№ 10258
гр. София, 20.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Д. СТ. ЗДРАВКОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20211110145776 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 341 и сл. от ГПК - делбено в първа фаза по допускане на
делбата.
Ищецът Р. А. Д. твърди, че с ответника С. Ц. Т. са съсобственици при квоти по ½ ид. ч. на
основание договор за покупко-продажба и в последствие наследяване от общия им
наследодател – Денка Николова Т.а /майка на ищеца и съпруга на ответника/ на имот с
идентификатор 68134.2820.2020.3.3, представляващ апартамент в гр. София, район
„Връбница“, ......, ......, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, с обща
площ - 80,92 кв.м., заедно с принадлежащото му избено помещение № 15 и с 1,170 %
идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху
мястото. Поддържа, че процесният имот бил закупен от страните, заедно с Денка Николова
Т.а при квоти по 1/3 ид. ч. за всеки. След смъртта на Денка Т.а, страните по делото си
разпределили нейния дял, в качеството им на призовани към наследяване и така се
формирала съсобственост от по ½ ид. ч. за всяка от тях, за което бил издаден констативен
нотариален акт за собственост № 22/03.02.2010 г., том I, рег. № 1595, дело № 20/2010 г.
Ищецът моли за допускане на делба при съответните квоти от по ½, както и претендира
осъждане на ответника да му заплаща обезщетение за ползване на неговата част от имота,
който се ползва изцяло от ответника, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска,
считано от влизане в сила на определението на съда.
Ответникът С. Ц. Т. е депозирал отговор, в който оспорва иска. Твърди, че процесният имот
не е съсобствен, тъй като е станал негова изключителна собственост чрез давностно
владение за период повече от десет години назад, считано от датата на предявяване на иска.
Поддържа, че владението е започнало от момента на придобиване на имота чрез покупко-
1
продажба, извършена съвместно с ищеца и Денка Николова Т.а, през 1978 г., което владение
продължило необезпокоявано и след датата на издаване на констативния нотариален акт от
2010 г. Посочва, че за периода от датата на издаването на КНА до предявяването на иска,
ответникът е владял идеалните части на ищеца като е упражнявал собственически
правомощия изключително за себе си – не е допускал ищеца до имота, сменил е ключа за
входната врата, а ищецът не се противопоставил на тези действия. Сочи, че е манифестирал
явно пред ищеца и пред други лица намерението си за своене на имота, както и че е
изпълнил фактическия състав на владението, респ. придобил е правото на собственост с
изтичане на законоустановения 10-годишен срок при обикновено владение. Оспорва ищецът
да е придобил идеална част от имота на основание договора за покупко-продажба, тъй като
не е платил цената. Моли за отхвърляне на иска и на претенцията за обезщетение за
лишаване от ползване.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда
на чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
За да бъде постигната крайната цел на делбеното производство, а именно прекратяване на
съществуваща съсобственост върху общата вещ, е необходимо да се установят следните
предпоставки: да е налице състояние на съсобственост, т.е. няколко права на собственост на
различни лица върху една и съща вещ, възникнало въз основа на конкретно правно
основание, наличие на годен обект за делба и установяване обема на правата на
съсобствениците, т.е. квотите им в имуществената общност.
Видно от договор за покупко-продажба на жилище от 05.10.1978 г., сключен по реда на чл.
117 ЗТСУ (отм.), Р. Д., С. Т. и Денка Т.а закупили апартамент № 72, находящ се в гр. София,
район „Връбница“, ......, ......, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, с
обща площ - 80,92 кв.м., заедно с принадлежащото му избено помещение № 15 и с 1,170 %
идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху
мястото. При липса на установено друго и съгласно чл. 30, ал.3 ЗС, частите на
съсобствениците са равни, т.е. всеки от купувачите е придобил по 1/3 от правото на
собственост върху апартамента. Изплащането му няма значение за правото на собственост и
може да е основание единствено за облигационни претенции между съсобствениците. След
смъртта на Денка Т.а, съсобственици на имота останали ищецът и ответникът, с квоти по 1/2
част от имота. За това те се снабдили с нотариален акт № 22 № 22/03.02.2010 г., том I, рег. №
1595, дело № 20/2010 г., за собственост върху имота, придобит чрез покупко-продажба и по
наследство.
Предвид гореизложеното се установява, че процесният имот е съсобствен на ищеца и
ответника с дял по ½ за всеки от тях.
С покана, връчена на ответника на 18.5.2021 г. видно от известието за доставяне, ищецът го
поканил да уредят доброволно отношения си и да му заплаща обезщетение за ползването, от
което е лишен.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Иванов, Дорошенко
и Станкова, от които се установява, че след смъртта на съпругата си, ответникът останал да
живее в апартамента още около година и през 2011 г. отишъл да живее в с. Конуш при
2
ищеца и съпругата му. През това време в апартамента живял свидетелят Дорошенко,
роднина по сватовство на ищеца, като Р. и С. посещавали имота. През 2017 г. отношенията
между Р. и С. се влошили и С. се върнал да живее в апартамента, а свидетелят Дорошенко го
напуснал. Това се признава и от самия ответник в обясненията дадени от него по реда на чл.
175 ГПК, а именно че в периода 2011-2017 г- живял в Хасково при Р.. Установява се също
така от гласните доказателства, че след връщането му в София през 2017 г., само ответникът
ползва имота, което продължава и към настоящия момент.
Възражението на ответника, че е изключителен собственик на процесния имот поради
придобиването му по давност, е неоснователно.
Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с владението му в продължение на 10 години, което трябва да е явно, спокойно и
непрекъснато /да не се изгубва за повече от 6 месеца/. Според чл. 68, ал. 1 ЗС, владението е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез
другиго, като своя. Владението се характеризира с два основни признака: обективен –
упражняването на фактическата власт, и субективно – намерението да се държи вещта като
своя. В чл. 69 ЗС е установена оборимата презумпция, че владелецът държи вещта като своя.
Който се позовава на придобивната давност следва при условията на главно и пълно
доказване да установи елементите на този придобивен способ.
В случая ответникът не проведе пълно и главно доказване, че е владял имота и
манифестирал пред другия съсобственик намерение за своене в продължение на десет
години до предявяване на иска за делба. След като през периода 2011-2017 г. ответникът не
е живял в имота, дори и да е било установено владение преди това, то е било прекъснато.
Ново владение ответникът е започнал да упражнява през 2017 г., когато се е върнал в имота
и спрял достъпа на ищеца до него. То е прекъснато с предявяване на иска за делба.
Т.е. не са налице нито обективният, нито субективният признак на владението. Предвид
липсата на елементите от фактическия състав на чл. 79 ЗС, не са настъпили неговите
последици.
Изложеното по-горе води до извода, че между страните по делото е налице съсобственост по
отношение на процесния имот и следва да се допусне делбата му при квотите, посочени по-
горе.
По искането с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК:
По реда на чл. 344, ал.2 ГПК делбеният съдът може да постанови кой от съделителите от кои
делбени имоти ще се ползва до окончателното извършване на делбата или какви суми ще
следва да бъдат заплащани между съделителите срещу ползването, като постановеният акт
на съда има характер на привременна мярка и действие само занапред във времето и само до
окончателното приключване на делбеното производство. Разпоредбата предпоставя, че част
от съсобствениците не се ползват от съсобствената вещ съобразно дяловете си, като общият
имот се ползва от един от съсобствениците, в който случай съдът разпределя привременно
между съсобствениците държането и ползването на общия имот, съобразно квотите им, а
когато това е невъзможно, задължава съделителя, който ползва имота, надминаваща
неговата квота, да заплаща обезщетение. Ето защо въпросите, които се изследват при тази
3
претенция, са дали някой от съсобствениците ползва общия имот, както и дали имотът може
безпрепятствено да се ползва от всички съделители. Постановената от съда мярка няма
правната природа на обезщетение за лишаване от ползването на вещта за предходен период
от време и затова обезщетението като привременна мярка не може да бъде присъдено от
момента на предявяване на искането, а само занапред /от влизане в сила на определението/ и
до извършване на делбата.
В случая се касае до апартамент, който не може да се ползва общо от двамата съделители
/предвид броя и вида помещения в него/, и който се ползва от ответника. При така
установеното, че имотът се ползва от ответника изцяло и че ищецът, предявил искането по
чл. 344, ал. 2 от ГПК, не ползва никаква част от имота, съдът намира претенцията по чл.
344, ал. 2 ГПК за основателна. Относно размера, съгласно заключението на вещото лице
средната месечна наемна цена е 536 лв., при което обезщетението възлиза на 268 лв.
месечно, за която сума претенцията следва да се уважи.
Относно разноските:
В делбеното производство всеки съделител следва да понесе разноските така, както ги е
направил. Изключение правят разноските по присъединените искове. Ищецът претендира
разноски за искането по чл. 344, ал.2 ГПК по реда на чл. 38 ЗА. За присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв пред съответната инстанция, е необходимо и
достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е
посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от
основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, като не е необходимо страната предварително да
установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ.
В случая по делото е представен договор за правна защита и съдействие, но в него не се
съдържа конкретно позоваване на някоя от хипотезите по чл. 38, ал.1 ЗА. Следователно по
делото не е установено, че правната защита е осъществена в хипотезата на чл. 38 ЗА, поради
което липсва основание за присъждане на възнаграждение по този ред.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА да се извърши делба между Р. А. Д., ЕГН **********, и С. Ц. Т., ЕГН
**********, на следния съсобствен недвижим имот: апартамент № 72 в гр. София, район
„Връбница“, ......, ......, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, с обща
площ - 80,92 кв.м., заедно с принадлежащото му избено помещение № 15 и с 1,170 %
идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху
мястото, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 68134.2820.2020.3.3, при
квоти: Р. А. Д. - ½ идеална част и С. Ц. Т. – ½ идеална част.
ОСЪЖДА С. Ц. Т., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАЩА на Р. А. Д., ЕГН **********, по
268 лв. месечно за ползването на процесния имот- апартамент № 72 в гр. София, район
„Връбница“, ......, ......, считано от влизането на настоящото определение в сила до
приключване на делбата.
4
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийския градски съд, а в частта по чл. 344, ал.2 ГПК - с частна жалба в
едноседмичен срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5