Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Сливен, 18.10.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТЕФКА МИХАЙЛОВА
Мл.с.СИЛВИЯ
АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното
от съдия Алексиева в.гр.д. № 331 по описа за 2019 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството се движи по
реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила,
чрез ДСИ Р.К., жалба от С.А.Д., ЕГН ********** ***, против насочването на
изпълнение чрез изнасянето му на публична продан на недвижим имот, находящ се в
********, с административен адрес ул. Г.А. № *,
собственост на длъжника по изп. д. № 87/2016 г. по описа на СИС при РС
Котел.
Жалбоподателят заявява, че
недвижимият имот, към който е насочено принудителното изпълнение, чрез
изнасянето му на публична продан е нескевестируем, поради това че е единствено
жилище, на него и цялото му семейство, състоящо се от съпруга и две малолетни
деца.
Навежда оплакване, че не е
уведомен аз провеждането на публичната продан. Твърди че жилището е
несеквестируемо, на основание чл. 444, т. 7 от ГПК и като не е съобразил това,
съдебният изпълнител е извършил незаконосъобразни действия. Навежда доводи, че
той и семейството му нямат друго жилище. Моли за отмяна на действия на съдебния
изпълнител по насочването на принудително изпълнение, чрез изнасянето на
публична продан с Обявление от 31.01.2019 г. на недвижим имот, находящ се в ********,
с административен адрес ул. Г.А. № *, собственост
на длъжника по изп. д. № 87/2016 г. по описа на СИС при РС Котел. В допълнение
към жалба, длъжникът по изпълнителното дело твърди че е заплатил към настоящия
момент сумата от 3 298,42 лв. и прави оплакване за неточно изчисление на дълга
като счита, че остатъка от задължението се явява незначителна част от задължението
и има явна несъразмерност между стойността на недвижимия имот и задължението.
Твърди се, че в имота живеят още две семейства и това влече незаконосъобразност
на извършената публична продан.
От взискателите по
изпълнителното дело – Х.Х.А., като законен представител на малолетния Х.С. Д. и
Държавата не е постъпило становище в
определения законов срок.
ДСИ е представила писмено
становище, с което развива подробна фактическа обстановка и заявява, че жалбата
е просрочена и недопустима, тъй като с разпореждане от 02.05.2019 г. е оставила
без движение жалбата, като е дала едноседмичен срок за отстраняване на
нередовности, след което нередовноситте били отстранени, но извън срока, а на
друго основание същата е недопустима, тъй като се обжалва Обявление за
насрочване на публична продан, което не е сред кръга на действията на ЧСИ,
които могат да бъдат обжалвани. По закон можело да се обжалва постановлението
за възлагане, но същото влязло в сила на 28.05.2019 г. Излагат се доводи и по
същество, а именно че съгласно чл. 445 от ГПК несеквестируемостта отпадала за
длъжниците по задължения за издръжка и длъжникът бил редовно уведомен за
публичната продан още на 09.11.2018 г. Излагат се доводи и относно възражението
на длъжника, че остатъка от дълга е незначителна част спрямо изпълненото и се
изтъква че по делото, присъединен взискател била държавата с вземане от 3627,92
лв., размерът на издръжката бил увеличен на 150 лв. месечно от 15.11.2018 г.,
имало и разноски.
По допустимостта: На основание чл. 435, ал.2, т.2 ГПК, длъжникът има право да обжалва насочването
на изпълнението към имущество, което той смята за несеквестируемо. Именно
такива са и фактическите твърдения на жалбоподателя, а именно че съдебният
изпълнител е насочил изпълнението чрез извършване на публична продан на
недвижим имот, който е бил единственото му жилище, следователно жалбата е
допустима. След като се запозна с изпълнителното дело, доводите на
жалбоподателя и възраженията на страните, СлОС намира следното:
По фактите:
От приложеното към жалбата
копие на изпълнително дело № 87/2016 г. на ДСИ при РС Ямбол е видно, че на 10.03.2014
год. в СИС при PC гр. Ямбол е образувано ИД № 336/2014 год. по молба на Х.Х.А. ***,
като майка и законен представител на малолетното дете Х.С. Д. и представен ИЛ
срещу С.А.Д. ***, ***** за заплащане на месечна издръжка в размер на 95,00 лв.,
считано от 08.02.2014 год., ведно със законна лихва върху тази сума за всяка просрочена
вноска, до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на
задължението за издръжка и разноски пред първата инстанция в размер на 360,00
лв.
С молбата си за образуване
на делото, взискателят иска да се извърши пълно проучване на имущественото
състояние на длъжника и в случай, че се установи, че не притежава имущество,
издръжката да се получава от „Община Ямбол".
Призовка за доброволно
изпълнение до длъжника е върната в цялост, с отбелязване от длъжностното лице "Връчител",
че по сведения от майка му Зюмбюла Данаилова лицето е в затвора в Германия. Призовката
е оформена на 16.03.2014 год.
На 02.04.2014 год. ДСИ С. М.,
съставя констативен протокол по реда на чл. 4, ал. 1 от Наредба за определяне
на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка, който заедно с молбата
от взискателката и копие от всички справка за длъжника е изпратена до Община
Ямбол на 29.04.2014 год.
Издръжката започва да се
изплаща от месец май 2014 год. в размер на 80,00 лв.
При извършване на
периодична проверка по чл.9 , ал. 1 от НОРИДПИ от справка от АВ става видно, че
длъжникът С.Д. на 17.09.2015 год. е закупил недвижим имот в *******. Справката
е от 03.02.2016 год.
На 24.02.2016 год.
взискателката Х.А. подава молба, с която иска да възбрани, опише и изнесе на
публична продан недвижимия имот.
На 01.03.2016 год. в СИС
при PC- Ямбол постъпва писмо от Кмета на Община Ямбол, в което заявява, че
видно от получените справки към удостоверението е налице покупко-продажба на
недвижим имот от страна на длъжника. Моли за предприемане на действия по
запориране на имуществото, с цел удовлетворяване вземанията на взискателя за
изплащане на присъдената издръжка. Изплащането на присъдената издръжка е
преустановено.
На 14.03.2016 год. в АВ -
Котел е вписана наложена от ДСИ С. М. възбрана върху притежавания от длъжника в
с. Пъдарево, обл. Сливен недвижим имот, а именно:
Дворно място с площ 1038
кв.м., съставляващо поземлен имот № 64, в кв. 12 по плана на с. Пъдарево, при
граници на имота: ПИ пл. № 65, улица, ПИ пл. № 63, ПИ пл. № 61, ПИ пл. № 55 и
ПИ пл. № 53, в едно със застроените в това дворно място Масивна жилищна сграда
на два етажа, състояща се от: - първи етаж, състоящ се от триста, килер,
коридор и входно антре със застроена площ от 77 кв.м., втори етаж, състоящ се
от три стаи, коридор и тераса със застроена площ от 77 кв.м., Масивна лятна
кухня, състояща се от една стая със застроена площ от 21 квадратни метра,
Масивна стопанска сграда със застроена площ от 20 квадратни метра, Полумасивна
стопанска сграда с площ от 11 кв. м. и Паянтов навес с три оградни стени с площ
35 кв. м. (л. 357 от ИД).
На 29.03.2016 год. в СИС
при PC-Ямбол е постъпила молба от взискателката Х.А., с която иска делото да
бъде прехвърлено при ДСИ при PC- Котел за извършване на изпълнителни действия.
Делото е преобразувано на
15.04.2016 год. под №87/2016 год. по описа на СИС при РС-Котел.
Съобщението до длъжника за
прехвърляне на делото е върнато в цялост, с отбелязване от длъжностно лице
„Връчител" че не е открит, жилището е общинско и в него има нови наематели
- стр. 368 от делото.
На 09.05.2016 год. по
делото е постъпила молба от Х.А., с която иска да се опише и продаде имота,
собственост на длъжника.
От справката НБД
„Население" е видно ,че длъжникът е заявил постоянен и настоящи адреси в *******
от 09.05.2016 год..
Длъжникът е бил уведомен за
наложената възбрана и за преобразуваното дело.
Насрочен бил опис на
недвижим имот на 04.08 2016 год. от 11,00 часа. По искане на длъжника е
назначено вещо лице, което да изчисли дължимата сума по изпълнителния лист от
08.02.2014 год. до 04.08.2016 год., като длъжникът е внесъл сумата за
възнаграждението на вещото лице в размер на 110,00 лв. Заключението на вещото
лице е прието по делото: Дължимата сума по изпълнителния лист е 3561,04 лв..
С молба от 28.07.2016 год.
длъжникът е поискал на осн. чл. 454 от ГПК да се спре изпълнителното
производство по делото, като е внесъл 30 % от дължимата сума и се е задължил
писмено всеки месец да внася по 10 % .
С постановление от
04.08.2016 год. влязло в сила на 15.05.2016 год. изпълнителното производство по
делото е спряно и насроченият опис на недвижим имот е отложен.
Относно спряното
изпълнително производство, длъжникът е внесъл следните суми по делото:
1290,42 лв. - на 04.08.2016
год., от които 1176,31 лв. са преведени на взискателката, а 114,11 лв. са
удържани по чл. 53 от ТДТ;
400,00 лв. - на 07.09.2016
год., от които 360,00лв. са преведени на взискателката, а 40,00 лв. са удържани
по чл. 53 от ТДТ;
495,00 лв. - на 02.11.201
бгод. - от които 445,50 лв. са преведени на взискателката, а 49,50 лв. са
удържани по чл. 53 от ТДТ;
500,00 лв. - на 15.12.2016
год., от които 450,00 лв. са преведени на взискателката, а 50,00 лв. са
удържани по чл. 53 от ТДТ.
От 15.12.2016 год.,
длъжникът е преустановил заплащането на присъдената издръжка.
На 26.09.2017 год. в СИС
при PC-Котел е постъпила молба от взискателката Х.А., с която иска
възобновяване на изпълнителното производство по делото. С разпореждане от
10.10.2017год. производството е било върнато в цялост и е възобновено.
Съобщението до длъжника за възобновяване на производството е връчено на
3.03.2018 год.
Опис на недвижим имот е бил
насрочен за 29.08.2018 год.от 11,00 часа, като е назначено вещо лице И.Х..
Описа е бил извършен, като за пазач е бил назначен длъжника С.А., за което същият
се е подписал на описния протокол.
С молба от 30.08.2018 год.
длъжникът А. е поскал да се назначи вещо лице, което да изчисли дължимата сума
по изпълнителния лист, за което е внесъл възнаграждение за вещото лице в размер
на 110,00 лв.
Заключението на вещото лице
е прието на 11.09.2018 год. и е била определена дължимата сума в размер на
3218,41 лв., 709,49 лв. - лихва, 360,00 лв. - разноски пред първата инстанция.
Длъжникът е бил уведомен
със съобщение на 09.11.2018 год., че ако до изтичане на срока за подаване на
писмените наддавателни предложения по публичната продан на описания по делото
недвижим имот, която предстои да бъде насрочена, внесе дължимата сума в размер
на 4175,84 лв., плюс лихвата до датата на внасяне, проданта няма да бъде
извършена на основание чл.491 от ГПК.
Заключението на вещото лице
И.Х. е постъпило по делото на 28.09.2018 год. и е било прието. Оценката на
описаният недвижим имот възлизала на 14600,00 лв..
Преписи от заключението били
изпратени на страните, с указание, че могат да го оспорят при условията на чл.
485 ал. 2 от ГПК.
Длъжникът получил
съобщението си на 15.10.2018 год..
Страните не оспорили
заключението.
С разпореждане от
09.12.2018 год. била насрочена първа публична продан на процесния недвижим имот
за времето от 18.01.2019 год. до 18.02.2019 год. при начална цена 11680,00 лв.
Поради нередовно
уведомяване на длъжника, с протокол от 17.01.2019 год. публичната продан била
отложена и пренасрочена за времето от 22.03.2019 год. до 22.04.2019 год..
За тази продан страните били
редовно уведомени (длъжника по реда на чл. 41, ал. 2 от ГПК) и същата била
редовно разгласена, за което на осн. чл. 487, ал. 2 от ГПК бил съставен
протокол, вписан в деловодството на PC-Котел. С протокол от 23.04.2019 год. за
купувач на недвижимия имот бил обявен единственият наддавач М.Т.Т. от гр.
Сливен (чието наддавателно предложение било валидно), за сумата от 11700,00 лв.
Купувачът е внесъл в срок
предложената от него цена, като е приспаднал внесеният задатък.
На 02.05.2019 год. в СИС
при PC- Котел е постъпила жалба от С.А.Д. против: „Обявление от 31.01.2019 год.
за извършване на първа публична продан".
На 08.05.2019 год., след
внасяне на дължимата държавна такса от купувача, било изготвено постановление
за възлагане на недвижим имот, което влязло в законна сила на 28.05.2019 год.
С.А. Д. има и други две
деца освен Х.С. Д., а именно К. С. Д. (1 г.) и З. С. Д.(6 г.). На 15.09.2017 г.
същият е сключил граждански брак с М. З.А..
По правната страна. Оплакванията визирани в жалбата са: че съдебният изпълнител не е
уведомил длъжника за провеждането на публичната продан и че не е съобразил
несеквестируемостта на имота, тъй като се явява единствено жилище на длъжника и
неговото семейство, като не е извършил проверки относно този факт и с това е
нарушил разпоредбата на чл. 444, т. 7 от ГПК.
На първо място от
изложената фактическа обстановка и приложените доказателства става ясно, че
длъжникът е бил редовно уведомен за насочване на изпълнението върху процесния
недвижим имот, а именно жилището в с. Пъдарево (л.480 от ИД). Това е станало на
основание чл. 41 от ГПК, като връчителят е посетил три пъти адреса, на който е
било вече връчвано съобщение (л. 374 от ИД)
и от отбелязването е видно, че лицето отсъства повече от месец от адреса.
На следващо място,
неоснователно е оплакването, че ДСИ не се е съобразил с несеквестируемостта на
недвижимия имот, а именно привилегия посочена в чл. 444, т. 7 от ГПК, тъй като
същата отпада на основание чл. 445, ал. 2 т. 1 предложение първо от ГПК.
Привилегията на несеквестируемостта по т. 5 и 7 на чл. 444 от ГПК, отпада ако
задължението, по което е длъжник, собственика на имота е за издръжка, какъвто е
и настоящият случай, видно от копието на Изпълинтелен лист от 18.02.2014 г. на
Ямболски Окръжен съд. В този случай е
безпредметно извършването на справки за друго имущество на длъжника или
неговото семейство, с цел проверка дали имотът е несеквестируем, тъй като длъжникът
по задължения за издръжка не може да се ползва от тази забрана.
В допълнението към жалбата,
което е подадено след изтеклия срок за отстраняване на нередовности се съдържат
оплаквания за неправилно изчисление на дълга поради плащане.
Представени са следните
доказателства – Бележка за върнат пощенски запис от 09.09.2016 г. изпратен
лично до взискателката Х. А. – в бележката не е посочено основание за плащане и
е посочено, че същата е отказала да получи записа, поради което настоящият съд не
приема тази бележка за редовно плащане на дълг по изпълнително дело.
Представеното копие от платежно нареждане л. 21 и бележка за вноска
л. 22 от 31.08.2018 г. е видно от посоченото основание, че сумата от 110 лв.
(113 с таксата на банката) не е внесена за изплащане на издръжка, а за
назначаване на вещо лице, което е и било назначено.
Платежните нареждания
представени на л. 23, 24 и 25 не съдържат необходимите реквизити – подписи на
длъжностни лица и служители на банката, за да се приемат от съда че действително
такива плащания са извършвани – тъй като на мястото на IBAN ***нено, или е посочено
Окръжен съд Ямбол то настоящият съдебен състав не приема, че са извършени
редовни плащания по изпълнително дело, а всъщност че изобщо такива плащания с
посочените платежни не са извършвани.
По представените вноски бележки от лист 26 до
л. 28 вкл. Има отбелязвания на гърба на изпълнителния лист със съответни
постъпили плащания, а именно: 1290,42 лв. на 04.08.2016 г. – вносна бележка от
л. 26 от настоящото дело; 495 лв. от 02.11.2016 г. – платежно нареждане и
вносна бележка от банката от л. 27 и 400 лв. от 07.09.2016 г. – платежно
нареждане и вносна бележка от л. 28.
Съдът намира за нужно да
посочи на жалбоподателя и неговият процесуален представител, че платежните нареждания
и вносните бележки не представляват отделни плащания, а са доказателства за едно
плащане на една сума, но единият документ се попълва от лицето и служи за
покана до банката да изпълни наредения превод, а другият (вносната бележка) се
издава от банката и служи за доказателство, че същата е изпълнила платежното
нареждане. Отразяванията на гърба на изпълнителния лист са надлежно направени и
свидетелстват за намаляване на дълга на длъжника. Същите са взети предвид при
извършеното от ДСИ и ВЛ изчисление на сумата на задължението към 11.09.2018 г.
От гореизложеното, следва
че и това оплакване на жалбоподателя е неоснователно.
Поредното неоснователно
оплакване с просроченото допълнение към жалбата е че ДСИ не е назначила вещо
лице, което да изчисли дълга по процесното изпълнително дело. Видно от
Постановлението от 30.08.2018 г. на л. 424 от изпълнителното дело С. Н. П. е
бил назначен като вещо лице за изчисление на дълга към тази дата и длъжникът е
заплатил възнаграждението му в размер на 110 лв. На 10.09.2018 г. заключението
е било прието от съдебния изпълнител. След тази дата не е искано преизчисляване
на дължимото от С.А. следователно няма как да е грешно изчислен размерът на
дълга.
На следващо място
неоснователно е оплакването на процесуалния представител на жалбоподателя, че в
жилището живеят и още две семейства. Законът не поставя изискване към съдебния
изпълнител и да проверява колко и какви семейства живеят в имота, към който е
насочено изпълнението а единствено кой е собственик на същия. Ако трети на
изпълнението лица, считат че са накърнени техни самостоятелни права същите
разполагат с възможност да обжалват действията на съдебния изпълнител, но
длъжникът не разполага с процесуална или материалноправна възможност да
предявява техните права в изпълнителния процес по собственото му задължение.
По отношение на
възражението за незначителност на останалата неиздължена част, то същото не
може да бъде споделено от съда, тъй като става въпрос за периодично плащане на
задължение, което се натрупва. Видно от изготвената от ДСИ и вещото лице П.
сметка за дълга към насрочването на публичната продан той е дължал 4175,84 лв.,
което не представлява незначителна част от дълга. Още повече, че по делото има и присъединен взискател:държавата
с вземане от 3627,92 лв. и размерът на издръжката е увеличен на 150 лв. месечно
от 15.11.2018 г..
Ето защо жалбата и допълнението към нея се
явяват неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Поради изходът от
производството право на присъждане на разноски на жалбоподателя не възниква, а
такова възниква за ответната страна, която обаче няма такова въведено искане.
Ръководен от гореизложеното
съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
подадената от С.А.Д., ЕГН ********** ***, жалба и допълнение към жалба, против действията
на ДСИ Кънева по изп.д. № 87/2016 г. по описа на ДСИ при РС Котел, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: