Решение по дело №138/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР - Сливен, чрез пълномощник, против Решение № 25 от 19.01.2024 г., постановено по АНД № 20232230201264/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е отменен като незаконосъобразен Електронен фиш за налагане на глоба /ЕФ/, серия К №7374575 на ОД на МВР – Сливен, с който на Т. М. И., [ЕГН] от гр. С., за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 600 лева и е осъдена ОД на МВР – Сливен да заплати на Т. М. И. сумата от 400 лева, представляваща направените от него разноски за адвокатско възнаграждение.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Счита за необосновани изводите на съда, че не е установено, че наказаното лице е извършило нарушението. Същото било заснето с автоматизирано техническо средство, като от собственика на МПС била представена декларация за водача на автомобила. Твърди, че наказаното лице не е установило, че не е управлявало автомобила. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд – Сливен и потвърди ЕФ.

В с.з. касационният жалбоподател редовно и своевременно призован не изпраща представител. В постъпило по делото писмено становище, пълномощникът на касатора заявява, че поддържа жалбата и излага становище по същество. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника по касацията.

В с.з. ответникът по касационното обжалване - Т. М. И., редовно и своевременно призован, не се явява, представлява се от адв. М. К., който оспорва жалбата и изразява становище по същество. Моли решението на Районен съд – Сливен да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за касационната инстанция.

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен изразява становище за основателност на касационната жалба. Посочва, че решението на районния съд е неправилно.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 17.02.2023 г. в 16:55 часа по второкласен път в с. Злати войвода, общ. Сливен, с автоматизирано техническо средство № TFR1-M 638, било заснето движение на лек автомобил „Пежо 207“, с рег. № [рег. номер] със скорост от 94 км/ч - над разрешената скорост от 50 км/ч за населено място. Въз основа на заснемането бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба, серия К № 7099663, в който като нарушител бил вписан собственикът, на когото е регистрирано МПС - Ж. С. Д., като за констатираното нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 600 лева. На 10.04.2023 г. от Ж. С. Д. била попълнена декларация, според която на датата на нарушението - 17.02.2023 г. е предоставил автомобил „Пежо 207“, с рег. № [рег. номер] на Т. М. И., който е управлявал автомобила на същата дата. В резултат, на ответника по касация бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба, серия К № 7374575, а по-рано издаденият ЕФ № 7099663 бил анулиран.

По делото пред районния съд бил изслушан свидетелят Ж. С. Д..

При така установената фактическа обстановка и предвид показанията на св. Д. районният съд е приел, че не се е установило по безспорен начин, че на посочената в ЕФ дата и час, автомобил „Пежо 207“, с рег. № [рег. номер] е бил управляван от Т. М. И., поради което не може да му се вмени във вина извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. При тези мотиви районният съд е отменил обжалвания ЕФ.

Решението на Районен съд – Сливен е валидно и допустимо, но неправилно. Изводите на Районния съд не се споделят от настоящата инстанция.

По делото пред районния съд е представена Декларация за предоставяне на информация по нарушението, във връзка с разпоредбите на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, попълнена на 10.04.2023 г. от законния представител на собственика на заснетото МПС. Според данните от същата, на датата на нарушението – 17.02.2023 г. в 07:30 часа автомобилът е бил предоставен за ползване на Т. М. И., който го е върнал в 18:30 часа на същата дата. Изрично е посочено, че 17.02.2023 г. в 16:55 часа, превозното средство с рег. № [рег. номер] е било във владение на ответника по касация. Предоставено било и копие на СУМПС на И..

Производството по издаване на ЕФ е специално уредено в ЗДвП и установяването на извършителя на нарушението е регламентирано в процедурата по чл. 189, ал. 4 – 8 от ЗДвП във връзка с чл. 188 от ЗДвП. Според разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Според ал. 2 от същата разпоредба, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство.

Съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.

По делото пред районния съд са събрани доказателства, според които процедурата по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е спазена. От законния представител на дружеството собственик на установения автомобил е била попълнена декларация с посочване данните на лицето, което го е управлявало с представено копие на свидетелството му за управление на МПС. Не се споделя изводът на първоинстанционния съд, че не се установявало кое от двете посочени от св. Д. лица е управлявало автомобила в часа на нарушението. Според дадените пред районния съд показания от свидетеля Д., автомобилът е бил на разположение на двама от служителите, единият от които – ответникът по касация. Д. е заявил, че е попълнил Декларацията по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП след разговор на отговорния за автопарка служител – С. Д. с ответника по касация. По делото пред районния съд е представено копие на пътна книжка (л. 34 от делото на СлРС), което не опровергава данните, попълнени в посочената декларация. В графа „име и фамилия на шофьора“ са посочени две имена, които не дават информация в нужната степен, за да може обосновано да се приеме, че не ответникът по касация е управлявал автомобила на 17.02.2023 г. Представена е и Заповед №8/ 03.02.2023 г. на управителя на „Авто строй“ ООД, според която ответникът по касация е определен да управлява, поддържа и води отчетност на служебния автомобил с марка „Пежо 207“, с рег. № [рег. номер].

При така установените факти, ЕФ законосъобразно е издаден на ответника по касация И., който е бил посочен в декларацията, попълнена от законния представител на дружеството собственик на заснетото МПС, чиято отговорност правилно е ангажирана по предвидения в ЗДвП специален ред. В случай, че ответника по касацията е счел, че не той е лицето, което е управлявало процесното МПС е следвало да представи пред АНО декларация по чл.189, ал. 5 от ЗДвП, в която посочи лицето, което според него е управлявало превозното средство, като приложи и СУМПС на същото. Това не е стороено от ответника по касацията, поради което правилно е ангажирана отговорността му съобразно приложимия закон.

По делото е безспорно установено, че процесният автомобил се е движил със скорост с превишение от 44 км/ч над допустимата за населено място. Спазени са условията и редът за използване на АТСС. Контролът е осъществен с АТСС, преминало метрологична проверка и годно за експлоатация, като е съставен и надлежен Протокол за използване на АТСС и тестов клип. Процесното АТСС е законосъобразно приведено в работен режим на посоченото място и време и е технически изправно. В електронния фиш е посочено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, съгласно който при избиране скоростта на движение на моторното превозно средство, на водачите се забранява да превишават скорост от 50 км/ч за населено място. За превишаване на разрешената максимална скорост в населено място с 40 км/ч, в ЗДвП е предвидена административнонаказателната разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 5, съгласно която водачът на автомобила се наказва с глоба в размер на 600 лева.

Съдът намира, че атакуваният ЕФ съдържа задължителните реквизити, предвидени в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, издаден е при спазване законовите разпоредби, регламентиращи процедурата по издаване на ЕФ, в производство, в което не са допуснати съществени процесуални нарушения. С оглед на това настоящият касационен състав намира, че не са налице основания за отмяна на ЕФ.

По изложените по-горе съображения Административен съд - Сливен намира, че като е отменил ЕФ, Районен съд – Сливен е постановил неправилен съдебен акт, който страда от пороците, сочени като отменителни основания, поради което следва да бъде отменен и да се постанови нов, по съществото на спора, с който се потвърди ЕФ.

С оглед изхода на делото, основателно и своевременно се явява искането на касатора за присъждане на разноски. Ответникът по касацията следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР – Сливен, защитавана от юрисконсулт, възнаграждение в размер на 80 лева за касационната инстанция, определено на основание чл. 63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски е неоснователна.

Във връзка с гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд – Сливен

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 25 от 19.01.2024 г., постановено по АНД № 20232230201264/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба, серия К № 7374575 на ОД на МВР – Сливен, с който на Т. М. И., [ЕГН] от гр. С., [жк], ***, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 600 лева.

ОСЪЖДА Т. М. И., [ЕГН] от гр. С., [жк], ***, да заплати на ОД на МВР – Сливен юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

Решението не подлежи на обжалване.