Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 10.10.2019 г.
В И
М Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., IІІ-В състав, в закрито съдебно заседание на десети
октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА
ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я:
РОСИ МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА ч.гр.дело № 12642 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Г.Ф. ***, ЕИК: *******, чрез юрк, Я.против разпореждане от 22.08.2019 г. на ЧСИ Г.К., рег. № 924, по изп. дело № 20199240401125/2019, с което е отказано да се намали приетото по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение до размера от 200.00 лева. В жалбата се излагат доводи, че липсва фактическа и правна сложност по делото. Твърди се, че задължението по изпълнителния лист е платено в срока за доброволно изпълнение. Моли се съдът да постанови определение, с което да отмени обжалваното разпореждане за отказ за намаляване на адвокатския хонорар на взискателите, както и да измени разпореждането на ЧСИ Г.К. за разноските по изпълнителното дело, като намали претендираното адвокатско възнаграждение до законоустановения минимум в размер на 200.00 лв. Евентуално, ако съдът прецени, че на взискателя се следват разноски за водене на изпълнителното производство, се моли да намали същото до законоустановения минимум, съобразно правилата на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Моли се, ако съдът прецени, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде редуциран, да измени и размера на дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, съобразно размера на дълга. Жалбоподателят, чрез своя процесуален представител претендира присъждане на направени разноски по делото.
Ответникът по жалбата и взискател по изпълнението - С.Л.М., чрез пълномощника си адв. Л.С., в писмено възражение, оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение, като неоснователна. Твърди се, че с оглед материалния интерес, претендираният адвокатски хонорар, в размер на общо 1020 лева, не е по-голям от минималния, предвиден в Наредбата, както и че същият не е прекомерен.
ЧСИ Г.К. е изложил мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, в които поддържа становище за неоснователност на жалбата. Изразява становище, че претендираният адвокатски хонорар не е прекомерен съгласно минималния, предвиден в Наредбата, както и че е неоснователно изложеното в частната жалба, че Г.Ф. е лице с публична дейност и събирането на дължимите от него суми не е свързано с никаква фактическа и правна сложност, като издирване на длъжника или проверка за налично имущество или парични средства, тъй като длъжникът не е изпълнил доброволно своите задължения.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Изпълнително дело № 20199240401125 по описа на ЧСИ Г.К., рег. № 924, е образувано на 09.08.2019 г. по молба на С.Л.М., подадена чрез пълномощника му адв.Л.С., въз основа на изпълнителен лист от 06.08.2019 г., издаден от Окръжен съд - Варна, 4 състав/отд., по търг. дело № 1960/2018 г., срещу „Г. ф.“, ЕИК: *******, за заплащане на сумите, посочени в него.
В срока за доброволно изпълнение, длъжникът „Г.Ф.“, ЕИК: *******, чрез своя процесуален представител юрк. К. Я., е депозирал на 15.08.2019 год. писмено възражение, с което е направено възражение за прекомерност на определените разноски в поканата за доброволно изпълнение, в частта на дължимо адвокатско възнаграждение, като е поискано същото да бъде намалено съобразно предвидените в Наредба № 1/ 09.07.2004 год. минимални размери. Моли се същият да бъде намален на 200.00 лева.
С разпореждане от 22.08.2019 год. ЧСИ е отказал да се редуцират приетите по делото разноски в следния размер: от 1 020.00 лв. адвокатски хонорар - минимално определеният според Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения за образуване и водене на изпълнително дело.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, постановлението за разноски, както и постановлението за възлагане. В случая отказът на ЧСИ да намали разноските за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело, поради прекомерност, обективиран в разпореждане от 22.08.2019 год., има характер на постановление за разноски и подлежи на обжалване по реда на чл.435, ал.2 от ГПК в какъвто смисъл е и определение № 170 от 25.03.2011 год. по ч.гр.дело № 297/ 2010 год. на ВКС. Жалбата е подадена в законоустановения едноседмичен срок, от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество относно нейната основателност.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл.79 от ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Оттук следва изводът, че правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение е приложима не само в исковото, но и в изпълнителното производство / в този смисъл определение № 403 от 01.12.2008 год. по гр.дело № 1762/ 2008 год. на ВКС, V Г.О./. Съдът намира, че искането на длъжника е допустимо, а с оглед данните по делото, същото се явява и основателно.
В настоящия случай изпълнителното дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, напротив, освен единствено да подаде молба за образуване на процесното изпълнително дело на 09.08.2019 год., пълномощникът на взискателя - адв. Л.С., не е извършил други процесуални действия по делото с цел удовлетворяване на паричните вземания. Съгласно разпоредбата на чл.10, т.1 и т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год., минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 200 лв., а за водене на изпълнително дело и извършване на действия, с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2 от Наредбата. В настоящия случай упълномощеният от взискателя адвокат, чието възнаграждение е уговорено и заплатено в размер на сумата от 1 020.00 лв. за завеждане и водене на изпълнително дело, е извършил по процесното изпълнително дело, единствено подаване на молба на 09.07.2004 год. за образуването му въз основа на издадения от Окръжен съд - Варна, 4 състав/отд., изпълнителен лист. В тази връзка съдът приема, че дължимите от длъжника разноски за адвокатско възнаграждение, възлизат на 200 лв. - за образуване на изпълнително дело, съгласно чл.10, т.1 от Наредба № 1/ 2004 год. От друга страна, предвид обстоятелството, че упълномощеният от взискателя адвокат не е извършил други действия по водене на изпълнителното дело /освен подаване на молба за образуването му/, то не се дължат разноски на длъжника по чл.10, т.2 от Наредбата. В тази връзка възражението на длъжника по чл.78, ал.5 от ГПК се явява основателно и присъденото адвокатско възнаграждение от ЧСИ в размер на сумата от 1 020.00 лв., следва да бъде намалено до размер на сумата от 200 лв.
С оглед на изложеното, съдът приема, че обжалваното разпореждане за разноски на ЧСИ Г.К. от 22.08.2019 год., с което е отказано да се редуцират приетите по делото разноски в следния размер: от 1 020.00 лв. адвокатски хонорар - минимално определеният според Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, за образуване и водене на изпълнително дело, следва да бъде отменено, като незаконосъобразно, като дължимото на взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 1020.00 лв., следва да бъде намалено до размер на сумата от 200 лв.
По отношение на разноските:
Искането за присъждане на сторените от жалбоподателя съдебно-деловодни разноски в настоящото производство е неоснователно, независимо, че жалбата е уважена. Отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо която тя е санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая производството е по повод жалба срещу действия на частен съдебен изпълнител, като взискателят /ответник по жалбата/ не е дал повод за съдебното производство със свое поведение или действие. В този случай взискателят не може да носи отговорност за разноските по обжалване на незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител. Отговорността на съдебния изпълнител за вреди се реализира по друг ред, регламентиран в нормата на чл. 441 от ГПК.
Така мотивиран Софийски градски
съд, Г.О., ІІІ-В състав,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ, като незаконосъобразно, разпореждане от 22.08.2019 год., по изп.дело № 20199240401125 по описа на ЧСИ Г.К., рег. № 924, с район на действие СГС, с което е отказано да се редуцират приетите по делото разноски в следния размер: от 1 020.00 лв. адвокатски хонорар - минимално определеният според Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, за образуване и водене на изпълнително дело и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 от ГПК заплатеното от взискателя – С.Л.М., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, чрез пълномощника адв. Л.С., по изп.дело № 20199240401125 по описа на ЧСИ Г.К., рег. № 924, с район на действие СГС, адвокатско възнаграждение от 1 020.00 лв / хиляда и двадесет лева/ до размер на сумата от 200 лв./ двеста лева/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.