РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. Девня, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на девети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря А. С.
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20213120100758 по описа за 2021 година
Предявена е от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, искова
молба против против В. А. В., ЕГН **********, с правно основание чл. 422 ГПК. Ищецът
твърди, че В. А. В., дължи сумата от 151,44 лв., представляваща главница за незаплатена
консумирана ел.енергия за обект, находящ се на адрес: *** за период 13.02.2020г. –
12.05.2020г. и сумата от 11,68 лв. - мораторната лихва от 08.04.2020г. до 01.02.2021г.. В
исковата молба се излага, че ответника е потребител на ел. енергия, като отношенията
между страните се регламентират от ОУ на договорите за продажба на ел.енергия на „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД. Потребителят не е заплатил стойността на потребената
ел. енергия за процесния период. Съгл. чл. 27 , ал.1 от ОУ поради неплащане в срок на
задълженията, свързани със снабдяването му с ел. енергия, ответницата е изпаднала в забава
и дължи обещетение за забавата в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. С
оглед изложеното се моли за уважаване на така предявените искове. Претендира сторените в
производството разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.
Въпреки предоставената й възможност, в рамките на срока по чл. 131 от ГПК,
ответникът В. А. В. не е депозирала отговор на исковата молба, като не е изразила
становище по допустимостта и съществото на предявените искове; по обстоятелствата, на
които се основават същите; не е изложила възражения срещу исковите претенции, а
съответно и обстоятелствата, на които същите се основават, както и не е посочила
доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и не е представил
писмени доказателства, с които евентуално разполага. На основание чл. 133 от ГПК и
предвид липсата на данни по делото, че пропускът се дължи на особени непредвидени
1
обстоятелства по смисъла на цитирания текст, съдът приема, че ответникът е загубила
възможността да упражни тези си права в хода на предстоящото разглеждане на спора.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа страна:
По делото са представени следните писмени доказателства : заверено “ВО” копие от
заявление за услуга –смяна на клиент за обект на регулиран пазар от В.В. за кл.
№********** от 10.10.2018 г., заверено “ВО” копие от декларация за достъп до
ел.разпределителната мрежа на Електроразпределение Юг, заверено “ВО” копие от
декларация за започване продажба на ел.енергия, заверено “ВО” копие от декларация от В.
А. В. и Д. И. И. правата и задълженията за клиент за обек в ***, да се упражняват от В.В.,
заверено “ВО” копие от Договор за продажба на недвижим имот-частна общинска
собственост от 03.09.2018 г. с продавач Община Средец и купувач Д. И. И., действащ чрез
своя родител В. А. В., заверено “ВО” копие от Препис – извлечение от сметка на клиентски
№ **********, заверено “ВО” копия от фактури №********** от 16.03.2020 г. за отчетен
период 13.02.2020-12.03.2020 г., № ********** от 16.04.2020 г. за отчетен период 13.03.2020
г.-12.04.2020 г., № ********** от 16.05.2020 г. за период 13.04.2020 – 12.05.2020 г.
От писменото заключение по съдебно-икономическа експертиза, изготвено от вещото
лице Я.Л. се установява, че в базата данни на ищеца съществуват задължения за
консумирана ел. енергия от ответника, изразяващи се в непратени фактури за потребена ел.
енергия в периода 13.02.2020г. – 12.05.2020г. за обекта в *** с кл. № ********** в общ
размер на 151,44 лв. Размерът на мораторната лихва върху фактурите, считано от датата на
падежа на всяка една от тях до 01.02.2021г. е 11,68 лв. Към датата на проверката -
14.01.2022г. в базата на ЕВН България Електроснабдяване няма отразено плащане.
Предвид установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Исковете са предявени от заявителя против длъжника в заповедното производство в
предвидения от закона срок, поради което се явяват допустими.
Съдът приема, че между страните са възникнали облигационни отношения по продажба
на ел. енергия за процесния обект на потребление в ***. Ищцовото дружество е краен
снабдител по смисъла на пар. 1, т. 28а от ДР на ЗЕ и чл. 98а ЗЕ и продава електрическа
енергия срещу заплащане. Съгласно разпоредбата на чл. 98а, ал. 3 и ал. 4 ЗЕ, продажбата на
електрическа енергия се осъществява при публично известни Общи условия, предложени от
крайния снабдител и одобрени от клиентите, като крайният снабдител е длъжен да
публикува одобрените от ДКЕВР Общи условия на договорите най - малко в един централен
и един местен всекидневник и те влизат в сила в 30 дневен срок от публикуването им, а в
последващ период от 30 дни потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат
заявление, в което да предложат различни условия, които се отразяват в допълнителни
писмени споразумения. Ако потребителят не се е възползвал от тази възможност, Общите
условия на ищеца – краен снабдител стават задължителни за потребителя с изтичането на
2
посочените два периода. За казуса по делото не е представен и не се твърди да е сключен
индивидуален договор между страните за уреждане на отношенията им по повод
предоставяните от ответника услуги /на основание чл. 98а, ал. 5 ЗЕ/, следователно в
отношенията между тях се прилагат Общите условия. Екземпляр от същите е представен и
приложен към материалите по заповедното производството. Същите на основание чл.155
ГПК както и решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. съставляват общоизвестни факти
и като такива не се нуждаят от доказване. Действително от събраните доказателства се
установи, че не ответницата В. А. В., а нейният малолетен син Д. И. И. е собственик на
процесния обект на потребление в *** съгласно договора за продажба на недвижим имот
частна общинска собственост от 03.09.2018г. , сключен между Община Средец като
продавач и Д. И. И. с акт за раждане №63, издаден на 17.02.2010г, действащ чрез своя
родител В. А. В., ЕГН **********, като купувач. Съгласно разпоредбата на чл. 1, т. 4 от
Общите условия клиент, имащ качеството на физическо лице, може да бъде потребител на
електрическа енергия за битови нужди - собственик или ползвател на имот, присъединен
към електроразпределителната мрежа на ЕВН България Електроразпределение АД съгласно
действащото законодателство, който ползва ел. енергия за домакинството си. Съгласно чл. 6,
ал. 2 правата и задълженията на клиента могат да се упражняват и от друго лице при
условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота заяви
своето изрично писмено съгласие пред ЕВН Електроснабдяване или пред нотариус с
нотариална заверка на подписа, това лице да бъде потребител на електрическа енергия в
неговия имот за определен срок. Представена е такава декларация правата и задълженията
на клиент за процесния обект на потребление да се упражняват от ответника В. А. В., е
подадена от ответника, действащ като законен представител на собственика на имота Д. И.
И., но без нотариална заверка на подписа. Въпреки липсата на нотариалната заверка съдът
обаче приема декларацията за валидна по смисъла на Общите условия, тъй като както
собственика на жилището, така и клиента по смисъла на декларацията са подписани от едно
и също лице – веднъж в качеството на законен представител - родител на малолетния
собственик, и втори път в качеството на клиент, на името на когото да бъде открита
партидата. Освен това разпоредбата на чл. 6, ал.2 от Общите условия разгледана във връзка
с разпоредбата на чл.13, ал.4, т. 4 от Общите условия изисква, когато клиент на обекта е
наемател, да се представи нотариално заверено съгласие от собственика за прехвърляне на
партидата, какъвто настоящия казус не е. От друга страна с оглед разясненията, дадени в ТР
№2/18г. по т.д. №2/2017г. на ОСГК на ВКС по отношение на договорите за продажба на
топлинна енергия, няма пречка и по отношение на договорите за търговия с електрическа
енергия да се приеме, че клиенти на електрическа енергия за битови нужди да бъдат и лица,
ползващи имота със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно сключили договор за продажба на
електрическа енергия за битови нужди за този имот при публично известните Общи условия
директно с енергоснабдителното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице би
следвало да придобива качеството клиент на ел. енергия за битови нужди по смисъла на т.
2а , пар., 1 ДР ЗЕ и като страна по договора за доставка на енергия дължи цената й на
3
предприятието. Така представената декларация удостоверява съгласието на собственика,
действащ чрез своя законен представител, а от така представените с исковата молба
документи - заявление-декларация, декларация за достъп до ел. разпределителната мрежа,
декларация за започване на продажба на ел.енергия, е видно, че ответницата желае да
получава като клиент ел. енергия за процесния обект с ИТН 2503396. По силата на
създаденото правоотношение ищецът е разкрил на ответника партида, по която да се отчита
консумираната ел. енергия. Задължение на ответника е съгласно чл. 11, т. 1 от Общите
условия да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа
енергия, в сроковете и по начините, определени в същите, като в случай, че тя не стори това,
дружеството ищец разполага с правото да иска цената да му бъде заплатена. Както вече
съдът упомена по -нагоре ответницата в срока по чл.131 ГПК не е изложила възражения
срещу исковите претенции, а съответно и обстоятелствата, на които същите се основават,
както и не е посочила доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях
и не е представил писмени доказателства, с които евентуално разполага, като на основание
чл. 133 от ГПК и предвид липсата на данни по делото, че пропускът се дължи на особени
непредвидени обстоятелства по смисъла на цитирания текст, същата е загубила
възможността да упражни тези си права при по - нататъшното разглеждане на спора. По
делото не бе оспорено обстоятелството, че имотът в ***, е бил присъединен към ел. мрежа и
че в същия е била консумирана ел. енергия за процесния период 13.02.2020г – 12.05.2020г..
Не се представиха доказателства, от които да е видно, че трето лице, различно от
ответницата и Д. И. И., е придобило собствеността или право на ползване на процесния
обект на потребление. Не се твърди нарушения при отчитане на показателите на СТИ за
процесния период. Не се установи и ответницата за процесния период да е изплащала
някакви задължения. Поради това съдът намира така предявените искове за основателни и
доказани. По отношение размера на същите предвид ангажираната по делото експертиза,
която съдът кредитира като обективна и коректно изготвена, неоспорена от страните, съдът
намира исковетеза основателни за предявените с исковата молба периоди и размери, а
именно главница 151,44 лв за периода 13.02.2020г. – 12.05.2020г.и лихва в размер на 11.68
лв. лева за период 08.04.2020 г. – 01.02.2021 г..
Ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените в исковото
производство разноски - внесена държавна такса 75 лева, депозит за експертиза в размер на
150 лева, както и на основание чл.78, ал.8 от ГПК възнаграждение за процесуално
представителство-юрисконсултско възнаг раждение в размер на 100 лева, т.е. общо 325 лв.
Предвид т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, настоящият
състав дължи произнасяне относно извършените в заповедното производство по чл.410 от
ГПК разноски, които предвид изхода на спора следва да се присъдят в размер на 75 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
4
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В. А. В., ЕГН
**********, ***, дължи на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, ЕИК *********, гр.
Пловдив, ул. “ Хр. Данов “ №37, сумата от 151,44 лева / сто петдесет и един лева и 44
стотинки / , представляваща главница за незаплатена електрическа енергия, доставена за
периода 13.02.2020г. – 12.05.2020г. за обект в ***, кл. №**********, ИТН 2503396, както и
сумата от 11,68 лева / единадесет лева и 68 стотинки / представляваща обещетение за
забавено плащане на главницата за периода 08.04.2020г. – 01.02.2021г. , ведно със законната
лихва върху главницата считано от 02.02.2021г. –датата на подаване на заявлението за
издаване заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч. гр. д. №231/2021г. на РС Девня.
ОСЪЖДА В. А. В., ЕГН **********, ***, да заплати на ЕВН България
Електроснабдяване ЕАД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. “ Хр. Данов “ №37, сумата от 400
лева / четиристотин лева / , представляваща разноски в заповедното и в исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
5