ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 36033
гр. София, 11.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА
като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско
дело № 20231110150319 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.12-19 от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН).
Образувано е по молба на С. В. И. с искане за постановяване на мерки по ЗЗДН за
себе си и за двете малолетни деца А. и К. С.и И.и.
В молбата обаче не се сочат никакви твърдения за извършени конкретни актове на
домашно насилие по смисъла на закона. Излага се само, че на 01.07.2023г., когато съобразно
определени привременни мерки по решено дело за родителски права, което се обжалва пред
СГС, молителят е трябвало да вземе децата А. и К.. Отивайки на известния му адрес по
местоживеене на децата, установява, че те не се намират на адреса, тъй като майката го е
променила без да го уведоми. Молителят й се обажда по телефона и тя го уведомява, че
повече няма да види децата и няма да каже къде е новия адрес. Молителят счита, че с това
действие му е причинено емоционален и психически стрес, както и стрес у децата с оглед
опита да бъдат отчуждени от бащата.
Подадената молба се явява недопустима, поради което същата с приложението й
следва да бъдат върнати, а производството по делото – да бъде прекратено.
За пълнота на изложението е необходимо да се отбележи, че целта на ЗЗДН е да се
защитят лица, пострадали действително от домашно насилие, а не да се реализира
изпълнението на съдебни актове по отношение на мерките за осъществяване режим на
виждане на родител с дете – влезлият в сила съдебен акт/ както и постановени привременни
мерки/, с който е определен режим на лични отношения, подлежи на принудително
изпълнение, съобразно предвидения в закона начин за изпълнението на съдебни актове по
реда на изпълнителното производство, а не чрез сезиране на съда по реда на производството
по ЗЗДН (в този смисъл определение № 382 от 12.12.2006 г., постановено по ч.гр.д. №
377/2006 г. на ВКС, ІІ ГО, определение № 135 от 14.03.2008 г., постановено по ч.гр.д. №
442/2008 г. на ВКС, ІІ ГО). Що се отнася до твърдяното родителско отчуждение, този въпрос
трябва да бъде изследван по гражданското дело за родителски права, и ако се докаже такова,
сезираният съд следва да постанови мерки за преодО.ването му. Действително, чл. 2 от
ЗЗДН дава дефиниция на понятието „домашно насилие” и то представлява акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния жИ.т, личната свобода и личните права,
1
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Насилническият акт обаче не
може да бъде правомерен, т.е. извършен в изпълнение на законово задължение, какъвто е
настоящия случай. Безспорно е, че поведението на родителите при спор за родителски права
причинява известни негативни и сигурно сериозни емоционални преживявания у самите
родители и у децата им, но според настоящия съдебен състав описаното поведение на
ответника спрямо молителя и децата не представлява домашно насилие, а може и следва да
бъде основание за предоставяне упражняването на родителските права над децата на
бащата. Да се приеме обратното означава, че по почти всяко дело за развод по исков ред,
респ. за родителски права, ищецът може при поискване да получи и защита по ЗЗДН, което е
абсурдно (аргумент за това е и забраната по чл. 5, ал. 3 от ЗЗДН). Ето защо, настоящият
съдебен състав счита, че обстоятелствата, посочени в молбата за молителя и децата, не
съдържат признаците на акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН.
Трябва да се посочи също така, че съдът разглежда и решава делата според точния
смисъл на законите (чл. 5 от ГПК). Този смисъл предполага, както бе изложено, децата да
живеят при родителите си или при единия от тях, като спорът между родителите се решава
съгласно чл. 127, ал. 2 от СК или чл. 59, ал. 4 от СК, но винаги съобразно интересите на
децата.
Като съобрази гореизложеното, съдът намира, че молбата за защита по ЗЗДН на
детето Таня Стоянова Спасова е недопустима, поради което същата с приложенията й следва
да бъде върната, а производството по делото – да бъде частично прекратено.
Мотивиран от изложеното и на основание § 1 от ЗР на ЗЗДН, във вр. с чл. 130 от
ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА молбата на С. В. И. от 01.08.2023 г. с приложението и ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.дело №50319/2023г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 83 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на молителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2