№ 3801
гр. Пловдив, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330118364 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исково производство.
Искова молба на И. М. К., ЕГН ********** , от ******** , против „Сити кеш ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7, и
предявени обективно и субективно съединени между същите страни искове с правно
основание чл. 26 от ЗЗД, вр. с чл. 19 от ЗПК, чл. 146 от ЗЗП и чл. 22 от ЗПК, съединени и с
осъдителен иск по смисъла на чл. 55 от ЗЗД между същите страни.
Според фактите в исковата молба ,между страните имало договор за кредит от дата
06.08.2020г. по силата на който ответното дружество предоставило на ищеца заем в размер
на 2000 лева. Договорен бил годишен процент на разходите от 35.20 % , и договорна лихва в
размер на 30 % годишно , като кредиторът приел плащане, разсрочено на общо 28 броя
седмични вноски. Сумата била изцяло усвоена от К., а в договора било договорена и
неустойка, в случай, че кредитополучателя не изпълни задължението си да представи
обезпечение на вземанията на кредитора. Размера на тази неустойка бил общо 979.28 лв., но
също била разсрочена като част от вноските, които по този начин се оскъпили допълнително
.
Изложени са обаче доводи, че договорът за кредит е недействителен в цялост на
основанията по чл.11 от ЗПК, вр. с чл. 22 от Закона за потребителския кредит; клаузата, с
която е договорена неустойка за непредставяне на обезпечение, е недействителна, тъй като
заобикаля разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от същия закон (при включването на неустойката
него, ГПР ще надхвърли законоустановения лимит); иска се от съда да прогласи за
нищожна клаузата за неустойка при непредставено обезпечение и да се осъди ответното
1
дружество да плати на ищеца сумата от 800 лв., недължимо платена неустойка по договора
за кредит за периода от 06.08.2020г. – 06.08.2021г., ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Моли се за присъждане на направените разноски .
Ответното дружество оспорва исковете. Отрича пороци на договора. Моли исковете да
бъдат отхвърлени и да му се присъдят направените разноски.
Вещото лице дава заключение , че К. е платил по кредита общо 2260 лева , от които 2000
лева- главница и 184.72 лева от възнаградителната лихва. Вещото лице не се е ангажирало
с това, дали остатъка от 75.28 лева представлява неустойка или друго плащане по договора.
Ищецът е намалил по реда на чл. 214 от ГПК иска си за връщане на недължимо платената
неустойка , на сумата от 75.28 лева.
Исковете са допустими.
По същество , съдът съобрази следното:
Искът е на потребител, каквото качество К. има съобразно § 13 т. 1 от Допълнителните
разпоредби на Закона за защита на потребителите, и чл. 9 от Закона за потребителския
кредит. И двата закона са приложими в отношенията между страните.
Сключването на договора е безспорен факт.
Основания за общата му недействителност според чл. 22 от ЗПК не се намериха, но е
недействителна - нищожна – клаузата на чл. 8 от специалните условия между страните, в
частта си, предвиждаща неустойка при непредставяне на обезпечение на вземанията на
кредитора по договора, тъй като противоречи на добрите нрави; липсата на представени
обезпечения е безспорен факт. С оглед дадените от ВКС в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. №
1/2009 г. на ОСТК критерий, следва да се каже , че тази неустойка не разполага с присъщите
си функции. Тя не обезпечава вземане на кредитора за вреди, каквито не биха могли да
настъпят само заради неизпълнението на задължението на ответника да представи
обезпечение. Пак по същата причина, неустойката няма възстановителна функция, а
прилагането й като санкция не може да обоснове законосъобразност, доколкото паричния й
еквивалент е значителен, почти половината от главницата. Изводът на съда е, че плащането
на сумата по тази неустойка е самоцелно, а оттам – тази клауза противоречи на добрите
нрави.
Тази клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на
потребителите – тя води до значително неравновесие между договорените права на
страните, като облагодетелства недобросъвестно и нееквивалентно кредитора по договора.
Няма данни тази клауза да е индивидуално договорена, ответника – кредитор не доказва
такива преговори , следователно тази клауза е нищожна и на основанието по чл. 146 от ЗЗП.
Искът да се прогласи нейната нищожност е основателен. Доколкото нормата на чл. 146 от
ЗЗП е специална по отношение на общите основания за недействителност на договорите в
чл. 26 и сл. от ЗЗД , то най- напред съдът следва да уважи иска по чл. 146 от ЗЗП.
2
Искът да се осъди ответното дружество да върне на ищеца сума от 75.28 лева , недължимо
платена неустойка обаче не е основателен, тъй като не е доказан факта на имущественото
разместване – плащането от страна на ищеца на суми в изпълнение на неравноправната
договорка. Съдът кредитира заключението на вещото лице, но от него не личи какво
представлява сумата от 75.28 лева – дали неустойка , дали друго плащане по договора или
извън него. Следва да се има предвид , че договора е действителен в целостта си и
специалната реституционна норма на чл. 23 от Закона за потребителския кредит не може да
бъде приложена; недействителна е само клаузата на чл. 8 касателно неустойката и тази
недействителност не рефлектира върху съществуването на договора , тоест, на ищеца може
да бъде върнато само това , което е дал в изпълнението на нормата на чл. 8 от договора.
Плащането на неустойката се доказва от длъжника , който в това производство е ищец, и
това би следвало да стане с писмени доказателства – разписки по смисъла на чл. 77 от
Закона за задълженията и договорите . Такива ищецът не ангажира, а няма и данни да е
направил по смисъла на чл. 76 от ЗЗД изявление какво точно е платил.
Разноските се присъждат съобразно изхода на спора по конкретния иск. За за защита по
уважения такъв , се дължи хонорар на представител на ищеца, на основание чл. 38 от Закона
за адвокатурата ( не се ангажираха доказателства за имущественото състояние на ищеца и
съдът не може да отрече отрицателното му твърдение за липса на средства), които се
определя да е минималния такъв, изчислен по реда на чл. 7 от Тарифата по чл. 36 от Закона
за адвокатурата, съобразно цената на всеки от исковете.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Признава за установено спрямо „Сити кеш ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7, че в отношенията на това дружество с
ищеца И. М. К., ЕГН ********** , от ******** е нищожна клаузата на чл. 8 от договор за
паричен заем № ******** към искане № ********/06.08.2020г. в частта й , с която е
предвидена неустойка при непредставено обезпечение в размер от 979.28 лева, на
основанието по чл. 146 от Закона за защита на потребителите.
Осъжда „Сити кеш ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София,
ул. „Славянска“ № 29, ет.7, да заплати на И. М. К., ЕГН ********** , от ********, сумата от
135 лева разноски по делото.
Осъжда „Сити кеш ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София,
ул. „Славянска“ № 29, ет.7, да заплати на Е. Г. И.-М. , личен номер на адвокат **********,
адрес на дейност ********, сумата от 300 лева хонорар по делото, на основание чл. 38 от
Закона за адвокатурата.
Отхвърля иска на И. М. К., ЕГН ********** , от ******** да се осъди „Сити кеш ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7,
3
да заплати на ищеца сума от 75.28 лева, дадена без основание по нищожната клауза за
неустойка в чл. 8 от договор за паричен заем № ******** към искане №
********/06.08.2020г.
Осъжда И. М. К., ЕГН ********** , от ******** да заплати на Сити кеш ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7,
сумата от 150 лева разноски по иска по чл. 55 от ЗЗД – възнаграждение за процесуално
представителство от юрисконсулт.
Осъжда И. М. К., ЕГН ********** , от ******** да заплати на Сити кеш ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7,
сумата от 80 лева разноски по иска по чл. 55 от ЗЗД – хонорар на вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4