Р Е Ш Е Н И Е
№ 260385
гр. Пловдив, 17.03.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в публично
съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БЕКЯРОВ
при участието
секретаря Елена Апостолова като разгледа докладваното от съдията АНД № 6581/2020
г. по описа на Районен съд Пловдив, XI н.с. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по
депозирана жалба срещу наказателно постановление /НП/ № 20-1030-007759 от 03.08.2020
г., издаден от сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив, с който на О.Р.К.
с ЕГН ********** и с адрес *** на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – глоба в
размер на 1150 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва НП с възражения
за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение
на материалния закон. Като такива посочва непредставяне на протокол по чл. 10
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., ведно със снимка на АТСС,
невъзможността да се установи съответствие между координатите от заснетия клип
и мястото посочено в протокола за използване на АТСС, а оттам и недоказаност на
мястото на нарушение. Възразява се, че не е ясно и точно посочено основанието
за налагане на санкцията, както и че не е обсъдена възможността за приложение
на чл. 28 от ЗАНН. Аргументи се излагат и относно липсата на обвързаност между
санкционната норма и материалноправната норма. Прави искане за отмяна на НП. В
съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не изпраща
представител.
Въззиваемата страна е взела бланкетно писмено
становище по жалбата с писмото, с което преписката е изпратена на съда за
разглеждане. Не изпраща представител в съдебно заседание. Поддържа законосъобразността
от процесуална и материална страна на НП и моли да бъде потвърдено. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на жалбоподателя.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима,
доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява неоснователна,
поради следните съображения:
От
фактическа страна съдът установи следното:
На 16.02.2020 г. около 11:20 ч. в гр.
Пловдив на ул. „Асеновградско шосе“ срещу № 1 в посока на движение към
републикански път II-86
при въведено ограничение на скоростта за населено място от 50 km/h и отчетен
толеранс на измерената скорост от минус 3 % в ползва на водача МПС товарен
автомобил „Мерцедес ГЛЕ 350 Д“ с рег. № *** се е движил със скорост от 147
km/h, като е превишил максимално допустимата скорост и това е установено с
автоматизирано техническо средство или система (АТСС) TFR1-M № 648. Установява се преди
отчетения толеранс да е регистрирана скоростта от 152 km/h. Същото е фиксирано в клип №
18782.
Автоматизирано техническо средство или
система TFR1-M
№ 648
е одобрено средство за измерване от 24.02.2010 г. със срок на валидност
до 24.02.2020 г. Същото е минало последваща проверка за техническа изправност
на 25.10.2019 г., видно от представения протокол № 8-32-19 от проверка на
мобилна система за видеоконтрол от ГД НП, Лаборатория за проверка на
анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери.
За констатираното нарушение е подадена
декларация от едноличния собственик на капитала „***“ ЕООД, собственик на МПС,
по чл. 188 от ЗДвП за това, че на 16.02.2020 г. за датата и часа на нарушението
автомобилът е бил управляван от жалбоподателя О.Р.К..
За установеното нарушение бил съставен
акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия АА бл. № 540194/03.07.2020
г., в който е описано, че жалбоподателят е нарушил чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Актът
му бил предявен за запознаване със съдържанието му, за което го подписал, както
и написал, че няма възражения. Било му връчено и копие от него.
За извършеното нарушение било издадено
и обжалваното НП, с което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 1150
лв. и бил лишен от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл.
182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.
Описаната и възприета фактическа
обстановка се установява от свидетелските показания на З.Г. – актосъставител и
от писмените доказателства по делото – протокол за използване на АТСС рег. №
1030р-6089 от 17.02.2020 г., удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ 10.02.4835 на БИМ, писмо изх. АУ-000029
№ 64140 от 11.12.2017 г. на БИМ, снимковия материал от автоматизираното
техническо средство клип № 18782, справка от информационните масиви на КАТ за
първа регистрация и собственици на превозното средство, декларация по чл. 188
от ЗДвП, протокол № 8-32-19 от проверка на мобилна система за видеоконтрол от
ГД НП, Лаборатория за проверка на анализатори за алкохол в дъха и радар
скоростомери, справка за нарушител/водач, справка от ТР към АВ, оправомощителни
заповеди рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. и рег. № 8121з-825/19.07.2019 г. на МВР.
Разпитан в съдебно заседание свидетелят
потвърждава авторството на АУАН. Потвърждава установено превишаване на
допустимата скорост в населено място от товарния автомобил. На място бил
поканен представителят на юридическото лице, собственик на автомобил, който
присъствал заедно с физическото лице, което посочил като ползвател за деня и
часа на нарушението. В допълнение пояснява, че представителят на юридическото
лице и нарушителят били запознати със снимковия материал, а последният и със
съдържанието на акта и му бил предоставен екземпляр от него.
Показанията на свидетеля съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства, поради което им дава вяра като достоверен източник на информация. Те се потвърждават от приетите по делото писмени доказателства и по-конкретно снимковия материал от използването на АТСС, протокола за използване на АТСС и справката за регистрация на МПС.
Относно
приложението на процесуалните правила:
В настоящия случай правилно и
законосъобразно е съставен АУАН, а не е преминато към производство по издаване
на електронен фиш. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал. 4 от ЗДвП при
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител с налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. За обсъжданото нарушение – управление на МПС
със скорост, превишаваща над 50 km/h разрешената максимална такава в населено
място, освен наказанието глоба е предвидено и три месеца лишаване от право да
се управлява моторно превозно средство. В настоящия случай процедурата е била
спазена, тъй като превишаването на разрешената максимална скорост в населеното
място е с 97 km/h, поради което и следва да се издаде АУАН и да се наложи
наказание с НП, както е сторено в настоящия случай.
При съставяне на АУАН са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН. Не се констатираха
нарушения на процедурата по съставянето на АУАН, който да са съществени, като
опорочават административнонаказателното производство и да нарушават правата на
нарушителя.
Актът е съставен изцяло в
съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно
описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът
е съставен при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН.
В същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение.
Постановлението е издадено от
компетентен орган в кръга на неговата компетентност съобразно представената
заповед, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и
процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете
по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не
се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното
лице.
Нарушението е описано надлежно в НП от
фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и
подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време,
място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се
приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имала
пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за
неспазване на правилата за скоростта на движение в населени места. Правилно е
отчетен установеният толеранс от +/- 3 % km/h в полза на водача. На приложената
снимка е посочена измерената скорост, отчетена преди толеранса, ограничението
на скоростта, посоката на движението и мястото на нарушение и координатите му.
От правна страна съдът намира
следното:
На базата на всички събрани по
делото писмени доказателства, съдът е на становище, че правилно е квалифицирано
поведението на жалбоподателя като нарушение на разпоредба на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че при избиране скоростта на движение на водача
на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на
скоростта в km/h, като за населено място за ППС от категория от А до Т се
предвижда скорост от 50 km/h. От обективна и субективна страна жалбоподателят е
осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.
Безспорно установено е, че товарен
автомобил „Мерцедес ГЛЕ 350 Д“ с рег. № *** се е движил в гр. Пловдив на ул.„Асеновградско
шосе“ срещу № 1 със скорост от 147 km/h, като е превишил максимално допустимата
от 50 km/h за градски условия с 97 km/h.
Правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на Росен К. като ползвател на
процесното МПС, което се установява от данните по делото. Представителя на
юридическото лице, собственик на ППС, лично е потвърдил управлението на
процесния автомобил в конкретното време и място в писмена декларация от 03.07.2020
г. от жалбоподателя. Извършвайки деянието предмет на издаденото постановление, жалбоподателят
виновно не се е съобразил с правилата за поведение, като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните
последици и е целял тяхното настъпване, т.е. извършил го е при пряк умисъл,
като е управлявал целенасочено ППС със скорост над допустимата за градски
условия.
Нарушението е установено с
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на
номера и комуникация тип TFR1-M
№ 648, което предвид легалното определение за АТСС и техните видове, посочено
в § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, се явява „мобилно“ по своя характер. Същото
представлява преместваемо устройство, което се разполага от контролния орган в
лек автомобил, разположен край пътния участък, подлежащ на контролиране.
Посоченото изключва същото да е „прикрепено“ към земята, каквито са
стационарните АТСС, а следва да се приеме, че има характер на временно
разположено на участък от пътя, т.е. „мобилно“ АТСС. За въпросната система е
издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване от БИМ, валидно до 24.02.2020
г., от което се установява по безспорен начин годността на техническото
средство, измерило скоростта на управлявания от жалбоподателя лек автомобил.
Мобилното АТСС е преминало проверка, приключила със заключението, че въпросната
система съответства на одобрения тип, видно от приложения по преписката протокол
№ 8-32-19 от проверка на мобилна система за видеоконтрол от ГД НП, Лаборатория
за проверка на анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери, като измерването е направено в срока за валидност на измерванията му.
За да е законосъобразно
използването на мобилното техническо средство следва да са изпълнени
изискванията, разписани в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата /Наредбата/ и в частност разпоредбите на
чл. 10, ал. 1 от същата, касаещи попълване на протокол за всяко използване на
мобилно АТСС, без да е необходимо да е съпроводен със снимка на разположение на
уреда, доколкото не е от онези АТСС, които самостоятелно се поставян на участък
от пътя, а е такова прикрепено към автомобил. В случая към материалите по
делото е приложен протокол от 16.02.2020 г. за използваното АТСС, тип TFR1-M № 648, който
съдържа нормативно изискуемите реквизити и е доказателство относно мястото и
датата за контрол, диапазона от време за извършване на контрол, посоката на
движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, режима на
измерване, посоката на задействане на АТСС, номер на служебния автомобил, номер
на първото и последно статично изображение, необходими да бъде извършена
преценка за законосъобразността на издадения електронен фиш. По делото е
представена и снимка на разположение на средството за измерване, която дава
ясна представа къде е било разположено същото – а именно в автомобил.
Протоколът за използване на АТСС съответства на останалите събрани
доказателства. В тази връзка за безспорно се установи мястото на извършване на
нарушението, а именно в гр. Пловдив на ул. „Асеновградско шосе“ срещу № 1.
Същото се установява от надлежно попълнения протокол по чл. 10 от Наредбата,
който е гарант за законосъобразното използване на АТСС. Той установява и
конкретното място на извършване на нарушението, което се допълва от заснетия
клип.
Освен това след преценка на цялата
доказателствена съвкупност не се опровергават фактическите констатации в АУАН.
Не се установиха от съда обстоятелства, които да обосноват извод за невъзможност
да се даде вяра на АУАН. Не се и твърди друга фактическа обстановка от
жалбоподателя. Затова съдът отчете презумптивната му сила, регламентирана в
нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Именно преценката на доказателствата дава
основание на съда да прецени, че фактическата обстановка в АУАН се установява
по безспорен начин, а следователно и съпричастността на жалбоподателя в
извършването на нарушението. По настоящото дело се потвърдиха фактите от АУАН
чрез показанията на разпитания актосъставител и писмените доказателства.
Представен е протокол по чл. 10
от Наредбата, което не може да бъде нарушение нито от процесуалноправна гледна
точка, нито от материалноправна. Това може да обуслови единствено извод за
недоказаност на фактическите параметри на нарушението, което в конкретния
случай съдът не възприе.
По наложената
санкция и приложението на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.
При основателното ангажиране
отговорността на жалбоподателя правилно му е наложено наказание на основание
чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, който предвижда административно наказание „глоба“
в размер от 700 лева за водач, превишил разрешената скорост над 50 km/h и три
месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки
следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. В
конкретния случай разрешената максимална скорост за движение в населено място е
50 км/ч., като санкционираната скорост е 147 km/h, т.е. разрешената скорост е
превишена с 97 km/h, поради което правилно е била наложена глоба в размер на 1150 лв. Това
са 47 стойности над превишението с над 50 км/ч, следователно и 9 пъти следва да
бъде прибавено наказание от 50 лв. за всеки следващи 5 км/ч, т.е. към санкцията
от 700 лв. да се прибавят 450 лв. Наказанието е фиксирано,
поради което и същото не подлежи на каквато и да било преценка от страна на
съда. Санкционната норма съответства нарушения материален закон, доколкото се
касае за санкция за превишение на скоростта с над 50 км/ч в населени места.
Точно и ясно е посочена санкционната норма. Затова и възраженията в този смисъл
са неоснователни.
Липсва основание за приложението на чл.
28, б. „а“ от ЗАНН, доколкото настоящият случай не разкрива белези, дефиниращи
го като маловажен. Обществените отношения, гарантиращи спокойното и безопасно
придвижване по пътната мрежа, отворена за обществено ползване се от особено
значение и тяхното стриктно спазване следва да бъде приоритет на всеки водач,
който следва да съзнава опасността, която може да възникне за него самия, за
пасажерите в неговия автомобил и за всички други участници в движението, без
въобще да се споменава отчетените параметри на превишението на допустимата
скорост. Установеното превишаване на скоростта накърнява именно тези отношения,
като нито деянието, нито личността на нарушителя се установиха да се характеризират
с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на същото
нарушение. Напротив, изключително укоримо е поведението на водач, който си
позволява в населени места да управлява автомобил със скорост от 147 км/ч и
това в никакъв случай не може да се толерира, тъй като риска от настъпване на
ПТП с тежки последици е изключително голям. Не представлява процесуално
нарушение необсъждането на предпоставките за приложение на института на
маловажния случай в постановлението от наказващия орган, когато се установи, че
той е неприложим. В този контекст правилно не е приложен чл. 28 от ЗАНН и не
може да бъде възприето възражението в този смисъл.
По аргумент от чл. 3, ал. 1 от Наредба
№ Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните
точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача,
извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на
допълнително обучение, на съдебен контрол не подлежи преценката за отнемане на
контролни точки. Ето защо съдът не
следва да се произнася по този въпрос.
По посочените съображения следва да се
приеме, че към административнонаказателната отговорност правилно е привлечено
виновно наказателноотговорно лице за безспорно установено нарушение, а и са
спазени задължителните формални изискания за използването на АТСС съгласно
действащата законова регламентация към момента на извършване на деянието, което
дава основание наказателното постановление да се прецени като законосъобразно и
последицата от това – да бъде потвърдено.
По изложените
съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 20-1030-007759 от 03.08.2020
г., издаден от сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив, с който на О.Р.К.
с ЕГН ********** и с адрес *** на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – глоба в
размер на 1150 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването
му на страните пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК,
и по реда на глава XII от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
Е. А.