№ 433
гр. София, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Мая Михайлова
Димитринка Костадинова-
Младенова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Димитринка Костадинова-Младенова
Въззивно гражданско дело № 20211100514865 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 17, ал. 5 от Закона за защита от
домашното насилие (ЗЗДН).
С Решение № 20206788 от 03.11.2021г., постановено по гр. д. № 49392/2020г. по
описа на СРС, 149 състав, е оставена без уважение молбата на Е.С.Е., действащ лично и
като законен представител на А.Е.Е. за издаване на заповед за съдебна защита срещу Ю.К.
Ц.. С посоченото решение съдът е отказал да издаде заповед за съдебна защита, с която по
отношение на ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН като неоснователна,
осъдил е на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН молителят Е.С.Е. да заплати на ответника сумата от
1000 лв. сторени съдебни разноски, както и за заплати по сметка на СРС държавна такса за
производството в размер на 25 лв.
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от молителя Е.С.Е., действащ
лично и като законен представител на А.Е.Е., чрез пълномощника си адв. Я.С.-А. от САК, с
която се обжалва изцяло посоченото съдебно решение. В жалбата са изложени твърдения за
неправилност, необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди, че
неправилно съдът е приел, че не е доказан твърденият от молителя акт на домашно насилие.
Твърди, че в молбата за защита са посочени два акта на домашно насилие, извършени от
ответницата на две дати: на 20.05.2020г. и на 03.10.2020г. Съдът от своя страна е ценил
представените доказателства само за 03.10.2020г. Сочи твърдения, че съдът не е изследвал
задълбочено усложнените отношения между страните. Позовава се на заключението на
назначената по делото съдебно-психологична експертиза, от което се установява, че в
резултата н конфликта между страните детето А. е стресирано, отчетена е повишената
тревожност и чувство на страх, в резултат на стресогенното събитие каквото е осъществения
акт на домашно насилие от страна на ответника. Излагат се доводи, че съдът в мотивите си е
кредитирал само заключението на съдебно-техническата експертиза, в която предмет на
1
изследване са отношенията на страните в друг времеви диапазон. Неправилен е изводът, на
съда, че от събраните по делото доказателства не е установен акт на домашно насилие по
отношение на молителите, защото от видеозаписите се установявало, че детето се държи
агресивно. В същото време не при постановяване на решението не е коментирана частта от
съдебно-техническата експертиза, в която предмет на изследване е бил звуковият запис на
представените запис. От него безспорно се установявало, че ответникът е насочила пушка
към молителите и е отправяла закани към тях за саморазправа. Излагат се допълнителни
доводи в подкрепа на жалбата. Моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови
друго, с което се уважи молбата за защита по ЗЗДН. Претендира разноски за адвокатско
възнаграждение за двете инстанции.
В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН въззиваемата страна ЮЛ. К. Ц., представлявана от
процесуалния си представител адв. А.Д.-К. от САК е подала отговор на въззивната жалба. В
него се изразяват доводи за неоснователност на същата и се моли обжалваното решение да
бъде потвърдено изцяло като правилно. Претендира разноски за въззивна инстанция.
В открито съдебно заседание въззивникът чрез процесуалния си представител адв.
Я.С.-А. е заявил, че поддържа въззивната жалба. Позовавайки се на заключението на
съдебно-психологичната експертиза, и на обстоятелството, че семейството продължава да
ползва психологическа помощ за преодоляване на последиците от извършените по
отношение на тях актове на домашно насилие, моли за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на ново, с което да се издаде заповед за защита на молителите. Претендира
разноски като представя списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на
претендираното от въззиваемата страна адвокатско възваграждение.
В открито съдебно заседание въззиваемата ЮЛ. К. Ц., чрез процесуалния си
представител адв. А.Д.-К. от САК, оспорва въззивната жалба. Не сочат нови доказателства
пред въззивната инстанция. Пледира за оставяне в сила на решението на районния съд.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от ищеца в
първоинстанционното производство, имащ правен интерес от обжалването, и е насочена
срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от
ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт. По изложените съображения съдът приема, че
въззивната жалба е допустима и редовна, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, приложима в настоящото производство по
препращащата разпоредба на § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в
нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията –
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата
форма и с определеното съдържание. Решението е и допустимо, тъй като са били налице
положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на молбата за
защита, а съдът се е произнесъл именно по молбата с която е бил сезиран, поради което няма
произнасяне в повече от поисканото.
Делото пред първата съдебна инстанция е образувано по молба за защита от
домашно насилие от Е.С.Е., лично и като баща и законен представител на малолетния си син
А.Е.Е., двамата действащи чрез процесуалния си представител адв. Я.С.-А. от САК.
Молителят твърди, че ответникът Ю.К. Ц. – И. е негова братовчедка, с която имат конфликт
по повод ползване на съсобствено дворното място, е осъществила актове на домашно
насилие на 20.05.2020г. и 03.10.2020г. по отношение на него и малолетния му син А.Е.Е..
Молителят твърди, че на 20.05.2020г. когато двамата със сина му А. обработвали градинката
2
пред къщата, ответникът отправила закани и обиди към двамата. Той се почувствал
заплашен и унизен и се обадил на тел. 12. На място пристигнал патрул на 2 РУ на СДВР, а
по – късно молителят подал жалба срещу ответника. Вторият акт на домашно насилие се
осъществил на 03.10.2020г. около 10.30 ч. Молителят със сина си почиствали градинка от
паднали листа когато ответникът започнала да ги заплашва и обижда. С поведението си тя
го предизвикала да се обади отново на тел. 112. На място дошъл патрул за проверка, но не
могъл да осъществи контакт с ответника и си тръгнал. На същия ден около 14 часа когато
молителят и сина му били в градинката ответникът Ю. Ц. отправяла заплахи към двамата
вербално и с жестове, при което извадила пушка и я насочила към тях. Тези действия на
ответника изплашили изключително много малолетния му син, който се разплака и започнал
да вика, че ще ги убият. В отговор на подадения сигнал на тел. 112 на място пристигнал
патрул, който ги отвел за разпит. Молителят твърди, че с действията си на 03.10.2020г.
ответникът е прекрачил границата на битов скандал и е осъществил акт на психическо
насилие, изразяващо се в страх и тревога, по отношение на него и на малолетния му син А..
От своя страна ответникът ЮЛ. К. Ц. е оспорила твърдението, че е извършила
процесното домашно насилие. Твърди че на 03.10.2020г. молителят и неговото семейство са
тези, които са нападнали нея и семейството й. От сутринта двамата започнали целенасочени
действия за унищожаване на насажденията й в общата им градинка, което приема като
психически тормоз от тяхна страна. Двамата се държали много нагло и провокативно. Тя от
своя страна им отправила реплики с цел да ги спре, които в никакъв случай на са били
такива, че да съставляват актове на домашно насилие. Ответникът твърди, че думите и
действията й, изречени в състояние на афект от действията на молителя не са имали за цел
накърняване на техния психически интегритет или емоционална устойчивост, за да бъде
квалифицирана реакцията й в онзи момент като акт на домашно насилие.
С Решение № 20206788 от 03.11.2021г., постановено по гр. д. № 49392/2020г. по
описа на СРС, 149 състав, съдът е оставил без уважение молбата на Е.С.Е., лично и като
баща и законен представител на малолетния си син А.Е.Е., за издаване заповед за налагане
на мярка за закрила от домашно насилие по ЗЗДН срещу Ю.К. Ц. и е отказал да издаде
заповед за защита, с която по отношение на ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1
ЗЗДН, като неоснователна.
Настоящият въззивен състав, като прецени приетите относими доказателства по
делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие следното:
Първоинстанционният съд правилно е приел, че молбата за защита по ЗЗДН е
неоснователна.
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
По делото е представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. В нея са описани два
акта на домашно насилие: на 20.05.2020г. когато ответникът е отправил закани и обиди към
молителя и малолетния му син и на 03.10.2020г. когато ответникът е отправила закани към
молителя и неговия сина както с думи така и с жестове в това число чрез насочване на
оръжие към тях.
Към делото са приложени доклади от ДСП Сердика, изготвени в хода на
първоинстанцинното производство и в хода на въззивното. Според социалните работници
към момента на процесната дата – 03.10.2010г. детето А. живеело в етаж от къща в квартал
Орландовци. На първия етаж живеела родственица на баща му, с която били в непрекъснати
конфликти на които детето било непосредствен свидетел. По тази причина детето е
стресирано и желае да работи с психолог с цел преодоляване на негативните последици от
3
преживяното по време на тези скандали. В настоящия момент семейството се е върнало в
жилището си в гр. София, кв. ****. Родителите се стараели да му осигурят спокойна и
стабилна среда.
По делото са събрани гласни доказателства. Свидетелски показания е дала
съпругата на молителя и майка на малолетния А. - Ю.С. Е.а. Свидетелката не е присъствала
на конфликта между страните, състоял се на 03.10.2020г. нейният разказ съдържа
информация, предадена й от сина й, който бил много разстроен след скандала с ответницата.
Съпругът й също се прибрал на етажа им и споделил, че ответникът ги заплашила с пушка.
След това дошли полицаите, пред които ответникът Ю. извадила детско пистолетче. Детето
било притеснено от случката.
Свидетелят Г.И.Л., съпруг на ответника Ю.К., бил непосредствен свидетел на
конфликта на процесната дата. Той бил прозореца на жилището, което е на първия етаж.
Към 14 часа на 03.10.2020г. вниманието му било привлечено от викове на съпругата му и
псувни на ищеца по нейн адрес. Двамата се карали за обработването на градинка с обща
площ около 7. 00 кв.м. като се разбрали да я делят по съдебен ред. По - късно на мястото на
конфликта дошъл и синът на молителя, който носел телефон, за да извика помощ. След това
дошли полицаите, които им проверили им документите и ги питали дали имат оръжие, на
което те отговорили, че не притежават такова. Свидетелят Л. разказва, че на процесната дата
страните са си разменили остри реплики по повод на ползването на съсобствения им имот.
По време на скандала детето на ищеца се държало по-скоро агресивно и войнствено,
отколкото изплашено. По-късно през деня се детето се върнало с приятели и изпочупили
саксиите с цвета на съпругата му, които били на прозореца.
По делото е назначена съдебно-психологична експертиза с обект на изследване
малолетното дете А.. От приетото по делото заключение, което настоящата инстанция също
кредитира при условията на чл. 220 ГПК, се установява, че детето е стресирано от
конфликтната ситуация между страните, която ескалирала на 03.10.2020г., по време на която
са отправяни заплахи и обиди от двете страни. Според вещото лице психологическите
проблеми на детето се подхранват от неприключилия конфликт между семействата на
страните. При изследване а детето за целите на експертизата е констатирано, че в случая е
налице симптоматика от спектъра на постравматичните разстройства и е необходимо
лечение и посещение на психолог, с цел справяне с проблема.
В първоинстанционното производство е прието заключението на съдебно-
техническа експертиза с предмет на изследване предоставен от страните оптичен диск и
флаш памет, на която е заснет дворът на страните по времето, когато е имало конфликт
между страните, а именно 03.10.2020г. от 14.32ч. до 14.35 ч. В констативно –
съобразителната част на експертизата вещото лице е описало с думи всеки отделен кадър в
този часови диапазон. Освен това са записани и откъси то разговора, между страните, от
който се установява, че са разменяни обидни и заплахи и от двете страни на спосочената
дата. Според т. 3 на заключението, което настоящата инстанция напълно кредитира като
съответстваща на останалите събрани по делото доказателства, от видеозаписа се
установявало, че поведението на момчето, облечено с черна тениска с изобразена на нея
графична марка „Найк“ и тъмносини панталони на 03.10.2020г. е активно с множество
движения в двора на къщата и улицата пред нея. На моменти момчето разговаря, на
моменти спори с някого, който не е в обсега на камерите. Някой от неговите движения са
леко агресивни. Според вещото лице от наблюдаваните на записите кадри може да се каже,
че поведението на момчето не е изплашено и притеснено, по-скоро арогантно и агресивно.
При анализа на събраните по делото доказателства относно приложената
декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, настоящата съдебна инстанция намира за уместно да посочи
следното:
В исковата молба от 13.10.2020г. са посочени два акта, извършени от ответника, за
които се твърди че съставляват домашно насилие. Съответно на 20.05.2020г. и на
03.10.2020г. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН съдът може да бъде надлежно сезиран с искане
4
за издаване на заповед за защита в едномесечен срок от извършеното действие. По
изложените съображения в правилно в първоинстанционното производство предмет на
разглеждане е само действията на страните от 03.10.2020г. По изложените съображения
твърденията във въззивната жалба в тази част се явяват неоснователни.
По отношение на второто действие, извършено на 03.10.2020г. молителят е
представил Декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Представената декларацията по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН е доказателствено средство, чрез което се доказва конкретният насилнически акт и
неговото авторство, както и евентуалните последици от този акт. Декларацията е частен
свидетелстващ документ, който притежава материална доказателствена сила за
удостоверените от пострадалия изгодни за него факти (за разлика от исковия процес, където
частните свидетелстващи документи имат материална доказателствена сила, ако
удостоверяват неизгодни за издателя факти). За да е годно доказателствено средство, тази
декларация трябва да индивидуализира акта на насилие по начина, по който в редовната
молба за защита актът е описан, както бе посочено по-горе. Съдът няма право да указва на
пострадалия да представи годна (пълна) декларация, защото би нарушил своето
безпристрастие – неговото задължение се простира само до там да укаже, че не се сочат
доказателства за процесния насилнически акт и неговото авторство. Когато актът на насилие
е извършен в отсъствието на очевидци ("на четири очи"), декларацията е достатъчна, за да се
приложат спрямо ответника мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН (чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН), именно
предвид нейната материална доказателствена сила. Ако обаче в обективния мир има други
доказателства за извършеното насилие /напр. очевидци/ и носещата доказателствената
тежест страна не е положила дължимата грижа за събирането им, съдът не следва да уважава
молбата за защита. В случай че са събрани и други доказателства, декларацията по чл. 9, ал.
3 от ЗЗДН трябва да се цени във връзка с тях, и ако съдът намери доказателствата,
кореспондиращи с декларацията, едва тогава следва да уважи молбата за защита.
В конкретния случая в декларацията и в молбата за защита се твърди, че актът на
домашно насилие отправяне на вербални заплахи за саморазправа към молителя и
малолетния му син А.. По време на скандала между страните ответникът насочил пушка с
мерник срещу двамата и крещяла, че ще ги застреля. Тези нейни действия предизвикали
истински ужас в детето, които се разплакало, защото си помислило, че ответникът
действително ще ги застреля в градинката. Изслушаните по делото свидетели дават
противоречащи се показания. Според свидетелката Е.а, която е съпруга на първия молител и
майка на малолетния А. след конфликта в градината двамата били много разстроени, а
детето плачело. Съдът некредитира изцяло нейните показания, защото тя не е
непосредствен свидетел на скандала между страните. За действията на ответника знае от
разказа на молителите. Поради което нейните показания не могат да се считат за достоверни
и правдиви при описване на актовете, за които е твърди, че съставляват домашно насилие.
Разпитаният втори свидетел Г. Л. е съпруг на ответника и пряк свидетел на
конфликтната ситуация. Той разказва, че на 03.10.2020г. е имало скандал между страните по
повод обработването на съсобствената градинка, по време на който са отправяни заплахи и
обиди и от двете страни, които били на битово ниво в рамките на разумното, но не се е
използвало оръжие. Съдът кредитира неговите показания, защото кореспондират и са в
съответствие с видеоматериалите, предмет на назначената по делото съдебно-техническа
експертиза, както и на останалите представени по делото писмени доказателства. По
изложените съображения от свидетелските показания са установява, че е имало скандал
между страните на 03.110.2020г. около 14.30ч. по време на който двете страни са си
отправяли остри реплики, но те по своето същество н е са актове на домашно насилие.
Събраните в първата инстанция гласни доказателствени средства не установяват по
безспорен начин извършен акт на домашно насилие от въззиваемата ЮЛ. К. Ц. по
отношение на молителя Е.С.Е. и малолетния му син А.. По изложените съображения
настоящият състав намира, че представената от молителката декларация по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН не представлява годно доказателствено средство за установяване на твърдения от
молителя насилнически акт, тъй като макар и да съдържа данни за извършителя на
5
насилието, както и за мястото, времето и начина на извършване на последното, тъй като
същността на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е, че тя представлява доказателствено
средство, което е изрично предвидено със закон и може да служи за установяване на факти
свързани с осъщественото домашно насилие, само в хипотезата, ако не са налице други
доказателства. Пред първата инстанция, са събрани други писмени и гласни доказателства,
които следва да бъдат преценени в тяхната съвкупност. Т.е. неприложима е нормата на чл.
13, ал. 3 от ЗЗДН и съдът не следва да издава заповед за защита въз основа на декларацията,
тъй като са събрани и други доказателства от които не се установи извършване от страна на
ответника на актове на домашно насилие. Като допълнение към изложените мотиви следва
да се посочи, че в доказателствена тежест на молителката, по арг. от чл. 154, ал. 1 от ГПК, е
да установи твърдените актове на насилие, а от съвкупната преценка на доказателства по
делото не може да се обоснове извод за извършването им така както са описани в молбата за
защита и в приложената към нея декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Недоказаните факти са
неосъществени за съда факти, поради което и страната, която твърди фактите следва да
понесе неблагоприятните последици – оставяне без уважение на молбата за защита по ЗЗДН.
Други относими доказателства за твърденията на страните не са ангажирани пред
въззивна инстанция.
По изложените съображения настоящият въззивен състав приема, че въззивната
жалба на молителя Е.С.Е., действащ лично и като законен представител на малолетни си син
А. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Поради пълно съвпадане на
правните изводи на двете инстанции, въззивният съд потвърждава обжалваното решение
като правилно.
Съгласно нормата на чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН настоящият съдебен акт е окончателен и
не подлежи на касационно обжалване.
По разноските:
Разноски във въззивното производство са претендирани своевременно от страните,
поради което съдът дължи произнасяне.
По разноските
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 2 ГПК въззиваемата страна има
право на разноски, направени във въззивното производство. Процесуалният представител
адв. А.Д.-К. от САК е претендирала сумата от 600 лв., адвокатски хонорар за процесуално
представителство пред въззина инстанция. Същата своевременно е представила списък по
чл. 80 ГПК, и копие на договора за правна защита и съдействие от 02.12.2021г., с които се
удостоверява, че претендираните разноски за настоящата инстанции са реално заплатени от
въззиваемата страна.
Своевременно релевираното от жалбоподателя възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК се
явява основателно. С указанията в т.3 на ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г.
на ВКС, ОСГТК приема, че намаляването на адвокатското възнаграждение при направено
възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК не рефлектира в отношенията между
адвокат и клиент, които са сключили конкретен договор и са поели задължения по него.
Основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка на съотношението на цената на
адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото, тъй като уговарянето и
изплащането на възнаграждение за адвокатска услуга над определените минималните
размери в чл. 22 от Наредба № 1/2004 г. от 400 лв. / в конкретния случай в размер на
600лв./, само по себе си, не е основание да се приеме, че е прекомерно. В този смисъл,
настоящият състав приема, че с оглед на материалния интерес и фактическата и правна
сложност на делото, направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение за процесуално представителство пред въззивна инстанция е основателно.
При изложените съображения, настоящият състав приема, че в полза на ответника
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер по - нисък от
6
заплатения. Той не може да бъде намален под минимално определения размер
съгласно чл.36, ал.2 от ЗА, а именно под размера за съответния вид работа, предвиден в
Наредба № 1 от 09.07.2004 г., издадена от Висшия адвокатски съвет. Ето защо
съобразявайки разпоредбата на чл.22 от НМРАВ съдът следва присъди разноски за
процесуално представителство, защита и съдействие по ЗЗДН в минималния му размер от
400 лв.
С оглед изхода на настоящото производство на основание чл. 11, ал. 3, предл. 1 от
ЗЗДН молителят и въззивник в настоящото производство Е.С.Е. следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 12.50 лв. държавна такса за въззивна
инстанция.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20206788 от 03.11.2021г., постановено по гр. д. №
49392/2020г. по описа на СРС, 149 състав.
ОСЪЖДА Е.С.Е., ЕГН **********, с адрес гр. София, кв. **** да заплати по
сметка на Софийски градски съд сумата от 12.50 лв. държавна такса.
ОСЪЖДА Е.С.Е., ЕГН **********, с адрес гр. София, кв. **** да заплати на ЮЛ.
К. Ц., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. **** сумата на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 400 лв. представляващи разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7