Решение по дело №729/2021 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 131
Дата: 23 декември 2021 г. (в сила от 20 януари 2022 г.)
Съдия: Искра Петьова Касабова
Дело: 20211420200729
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 юли 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 131
гр. Враца, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Искра П. Касабова
при участието на секретаря Цветелина Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Искра П. Касабова Административно
наказателно дело № 20211420200729 по описа за 2021 година
„ЙОАНА 2011“ООД със седалище и адрес на управление гр.Враца,
ул.“Демокрация“ №27, вх.В, ап.32, Булстат *********, представлявано от управителя
В.
И. К. с ЕГН: **********, е обжалвало НП №572852-F606352 от 19.04.2021г. на
Началник Отдел„Оперативни дейности“ - гр.Велико Търново в Централно
управление на Национална агенция на приходите, с което на осн. чл.185 ал.2 от ЗДДС,
на дружество е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 600 лева, за
извършено нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба №Н - 18/13.12.2006г. на МФ за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин във връзка с чл. 118, ал.4 от
закон за данък върху добавената стойност.
В жалбата и в с.з. и в писмена защита по делото чрез процесуален представител
адв.З. се оспорват фактическите констатации, отразени в акта и постановлението, като
също така се поддържа, че при съставянето на акта за нарушение и НП са допуснати
процесуални нарушения, в каквато връзка се излагат съображения за неправилност и
незаконосъобразност на НП и се иска отмяната му .
Ответникът по делото чрез юрисконсулт Манушева изразява становище, че
жалбата е неоснователна и НП следва да бъде потвърдено.
1
Производството по делото е по реда на чл.59 – 63 ЗАНН .
Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
При извършена проверка от служителите на НАП – Б. ЗДР. Т. и ********* -
органи по приходите в главна дирекция „Фискален контрол“, дирекция „Оперативни
дейности“, отдел„Оперативни дейности“ - Велико Търново при ЦУ на НАП на
10.03.2021г., около 16:01 часа в търговски обект - парфюмерия „Йоана“, стопанисван
от дружество - „ЙОАНА 2011“ ЕООД гр.Враца находящ се в гр.Враца улица Никола
Войводов №20, било установено, че дружеството в качеството си на задължено лице по
чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006Г. на Министерството на финансите за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажби в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин - не е регистрирало всяка промяна на
касовата наличност от фискалното устройство чрез операцията „служебно
въведени“ или „служебно изведени“ суми.
Нарушението било установено след като проверяващите извършили съпоставка
на разчетената касова наличност от ФУ чрез разпечатване на дневен финансов отчет
„X“ с фактическата касова наличност, изброена по банкноти, монети и описана в описа
на паричните средства при което било констатирано, че не всяка промяна на касовата
наличност се е регистрира във ФУ.
От наличното в обекта фискално устройство, модел DP -150, регистрирано в
НАП под номер 4093297 на дата 19.03.2019г. с идентификационен номер на ФУ
DT771538 и ИН на фискалната памет 02771538 е разчетена обща наличност в брой на
парични средства в размер на 199, 00 лв., видно от дневен отчет №0003835 от
10.03.2021г.
Фактическата касова наличност, в размер на 249.00 лева е установена в обекта,
преброена, по банкноти и монети, вписана в описа на паричните средства от лицето
присъствало при проверката К. З. К. с ЕГН: ********** – съдружник.
Установена е положителна разлика между разчетената наличност по документи
и фактическата касова наличност, към момента на проверката в размер на 50.00 лева,
която не е регистрирана във ФУ, чрез операция „служебно въведени суми“. ФУ има
възможността да извършва операция „служебно въведени суми“ или „служебно
изведени суми“.
За установените факти и обстоятелства при извършената проверка на основание
чл.110, ал.4, във връзка с чл.50, ал.1 от ДОПК в търговския обект е съставен Протокол
№ 0068258/10.03.2021г., от проверяващите служители на НАП.
Въз основа на констатациите от проверката от 10.03.2021г. управителя Веселин
2
Иванов К. е извикан в офиса на НАП гр.Монтана, за съставяне на АУАН за извършено
нарушение. На посочената дата се е явил и бил съставен АУАН № F606352 от
19.03.2021 г., от Б. ЗДР. Т. и в присъствието на свидетелите В. Й. Б. и ИВ. М. М. за
извършено нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
Срещу съставения АУАН е постъпило възражение с вх.№ИТ-00-364 от
25.03.2021г. което е разгледано по реда на чл.52, ал.4 ЗАНН, но е преценено, като
неоснователно. Последвало издаването на НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№572852-F606352 от 19.04.2021г. на Началник Отдел„Оперативни дейности“-
гр.Велико Търново, с което на наказаното дружество е наложено административно
наказание - ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 600.00 лева, за извършено
нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба Н - 18/2006 г. на МФ, за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин във връзка с чл.118, ал.4 от Закон за данък върху добавената
стойност.
Горната фактическа обстановка се изяснява от АУАН, НП, Протокол №
0068258/10.03.2021г., Договор за наем и анекси към него, Разрешение за ползване,
удостоверение, Писмо от община Враца и останалите приложени по делото писмени
доказателства, както и от показанията на свидетелите Б. ЗДР. Т., В. Й. Б. и ИВ. М. М.
приобщени по делото.
Съдът намира жалбата за подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН,
разгледана по същество, същата е процесуално допустима и основателна по
следните съображения :
Извършвайки служебна проверка за законосъобразност на АУАН и на НП
издадено въз основа на него съдът констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, изразяващи се в следното:
На първо място, за да предизвика целените с издаването му правни последици,
наказателното постановление, следва да съдържа отнапред определен в закона
минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно
следва да съдържа наказателното постановление са посочени в чл.57 от ЗАНН. Тези от
тях, посочени в чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението,
датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено,
доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били
нарушени виновно, съставляват мотивите – фактическите и правни основания, от които
следва постановения от административнонаказващия орган резултат.
Неспазването на така установените нормативни изисквания, има за последица
3
постановен в съществено нарушение на закона акт. Изискването за обосноваване на
наказателното постановление е една от гаранциите за законосъобразност на същото,
които законът е установил за защитата на правата и правнозащитените интереси на
гражданите и организациите - страни в административнонаказателното производство.
Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите се довеждат до
знанието на адресата съображенията, въз основа на които
административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на конкретно
административно наказание. Това подпомага лицето, чиято юридическа отговорност е
ангажирана в избора на защитните средства и въобще при изграждането на защитата
срещу такива актове. От друга страна, наличието на мотиви улеснява и прави възможен
контрола за законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването
му пред съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения.
Значението на изискването за мотиви според Закона за административните нарушения
и наказания е такова, че тяхното неизлагане към наказателното постановление
съставлява съществено нарушение на закона и е основание за отмяна на акта. В този
смисъл следва да бъде съобразено и Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на
ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС на съдиите, докладчик председателят на V отделение.
В издаденото против дружеството жалбоподател НП, а и в АУАН издаден преди
него е посочено за място на извършване на нарушението - търговски обект по
смисъла на параграф 1, т.41 от ДР на ЗДДС: парфюмерия „ЙОАНА 2011“ ЕООД град
Враца, находяща се в град Враца на улица Никола Вапцаров № 20, област Враца,
стопанисван от „ЙОАНА 2011“ ЕООД.
Актосъставителят Б. ЗДР. Т. и свидетеля ИВ. М. М. в показанията си пред съда
потвърдиха, че нарушението е констатирано в обект находящ се в гр.Враца на улица
Никола Вапцаров № 20 и че именно посоченият административен адрес е и мястото
на извършване на констатираното нарушение.
От друга страна от приложените по делото писмени доказателства, се
установява, че дружеството жалбоподател - „ЙОАНА 2011“ООД със седалище и адрес
на управление гр.Враца, ул.“Демокрация“ №27, вх.В, ап.32, Булстат *********, ползва
помещение за търговският обект, което се намира на адрес: гр.Враца, улица Никола
Войводов №20 и това обстоятелство е отразено, както в цитираните и приложени от
наказващият орган документи - Опис на парични средства към момента на започване
на проверката, копие от дневен отчет и касов бон, така и от Договор за наем от
16.06.2011г. и анекси към него, Разрешение за ползване №158 от 24.10. 1994г. също
изрично е посочено, че се издава на магазин за парфюмерия срещу ресторант Здравец
на бул.Никола Войводов, като същият адрес фигурира и в Удостоверение №1801 от
03.12.98г. Не на последно място видно от постъпило във РС Враца на 13.10.2021г.
Писмо от община Враца, е че в община Враца няма регистриран търговски обект с
4
административен адрес - гр.Враца, улица Никола Вапцаров № 20.

Изводимо от изложеното до тук, е че посоченият в АУАН и в НП, като място на
нарушението административен адрес - гр.Враца, улица Никола Вапцаров №20, не
изпълва изискванията на закона, конкретно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН относно
посочване на мястото на нарушението, тъй като от доказателствата по делото
безспорно се установява, че на посоченият адрес наказаното дружество, нито има
собствен, нито стопанисва под наем търговски обект, в който да е установено
процесното нарушение, нещо повече видно от Писмото от община Враца на
посоченият и в АУАН и в НП, адрес не фигурира никакъв търговски обект. Мястото на
извършване на нарушението е съществен реквизит на НП, тъй като същото е
определящо както по отношение на това кои са лицата, оправомощени да съставят
АУАН, така и по отношение на компетентността на АНО да издава НП за такива
нарушения, а в последствие и компетентността на съда, разглеждащ производства във
връзка с депозирани жалби против издадени НП.
Мястото на извършване на нарушението като елемент от състава на
административното нарушение и като основен реквизит на НП следва да бъде ясно и
конкретно, небудещо съмнение. Този реквизит не може да бъде извличан по пътя на
формалната или правна логика, още по - малко, да бъде извличан по
тълкувателен път от съдържанието на други реквизити или от събраните по
делото писмени и гласни доказателства. Това би имало за последица твърде
сериозна неопределеност в регламентацията на обществените отношения от
категорията на процесните, и в твърде сериозна степен би застрашило правото на
защита на привлеченото към отговорност лице. В този смисъл са без значение
индициите, че лицето, на което е наложено административното наказание, вероятно е
разбрало за какво нарушение е ангажирана административнонаказателната му
отговорност. Правоприлагането по принцип и в частност
административнонаказателното такова, не може да почива на предположения, а на
конкретни факти, обстоятелства и данни.
В случая неправилното посочване на мястото на нарушението се приравнява на
Липсата на място на извършване на нарушението в Акта и в НП, като основен
реквизит от тези два документа и представлява съществено процесуално нарушение,
предвид на това, че са нарушени императивни правни норми. За НП - чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН, а за АУАН - чл.42, т.3 от ЗАНН.
Видно от разпоредбите на чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН законодателят е
визирал мястото на извършване на нарушението като задължителен реквизит на
акта за установяване на административно нарушение и на наказателното
постановление, нещо повече в посочените норми на чл.42 и чл.57 ал.1 ЗАНН
5
реквизитите на АУАН и НП са изчерпателно изброени и императивно определени,
поради което липсата, на който и да е от тях води до порочност на издадения акт. Не на
последно място следва да се посочи и че едновременно с това, липсата на място на
извършване на нарушението е довело и до ограничаване правото на защита на
наказаното лице, което във всички случаи е съществено процесуално нарушение и е
основание за отмяна на НП.
Следващото констатирано нарушение касае съдържанието на АУАН и НП, в
частта по чл.42 т.5 и чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН.В случая, като нарушена законова
разпоредба е посочен - чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.06 г. на МФ, и макар че в
АУАН липсва констатация, че твърдяното нарушение не води до неотразяване на
приходите, видно е че вече едва в издаденото наказателно постановление, се съдържа
изрична констатация, че извършеното нарушение не е довело до неотразяване на
приходите, което да обосновава налагането на санкция в размерите определени с
чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС. Това отразяване от своя страна сочи и на нарушаване и
на разпоредбите на чл.42 т. 4 и т.5 и чл.57 ал.1 т.5 и 6 от ЗАНН .
Изводимо от изложеното до тук, е че е налице противоречие в отразеното
съдържание досежно извършеното деяние в двата издадени от АНО актове, в този
смисъл и следва да се отбележи, че съставеният АУАН, като основание за образуване
на административно-наказателно производство, следва да е с ясен и точен предмет на
доказване, съответно предопределящ и правото на защита на жалбоподателя с оглед
последният да може да защити правата си в процеса от самото начало на неговото
започване с издадения АУАН.
В това си състояние, двата акта предпоставят гадаене и неяснота относно
действителната воля на АНО, касателно действителното си текстово и цифрово
съдържание, поради което и не са годни да породят съответни правни последици.
Констатираното нарушение касае, както съдържанието на АУАН в частта по
чл.42 т.3, т.4 и т.5, така и съдържанието на НП, в частта по чл.57, ал.1,т.5 и т.6 ЗАНН
/касателно мястото на нарушението, описание на нарушението и обстоятелствата
при които е извършено така и законовата разпоредба въз основа на която лицето е
санкционирано/.
Казано с други думи начина на словесно описаното нарушение и на цифрово
посоченото такова поставя в абсолютна неяснота каква е действителната воля на
наказващият орган, което от своя страна съществено нарушава правата на
административно наказаното лице, защото жалбоподателят е бил възпрепятстван да
предприеме необходимото за защита на своите права.
Отделно от изложеното от наказващия орган е допуснато и нарушение на
материалния закон при определяне на санкционната норма за визираното в съставения
акт нарушение. При издаване на НП органът е счел, че не са налице спорни
6
обстоятелства, поради което е наложил имуществена санкция на основание чл.185,
ал.2 от ЗДДС.
Съгласно чл.185, ал.2 от ЗДДС „Лице, което наруши реда и начина за
одобряване на типа, регистриране или въвеждане/извеждане във/ от експлоатация, или
отчитане, или сервизно обслужване на фискалните устройства или не изпълнява
изискванията за дистанционна връзка с Националната агенция за приходите, се наказва
с глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или с
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от
3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до не отразяване на приходи, се
налагат санкциите по ал.1, а именно глоба - за физическите лица, които не са
търговци, в размер от 100 до 500 лв., или с имуществена санкция - за юридическите
лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.”
Видно е, че визираната норма на чл.185, ал.2 от ЗДДС касае само и единствено
нарушения свързани с фискалните устройства и то само – „когато нарушението не
води до не отразяване на приходи“. Както обаче бе посочено по-горе, това
обстоятелство липсва в съдържанието на АУАН и е отразено за първи път едва в
постановлението, за да се приеме че санкционната норма на чл.185, ал.2 от ЗДДС е
приложима към твърдяното за извършено нарушение.
Посочените нарушения са съществени, не могат да бъдат отстранени в
съдебната фаза на производството и обосновават отмяна на атакуваното НП.
Ето защо, съдът намира, че НП следва да бъде отменено, поради допуснати
съществени нарушения на процесуални правила и на материалния и процесуалния
закон, които са опорочили производството по ангажиране на административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя.
За това и съдът ОТМЕНИ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №572852-
F606352 от 19.04.2021г. на Началник Отдел„Оперативни дейности“ - гр.Велико
Търново в Централно управление на Национална агенция на приходите, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО- съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН.
При гореизложените съображения съдът постанови решението си.


РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №572852-F606352 от
19.04.2021г. на Началник Отдел„Оперативни дейности“- гр.Велико Търново в
Централно управление на Национална агенция на приходите, съгласно Заповед на
7
Изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО №ЗЦУ - 1149 от
25.08.2020г., с което на „ЙОАНА 2011“ООД със седалище и адрес на управление
гр.Враца, ул.“Демокрация“ №27, вх.В, ап.32, Булстат *********, представлявано от
управителя В. ИВ. КР. с ЕГН: **********, е наложено на осн. чл.185 ал.2 изр.2 от
ЗДДС - административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на
600 лева, за извършено нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба Н - 18/2006г. на МФ за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин във връзка с чл.118, ал4 от
Закон за данък върху добавената стойност, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО на
основание чл.63 ал.1 ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14/четиринадесет/ дневен срок от
уведомяването пред Врачански Административен Съд.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
8