№ 52
гр. Габрово , 11.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II в закрито заседание на
единадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Валентина Генжова
Членове:Галина Косева
Кремена Големанова
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно частно
гражданско дело № 20214200500015 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. вр. с чл.413 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Уникредит Бубанк АД против Разпореждане
260596/21.10.2020г. по ч.гр.д. №1591/2020г. по описа на Районен съд Севлиево, в частта, в
която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение за
сумата от 213,02лв.-неразрешен овърдрафт/надхвърлен лимит с падеж 12.12.2018г., 72лв.-
дължими разходи за уведомяване и сумата от 471,86лв.-дължими лихви за забава и
неустойки по договор за кредит, дължими за периода 13.06.2019г.-13.10.2020г.
В жалбата се твърди, че разпоре3ждането в обжалваната му част е неоснователно.
Изводът на районния съд, че договора за кредит не съдържал ГПР, поради което на осн.
чл.22 ЗПК е недействителен и длъжника дължи връщане само на чистата стойност на
кредита е неоснователен. Съгласно чл.5.2 от договора ГПР е процентен израз на годишния
разход по кредита (лихви и такси), като следвало да се направи уточнението, че при
формирането му не се включват таксите по чл.5.1, чл.5.3 и чл.5.4 от договора. Това било
така, защото таксата по чл.5.1 се начислявала само в случаите на разглеждане на документи
във връзка с удължаване срока на договора и била изрично определена в размер на 20лв.,
таксата за откриване, поддръжка и обслужване на разплащателната сметка и за
осъществяване на операции по нея се начислявала на основание договора за платежни
услуги и също несе включвала при формиране на ГПР. Това се отнасяло и за разходите по
чл.5.4, които се начислявали за нотариална заверка за препис от договор за учредяване на
залог върху вземания, произтичащи от наличности по сметка, препис от договор за
поръчителство, но тези разходи били еднократни и не се включвали при формиране на ГПР.
От изложеното следвало, че ГПР по договора бил равен на годишния процент по кредита,
т.е. бил в размер на 2,95%. Моли съда да отмени разпореждането в обжалваната му част и
1
укаже на заповедния съд да издаде заповед за изпълнение на посочените по-горе суми, както
и да присъди сторените по делото разноски до пълния размер.
Съдът като взе предвид доводите в жалбата и доказателствата по делото, приема
следното:
Жалбата е подадена в срок от имащо право на жалба лице и против подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следното:
Производството е образувано пред Районен съд Севлиево по заявление на Уникредит
Бубанк АД, за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист
срещу длъжника Ц. Н. Т..
Съдът е уважил заявлението за претендираните главница, ведно със законната лихва от
14.10.2020г. до окончателното изплащане, както и пропорционално на уважената част от
заявлението за направените разноски в заповедното производство в размер на 40лв.-ДТ и
43,52лв.-възнаграждение за юрисконсулт.
С обжалваното Разпореждане съдът е оставил без уважение искането за присъждане
със заповедта на сумите 213,02лв. - неразрешен овърдрафт (надхвърлен лимит) с падеж
12.12.2018г., 72лв.- дължими разходи за уведомяване и сумата от 471,86лв.-дължими лихви
за забава и неустойки по договор за кредит, дължими за периода 13.06.2019г.-13.10.2020г.
Първоинстанционния съд приел, че съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК в обхвата на действие, на
която попада и настоящият договор договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа ГПР по кредита и общата сума дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускани, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение №1
начин. Договорът за кредитна карта не съдържал ГПР, поради което на осн. чл.22 ЗПК
същият бил недействителен и на осн. чл.23 ЗПК длъжникът следвало да върне само чистата
стойност на кредита, като не дължи лихва или други разходи по кредита.
Настоящият състав споделя изводите на заповедния съд. Първоинстанционният съд е
приел от външна страна, че е налице формална редовност на заявлението, за която следи в
заповедното производство служебно. При упражняване на правомощието си по чл.411, ал.2,
т.2 от ГПК, заповедният съд служебно е извършил проверка дали искането не противоречи
на закона и добрите нрави, поради което не е излязъл извън присъщите си
правораздавателни функции в заповедното производство.
Спрямо процесния договор за овърдрафт намират приложение разпоредбите на ЗПК.
Претенцията на заявителя обхваща главница по договора и законни лихви, в която част
заявлението е уважено от заповедния съд. Наред с тях, заявителят претендира още и сума за
неразрешен овърдрафт, дължими разходи за уведомяване, дължими лихви за забава и
2
неустойки.
Съдът намира обжалваното разпореждане на заповедния съд, с което отхвърля част от
подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение за правилно и законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл.12, ал.1от ЗПК предвижда, че договорът за
потребителски кредит, при който кредитът се предоставя под формата на овърдрафт се
изготвя на разбираем език и съдържа изрично посочени в закона реквизити, един от които е
ГПР (т.9). При неспазване изискванията на чл.12, ал.1, т.7-9, както изрично е посочено в
чл.22 ЗПК договорът е недействителен, като в този случай на осн. чл.23 ЗПК потребителят
връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита.
Видно от текста на приложения към заявлението за издаване на заповед за изпълнение
въз основа на документ по чл.417 ГПК Договор за банков потребителски кредит на
физическо лице усвояван чрез овърдафт по разплащателна сметка, клаузата на чл.5.2
посочва, че ГПР е процентен израз на годишния разход по кредита ( лихви и такси), като
размера му в случая е съгласно установеното в Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за договорите за овърдрафт. Този Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за договорите за овърдрафт не е приложен по
делото, поради което не е възможно да се установи размера на ГПР, което е равносилно на
липса на ГПР и в този случай правилно първоинстанционния съд е приел, че по договора
липсва ГПР.
Директива 93/13/ЕИО регламентира, задължението договорите с потребители да бъдат
сключени на ясен и разбираем за език, т.е. доставчикът на услугата трябва да изложи в него
по лесно разбираем за средния потребител начин, евентуалните последици върху
икономическото му положение от сключване на договора. Препращайки към Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за договорите за овърдрафт банката
не е изпълнила това изискване, тъй като при така извършеното препращане за средния
потребител би било трудно или дори невъзможно да разбере какъв е договорения ГПР,
какви са дължимите от него вноски, такси и др. по договора.
Поради горното неоснователно е възражението на жалбоподателя, че от договора било
видно, че ГПР по договора бил равен на годишния процент по кредита. Напротив от
договора е видно, че същият препраща към Стандартния европейски формуляр относно
размера на ГПР. Дори и да се приеме, че ГПР обхваща лихвите и таксите, то за обикновения
потребител не е ясно какви са те и следователно не може да се приеме, че същият би могъл
да се ориентира и да разбере какво би дължал по договора, т.е. какви биха били разходите
му.
Възможността кредиторът да въвежда такси извън стойността на договорения размер
на заема е регламентирана в чл.10а ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит. Налице е изрична забрана, съгл. чл.10а, ал.2 ЗПК, да се
3
изискват такси и комисиони за действия, свързани с управлението и усвояването на кредита.
По отношение на претендираните "разходи за уведомяване" следва да се отбележи, че
дължимостта на същите възниква при неясни условия, като не е посочени какво включват
тези разходи. Същевременно съобразно императивното правило на чл.33, ал.1 ЗПК, при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, каквато в случая е претендирана наред с вземането за посочените
разходи и такси за извънсъдебно събиране. С уговаряне на тези разходи, на практика се
постига заобикаляне на ограничението на чл.33 ЗПК. Освен това тези разходи противоречат
на чл.10а, ал.2 ЗПК, тъй като по същество представляват разход, свързан с усвояване и
управление на кредита, който обаче не е включен в размера на ГПР.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане 260596/21.10.2020г. по ч.гр.д. №1591/2020г. по описа
на Районен съд Севлиево, в частта, в която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за
издаване на заповед за изпълнение за сумата от 213,02лв.-неразрешен овърдрафт/надхвърлен
лимит с падеж 12.12.2018г., 72лв.- дължими разходи за уведомяване и сумата от 471,86лв.-
дължими лихви за забава и неустойки по договор за кредит, дължими за периода
13.06.2019г.-13.10.2020г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4