№ 93
гр. Пловдив, 13.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно частно търговско
дело № 20235001000154 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по чл. 274, ал. 1 във връзка с чл. 229, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба от адвокат П. К. – пълномощник на М. С.
Т. против определение № 1160 от 16.11.2022 г., постановено по т.д. № 610 по
описа за 2022 г. на Окръжен съд Пловдив, с което е спряно производството по
делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, до приключване на образуваното
по случая ДП № ***/**** г. по описа на РУ - К., пр. преписка № ****/****г
на РП - П., за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1 б. Б вр. чл. 342, ал. 1,
предл. 3 НК, с влязъл в сила акт.
Частният жалбоподател чрез процесуалния си представител изразява
становище, че обжалваното определение необосновано, противоречащо със
съдопроизводствените правила, закона и практиката на ВКС, поради което
моли същото да се отмени и да бъдат възобновени съдопроизводствените
действия по т.д. № 610 по описа за 2022 г. на Окръжен съд Пловдив.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от
ответника по иска „ЗАД ДБ:ЖЗ“ АД, който чрез процесуалния си
представител изразява становище, че обжалваното определение е правилно и
следва да се потвърди.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, подадена е от
надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Производството по т.д. № 610 по описа за 2022 г. на Окръжен съд
Пловдив е образувано по предявен от М. С. Т. против „ЗАД ДБ:ЖЗ“ АД
осъдителeн иск, с правно основание чл. 432 КЗ, за заплащане на
застрахователно обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди,
1
настъпили в резултат от деликт, причинен от трето за спора лице, при
управление на автомобил, за който е сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, с ответното дружество.
За да спре производството по делото до приключване на наказателното
производство, Окръжен съд Пловдив е приел, че били налице престъпни
обстоятелства, които се разкриват в хода на гражданско дело, от които зависи
изхода на гражданския спор, както и че изходът от досъдебното производство
имал определящо, преюдициално значене за решаване на настоящия спор във
връзка с претендираните обезщетения за вреди. В тази насока
първоинстанционният съд се е позовал на практиката на ВКС като са
цитирани и съдебни актове в тази насока по конкретни дела.
Изложените в подкрепа на обжалваното определение доводи не се
споделят от настоящия състав на Апелативен съд Пловдив, поради следното:
Производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 5
ГПК, заради наличие на данни за образувано ДП № ***/******** г. по описа
на РУ на МВР К. и пр.пр. № ****/**** г. на РП П.. В приложеното по делото
писмо от РП - П., ТП К. с изх. № ****/**** г. от 11.11.2022 г., се съдържат
данни, че разследването по ДП № ***/******** г. по описа на РУ на МВР К. е
водено за престъпление по чл. 343, ал.1, буква „б“ вр. с чл. 342, ал.1, предл. 3
НК, което не е приключило; че се водят активни действия по разследването и
че няма привлечено към наказателна отговорност лице. Това означава, че
изводите на съда за наличието на престъпни обстоятелства, от които зависи
изхода на гражданския спор, както и че изходът от досъдебното производство
имал определящо, преюдициално значене за решаване на настоящия спор, са
необосновани.
Освен това, наказателното производство не е преюдициално за
гражданското дело, доколкото предявеният иск в случая е насочен към
реализиране отговорността на застрахователя за всички вреди, пряка и
непосредствена последица от причиненото увреждане на ищцата от
застрахования делинквент и няма данни това лице да е привлечено към
наказателна отговорност в наказателното производство. Доколкото
отговорността на застрахователя е функционална по отношение на деликтната
отговорност, предпоставките за възникването й са установяване факта на
деликта от страна на застрахования, както и наличието на валидна
застраховка „гражданска отговорност”. В тези случаи, всички елементи от
състава на непозволеното увреждане могат да бъдат установени
самостоятелно в гражданското производство, съответно да бъде установена
деликтната отговорност на застрахования, дори и когато противоправното му
поведение, предпоставящо тази отговорност, не съставлява престъпление и не
обуславя наказателната му отговорност, доколкото няма тъждественост
между противоправното поведение в гражданското право и виновното
поведение в наказателното право, като елементи от съответните фактически
състави.
2
Освен посочената в подкрепа на обжалваното определение съдебна
практика, е налице и друга трайна практика на ВКС, /опр. № 450 от 6.11.2020
г. на ВКС по ч. т. д. № 1446/2020 г., II т. о., ТК, и изброените в него
определение № 733 от 11.11.2013 г. по гр. д. № 6790/13 г. на ВКС,
определение № 604/22.10.2012 г. по ч. т. д. 592/12 г., 1 ТО, определение №
683/19.11.2012 г. по ч. т. д. 692/12 г. 1 ТО/, според която само наличието на
прокурорска преписка, по която се извършва проверка дали е извършено
дадено престъпление, не е основание за спиране на гражданското
производство по смисъла и на чл. 229, т. 5 от ГПК. За да се спре
производството при условията на чл. 229, т. 5 ГПК е необходимо съдът,
разглеждащ гражданското дело, да установи, че са налице престъпни
обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на този спор,
както и невъзможността тези обстоятелства да се установяват в самото
гражданско производство.
Конкретно, при предявен иск с правно основание чл. 432 КЗ, какъвто е
настоящият, следва да е налице съвпадение на основанието на търсената
защита, на противоправното деяние и на делинквента с противоправното
деяние и с дееца в образуваното наказателно производство. В този случай
гражданският съд следва да посочи изрично невъзможността да установи със
средствата на ГПК конкретно релевантните факти за установяване на
деликтната отговорност на третото лице, посочени в разпоредбата на чл. 300
ГПК – извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца, и наложителността от постановяване на присъда, която да бъде
задължителна на за гражданския съд.
В случая, няма установени от първоинстанционния съд обстоятелства,
въз основа на които да се извърши преценка, както за преюдициалността на
евентуално образуваното наказателно дело спрямо настоящия спор, така и че
елементите от фактическия състав на обуславящия застрахователната
отговорност на ответника деликт, съставляват престъпно обстоятелство, и че
установяването им в исковото гражданско производство е невъзможно.
Предвид изложеното, настоящият състав на Апелативен съд Пловдив
преценява, че в случая не са били налице процесуалните основания по
смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК за спирането на производството по делото.
Ето защо обжалваното определение следва да се отмени, а делото да се върне
на Окръжен съд – Пловдив за продължаване на производството.
Съобразно изложеното, Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 1160 от 16.11.2022 г., постановено по т.д. №
3
610 по описа за 2022 г. на Окръжен съд Пловдив.
Връща делото на Окръжен съд Пловдив за продължаване на
производството.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4