РЕШЕНИЕ№
гр... София, 31.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
.... Софийският
градски ... съд ....наказателна ....колегия 16-ти въззивен състав в
публичното
заседание на........седми януари………………………………………………………...…….…
двехиляди и деветнадесета................................................година в състав:
Председател:...... Десислав Любомиров..............……..
Членове:...… Доротея Кехайова.………….......
... мл.с.С. Спасенов...........
при секретаря... Албена Ламбева……………………….…..….…………… в присъствието на
прокурора......... Мариян Александров.............................като разгледа докладваното от
…... съдия Любомиров.....................въззивно общ характер нак. дело № 5239 по описа
за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:...................................................................
Производството е по чл.313
и сл. от НПК.
Постъпила
е въззивна жалба от адв. В.Х.,
срещу присъда от 01.02.2018г. постановена по НОХД№5078/2016г. по описа на СРС,
с която подс.И.Н.Н. е бил
признат за виновен в извършване на престъпление по чл.129, ал.2, вр.ал.1 от НК, като му е наложено наказание ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изпълнението на което е отложено на основание чл.66, ал.1
от НК за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. Подсъдимия е бил осъден да заплати на
гражданския ищец К.П.В. сумата от 5000/пет хиляди/лева обезщетение за причинени
неимуществени вреди.
В жалбата са изложени твърдения, че присъдата е
неправилна, незаконосъобразна и постановена при нарушаване на процесуалните
правила. По делото не били събрани категорични доказателства за авторството на
деянието. Първоинстанционният съд постановил
присъдата без да е изяснил фактическата обстановка по делото и въз основа
предположението си за виновност на подсъдимия.
Не се
доказало, че инкриминираната прободно порезна рана, е
причинена на пострадалия К.В. със сгъваемия нож, иззет от подсъдимия Н. , по ножа
не се доказвало наличие на кръв и други видими биологични следи. Не било
установено как и с какви действия подсъдимият е причинил средната телесна
повреда, за да може тя да бъде квалифицирана по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК , нито поредността
на причинените увреждания на подсъдимия и пострадалия. В нарушение на чл. 12 от НПК, първоинстанционният съд изцяло игнорирал
обясненията на подсъдимия, които били логични, житейски правдоподобни и
последователни. Същите съответстват на събраните по делото писмени и устни
доказателства. Иска се отмяна на присъдата и постановяване
на оправдателна такава. Алтернативно, се иска отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане
от първоинстанционният съд.
В съдебно заседание жалбата се
поддържа. Защитникът счита, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, че е
осъществен състава на чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1.
Възприетата от първоинстанционния съд
фактическа обстановка не била доказана, а някои изводи на съда били в
противоречие със събраните доказателства . Не било установено по делото, че
имало някакви храсти високи 40 см. и в тези храсти се бил скрил подсъдимия за
да нанесе удар. Липсал мотив който първоинстанционния съд да е изложил, защо подсъдимият ще
дебне и ще нанася този удар. От СПЕ се доказало, че това подсъдимия е един
нормален човек и твърде изненадващ бил извода на съда. Обективните факти които били
налице, че проникването е 2 см при нож с острие 9,5 см., а по това време
пострадалия е бил само с риза и удара е нанесен в меките тъкани, сочели, че ако
е имало умишлен удар, умишлено дебнене, то поразяването би било много по
голямо. Счита, че липсват мотиви на първоинстанционния
съд, поради което моли да се постанови присъда с която подсъдимия да бъде
признат за невиновен и да се отхвърлите гражданският иск като неоснователен и
недоказан. Алтернативно моли да се върне делото за разследване от друг състав
на първоинстанционния съд.
Прокурорът счита, че жалбата
е неоснователна и моли съдът да остави без уважение същата.
В хода на съдебното следствие пред СРС било установено по
категоричен и несъмнен начин и авторството и механизма на деянието. Счита,
че обвинението е доказано и присъдата е правилна и законосъобразна и моли да се потвърди
като такава.
Повереникът на частния обвинител и граждански ищец счита,
че в производството пред СРС се е установило по несъмнен начин, че подсъдимия е
извършил обществено опасното деяние за което му е повдигнато обвинение. Това се
доказвало от целия събран доказателствен материал, а
именно: показанията на свидетелите В., Х., С., В.и М.те са последователни и
непротиворечиви, като от тях ставало ясно, че подсъдимият им е казал, че е
нанесъл удар на гражданския ищец с ножа който е приобщен като веществено
доказателство по делото, като от приетите по делото медицински експертизи се
установявало причинно следствената връзка
между него и телесната повреда получена от частния обвинител. Правилно
съдът не е кредитирал обясненията на подсъдимия, тъй като те били противоречиви
и в хода на съдебното следствие се променяли с оглед на събраните до момента
доказателства. Правилно съдът кредитирал свидетелските показания като им е дал
превес пред обясненията. Правилно съдът приел, че било малко вероятно раните на
врата на подсъдимия да са причинени по опасания от него начин - чрез душене.
Неоснователно било твърдението на защитата, че няма как тези охлузвания да
бъдат получени през тези три дни заради
в престоя в лечебното заведение. Видно от вторите обяснения на подсъдимия той твърдял,
че за да бъде освидетелстван се измъкнал от болница „Св. Екатерина“ без
съгласието на лекуващите го лекари и отшил в съседната сграда, следователно той
е можел да се придвижва безпроблемно. Това, че охлузвалия не е имало
непосредствено след инцидента ставало ясно от свидетелските показания, както и
от протокола за освидетелстване. Моли да се потвърди първоинстанционната
присъда като правилна и законосъобразна.
Частния обвинител и
граждански ищец поддържа
казаното от повереника.
Подсъдимия твърди, че се е
разхождал, а частния обвинител и граждански ищец тичайки 180 м. е отишъл да го бие - души..
Само се молел да остана жив, да го спасят. Припаднал, от там го закарали в
полицията, от полицията го закарали в болницата където три дни не му давали
право да стане. След като избягал. отишъл в съдебна медицина. Там било
установено, че е бит. Иска от съда да бъда оневинен,
тъй като не е извършвал
никакво деяние.
Въз основа на материалите по делото,
съобразявайки постъпилата жалба съдът намира следното:
Атакуваният съдебен акт
подлежи на въззивен контрол по реда на Глава ХХІ от
НПК.
Съдът, след като провери изцяло
правилността на обжалваната присъда констатира следното.
ЖАЛБАТА Е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
В хода на първоинстанционното разглеждане на делото са събрани
достатъчно доказателства за установяване на релевантните факти и обстоятелства. Въз основа на тях районният съд е
направил от части обосновани и законосъобразни фактически и правни изводи.
Установено е, че подс. И.Н.Н. е роден на ***г***, българин, с българско гражданство,
женен, неосъждан, със средно образование, живущ ***, ж.к.*******. Подс. Н. притежавал недвижим имот, находящ
се в гр.София, кв. „Суходол”, местност „Воденицата”. Негов съсед бил частния
обвинител и граждански ищец К.В., който също живеел в кв. „Суходол”, местност „*******.
Между подс.Н. и съседа му В. съществували враждебни
отношения. Повод за това били битови отношения- изграден от В. зайчарник и
кокошарник, които били плътно прилепени до оградата на имота на подс.Н.. Поради това последния подал жалба рег.№230000-
58891 от 28.04.2015г. до началника на 06 РУ на СДВР, в която твърдял, че зайците
на В. увреждали стената на неговата ограда, а от кокошарника се излъчвала лоша
миризма. В жалбата си подсъдимия посочвал,
че преди години, възползвайки се от тогавашното си положение на полицай, ГИ и
ЧО В. стрелял с пистолет по комина на подс.Н. и
пробил дупка. ГИ и ЧО В. непрекъснато се заканвал и обиждал подс.Н.,
наричайки го “боклук” и го заплашвал, че ще го застреля. В заключението към
жалбата си подс.Н. сочел, че е първа група
инвалидност над 90 %, с вграден дефибрилатор в
сърцето и желаел изтъкнатото в жалбата да се считало като сигнал за отправена
“заплаха за убийство”. Дългогодишните лоши взаимоотношения между подсъдимия и
ГИ и ЧО В. били известни и на техните съседи. На 30.06.2015 г. преди обяд К.В. употребил заедно със свой познат алкохол в
дома си в гр.София , кв.“Суходол“, м.“*******. Към 18,00 часа В. излязъл от
къщата, отправил към дома на свой съсед и забелязал подс.И.Н.,
който вървял между последните къщи и реката. Св.В. стигнал до № 10 на
м.“Воденицата“, където отново забелязал от разстояние застаналия в ливадата подс. Н., като мястото било обрасло с трева и храсти. Св В. решил да се разправя с подсъдимия, навлязъл в
обраслото с висока трева място, настигнал го на бегом, спънал го и двамата започнали
да се боричкат. Частния обвинител и граждански ищец В. чул подсъдимия да казва: „Ще те наръгам“., след което подс.Н. нанесъл прободен удар с нож в областта на гърба на К.В..
Подс.Н. се
развикал за помощ. Виковете му чула неустановена по делото жена, която се
намирала наблизо. Тя извикала намиращия се там св. В.С., с обяснението, че
някой викал от върбите за помощ. Св. В.С. веднага се отправил към обраслото
място, откъдето продължавали да се чуват викове за помощ. На мястото на
инцидента той видял, че съседът му В.
лежи на земята по корем, а на гърба има петно от кръв. До него стоял изправен подс.Н. с нож в едната ръка и с телефон в другата, от който
се опитвал да набере номер 112. Св.Х. видял, че подс.Н.
е превъзбуден и притеснен, и на въпроса “Иване, какво
става“, той му отвърнал: “Той ме нападна
и аз го наръгах”. Втори на мястото на инцидента пристигнал друг съсед на
двамата-св.Х., който също видял ГИ и ЧО В. паднал по корем на земята и с рана
на гърба, както и намиращия се до него подс.Н.. ГИ и
ЧО В. не бил в състояние да говори, а докато чакали пристигането на линейка и
полиция, подс.Н. споделил на св.Х., че е наръгал
“Киро”, като от думите му св.Х. останал с впечатление, че преди това е имало
някакво “боричкане”.
На мястото на инцидента
пристигнал полицейски екип от СДВР в състав свидетелите Л.М.и В.В.. Св.В.забелязал, че ГИ и ЧО В. лежи по очи на земята с прободна рана в лявата част на гърба, а на 7-8 метра от
него стои прав подс.Н., държащ разтворен нож в ръката
си. Св.В.се обадил също на бърза помощ, приближил се до подс.Н.
и взел ножа от ръката му. Подс.Н. споделил пред
св.Василев, че разправата с В. не била от сега, а от много време, че бил излязъл
да се разхожда, но В. бил употребил алкохол и го подгонил по реката да го бие.
На подсъдимия внезапно му прилошало, като започнал да се задъхва. Поради тази
причина повикали втора линейка, която да го откара.
Пострадалият В. бил
приет по спешност на 30.06.2015г. в 19.30 часа в УМБАЛС “Пирогов” с приемна
диагноза: “прободно-порезна рана в лявата задна част
на гръдния кош - проникваща в гръдната кухина. Навлизане на кръв и въздух в
лявата плеврална кухина”. Била осъществена оперативна
интервенция торакоцентеза и поставяне на торакоцентезен дрен на активна
аспирация, като били евакуирани 500 мл кръв. В. бил изписан на 03.07.2015г.,
след пролежани три дни, като на 15.07.2015г. постъпил повторно в хирургическата
клиника на “Пирогов”, с пролежани 6 дни, като му била извършена нова операция
по поставяне на торакоцентезен дрен.
При повторното приемане, диагнозата му била “състояние след контузионен
левостранен хидроторакс
(навлизане на течност в плевралната кухина в ляво)”.
Настъпилото усложнение - възобновяване на първоначално настъпилия хидроторакс, успешно повлиян от приложеното лечение, сочел
същата характеристика, като първоначално установената при първата СМЕ -
разстройство на здравето, временно опасно за живота.
По-късно на 30.06.2015г
св.В.В.предал с протокол за доброволно предаване един
брой сгъваем нож с острие с дължина 9,5 см и широчина 1,5 см. и синя на цвят
пластмасова дръжка. Между 21.00 и 21.30 часа в сградата на 06 РУ-СДВР било
извършено и освидетелстване на подс.И.Н. при което на
левия крачол на панталона, с които бил обут, в областта на коляното се намерило
петно от червено-кафява материя, като върху петното имало разрез с дължина 10
милиметра. В долната част на лявото бедро, на около 10 см над капачката на
коляното имало порезна рана, разположена по хоризонтала с дължина 10—12
милиметра, като раната била покрита със съсирек -
кафеникава кора. На 01.07.2015г. в 11.16 часа подс.Н.
бил приет в УМБАЛ “Света Екатерина”, поради сърдечна недостатъчност и дисфункция на дефибрилатора.
Такава анамнеза била записана и във фиша на спешна помощ, издаден в сградата на
06 РУ- СДВР на 01.07.2015г. В болницата подсъдимият престоял до 04.07.2015г.,
когато бил изписан с подобрение.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, приета в по-голямата си част и от районният съд в
мотивите към обжалваната присъда за установена от събраните по делото
доказателства, съдържащи се в показанията на ГИ и ЧО К.В. и свидетелите В.С., Б.Х., В.В.и Л.М., както и то писмените доказателства и доказателствени средства- протокол за оглед на местопроизшествие
от 30.06.2015г. (л.14-15 от ДП); протокол за освидетелстване на подс.Н. от 30.06.2015г. (л.13 от ДП); протокол за
доброволно предаване на нож от 30.06.2015г. (л.16 от ДП); заключение на СМЕ по
отношение на травматичните увреждания на ГИ и ЧО К.В. (л.20-21 от ДП); жалба
рег.№230000-58891 от 28.04.2015г. до началника на 06 РУ на СДВР (л.38-39 от ДП);
заверено копие от експертно решение ТЕЛК №2154 от 17.09.2012г. по отношение на подс.Н. (л.40 от ДП); СМУ №266.07/2015г. (л.41 от ДП);
амбулаторни листове от 01.07.2015г. и епикризи по
отношение на подс.Н. (л.42-49 от ДП); фиш от спешна
помощ на Н. от 01.07.2015г. (л.50 от ДП); медицинска документация за ГИ и ЧО В.
(епикризи, фиш за спешна помощ, извлечение от рентгенография,
рецепти), приложена на съдебното следствие (л.40-47); заключение на
допълнителна СМЕ, изготвена на съдебното следствие (л.66-75); заключение на
втора допълнителна СМЕ, изготвена на съдебното следствие (л.91-97); заключение
на комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, изготвена на
съдебното следствие (л. 100-104); медицинска документация за подсъдимия Н.
(фишове за спешна помощ и епикризи), приложени на
съдебното следствие и в голямата си част идентични е тези от ДП (л. 113-122);
скица, изготвена от подсъдимия (л.123) и справка за съдимост на подс.И.Н., са направени в значителната им част обосновани и
правилни изводи по същество от решаващия съд.
Неоснователно е твърдението във въззивната жалба, че по делото не е доказано инкриминираната
прободно-порезна рана да е причинена на пострадалия К.В.
със сгъваемия нож, иззет от подсъдимия Н.. Не може да се направи извод в
подкрепа на това твърдение от факта, че с биологичната експертиза /л. 52 - 53
от досъдебното производство /, се установява, липса на кръв и други
видими биологични следи по иззетия нож. Позовавайки
се на заключението на експерта по изготвената допълнителна СМЕ, районният съд правилно е посочил, че увреждането се дължало на
действието на твърд предмет с остър връх и режещ ръб. Свидетелите С., Х., В.и М.не са възприели самия инцидент между подсъдимия и
пострадалия, а са се отзовали непосредствено след него на местопроизшествието.
Същите без противоречиво свидетелстват за едни и същи обстоятелства, за каквито
съобщава пострадалия-лежащия по корем с петно от кръв на гърба В.; стоящия прав
в близост подс.Н.; наличието на нож в ръката на последния.
Същите свидетели твърдят, че са чули напълно сходни обяснения от подсъдимия за
случилото се, изразяващи се в лаконичното признание на Н., изразено пред С., В.и
Х., че е наръгал пострадалия. Показанията на тези свидетели напълно подкрепят
показанията на пострадалия в частта им, че подсъдимия го е наръгал с нож. С оглед на това въззивният съд приема, че именно иззетия от св.В.от ръката
на подсъдимия нож е оръжието на престъплението, като факта, че по ножа не са
установени следи от кръв или други биологични такива, не изключва този извод. Районният
съд убедително е отговорил на аналогични
възражения обективирани в съдебно заседание пред
него. Ножът е бил възприет на самото местопрестъпление от множество свидетели и
надлежно е приобщен като ВД по смисъла на чл.159 от НПК. Експерта изготвил
заключението по допълнителната СМЕ сочи, че по своите морфологични
характеристики прободната рана е можело да бъде
причинена от едностранно наточен режещ предмет, какъвто е иззетия и приложен
нож. Подсъдимият е потвърдил, че непосредствено преди инцидента е имал нож в
ръката, с който режел ябълка.
Въззивният съдебен състав приема, че между подсъдимия
и пострадалия е възникнало физическо съприкосновение, при което първия също е
получил увреждания. Със заключението по
допълнителна втора СМЕ, изготвена в рамките на съдебното следствие, експерта
констатира травматични увреждания по подс.Н.- порезна
рана на бедрото, две охлузвания на
кожата по лявата странична повърхност на шията - 2/1 и 3/2 см. и две кръвонасядания по предно-лявата повърхност на гръдния кош -
3/2 см. и 4/3 см. Тъй като при първоначалното освидетелстване на подсъдимия е
било описано само прорезното нараняване, не са
необходими специални знания, за да се допуснат две възможни хипотези за
получаване на останалите увреждания- да не са били забелязани при
освидетелстването на 30.06.2015г,. тъй като порезната рана била водеща, или да
са получени от подсъдимия в дните от 30.06. до освидетелстването на
03.07.2015г. Липсват каквито и да било доказателства въз основа на които да се
приеме втората хипотеза, още повече, че през това време подсъдимия се е намирал
в медицинско заведение, където е лекуван. Според експерта установените
охлузвания можело да се получат при натиск и косо действие на човешки пръсти с
нокти. При наличната морфология (две едностранни охлузвания) вероятността
същите да бъдат получени при душене била малко вероятна според експерта, но не
невъзможна. Това дава основание на въззивния съд да
приеме, че от фактическа страна същите увреждания са получени при боричкането
между подсъдимия и пострадалия. За разлика от първоинстанционния
съд, въззивният съдебен състав приема, че физическото
съприкосновение между двамата е започнало по инициатива на пострадалия.
Установено е, че последния е употребил алкохол. Обясненията на пострадалия В.
необосновано са пренебрегнати от съда, както това е сторено и по отношение
показанията на св.Ч., които ги подкрепят. Последния под страх от наказателна
отговорност твърди, че от значително разстояние от другата страна на реката е
наблюдавал сбиването на двама мъже. Показанията на св.Ч. потвърждават
обясненията на подсъдимия, че последния е станал обект на физическа интервенция.
Този извод се подкрепя и от
доказателствата събрани с посоченото по-горе заключение. Липсват установени
други очевидци на инцидента. Частния обвинител и граждански ищец В. твърди, че
той е отишъл при подсъдимия „да види какво става“. Пропуска да спомене, че е
потърсил саморазправа с него, но заявява, че преди това подсъдимия го е
напсувал. На фона на влошените отношения между двамата не е бил нужен и
формален повод, за да се стигне до конфликта. Няма установени свидетели, които
да са възприели поведението на подсъдимия и пострадалия преди конфликта. Само
св.Ч. твърди, че е видял сбиването от далечно разстояние, без да е познал
участвалите в него лица, като значително време след деянието бил разбрал, че
едното от тях е подсъдимия. Съобразявайки всички доказателства въззивният съд приема, че показанията на св.Ч. допринасят
наред с останалите събрани доказателства да се приеме от фактическа страна, че
сбиването е инициирано от пострадалия В., че е имало такова сбиване и в хода му
подс.Н. е причинил прободно
нараняване на опонента си.
Изложеното относно събраните доказателства дава
основание на въззивния съд да приеме, че първоинстанционния такъв не е допуснал съществени
отклонения от правилата за събиране и
проверка на доказателствата и присъдата не е постановена при недоказаност
на обвинението но несъмнен начин, с което да е нарушен чл.303, ал.2 от НПК. Единствено относно показанията
на св.Ч. и част от обясненията на подсъдимия съдът е проявил непрецизност, в
резултат на което е установил неправилно част от фактическите положения.
Въпреки това, изводите му по същество като краен резултат са относително правилни. Съдът е приел, че, липсва
доказан конкретен мотив у ГИ и ЧО В. да осъществи на инкриминираната дата
внезапно нападение спрямо подсъдимия, но както бе посочено по-горе между
двамата са съществували обтегнати отношения от битов характер. На 30.06.2015г. с
повод или без такъв, между тях е възникнал конфликт от който те са получили
увреждания. При установените факти не може да се приеме, че първопричина за
инцидента е поведението на самия подсъдим, който разминавайки се с ГИ и ЧО В.,
го е напсувал, по показанията на пострадалия. Въпреки, че първоинстанционния
съд е отбелязал „Логично е това да е
“отключило” негативни емоции у В. и последният да е потърсил сметка за думите
на подсъдимия.“, е изключил възможността всъщност пострадалия да е инициирал
конфликта. На фона на влошените отношения между двамата е лесно обяснимо защо
ГИ и ЧО В. е предприел нападение срещу подсъдимия. Съдът акцентира върху „
скрито място на местопрестъплението (висока растителност)“, но пропуска, че
пострадалия е последвал подсъдимия и то известно време след като последния е
отишъл там. Именно поради това не може да се твърди обосновано, че „ подсъдимият
е очаквал появата на пострадалия и му е нанесъл прободна
рана в гърба, без да е било налице реализирано предходно нападение от страна на
пострадалия.“.
Новоприетите за установени от въззивния
съд фактически положения не налагат извод за наличие на основания за приложение
на института на неизбежна отбрана по чл.12 ал.1 от НК. Същевременно, с оглед установените
фактически положения въззивният съд приема, че не са
налице и предпоставки за приложение на
привилегирования състав на чл.132 ал.1 т.2 от НК - причиняване на средна
телесна повреда в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с
насилие. Вещите лица, изготвили КСППЕ изключват вероятността за физиологичен
афект, уплаха или смущение у подсъдимия, като се позовават о на негативни
емоции изпитвани от подсъдимия породени от продължителния битов конфликт и от
страх за здравословното си състояние. Безспорно установено по делото е, че
подсъдимия е имал здравословен сърдечен проблем. Въззивният
съд приема, че са събрани доказателства за това, че пострадалия е инициирал
физическото съприкосновение и в резултат на него подсъдимия също е получил
увреждания. Подс.Н. е изпитвал негативно отношение
към пострадалия, като в конкретната ситуация то, и предприетото от В. физическо
посегателство са били причината да го увреди. Въззивният
съд приема, че подсъдимия не е бил в състояние, при което съзнанието му да е овладяно до такава степен
от чувствата, че волята му
се определя предимно от тях[1] В конкретния
случай не се доказва действията на пострадалия, с
оглед начина на развитие на конфликта да са предизвикали състояние
на силно раздразнение у подсъдимия. Приложената по делото СППЕ е дала заключение, че по време
на извършване на деянието подсъдимият
не е бил в състояние на физиологичен
афект. По делото не са събрани
доказателства за силно раздразнено състояние на подсъдимия, характеристиките на
което са изяснени в достатъчна степен от съдебната
практика. Състоянието на физиологичен афект е до голяма
степен медицински въпрос, защото е свързано със стеснение
на съзнанието и физиологична симптоматика. Преценката за такова
стеснение на съзнанието се извършва
на основание изводи, направени в психолого-психиатричен аспект, а не само на
основание съобщеното от дееца.
Въз основа на изложеното съдът намира, че от
обективна страна авторството на деянието в лицето на подс.Н.
е установено по категоричен начин. Същият е нанесъл прободно-порезно
нараняване на пострадалия В. изразяващо се в ПРОБОДНО ПОРЕЗНА РАНА В ЛЯВАТА ЗАДНА ЧАСТ НА ГРЪДНИЯ КОШ
- ПРОНИКВАЩА В ГРЪДНАТА КУХИНА, реализирало медико-биологичния признак
НАРАНЯВАНЕ, ПРОНИКВАЩО В ГРЪДНАТА КУХИНА, довело до НАВЛИЗАНЕ НА КРЪВ И ВЪЗДУХ
В ЛЯВАТА ПЛЕВРАЛНА КУХИНА, което от своя страна самостоятелно е реализирало
медико-биологичния признак РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО ВРЕМЕННО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА. Налице е пряка
причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия по нанасяне на
прободен удар с нож в гърба на ГИ и ЧО В. и причинените с този удар травматични
увреждания на В., обусловили юридическия критерий за две самостоятелни „средни
телесни повреди” - нараняване, проникващо в гръдната кухина и разстройство на
здравето, временно опасно за живота.
От субективна страна деянието е извършено с
евентуален умисъл. Подсъдимия е искал да нанесе телесно увреждане на нападналия
го В.. Използвайки нож, от интелектуална страна той е разбирал, че може да
причини рана проникваща в гръдната кухина и разстройство на здравето временно
опасно за живота. Въпреки, че от волева страна той не е целял пряко точно
такова увреждане, го е допускал и се е съгласявал с настъпването на конкретните
общественоопасни последици от него. Разбирал е общественоопасния характер на деянието и на последиците му.
По изложените
съображения въззивният съд в настоящият съдебен
състав намира, че в хода на производството са събрани достатъчно доказателства
въз основа на които да се направи обоснован извод, че подс. Н. е причинил средни телесни
повреди на пострадалия В.. Правилно съобразявайки наличието на всички съставомерни признаци за престъплението първоинстанционния
съд е преценил, че на подсъдимия следва да се наложи наказание.
Обосновано за индивидуализацията на наказанието са отчетени като смекчаващи обстоятелства чистото
съдебно минало на подсъдимия; наличието на сериозно хронично сърдечно
заболяване и доказана инвалидност от 91 процента. Като отегчаващо отговорността
обстоятелство са отчетени „използваното от подсъдимия средство за причиняване
на травматични увреждания - едностранно заточен нож и мястото на нанесения удар
са могли да доведат и до по-тежки увреждания у пострадалия“. Всъщност,
средството е типично за такъв вид телесни увреждания. От неговия вид не може да
се направи извод за по-висока степен на обществена опасност на конкретното
деяние, още по-малко такъв може да се изведе от хипотетичната възможност за
настъпване на по-тежък резултат. Касае се за един единствен удар, след който
подсъдимия е викал за помощ и предприел действия да търси такава и да съобщи на
телефон 112. Безспорно е, че в случая не се касае за деец с висока степен на
обществена опасност. Същевременно съдът не е отчел като смекчаващо
обстоятелство и факта, че пострадалия В. е нападнал подсъдимия. С оглед на това
съдът намира, че макар и ориентирано към минималния размер, наложеното
наказание лишаване от свобода е явно несправедливо. При отчетените по-горе
обстоятелства и новоприетите от въззивния съд
фактически положения свързани с поведението на пострадалия, размерът на
наказанието следва да бъде намален на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
В гражданско осъдителната част присъдата е законосъобразна и обоснована. Предявения граждански иск е доказан по
основание. Насилствените действия на подс.Н. по отношение на св.В. са породили деликтно правоотношение между тях. По делото
е категорично установено, че гражданския ищец и частен обвинител е претърпяла вреди от неимуществен характер. Размера на тези вреди
следва да бъде определен по справедливост, като съдът правилно е
определил обезщетение от 5000/пет хиляди/лева,
за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано
от 30.06.2015г. до
окончателното й изплащане.
Въз основа на изложеното, Софийски градски
съд, в настоящия въззивен състав намира, че жалбата
на подсъдимия е неоснователна, като единствено в частта за наложеното наказание
първоинстанционния съд е допуснал явна
несправедливост. В хода на производството са събрани достатъчно доказателства
въз основа на които да се направи обоснован извод, че подс.Н. е извършил престъплението за което е предаден
на съд. Наказателната му отговорност е била правилно ангажирана от първоинстанционния съд, като след изменението на присъдата
определената наказателна санкция би била съответна на отчетените обстоятелства
за индивидуализацията му.
Мотивиран така и на основание чл.337, ал.1, т.1 от НПК, съдът
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда от 01.02.2018г. постановена по НОХД№5078/2016г. по описа
на СРС, с която подс.И.Н.Н.
е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.129, ал.2, вр.ал.1 от НК, като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание на ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
ПОТВЪРЖДАВА присъда в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
[1] Вж. Постановление
№ 2/1957 г. на Пленума
на ВС, изм. и доп. с Тълкувателно постановление № 7/1987 г. на Пленума на ВС/