от страните, чиито съвкупен анализ не налага
различни изводи.
Както беше отбелязано по-горе, съдебното
следствие протече по реда на диференцираната процедура по чл.371, т.2 от НПК.
Подсъдимата Д. доброволно, съзнателно и при яснота за последиците от това, призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
От коментирания по-горе доказателствен
материал, съдът прави извод за подкрепеност на
направените признания от валидно събрани доказателства в хода на
досъдебното производство. Следва да се отбележи, че поради характера на
проведената диференцирана процедура, съдът не дължи анализ на доказателствената съвкупност, в обем който би бил изискуем
при мотивиране на съдебния акт ако делото се разглежда по общите правила, а
само положителна констатация за подкрепеност на
самопризнанието от събраните на досъдебното производство доказателства. В този
смисъл е и практиката на ВКС – Решение 359/14.01.2016 г. по н.д. № 1214/2015 на
Трето н.о., решение № 9/01.04.2016 г. по н.д.№ 1593/2015 г на Първо н.о. и др.
При разглеждане на делото по реда на тази
диференцирана процедура, е необходимо и достатъчно по делото да са надлежно
събрани доказателства, които, заедно с направеното самопризнание, да потвърждават
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, без да е
задължително те да са абсолютно еднопосочни и напълно и изцяло да съответстват
на всички приети за установени факти (ТР № 1 / 2009 год.на ОСНК на ВКС, т. 4).
В случая, такива доказателства се извеждат от показанията на свидетеля по
делото Д.Д., от препис от решение № 31/03.02.2017 г.
по гр.д. № 692/2016 г. по описа на PC - Провадия, III състав
, справки от ТД на НАП, НОИ, справка
от Агенцията по вписванията Варна,
Справка от сектор ПП, справка за съдимост, приобщените пощенски записи и др..
Всички факти, съдържащи се в гласните доказателствени
източници са преки доказателства, според отношението им към главния факт на
процеса и първични, според източника им. Оценени по действителното им
съдържание, те не пораждат съмнения за достоверността им.
След
преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК - поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че :
Подсъдимата
Г.Ж.Д. - родена на *** ***,
ЕГН ********** с деянието си е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, тъй като за периода от месец
септември 2017 г. - до месец май 2019 г. включително, в с. Гроздьово, обл.Варна, след като била осъдена с влязло в сила от
03.02.2017 г. съдебно решение №31 от 03.02.2017г., по гр.дело № 692/ 2016 г. на
Районен съд - гр.Провадия, да издържа своите низходящи – Д.Д.Д.,
роден на *** г. и Г.Д.Д., роден на *** г., като
заплаща месечна издръжка за всяко дете по 115.00 лева месечно с падеж до 5-то
число на месеца, за който се дължи, чрез техния баща и законен представител – Д.Н.Д.,
съзнателно не изпълнила задължението си в размер повече от две месечни вноски -
21 месечни вноски, възлизащо общо на 4830 лева.
Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано физическо лице.
Престъплението по чл.183,
ал.1 от НК е насочено срещу обществените отношения в семейството (с което
се цели защита на ежедневните нужди на лицата, които са неработоспособни и не
могат да се издържат от имуществата си и издръжката трябва да им се доставя
периодично, за да се избегнат неблагоприятните последици от забавянето й,
поради което законът посочва, че тя следва да се плаща ежемесечно) и намира
обективен израз в неизпълнение чрез съзнателно бездействие на влязло в сила
решение за плащане на издръжка, в размер на две или повече месечни вноски, без
законодателят да е посочил изискването те да са „последователни”.
От
обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимата чрез
бездействие, изразяващо се в съзнателно неизплащане на определената с влязъл в
сила съдебен акт месечна сума за издръжка на низходящите му, в размер на повече
от две месечни вноски – 21 последователни месечни вноски за всяко от двете деца.
Обстоятелството, че подсъдимата е плащала
издръжка за децата за месеците от февруари 2017г. до август 2017г. включително,
т.е. извън инкриминирания от Прокуратурата
период, който обхваща м.09.2017 г. до м.05.2019 г. вкл. е ирелевантно
в случая, тъй като за този период няма повдигнато обвинение от страна на ВРП. Твърдението на подс. в с.з. че
през месеците , в които е извършила плащане на задължението си е привеждала
повече суми също е ирелевантно за наказателната й
отговорност. Видно от приложените пощенски записи единствено през м.02.2017г. е
извършено плащане на сума от 460лв., която сума покрива по две месечни
вноски за всяко от децата, но пък е
видно че през м.03.2017г. липсва плащане, което идва да покаже, че през м.02.2017г.
са платени вноските за м.02 и м.03.2017г. Така или иначе тези месеци не са
включени в инкриминирания от прокуратурата период.
Престъплението
не би било извършено, само ако се установи, че лицето е изплатило цялото си
задължение, или неизпълнението е под две месечни вноски, или пък то бъде
погасено (напр. поради навършване на пълнолетие на низходящия, който не
продължава образованието си, или го продължава, но за което следва да има
влязло в сила ново решение, че дължащият издръжка може да му я осигури; при
смърт на издържаното лице;/. Такива доказателства в случая не са налични.
От субективна страна престъплението е
извършено умишлено. Подсъдимата е съзнавала общественоопасният
характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и ги е искала. Видно от събраните в хода на съдебното следствие
писмени доказателства подсъдимата е била запозната със съдебното решение
постановено за определяне на издръжката,
което не се отрича и от самата нея. Тя е получавала доходи от трудова
дейност в инкриминирания период, видно от приложените писмени доказателства. В
периода , в който е останала без работа, пък е получавала обезщетение за
безработица. Същата живее в дома на родителите си след развода, т.е. няма
задължения за заплащане на квартира и прочие. Ето защо съдът намира, че поради
нежелание, съответно неполагане на достатъчно усилия в тази насока подс.
не е осъществила дължимото според закона поведение. В тази връзка следва да се
съобразява и разпоредбата на чл. 82, ал. 1 от СК, според която родителите са
длъжни да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали
са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, и тази издръжка
се дължи, даже и да съставлява особено затруднение за родителите (по аргумент за
противното от чл. 82, ал. 3 от СК). Безспорно доказателства за постоянна
трудова заетост на подсъдимата по делото в част от инкриминирания период /от м.10.2018.
до м.05.2019г./ не са налице, но тя е бил в работоспособна възраст, по професия
е учител, получавала е обезщетение за безработица, като няма данни да страда от
здравословни проблеми, които да възпрепятстват възможността й да упражнява
общественополезен труд съответно да водят до обективна невъзможност за
изпълнение на задължението за издръжка. Съдът намира още, че подс.
не е била в обективна невъзможност да си намери работа, респ. да заплаща
издръжка, тъй като не е изчерпала всички възможни законови механизми за
справяне с житейстата ситуацията, в която се е
намирала. В горната насока е и налице достатъчно константна съдебна практика на
ВКС – Решение № 126/20.03.2015год. на ВКС по н.д. № 205/2015год. І н.о.;
Решение № 111/04.07.2016год. на ВКС по н.д. №434/2016год. ІІІ н.о., Решение
№ 116 / 11.07.2017 г. на ВКС по н. д. № 416/2017 г., III н. о.,
и ред
други.
Влошеното отношение с бащата на децата -
законният представител чрез който се дължи издръжката, както и настъпилото в
последствие родителско отчуждение между майката и настояща подсъдима и децата,
също не изключват субективният елемент на деянието. По делото няма данни
подсъдимата да е предприела действия по изпълнение на съдебното решение по
отношение на родителските права. Няма и доказателства, освен нейните твърдения,
че Д. е отказвал да и предоставя децата
съобразно съдебното решение. Горното е и без значение доколкото задължението на
родителя да издържа децата си е обективно и в принципен план не е обвързано от
срещите и контактите с тях. А и за липсата на тези срещи и контакти, както и за
настъпилото родителско отчуждение безспорно не е без значение пасивното
поведение на подсъдимата.
С оглед горното и като прецени, че
обвинението против подсъдимата е доказано по несъмнен начин по смисъла на чл.301,
ал.2 от НПК, със събраните в производството доказателства, съдът призна Г.Ж.Д. за виновна по предявеното й обвинение по чл.183, ал.1 от
НК.
При индивидуализация на наложеното наказание на подс. Д. за престъплението по чл. 183, ал.1 от НК, съдът
съобрази обуславящите отговорността обстоятелства и обществената опасност на
деянието и дееца.
Като смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства съдът приема чистото съдебно минало на подсъдимата, изразеното
съжаления манифестирано в съдебното производство.
Самопризнанието в съдебното производство,
предвид процедурата, по която протече съдебното производство, не би могло да се
приеме за смекчаващо отговорността обстоятелство както предлага прокуратурата,
тъй като това би било в разрез със
задължителната съдебна практика по
приложение на института на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК - т.7 от Тълкувателно решение №1 от 06.04.2009г. по т.д.№1/2008г., ОСНК на
ВКС. Съгласно цитираната точка от ТР, при
определяне на наказанието съгласно правилата на чл. 373, ал. 2 НПК, признанието
по чл. 371, т. 2 НПК не следва да се третира като допълнително смекчаващо
отговорността обстоятелство.
Съдът не намери опора в доказателствата
по делото да приеме, че подс. е оказала съдействие в
хода на ДП. Обстоятелството, че е представила документи за извършени плащания
на издръжка извън инкриминирания период, не може да се приеме за съдействие , а
е израз на упражнено право на защита.
Като отегчаващо наказателната отговорност
обстоятелство съдът приема фактът, че подсъдимата не е изпълнявала задължението
си в един значителен период от време, близо две години, като е натрупала
задължения за 21 месечни вноски за всяко от децата, както и че не е положила
достатъчно грижа за преодоляване на родителското си отчуждение от двете си
деца.
Наличието на посочените по-горе смекчаващи
отговорността обстоятелства обаче не води до извод за многобройност и
изключителност, така щото и най- лекото предвидено в закона наказание да се
явява несъразмерно тежко и да е налице необходимост от налагане на наказание
под законоустановения минимум.
Предвид горното и съобразявайки изложените
по – горе обуславящи отговорността обстоятелства, при баланс на
смекчаващите такива, настоящата
инстанция счита, че на подсъдимата следва да бъде определено наказание за престъплението по чл.183,
ал.1 от НК при условията на чл.58а, ал.5 от НК вр.
чл.54, ал.1 от НК. За това престъпление е предвидено наказание „лишаване от свобода“ или
„пробация“. Съобразно превеса на смекчаващите вината
обстоятелства, както и предвид разпоредбата на чл. 183 ал.1 от НК,
предвиждаща
две алтернативни санкции /лишаване от свобода и пробация/,
съдът счита, че целите на наказанието съгласно чл.36, ал.1 от НК ще се
постигнат, ако на подсъдимата Д. бъде наложено наказание „Пробация”
със следните пробационни мерки: на основание чл.42”А”,ал.2,
т.1 от НК-“Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА с периодичност
два пъти седмично и на основание чл.42”А”,ал.2, т.2 от НК-”Задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА. Наказанията са визирани алтернативно и предвид личността на подсъдимата и нейната възраст,
обстоятелството, че същата работи като учител, съдът намира, че единственото адекватно
наказание би било алтернативно предвиденото в разпоредбата на чл.183, ал.1 от НК наказание „Пробация” и то в минимално предвидения
от закона размер. Така наложеното от съда наказание е достатъчно за постигане
целите на генералната превенция и за оказване на нужното поправително,
възпитателно и възпиращо въздействие спрямо дееца. Съдът съобрази и
разпоредбата на чл.58а, ал.5 от НК, съгласно която при постановяване на
осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК правилата за
редукция на наказанията не се прилагат за наказанието „пробация“.
Поради което съдът определи и наложи на подсъдимата наказание „пробация“ в посочения по-горе размер.
По
гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ ПРИ ВРС: