РЕШЕНИЕ
№ 2785
гр. Варна, 26.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20233110100075 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по предявена искова молба с рег. вх. №601/5.1.2023
г., депозирана от ищцовото дружество „В. И. К. - В.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Управителя - инж. В.В. чрез процесуален представител
юрисконсулт П. В., против ответника К. Р. Р., ЕГН **********, с адрес: ***, с цена на иска за
главница 347,82 лв. и 12,47 лв. - лихва за забава.
Със сезиращата искова молба, намираща правното си основание в разпоредбата на чл. 422,
ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищцовата страна желае да бъде установено
съществуването на паричното вземане за което е била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение в полза на ищцовата страна против ответника по частно гр.дело № 2354/2022 г.по
описа на РС Варна, XLII-ри състав, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Ищцовата страна желае да бъде прието за установено в отношенията между страните със
силата на присъдено нещо съществуването на паричното вземане, за което по заповедното
производство - ч.гр.д. № 2354/2022 год. по описа на РС Варна, 42 -ри състав е била издадена
Заповед № 1224/ 28.02.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, а именно
че ответникът К. Р. Р., ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството си на потребител на ВиК услуги
, които се отчитат по партида с абонатен номер ***, ДЪЛЖИ на кредитора „В. И. К. - В.“ ООД :
СУМАТА от 347,82 лв. (триста четиридесет и седем лева и осемдесет и две стотинки),
представляваща главница за ползвани и неплатени В и К - услуги по партида с абонатен номер
***, за периода от 08.06.2021 г. до 07.02.2022 г., за обект - имот, находящ се в ***; СУМАТА от
12,47 лв. (дванадесет лева и четиридесет и седем стотинки), представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 12.08.2021г. до 19.02.2022 г., ведно със законната лихва върху
1
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 24.02.2022 г., до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 410 от ГПК.
Ищцовото дружество основава исковата си молба на следните правно релевантни факти и
обстоятелства:
На първо място „***" ООД, представлявано от юрисконсулт Пл.В., излага фактически
твърдения в сезиращата съда искова молба затова, че съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги (обн.ДВ, бр.18/2015г. с последни изменения)
предоставяло на ответника К. Р. Р., ЕГН **********, с адрес: ***, който в качеството си на
потребител ги получавал и ползвал на същия адрес. Ползваните В и К услуги на този адрес ,
релевира ищцовата страна се отчитали по партида с абонатен номер ***, чийто титуляр е
ответника. Съгласно чл.5, т. 6 от Общите условия, сочи ищцовото дружество потребителите били
длъжни да плащат ползваните В и К услуги в срок, което длъжникът по заповедното производство
и ответник по настоящото исково - не сторил. Съгласно чл. 33, ал. 2 от същите ОУ потребителят на
В и К услуги бил длъжен да заплаща фактурираните суми за ползваните В и К услуги в 30 дневен
срок след датата на фактурирането като след изтичане на този срок изпадал в забава. Ищцовото
дружество сочи, че на 24.02.2022 г. депозирало до РС Варна заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, като по това заявление било образувано частно
гражданско дело № 2354/2022г. по описа на ВРС XLII-ри състав. На 28.02.2022 г.заповедният съд
издал по цитираното частно гражданско дело Заповед № 1224 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК,с която разпоредил на Р. да заплати на кредитора /сега ищец/ сумата от
347.82 лв. представляваща стойност на ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 8.6.2021
г. до 7.2.2022 г.; сумата от 12,47 лв. представляваща лихва за забава върху тази главница за
периода от 12.08.2021 г. до 19.02.2022 г.,законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 24.02.2022 г.до окончателното плащане , ведно със сторените
разноски /25 лв. за заплатена д.т. и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.На 7.12.2022 г. сочи
в исковата си молба ищцовото дружество, че заявителят бил уведомен, че на осн. чл. 415, ал. 1, т. 2
ГПК, че може да предяви иск за установяване на вземането си.
По същество ищцовата страна твърди, че паричните вземания са дължими като цена на
ползвани ВиК услуги, за което са издадени вписаните в таблица 1 фактури, издадени за
задължения по партида с абонатен номер ***:
Фактура **********/13.07.2021г. - главница 88,42 лв., отчетен период 08.06.2021 -8.7.2021
г., 4,69 лв. лихва за периода на забавата 12.8.2021 - 19.02.2022 г. ; Фактура №
11550000728/13.08.2021г. - главница 126,04 лв., отчетен период 08.07.2021г. - 09.08.2021 г. , 5,60
лв. лихва за периода на забавата от 12.09.2021г. до 19.02.2022 г.; Фактура №
**********/11.10.2021 г. - главница 65,02 лв., отчетен период 09.08.2021 -11.10.2021г.; 1,82 лв.
лихва за забава за периода на забавата от 10.11.2021 г. до 19.02.2022 г. ; Фактура №
**********/15.12.2021 г., - главница 35,83 лв., отчетен период 11.10.2021 -14.12.2021 г. ; 0,36 лв.
лихва за забава за периода на забавата 14.01.2022 - 19.02.2022 г. и Фактура №
**********/10.02.2022 г. - главница 32,51 лв., отчетен период 14.12.2021 - 07.02.2022г. ,0,00 лв.
лихва.
Изрично е посочено в исковата молба, че претендираната сума за главница за аб.номер ***
представлява цена за реално доставени и отчетени В и К услуги за имота в ***, отчитани чрез
водомер с модул за дистанционно отчитане, при което не намирало приложение правилото на чл.
2
23, ал. 4, изречение последно от ОУ.Към момента на предявяване на исковата молба се твърди от
*** ООД, че ответникът не е оспорил чрез възражение по реда на чл. 40 , ал.2 ОУ отчетените и
фактурирани количества ВиК услуги.
Предвид изложеното по-горе и ищцовото дружество е отправило искането си с правно осн.
чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като желае уважаване на исковете ведно с
присъждане на разноските сторени в исковото и в заповедното производство.В подкрепа на
твърденията и исканията си ищцовата страна е направила искания за събиране на доказателства -
да бъдат приобщени като писмени доказателства представените с исковата молба заверени за
вярност с оригинала копия на документи,описани в исковата молба; да бъде приобщено като
писмено доказателство заповедното частно гражданско дело, инициирало исковия процес, както и
да бъде допусната съдебно - счетоводна експертиза вещото лице по която да даде отговори на
поставените общо 4 въпроса вписани на стр.2-ра от исковата молба /лист3-ти и 4-ти от делото/.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез особения си представител адвокат К. е оспорил
иска.
Отправено е особения представител искане ищцовото дружество да оттегли иска си, да
изпрати на ответника който е извън РБ покана за доброволно плащане, с цел да се спре натрупване
на разноски в производството по делото.По същество в отговора на искова молба особеният
представител е акцентирал върху факта, че ответникът видно от материалите по делото е извън РБ
и не може да се изведе извод, че е виновен или недобросъвестен длъжник. Адв. К. сочи още, че
към момента на ответника се начисляват служебно количества ВиК услуги като представя справка
за клиент № ***.
В срока по чл. 131 ГПК особеният представител е възразил против искането на ищцовата
страна вещо лице по ССчЕ да прави оглед на водомера, като твърди, че инкасатор № 019 И. Б. В.
може да провери на адрес отчета на водомера, което било и негово задължение.В отговора на
искова молба е направено възражение за прекомерност на допълнително претендирано
юрисконсултско възнаграждение.
Особеният представител на ответника в срока по чл. 131 ГПК е отправил искането до съда
да бъде отхвърлен иска.В подкрепа на изложеното в отговора на искова молба ответникът, чрез
адв. К. представя копие на справка за клиент № ***, която желае да бъде приобщена към
материалите по делото.
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 14.07.2023 г.ищцовото дружество
чрез процесуален представител юрисконсулт П. В. поддържа предявените искове , желае да бъдат
уважени като основателни и доказани и в полза на ищцовата страна да се присъдят сторените по
исковото и по заповедното производство разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.
В откритото съдебно заседание ответникът , представляван от надлежно назначения му
особен процесуален представител - адвокат от АК Варна С. К. моли съда да уважи възраженията
на ответника в отговора на искова молба и да отхвърли иска. Обективирано е искане от адв.К. за
издаване на РКО за осъщественото процесуално представителство по делото на ответника, по
което искане съдът се е произнесъл в о.с.з. и в полза на особения представител е издаден РКО от
19.07.2023 г. за сумата от 400.00 лв. - внесения от ищцовата страна депозит за особен представител
.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
3
процесните отношения, намира за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
Предявените специални положителни установителни искове исковият съд е намерил и
намира за процесуално допустими, т.к. са заведени в съда в срока по чл . 415 , ал. 4 ГПК, лед
указания на заповедния съд затова че заявителят има възможност да предяви исковете си по чл.
415 ал. 1, т.2 ГПК , т.к. заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК се счита
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК
Констатирайки процесуалната допустимост на специалните положителни установителни
искове, съдът дължи произнасяне по същество на спора.
От фактическа страна , съдът намира за установено и доказано, че настоящото исково
производство е продължение на заповедното производство,последното образувано въз основа на
Заявление на заявителя против длъжника под номер на частно гр.дело 2354/2022г. по описа на ВРС
,ХLII -ри състав.
Частно гр.дело 2354/2022г. по описа на ВРС ,ХLII -ри състав е приобщено като писмено
доказателство по исковото и от материалите по заповедното дело се установява , че на дата
24.02.2022 г. „*** „ ООД е подало до РС Варна Заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК против длъжника К. Р. Р. .
Видно от Заявлението на заявителя / л. 2 - 4 / ВРС е бил сезиран с искането в полза на „ ***
„ ООД против К. Р. да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК за сумата от 347,82 лв. главница за периода от 8.6.2021 г. до 7.2.2022 г. , сумата от 12,47 лв.
лихва за забава за периода 12.8.2021 г. - 19.2.2022 г. ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 24.02.2022 г. и до окончателното плащане на
вземането както и сторените от заявителя разноски .
От листи 10 и 11 от частното дело се установява , че заповедният съд въз основа на
Разпореждане № 6933/28.02.2023 г. е намерил, че не са налице пречките визирани в чл. 411, ал.2 ,
т.2, т.3 , т. 4 и т.5 ГПК, поради което е разпоредил издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410, т. 1 ГПК в полза на кредитора и против длъжника . От приложената на лист
11 - ти по заповедното дело Заповед №1224 /28.02.2022 г. издадена от РС Варна, ХLII - ри състав
по ч.гр.дело № 2354/2022г. се констатира, че в полза на “ *** „ ООД и против К. Р. заповедния съд
е издал заповедта за изпълнение по чл.41 ГПК за сумите вписани и по-горе ведно със сумата 25
лв. за платена д.т. и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение . В самата заповед е посочено, че
вземанията произтичат от посочените от заявителя обстоятелства - дължима сума за фактурирани
В и К услуги по партида с абонатен номер *** , за имот за който има издадени фактури за периода
от 13.07.2021 г. до 10.02.2022г. за обект - имот, находящ се в *** .
От всички останали писмени доказателства по заповедното дело се установява факта, че
длъжникът не е открит на вписания в НБДН адрес, заповедта по чл. 410 ГПК издадена в полза на
заявителя и против длъжника се счита връчена на длъжника на осн. чл.47 , ал.5 ГПК и след
надлежни указания до заявителя за възможността да предяви иск за установяване на вземанията си
,заявителят е спазил срока по чл. 415 ГПК и представил и по заповедното дело доказателство за
предявения в срок специален установителен иск . С оглед на изложеното по-горе , исковият съд
прави извода за процесуална допустимост на установителната защита , предмет на исковото
производство.
В исковото производство, назначеният по реда на чл. 47, ал.6 ГПК особен процесуален
представител на ответника е оспорил исковете с отговора на искова молба/така , както е посочено и
4
по-горе /, но в хода на съдебното дирене не е оспорил представените писмени доказателства от
ищцовата страна , не се е противопоставил да бъдат приети по делото допълнително ангажираните
от „*** „ ООД писмени доказателства и сам е представил нова справка затова , че на ответника и
към момента се начисляват суми за потребена вода . Видно от протокол № 3997/14.07.202г.
обективиращ изявленията на процесуалните представители на страните в първото и единствено
открито съдебно заседание - адв.К. е посочила , че отв К.Р.: „продължава …да не заплаща фактури
и продължава да е нелоялен към ищцовото дружество ..“/л.81 - ви от делото - гръб/.
При така изложеното по-горе , исковият съд приема, че оспорването на исковете сторено в
срока по чл.131 ГПК се явява по-скоро бланкетно , като дължи произнасяне по въпросите свързани
с основателността и доказаността на специалните положителни установителни искове .
По същество на спора ищцовото дружество е основало иска си и заявлението по чл.410 ГПК
на твърденията, че ответникът К. Р. Р. в качеството си на потребител на В и К услуги, отчитани по
партида с абонатен номер *** , предоставяни на обекта - адрес на потребление на ВиК услуги : ***
е потребил, но не е заплатил доставените му В и К услуги, за които са издадени фактури за
периода от 13.07.2021 г. до 10.02.2022 г. - т.е. за период от около 7 месеца, на стойност 347,82 лв.
за главници и 12,47 лв. за лихви за забава.
В заявлението и в исковата молба се твърди, че търсените парични вземания са цена на
реално доставени и потребени В и К услуги, като в исковата молба е подчертано, че отчитането на
потребяваните услуги е било осъществявано посредством модул , което пояснява юрисконсулт
Пл.В. и в о.с.з., че се различава от електронен карнет /таблет и изключвало манипулиране на данни
от страна на длъжностното лице при *** .
В подкрепа на основанието на иска си ищцовата страна е представила и по делото са
приобщени следните писмени доказателства : заверени за вярност с оригинала копия на Общи
условия на В и К услуги на потребителите от В и К оператор(л.5-10 ) ведно със заверени за
вярност с оригинала копия на Решение № Ц - 46 /30.12.2020 г. на КЕВР / л. 11,12/, извадка от
вестник „Труд“ / л. 12- гръб и извадка от местен вестник от м.5.2021г. - /л. 13./
Цитираните по -горе ОУ и Решение ведно с публикации в пресата доказват факта, че
отношенията между ищцовото дружество и потребителите на В и К услуги се регулират от
публично известни Общи условия , одобрени от КЕВР .
За доказване на размерите на исковите си претенции с исковата молба ищцовата страна е
представила и на л. 14-ти е приложено заверено за вярност с оригинала копие на СПРАВКА за
недобора на частен абонат - К. Р. Р. , абонат с кл. № *** съставена на 3.1.2023 г. В цитираната
Справка се съдържат данните за общо 5 фактури издадени от „*** „ООД за периода 13.7.2021 -
10.2.2021г. с първи отчетен период 8.6.21 -8.7.21 и последен 14.12.21 - 7.2.21 г. , на обща стойност
360,29 лв. от която 347,82 лв.за главници и 12,47 лв. за лихви за забава. В справката за недобора
изрично е посочено , че обекта на потребление се обслужва от инкасатор 019 И. Б. В. , отчита чрез
водомер 5М3 ПОВОГАЗ № *** и МОДУЛ № *** , с данни за метрологична годност на водомера
от 1.1.2017 и последва проверка на годността 2027 г.
В проведеното о.с.з. процесуалният представител на ищцовата страна е представил и по
делото е приобщено на лист 73 -ти неоспореното от ответника заверено за вярност с оригинала
копие на Опис на отчетите на абонат номер ***, обработен от 08.06.2021 г. до 01.02.2022 г. отново
с посочване на номера на модула, чрез който се е извършвало отчитано на потребените ВиК услуги
, но и с данни за стойността на кубиците вода : 21,26,20,10 ,10 .
5
От следващите ,също неоспорени от ответника писмени доказателства, представени от „
***“ ООД в о.с.з. и приобщени на листи 74 и 75, се установява и доказва, че на датите 07.02.2022 г.
и 11.10.2021 г. са съставени от инкасатора И. В. Констативен протокол № 37 и № 14 . Във всеки от
двата Констативни протокола е отразен факта, че абонатът К. Р. не е осигурил достъп до
измервателното устройство находащо се в имота , представляващ обект на потребление на ВиК
услуги.
На следващо място по делото на база приобщената на лист 72 - ри заверена за вярност с
оригинала и представена от ищцовата страна в о.с.з. Справка от АВ СВ Варна се установява, че по
имотна партида с номер 113450 е налице един запис -правна сделка покупко - продажба от
07.08.2018 г. , по силата на която ответникът е придобил правото на собственост върху
самостоятелен обект с идентификатор 10135.4504.591 надохящ се на адрес *** с площ 66,600 кв.м.
На последно място от писменото доказателство представено от особения представител на
ответника в о.с.з. - справката приложена на л. 46 - ти е видно, че за абоната и ответник „ *** 4ООД
е издавало фактури от 13.07.2021 г. до 19.06.2023 г. с вписани стойности на главници и лихви, по-
голямата част от които фактури са неотносими към предмета на спора, т.к. не се отнасят за исковия
период.
За пълното изясняване на фактическата страна на спора по делото е допусната и проведена
съдебно - счетоводна експертиза, възложена на вещото лице М.И. .
Заключението по ССчЕ е приобщено на листи от 67 до 70 вкл. , като от същото се
установява, че към дата 4.7.2023 г. въз основа на предоставените от „*** „ ООД на вещото лице
справка за облога и плащанията на абонат номер *** К. Р. Р. , до 4.7.2023 г. не е налице плащане, а
общият сбор на месечните задължения на абоната за главница по посочената партида е 347,82 лв. с
ДДС , общият сбор на лихвата да забава върху всяка от установените в т.1 месечни задължения за
ползвани ВиК услуги, считано от съответния йм падеж до 19.02.2022 г. е 12.47 лв. Отделните
размери на главни задължения и лихви за исковия период вещото лице е отразило на стр.3 от ССчЕ
в Таблици 1 и 2 - л. 69 .
При така установеното от фактическа страна съдът възприема следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Предявените по делото специални положителни установителени искове са заявени от
ищцовото дружество „ *** „ ООД против ответника К. Р. Р. и с тях ищцовата страна цели да
установи със сила на пресъдено нещо съществуването на паричните вземания, за които в полза на
заявителя е била издадена Заповед по чл.410 ГПК, респективно влизане в сила на издадената
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Предявените искове са
процесуално допустими, т.к. са заведени от заявителя в заповедното производство против
длъжника и в рамките на преклузивния срок, поради което съдът дължи произнасяне по същество
на спора.
Още с предварителния доклад по делото, обявен за окончателен , съдът е разпределил
доказателствената тежест в исковия процес между страните като е указал на ищцовата страна, че
следва да установи твърденията си въз основа на които основава активната си процесуалноправна
и материалноправна легитимация а именно: че е било образувано по Заявление на ищцовата страна
частно гр.дело по описа на РС Варна, по което дело в полза на заявителя била издадена Заповед по
чл. 410 ГПК, че заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и че в срока
по чл. 415 ГПК ищцовата страна е предявила положителния установителен иск.В тежест на
6
ищцовата страна е било да установи и докаже, че между ищцовото дружество и ответника К.Р. за
исковия период от време е съществувала валидна облигационна връзка с предмет доставка на В и
К услуги извършвани от ВиК оператора на адреса посочен в петитума на искова молба „*** „ООД
е следвало да установи и докаже, че като В и К оператор, при действието на ЗРВКУ и ОУ на
дружеството е изпълнило пълно и точно задълженията си към насрещната страна - потребителя и
ответник по иска -К.Р., като е доставяло В и К услуги в обема за който са издавани първични
счетоводни документи , вписани в исковата молба в Таблица 1, както и че услугите са били реално
доставени и потребени от потребителя в количества и цени вписани във фактурите, но незаплатени
от ответника.Освен гореизложеното съдът е указал на ищцовата страна, че следва да докаже, че
средството чрез което са били измервани и отчитани В и К услугите за исковия период е било
годно да отчита потребените услуги и изправно, както и да установи и да докаже основанието и
размерите на вземанията си , вкл. и твърдението че абонатът е изпаднал в забава по см. на чл. 86
ЗЗД и продължава да се намира в забава/като установи и началния период на забава за всяко едно
периодично плащане /.С оглед въведените твърдения от ищцовата страна и направени оспорвания
в срока по чл. 131 ГПК, съдът е указал на ищцовата страна , че следва да установи и докаже, че
водомерът е снабден с модул за дистанционен отчет.
В тежест на ответната страна съдът е възложил да докаже всички възможни
правоизключващи, правопогасяващи и/или правоотлагащи възражения по предявените специални
положителни установителни искове.С доклада по делото съдът изрично е обявил на ищцовата
страна, че не сочи доказателства затова , че водомерът е отчитан посредством модул , не сочи
доказателства за годността на водомера да отчита правилно и точно потребените ВиК услуги и не
сочи доказателства за редовно отчитане на водомера.
При така разпределената тежест на доказване, на база събраните доказателства по делото и
направен от съда съвкупен и поотделен анализ на доказателства, исковият съд извежда извода от
правна страна и по същество на спора, че предявените по делото искове са не само процесуално
допустими , но и напълно недоказани и по основание и по размер .
За настоящия съдебен състав е ноторно, че доставката на В и К услуги към потребителите
се извършва при действието на Общи условия , които подлежат на утвърждаване от регулатора
КЕВР /преди ДКЕВР/. Общите условия на *** ООД са приобщени по делото ведно със
съответното Решение на КЕВР, поради което и съдът приема, че същите валидно обвързват
страните по спора . Действието на ОУ между страните е породено от факта , че ищцовата страна е
установила и доказала, че считано от 7.8.2018 г. ответникът е придобил право на собственост
върху имота представляващ обект на потребление на ВиК услуги и това му право до момента не е
прекратено . В качеството си на собственик на СОС ответникът видно от всички писмени
доказателства ангажирани от „*** „ ООД ползва ВиК услуги, които се отчитат по партида с
абонатен номер *** и посредством модул, а фактическото обитаване от страна на ответника на
имота е правно ирелевантно. Също така ирелеватно е по делото отсъствието на ответника от
пределите на страната , за което са събрани данни по делото .
Освен общите условия относима към регулирането на отношенията между страните е и
Наредба № 4/14.09.2004г. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2012 г., в сила от 17.08.2012 г.).Съгласно чл.8, ал.1
от Наредба № 4/14.09.2004г. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2012 г., в сила от 17.08.2012 г.) именно в ОУ на
дружеството ищец се разписват правата и задълженията на страните намиращи се в облигационна
връзка с предмет доставка на ВиК услуги . Общите условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите от В и К оператора „Водоснабдяване и канализация“ ООД - гр. Варна, одобрени с
7
решение № Ц -46–/30.12.2020 г. на КЕВР , публикувани в един централен и един местен вестник,са
приобщени по делото , а влизането йм в сила не е обусловено от писменото им приемане от
потребителите, поради което и на основание чл. 71, ал. 1 ОУ, съдът приема, че ОУ са влезли в сила
30 дни след първото йм публикуване. Приемайки, че ответникът по делото е носител на вещно
право на собственост върху апартамента, представляващ обект на потребление на В и К услуги ,
въз основа на данните в АВ СВ Варна, съдът прави и извод, че ответникът има качество
потребител по смисъла на чл. 2 от ОУ, поради което отношенията между него и ищцовото
ответното дружество се ръководят от приложимите помежду им ОУ. В този смисъл, ВРС прави и
извод за наличие на облигационна връзка между страните по спора за предоставяне на В и К
услуги.
Съдът, в настоящия му съдебен състав , споделя известната му актуална съдебна практика
на въззивната инстанция обективирана в Решение № 801/29.06.2023 г. на ОС Варна , Втори
въззивен състав по гр.дело № 758/2023 г. по описа на ОС Варна, с което е отменено Решение №
643/28.2.2023 г. постановено от настоящия съдебен състав по гр.дело № 6259/2022 г. по описа на
ВРС, като намира правните доводи на ОС Варна за приложими и в отношенията между страните
по настоящото дело . В Решението си от 29.06.2023 г. ОС Варна е отчел , че : „ редът и начинът на
измерване, отчитане и разпределение на количествата питейна вода и на количествата отведени и
пречистени отпадни води е уреден в разпоредбите на Глава трета на ОУ и на Глава четвърта от
Наредба № 4 от 14.09.2004 год. Изразходваните количества питейна вода се отчитат по водомер,
монтиран на водопроводното отклонение от В и К оператора и по индивидуалните водомери,
поставени при сгради - етажна собственост.“
На основание чл. 23, ал. 4 от ОУ, отчитането на водомерите се извършва в присъствието на
потребителя или негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на
показанията с данните в отчета. В случай че представител не е осигурен, то отчетът се подписва от
свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на В и К оператора. Съгласно същата разпоредба
обаче тази процедура не се прилага в случаите на дистанционно отчитане и при ползване на
електронен карнет. (л.7 от делото ).
Според чл. 32, ал. 1 от Общите условия на *** ООД , В и К услугите се заплащат въз
основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено
посредством монтираните водомери на сградните водопроводни отклонения.
Дължимостта на сумите за В и К услуги, сочи ОС Варна в цитираното по-горе Решение,
произтича не само от тяхното доставяне, но и от тяхното потребяване, като и двата елемента
следва да бъдат доказани по несъмнен и безспорен начин, за да бъдат уважени исковите
претенции.
В настоящия спор , ВРС приема , че „*** „ ООД е успяло да установи и докаже при
условията на пълно и главно доказване наличието на доставка и потребление на В и К услуги от
ответника за исковия период. Действително редът и условията за дистанционен отчет и за отчет
чрез използването на електронен карнет не са регламентирани в ОУ, като при отчитането на
показанията чрез посочените алтернативни способи ,както приема и ОС Варна, следва се
съблюдават общите принципи за достоверност на измерването и отчитането. ВРС счита, че
измерването на потребените Ви К услуги следва да бъде извършвано правилно и точно, като
намира че възраженията на ответника против иска , по начина по който са формулирани в срока по
чл.131 ГПК са останали недоказани .
8
За да приеме исковият съд , че изложените в исковата молба фактически твърдения за
извършена доставка и потребление на ВиК услуги от страна на абоната и ответник за исковия
период са доказани, съдът при съвкупния анализ на всички ангажирани от ищцовото дружество
доказателства достига до извод, че всяко едно от посочените по-горе писмени доказателства
свидетелства за факта ,че ответникът има качеството потребител на В и К услуги, че
потреблението се е отчитало посредством дистанционен отчет - чрез метрологично годен модул, а
данните от отчитането са намерили и израз в цитираните в исковата молба общо пет данъчни
фактури . Допълнително представените от ищцовата страна частни документи като справката за
отчет на абоната приложена на л. 73 и двата броя констативни протоколи ,съставени по надлежния
ред от инкасатора ,обслужващ адреса на който се намира процесния обект / л. 74, 75 / , както и
Справката от АВ СВ и приложената на л. 14 - ти ,а и справка за недобора на абоната,
кореспондират напълно и безпротиворечиво помежду си и доказват кумулативното наличие на
двете предпоставки за уважаване на исковете - доставката и потреблението на В и К услугите от
абоната - потребител в исковия период и на търсената за плащане цена .
В този смисъл и описа на отчети от таблет, модул, самоотчет като частен свидетелстващи
документ ползвайки се от формална доказателствена сила ведно с Констативните протоколи
отразяващи неизпълнението на задължението на потребителя да осигури достъп до водомера ,
данните от справката в АВ СВ Варна, напълно се припокриват и със заключението по ССчЕ и
доказват както факта на доставка , така и факта на потреблението на В и К услугите в исковия
период от абоната - потребител на ВиК услуги . Нещо повече - доказателствената сила на частните
документи представени от ищцовата страна в проведеното открито съдебно заседание дори не е
оспорена от особения представител на ответника ,поради което и се налага извод,че частните
документи съставени от *** ООД в настоящия процес са с неоспорена материална доказателствена
сила .
Приемайки , че всички писмени доказателства и кредитираното като обективно и
компетентно заключение на вещото лице М.И. по допуснатата ССчЕ подкрепят фактическите
твърдения на ищцовото дружество, залегнали в исковата молба, съдът приема че исковете са
доказани и по основание и по размери .По отношение на самите размери на главни и акцесорни
искове, сравнителния анализ, направен от исковия съд на вписаните в обстоятелствената част на
исковата молба номера на фактури с посочени дати и стойности и отчетни периоди с таблиците от
ССчЕ и заключението на в.л.И. , обосновава и извод, че исковете са доказани по размери , така
както са били предявени в исковия процес и съвпадащи напълно със заявените в заповедното
производство .С оглед изложеното по-горе , исковият съд уважава изцяло предявените ОСИ ведно
с акцесорното искане за присъждане на законна лихва считано от датата на подаване на
заявлението в съда, като отчита факта, че съгласно ССчЕ липсва плащане на главниците и поради
това и след падежа на всяко едно месечно задължение ответникът се е поставил в забава по см. на
чл. 86 ЗЗД , респ. отв.Р. и дължи не само главниците за ползвани ВиК услуги но и моторните
лихви до датата на подаване на заявлението в съда и законната лихва върху главицата от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК .
Исковият съд следва да се произнесе по въпроса за отговорността за разноските , както в
исковия процес, така и в заповедното производство, инициирало исковото.
Изхода на спора определя и приложението на нормата на чл. 78, ал.1 ГПК - присъждане на
сторените разноски в полза на ищцовата страна и в тежест на ответника.
9
Размерът на сторените от „***“ ООД разноски в заповедното производство е бил
определен и установен още при издаване на Заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, поради което
и исковият съд определя същия размер на разноски за заповедното производство , който вече е бил
присъден - сумата от 25 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
В исковото производство видно от списъка по чл. 80 ГПК / неоспорен в о.с.з. от ответната
страна / ищцовото дружество претендира разноски както следва : 75 лв. за внесена държавна такса,
400 лв. за депозит за особен представител , 180 лева за възнаграждение на вещо лице и общо 300
лв. юрисконсултско възнаграждение , на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК , вр. чл.25 , ал.1, вр. чл.26 а
Наредба за заплащане на правна помощ за 2 обективно съединени иска .
Разноските сторени от ищеца за заплащане на държавна такса и депозити съдът присъжда в
пълен размер на осн. чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищцовата страна като доказани и по размер и по
основание - общо 75лв.+180 лв.+ 400 лв. = 655.00 лв.
По отношение на размера на юрисконсултското възнаграждение, съдът е този, който
независимо от релевираното възражение в отговора на искова молба, следва да определи
съобразно фактическата и правна сложност на делото и по реда на Наредбата за заплащане на
правната помощ . При така заявените ОСИ с цена на главния иск 347.82 лв. и на акцесорния 12,47
лв., съдът намира , че буквално приложение на чл.26 а НЗПрПом не следва да бъде извършвано,
т.к. по същата причина исковият съд би следвало да задължи ищеца да внесе депозит за особен
представител не от 400 лв. , а от 800 лв. Цената на исковете , предмета на доказване и фактическата
и правна сложност на исковете по настоящото дело, мотивират исковия съд да определи размер на
юрисконсултско възнаграждение над минимума от 100 лв. и под максимума от 360 лв. по чл. 25
ал.1 от НЗПрПом., а именно 150.00 лв.
На последно място по въпроса за дължимостта на възнаграждението за особеното
процесуално представителство на ответника, исковият съд вече се е произнесъл в откритото
съдебно заседание, като е определил и разпоредил на особения представител на ответника да се
издаде разходен касов ордер за сумата от 400.00 лв. - внесения от ищцовата страна депозит за
особен представител.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните - ищцовото дружество „В. И.
К. - В.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Управителя -
инж. В.В. чрез процесуален представител юрисконсулт П. В. и ответника К. Р. Р., ЕГН **********,
с адрес: *** съществуването на паричното вземане, за което по заповедното производство ч.гр.д.
№ 2354/2022 год. по описа на РС Варна, 42 -ри състав е била издадена Заповед № 1224/ 28.02.2022
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, а именно, че ответникът К. Р. Р., ЕГН
**********, с адрес: ****, в качеството си на потребител на В и К услуги, които се отчитат по
партида с абонатен номер ***, ДЪЛЖИ на „В. И. К. - В.“ ООД ЕИК ***: СУМАТА от 347,82 лв.
(триста четиридесет и седем лева и осемдесет и две стотинки), представляваща главница за
ползвани и неплатени В и К - услуги по партида с абонатен номер ***, за периода от 08.06.2021 г.
10
до 07.02.2022 г., за обект - имот, находящ се в ***; СУМАТА от 12,47 лв. (дванадесет лева и
четиридесет и седем стотинки), представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
12.08.2021г. до 19.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 24.02.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 422 , ал.1 вр. чл. 415, ал.1 ГПК и чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА К. Р. Р., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ищцовото дружество
„В. И. К. - В.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** СУМАТА от 25.00
лв.(двадесет и пет лева ) за заплатена държавна такса и СУМАТА от 50.00 лв. (петдесет лева ) за
юрисконсултско възнаграждение, представляващи сторените от ищцовото дружество съдебно -
деловодни разноски в заповедното производство по частно гр.дело № 2354/2022 год. по описа на
РС Варна, 42 -ри състав, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА К. Р. Р., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ищцовото дружество
„В. И. К. - В.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** СУМАТА от 655.00 лв.
(шестстотин петдесет и пет лева) за депозит за особен представител и вещо лице и СУМАТА от
150.00 лв. (сто и петдесет лева) за юрисконсултско възнаграждение, представляващи сторените от
ищцовата страна пред настоящата инстанция в исковото производство съдебно - деловодни
разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
ДВУСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11