№ 14578
гр. София, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110128962 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
С искова молба ищецът „П.К.Б“ ЕООД е предявило положителни
установителни искове против ответника С. Г. Д. по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, с който се иска да бъде признато
за установено, че ответникът дължи сумата от 2480.10лв. – незаплатена
главница по договор за потребителски кредит № *****/30.10.2019г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК- 27.01.2022 г., до окончателно изплащане на
сумата, 725.93лв. - мораторна лихва за периода 26.11.2019 г. до 25.12.2021 г.,
603.70 лв. – договорно възнаграждение за периода от 25.01.2021 г. до
25.12.2021 г., за които има издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
11.02.2022г. по ч.гр.д. №4082/2022 г.по описа на СРС, 27 състав, както и
осъдителни искове по чл. 415, ал. 3 вр. чл. 415, ал.1, т. 3 ГПК вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. вр. чл. 10а, ал. 1 ЗПК за сумата от 600,00 лева, представляваща
неизплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги
„Фаст” към договора за потребителски кредит и за сумата от 1240,04 лева,
представляваща неизплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги „Флекси” към договора за потребителски кредит, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 31.05.2022
г., до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на 30.10.2019г. между страните е сключен договор за
потребителски кредит № *****, по силата на който на ответника е
предоставен кредит в размер на отпуснатата сума от 4000лв., сключен за срок
1
от 24 месеца от подписване на договора, като същият е следвало да се
погасява на месечни вноски в размер на 244.47 лв. и падежна дата на 25-то
число на месеца, при ГПР в размер на 48.96% и годишен лихвен процент
41.00%, лихвен процент на ден от 0.11%, като общото задължение главница и
лихви по кредита било в размер на 5867.26 лв. Твърди се, че по договора са
избрани и закупени пакет от допълнителни услуги, съгласно който се
дължало възнаграждение в размер на 1200.00лв. по пакет допълнителни
услуги „Фаст” и възнаграждение в размер на 2480.00лв. по пакет
допълнителни услуги „Флекси” и месечен размер на вноската за последните
от общо 153.33лв., поради което общото задължение по кредита и пакета било
в размер на 9547.26 лв. Отпуснатата по договора сума била преведена по
посочената от кредитополучателя банкова сметка на 31.10.2019г.
Твърди, че на 31.03.2020г. ответникът е подал заявление за промяна на
погасителния план към договора, във връзка с което на 06.04.2020г. между
страните бил сключен анекс № 1 и била отложена пета погасителна вноска.
По подадено от ответника на 06.11.2020г. заявление на 10.11.2020г. между
бил сключен анекс № 2, била отложена тринадесета погасителна вноска, като
по договора бил приет нов погасителен план, с който се променял броят на
погасителните вноски от 25 на 26. Поради допусната забава в плащанията, на
основание чл. 4 от приложимите към договора общи условия било дължимо
договорното възнаграждение в общ размер на 1867.26 лева, претендирано от
ищеца от датата на падежа на първата неизплатена вноска - 25.01.2021 г. до
25.12.2021 г. - изтичането на погасителния план.
В съответствие с предвидената по чл. 15 от ОУ възможност ответникът
избрал да закупи в пакети от допълнителни услуги и се съгласил с
определеното между страните възнаграждение за предоставянето на услугите,
като същите включвали приоритетно разглеждане на искането на длъжника за
отпускане на кредита, отлагане на определен брой погасителни вноски при
условията по т.15.2.1 от ОУ, от които длъжникът се възползвал, както и
намаляване на определен брой погасителни вноски по т. 15.2.2 от ОУ
„Намаляване на погасителни вноски“, от която длъжникът не се е възползвал.
Като допълнителна услуга била включена възможността за смяна на
падежната дата на вноските, от която ответникът се е възползвал, като е
отложил заплащането на втора погасителна вноска. По пакет допълнителни
услуги „Фаст“ възнаграждението било уговорено в размер на 1200 лв., а по
пакет допълнителни услуги „Флекси“ било уговорено възнаграждение в
размер на 2480 лв.
Релевират се твърдения, че ответникът е извършил плащане в размер на
4738.20лв., с което били погасени част от задълженията по договора в размер
на 4623.42 лв., така на основание т.12.1 от ОУ със сумата от 64.78 лв. била
погасена лихва за забава, като незаплатена била сумата от 725.93лв.,
претендирана от ищеца от датата на изпадане на длъжника в забава–
26.11.2019г. до 25.12.2021г.
2
Поддържа, че крайният срок за погасяване на кредита съгласно
погасителния план към договора е изтекъл на 25.12.2021 г., с изтичането на
който е настъпила и изискуемостта на задължението на ответника в пълен
размер. Моли за уважаване на предявените искове.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
страна на ответника.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
страна:
От приобщеното ч.гр.д. № 4082/2022г. по описа на СРС, 27 състав, се
установява, че със заявление с вх.№ 14567/27.01.2022г. ищецът е поискал
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника с
описание на паричното вземане: 5692.19лв., от които неплатена главница в
размер на 2480.10лв., неплатено договорно възнаграждение в размер на
603.70лв., дължимо за периода от 25.01.2021г. до 25.12.2021г., неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 600лв.,
неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 1240.04лв.,
лихва за забава от 26.11.2019г. до 25.12.2021г. в размер на 725.93лв., както и
лихва за забава в размер на 42.42лв. за периода от 25.12.2021г. до 26.01.2022г.
Въз основа на подадено заявление съдът на 11.02.2022г. е издал заповед
за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено: „С. Г. Д. с ЕГН:
********** и адрес: гр. Бухово, *****, общ. Столична, обл. София (столица)
да заплати на заявител П.К.Б ЕООД с ЕИК: ********* и адрес: гр. София,
БУЛ.БЪЛГАРИЯ 49, бл.53Е, вх.В, общ. Столична, обл. София (столица),
сумите 2 480,10 лева (двe хиляди четиристотин и осемдесет лева и 10
стотинки), представляваща главница по Договор за кредит Номер:
*****/30.10.2019, падежирал на 25.12.2021г. , ведно със законна лихва за
период от 27.01.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 42,42 лева
(четиридесет и два лева и 42 стотинки), представляваща мораторна лихва
за период от 25.12.2021 г. до 26.01.2022 г., сумата 725,93 лева (седемстотин
двадесет и пет лева и 93 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 26.11.2019 г. до 25.12.2021 г., 603,70лева (шестстотин и три лева
и 70 стотинки), представляваща договорно възнаграждение за период от
25.01.2021 г. до 25.12.2021 г., както и държавна такса в размер на 77 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 34лева.“. С разпореждане №
13294/11.02.2022г. съдът е отхвърлил заявлението в частта, в която се иска
длъжникът да бъде осъден да заплати 600лв. възнаграждение за закупена и
използване услуга Фаст и 1240.04лв. възнаграждение за закупена и
използвана услуга Флекси. По възражение на длъжника в срока по чл.414
ГПК съдът с разпореждане № 36157/21.04.2022г. е дал указания до заявителя
3
по чл.415, ал.1, т.1 ГПК, в срока на които е предявена настоящата искова
претенция, която наред със сумите по издадена заповед се претендират и на
основание чл.415, ал.1, т.3 ГПК сумите, за които съдът е отказал да издаде
заповед.
С влязло в сила определение № 24888/26.09.2022г. по настоящото дело е
обезсилена заповедта от 11.02.2022г. по ч.гр.д. № 4082/2022г. по описа на
СРС, 27 състав, в частта, в която е разпоредено ответницата да заплати сумата
от 42.42лв., представляваща мораторна лихва за периода от 24.12.2021г. до
26.01.2022г.
От представените писмени доказателствени средства (искане за
отпускане на потребителски кредит, стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация на потребители, допълнителна преддоговорна
информация и договор за потребителски кредит „Профи кредит стандарт“ №
*****, ведно с погасителен план към същия, Споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги, Общи условия на П.К.Б ЕООД към договор за
потребителски кредит, Анекс№1/06.04.2020г. и Анекс № 2/10.11.2020г.) се
установява, че на 30.10.2019г. между страните е сключен Договор за
потребителски кредит, с общ размер на кредита 4000лв. главница, уговорен
срок на договора 24м. с фиксиран лихвен процент 41,00%, ГПР 48,96%, с
размер на вноската 244,47лв. с обща дължима сума по кредита 5867.26лв.
(главница и лихва). Установява се, че към договора има сключена
допълнителна услуга „Фаст“ и „Флекси“, като възнаграждението за
закупената допълнителна услуга „Фаст“ е в размер на 1200лв., а за „Флекси“
2480лв., като размерът на вноската по закупените допълнителни услуги е
153.33лв., като общото задължение по кредита и по закупената допълнителна
услуга възлиза на 9547.26лв. с общ размер на вноската 397.80лв.
Ищецът представя извлечение по сметка към договора за кредит (л.22 и
23), съгласно които е платено от ответницата сума в общ размер на 4623,42лв.
за периода от 25.11.2019г. до 25.12.2020г., които са отнасяни за погасяване на
главница, лихва, както и допълнителни услуги.
Съгласно Анекс № 1 към договор за потребителски кредит от
06.04.2020г. е описано, че ответницата заявило писмено отлагане на вноските
по погасителния план, като с анекса е договорено отлагане на вноска 5, като е
договорен нов погасителен план, а отложената вноска е договорено да се
заплати в края, като неразделна част от анекса е приет нов погасителен план,
съгласно който вноска № 5 с дата на плащане от 25.03.2020г. е с общ размер
на вноската от 0.00лв., като е добавена нова вноска № 25, с падеж
25.11.2021г. и общ размер на месечната вноска 397,80лв., включваща
главница, лихва и размер на вноска по допълнителна услуга.
Съгласно Анекс № 2 към договор за потребителски кредит от
10.11.2020г. е описано, че ответницата заявило писмено отлагане на вноските
по погасителния план, като с анекса е договорено отлагане на вноска 13, като
е договорен нов погасителен план, а отложената вноска е договорено да се
4
заплати в края, като неразделна част от анекса е приет нов погасителен план,
съгласно който вноска № 13 с дата на плащане от 25.11.2021г. е с общ размер
на вноската от 0.00лв., като е добавена нова вноска № 26, с падеж
25.12.2021г. и общ размер на месечната вноска 397,80лв., включваща
главница, лихва и размер на вноска по допълнителна услуга.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от правна страна следното:
Предявени са обективно съединени: положителни установителни искове
по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.240 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, както и осъдителен иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 1 ЗПК.
С доклада по делото съдът е указал на ищеца, че в негова тежест е да
докаже, че в негова тежест е да докаже, че между него и ответника е налице
облигационно правоотношение, възникнало по силата на процесния договор
за потребителски кредит № *****/30.10.2019г.; кредиторът да е предоставил,
сумата по отпуснатият договор за кредит; уговореният начин за връщане на
усвоените суми и падеж на уговорените дължими вноски за връщане на
кредита; настъпване на падежа на задължението за връщане на сумата
/включително и предпоставките, уговорени в договора за настъпване на
изискуемост и/или предсрочна изискуемост/; наличието на валидно
постигната договореност между страните за връщане на кредита с надбавка
(лихва); че в договора е уговорено възнаграждение за закупени пакети от
услуги и предоставянето на тези услуги от кредитора на длъжника; размера и
изискуемостта на претендираните суми. По исковете с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи пълно и главно
възникването на главен дълг и забава в погасяването на същия за процесния
период. Съдът е съобщил на страните, че ще се произнесе по евентуален
неравноправен характер на клаузите за допълнителен пакет от услуги, поради
което е дал възможност на страните при условията на състезателност да
ангажират доказателства. В тежест на ответника е разпределено да докаже, че
е заплатила претендираните суми.
Потребителският кредит е самостоятелен договор, предмет на уредба по
ЗПК, като съгласно чл.9, ал.1 ЗПК потребителски е договорът, въз основа на
който кредиторът предоставя потребителски кредит под формата на заем с
разсрочено плащане. Чл.10, ал.1 ЗПК съдържа изисквания за форма, а
съгласно чл.11, ал.2 ЗПК общите условия са неразделна част от договора.
Съдът приема за установено, че между страните е сключен договор за заем, по
силата на който е предоставен заем в размер на 4000лв., който следва да се
върне в рамките на 24м, при размер на погасителната вноска от 244.47лв., при
ГЛП от 41.00% и ГПР 48.96%. Към договора са включени допълнителни
услуги в общ размер на 3680лв., с размер на вноската по от 153.33лв., като
5
общо задължение по кредита и по допълнителните услуги било в размер на
9547,26лв. с размер на вноската от 397,80лв.
Настоящият съдебен състав приема, че споразуменията за
допълнителните услуги към момента на сключване на договора противоречи
на нормите на чл.10а, ал.2 и ал.4 вр. чл.19, ал.4 ЗПК, които са императивни,
поради което цялото споразумение е нищожно. Това е така, защото в чл.10а,
ал.2 ЗПК изрично е уредена забрана да се изисква заплащане на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а
включените в пакета допълнителни услуги („приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен
брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж; улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства“) представляват
именно услуга във връзка с усвояване и управление на кредита, поради което
не може да се приеме, че за същите се дължи възнаграждение.
На следващо място, същото по размер превишава почти два пъти размера
на договорената възнаградителна лихва, т.е. е сключена при изначална липса
на еквивалентност на престациите и има за цел единствено да постави в
неблагоприятно положение икономически по-слабата страна, съответно
заобикаляне на чл.10а, ал.2 ЗПК, водещо до кумулиране на възнаграждение
наред с погасителните вноски по кредита (видно и от разсрочване на вноските
по пакета в основния договор наред с вноските по главница и
възнаградителна лихва), което води до скрито оскъпяване на кредита.
На следващо място, съгласно чл.19 ЗПК ГПР изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи и бъдещи (лихви, преки или косвени
разходи, комисионни, възнаграждения), като в него не се включват разходите,
които потребителят дължи при неизпълнение на договора. Уговарянето на
възнаграждение за присъщи на основния предмет на договора услуги
заобикаля ограничението на чл.19, ал.4 ЗПК ГПК да не е по-висок от пет
пъти размера на законната лихва, т.е. 50%). С невключването на
възнагражденията за допълнителни услуги се постига заблуждаваща
търговска практика по см. на С-453/10 на СЕС, съответно настоящият съд,
анализирайки договореното споразумение стига до извод за неравноправния
характер на споразумението относно цената на отпуснатия кредит. При
включване на възнагражденията, размерът на ГПР нараства и по размер
нарушава чл.19, ал.4 ЗПК, следователно с оглед чл.19, ал.5 ЗПК, предвиждащ,
че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за
нищожни, то е налице нищожност на споразумението за допълнителен пакет
от услуги. Чл.11, ал.1, т.10 ЗПК урежда, че договорът за потребителски
кредит съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 към ЗПК начин, т.е.
договорът за кредит следва да съдържа ГПР с вярно и коректно посочване,
6
което ще е такова, ако съответства на параметрите на договореното във
връзка със задълженията на потребителя, неговите преки и косвени разходи.
Нарушаване на нормата по чл.19, ал.4 ГПК води до последиците на чл.22
(конкретно вр. чл.11, ал.,1, т.10 ЗПК) и чл.23 ЗПК, т.е. договорът за кредит е
недействителен и се дължи от потребителят само чистата стойност на
кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита (така и Решение №
265461 от 17.08.2021 г. по в. гр. д. № 10792 / 2019 г. на Възз. III-в състав на
Софийски градски съд; Решение № 262416 от 06.04.2021 г. по в. гр. д. №
11890 / 2019 г. на Възз. IV-a състав на Софийски градски съд; Решение №
262316 от 06.04.2021 г. по в. гр. д. № 1799 / 2020 г. на Възз. IV-a състав на
Софийски градски съд и др.). Обстоятелството, че договорът е изменен с
Анекс № 1/06.04.2020г. и Анекс № 2/10.11.2020г. не санира нищожността на
споразумението (така и Решение №150/ 20.03.2020 ВКС, ТК, т.дело №
279/2019 г. и Решение № 141/ 27.02.2020г. ВКС т.д.№2245 / 2018г.). С оглед
правото на съда служебно да следи за действителността на договора за
потребителски кредит (т.1 и т.3 на ТР1/09.12.2013г. по т.д. № 1/2013г. на
ОСГТК на ВКС), съответно е длъжен да се произнесе в мотивите на
решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях,
които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено
възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича
пряко от сделката или от събраните по делото доказателства (така и
Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. по тълк. д. № 1 / 2020 г. на
Върховен касационен съд, ОСГТК), настоящият състав намира, че договорът
за кредит е недействителен на основание чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и на
основание чл.23 ЗПК се дължи връщане от потребителя само на чистата
стойност на кредита, т.е. 4000лв. Доколкото ответницата – потребител е
заплатила на ищеца сумата от 4623,42лв., след като се дължи чистата
стойност на кредита от 4000лв., то исковете се явяват изцяло неоснователни и
подлежат на отхвърляне.
Отделно от това, по отношение на фиксирания годишен лихвен процент
от 41.00% съдът приема, че клаузата е нищожна, за което следи служебно (т.1
и т.3 на ТР1/09.12.2013г. по т.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съответно е
длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни
сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на
правния спор, вкл. и без да е направено възражение от заинтересованата
страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните
по делото доказателства - Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. по тълк.
д. № 1 / 2020 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК), защото е налице
накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, изр.3 ЗЗД, което е
налице, когато при договаряне на насрещните задължения на страните се
нарушават принципите на справедливостта, на добро-съвестността в
гражданските и търговските взаимоотношения и на недопускането на
неоправдано имуществено разместване, т.е. когато договорната свобода се
използва от едната страна, за да възложи на другата несъразмерни тежести,
7
като се възползва от по-неблагоприятното й положение. Преценката за
нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора. В конкретния
случай договорът за заем е със срок от 24 месеца /2 години/, с главница от
4000лв. и уговорена възнаградителна лихва от 41,00 %, възлизаща на
1867,26лв., като дължимата при този ГЛП сума за връщане е определена на
5867,26лв. общо. Размерът на уговорената между страните по кредитния
договор възнаградителна лихва е свръхпрекомерен, като не е установено по
делото да е икономически обоснован. С така уговореното възнаграждение,
което се явява повече половината от предоставената сума, изчислена на
годишна база, се създава значително неравновесие между престациите, които
си дължат страните. Действително, възможно е по-неблагонадеждния
финансов профил на един тип кредитополучатели да обуслови и по-висок
риск вземането да не бъде издължено съобразно уговореното, което
обосновава дължимото възнаграждение да бъде по-високо. От друга страна,
ищцовото дружество като търговец, извършващо по занятие дейност по
отпускане на заеми, не следва необосновано да прехвърля риска от
неплатежоспособност на кредитополучателя преимуществено върху
последния, завишавайки цената на кредитиране с цел да компенсира
евентуалните загуби от пълно или частично неиздължаване. Неизпълнението
от страна на потребителя е нормален стопански риск за дейността на
кредитора, който следва да бъде ограничен чрез предварително извършената
при отпускане на заемната сума оценка за финансовото състояние на
потребителя. В този смисъл разпоредбите на чл. 16, ал. 1 и 2 ЗПК предвиждат
кредиторът да извърши преценка за имуществeното състояние на потребителя
въз основа на достатъчно информация, в т. ч. информация, получена от
потребителя, и ако е необходимо, да извършва справка в Централния
кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България.
Оттук настоящият съдебен състав приема, че договореният лихвен процент от
41 % е нищожен поради противоречие с добрите нрави, защото е над три пъти
размера на законната лихва, която към момента на сключване на договора е в
размер на около 10,00%, и през годините не е отбелязал повишаване, с което
не отговаря на изискването за добросъвестност в гражданските и търговските
взаимоотношения и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на насрещните страни по правоотношението и то във вреда на
кредитополучателя, като е породила задължение в обем, нарушаващ
принципа за недопускане на неоснователно обогатяване и като краен резултат
- водещ до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, изр.3 ЗЗД,
клаузата за възнаградителна лихва е нищожна, поради което и валидно
задължение за плащането на такава по процесния договор за кредит не е
възникнало (така и Решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д. 1106/2003 г. на ВКС,
2- ро г. о. ;Решение №378/18.05.2006 г. по гр. д. 315/2005 г. на ВКС, 2-ро г. о. ;
Решение №1270/09.01.2009 г. по гр. д. 5093/2007 г. на ВКС, 2-ро г.
о.;Определение 901/10.07.2015 г. по гр. д. 6295/2014 г. на ВКС, 4-то г. о.;
8
Решение № 265799 от 17.09.2021 г. по в. гр. д. № 1008 / 2021 г. на Възз. III-б.
състав на СГС; Решение № 262994 от 21.09.2022 г. по в. гр. д. № 636 / 2021 г.
на Възз. IV-е състав на СГС; Решение № 263096 от 06.10.2022 г. по в. гр. д. №
4243 / 2021 г. на Възз. IV-е състав на СГС; Решение № 262926 от 12.09.2022 г.
по в. гр. д. № 3525 / 2021 г. на Възз. IV-е състав на СГС; Решение № 263208
от 21.10.2022 г. по в. гр. д. № 1884 / 2021 г. на Възз. III-б. състав на СГС;
Решение № 265461 от 17.08.2021 г. по в. гр. д. № 10792 / 2019 г. на Възз. III-в
състав на СГС; Решение № 265461 от 17.08.2021 г. по в. гр. д. № 10792 / 2019
г. на Възз. III-в състав на СГС; Решение № 266807 от 01.12.2021 г. по в. гр. д.
№ 3556 / 2019 г. на Възз. IV-б. състав на СГС; Решение № 264193 от
24.06.2021 г. по в. гр. д. № 873 / 2020 г. на Възз. II-г състав на СГС; Решение
№ 261509 от 04.05.2022 г. по в. гр. д. № 4004 / 2020 г. на Възз. III-в състав на
СГС; Решение №122 от 20.09.2021г по гр.д №395/2021г на Окръжен съд
Пазарджик, недопуснато до касационно обжалване с Определение № 527 от
09.06.2022 г. по гр. д. № 151 / 2022 г. на ВКС, 3-то гр.о.).
Мотивиран от изложеното Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „П.К.Б“ ЕООД, ЕИК: **** със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В, срещу С.
Г. Д. с ЕГН: ********** и адрес: гр. Бухово, *****, по реда на чл.422 ГПК
искове с правно основание чл.240 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
признаване за установено, че дължи на ищеца сумите: 2 480,10 лева (двe
хиляди четиристотин и осемдесет лева и 10 стотинки), представляваща
главница по Договор за кредит № *****/30.10.2019, падежирал на
25.12.2021г., ведно със законна лихва за период от 27.01.2022 г. до изплащане
на вземането, сумата 725,93 лева (седемстотин двадесет и пет лева и 93
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 26.11.2019 г. до
25.12.2021 г., 603,70лева (шестстотин и три лева и 70 стотинки),
представляваща договорно възнаграждение за период от 25.01.2021 г. до
25.12.2021 г., за които суми има издадена заповед № 4277/11.02.2022г. по
ч.гр.д. № 4082/2022г. по описа на СРС, 27 състав, както и ОТХВЪРЛЯ
предявените от ищеца осъдителни искове по чл. 415, ал. 3 вр. чл. 415, ал.1, т.
3 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. вр. чл. 10а, ал. 1 ЗПК за осъждане ответницата
да заплати сумата от 600,00 лева, представляваща неизплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст” към
договора за потребителски кредит и за сумата от 1240,04 лева,
представляваща неизплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги „Флекси” към договора за потребителски кредит, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 31.05.2022
г., до окончателното изплащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
9
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10