Решение по дело №75/2019 на Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

гр. Русе, 12.07.2019 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание на двадесет и седми юни  през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                   Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА

при секретаря           ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА                                         и в присъствието на

прокурора                                                                            като разгледа докладваното от съдията гр. дело №75 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:

 

         Искът е с правно основание по чл.422 ГПК.

         Ищецът “Топлофикация Русе” ЕАД, представляван от изп. директор Севдалин Желев Желев чрез процесуалния си представител твърди, че ответникът Ц.С.И. е купувач на доставяна от дружеството топлинна енергия в имот в ***, с абонатен №09000320280, като по 5 бр. фактури за периода от 24.11.2017г. до 24.04.2018г. му дължи общо сумата 199.73 лв. Ответникът дължи и лихва за забава за периода от падежа на всяка фактура, който е 45 дни след периода на доставката до 30.09.2018г. в размер на 9.17 лв. За събиране на вземането си подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, образувано в ч. гр. дело №6667/2018г. на Русенски районен съд. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което моли да се признае за установено по отношение на Ц.С.И., че му дължи сумите 199.73 лв за доставена и разпределена топлинна енергия по 5 бр. фактури за периода от 24.11.2017г. до 24.04.2018г., заедно със законната лихва от 01.10.2018г. до окончателното изплащане и 9.17 лв лихва за забава до 30.09.2018г. Претендира направените разноски по заповедното производство, както и разноските по настоящото дело.

         Ответникът Ц.С.И. чрез назначения му особен представител взема становище за неоснователност на иска. Оспорва съществуването на облигационно отношение между страните. Представените по делото договори са прекратени поради изтичане на срока, за който са били сключени. Липсват доказателства за доставяне през исковия период на топлинна енергия в имота и ползването й от ответника. Моли искът да бъде отхвърлен.

В съдебно заседание на 27.06.2019г. особеният представител на ответника поддържа становището за неоснователност на иска, като се позовава на решение №4777/13.04.2018г. по адм. дело №1372/2016г. на 3-членен състав на ВАС.

По делото са представени писмени доказателства, прието е заключение на техническа експертиза и е приложено ч. гр. дело №6667/2018г. на Районен съд Русе.

         За да се произнесе, съдът съобрази следното:

         Видно е от ч. гр. дело №6667/2018г., че в производство по чл.410 и сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу Ц.С.И. за сумите 199.73 лв главница за доставена топлинна енергия за периода от 24.11.2017г. до 24.04.2018г. по 5 бр. фактури в имот на длъжника в ***, аб. №09000320280, заедно със законната лихва от 01.10.2018г. до окончателното изплащане, 9.17 лв лихва за забава от падежа на всяка фактура до 30.09.2018г. и за 77 лв разноски. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.

Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен срок.

От представените по делото сметкофактури за доставена топлинна енергия за периодите 24.11.2017г.-21.12.2017г., 22.12.2017г.-22.01.2018г., 23.01.2018г.-23.02.2018г., 24.02.2018г.-23.03.2018г., 24.03-2018г.-24.04.2018г., както и от приложеното на л.15 извлечение от сметка по партида №09-00-03-2-0280 за дължими суми от Ц.С.И., се вижда, че ответникът дължи на ищеца за доставена топлинна енергия за обект в гр. Русе, бл. “Иван Кръстев-2”, вх.Б, ет.2, за исковите периоди общо сумата 199.73 лв.

Установено е по делото, че ответникът е собственик на апартамент, намиращ се в *** (Протокол от 12.08.2002г. на ОС на собствениците на жил. бл. “Иван Кръстев-2”, вх.Б – л.27 и списък на собствениците – л.31). Със заявление вх. №АС-01380/19.07.1999г. Ц.С.И. е поискал да му се открие партида за плащане на топлоенергия – л.37).

От заключението на техническата експертиза, потвърдено устно от вещото лице инж. М.Т.Д. в съдебно заседание на 27.06.2019г., се установява, че имотът с административен адрес *** е присъединен чрез сградната инсталация към топлопреносната мрежа на “Топлофикация Русе” ЕАД под абонатен №09000320280, както и че в сградата, в която същият се намира, е въведено дялово разпределение на топлоенергията, което през периода 24.11.2017г.-24.04.2018г. е извършвано от ”Топлоснабдяване“ АД – Шумен за топлинна енергия за отопление и за топлинна енергия за битова гореща вода. В жилището на ответника има шест уреда за дялово разпределение на топлинна енергия: четири индивидуални разпределители на топлинна енергия (по радиатори) и два водомера за битова гореща вода, намиращи се вътре в имота. Периодът, посочен в исковата молба, включва пет месеца на отоплителен сезон 2017/2018г., т.е. не включва всички месеци от отоплителния сезон. В имота не са начислявани суми за отопление на общи части на сградата и за топлинна енергия за битова гореща вода. Начислявана е топлинна енергия за отопление в имота на базата на пет отоплителни тела: четири радиатори, една щранг-лира и за дял от топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. При спазване правилата за дялово разпределение, съгласно Закона за енергетиката и действащата Наредба №16-334/6.04.2007г. за топлоснабдяването, за имота за исковия период 24.11.2017г.-24.04.2018г. следва да се разпредели общо 2.1505 MWh топлинна енергия на стойност 199.76 лв с ДДС. Вещото лице инж. Д. е извършил и самостоятелни (контролни) изчисления за подлежащата на разпределение топлинна енергия за имота, при които общо потребената топлинна енергия в размер на 2.1505 MWh е разпределил така: ТЕ за сградна инстлация – 1.3649 MWh и ТЕ за отопление в имота - 0.7856 MWh.

Заключението на експертизата е прието от съда без възражения от страните.

Ответникът не е представил доказателства, че е изпълнил задължението си да заплати на ищеца стойността на доставената топлоенергия за исковите периоди, поради което дължи лихви за забава на плащанията. От цит. по-горе извлечение от сметка по партида №09-00-03-2-0280 се вижда, че размерът на лихвата за забава от падежа на всяка от фактурите до 30.09.2018г. възлиза на 9.17 лв общо. Съгласно чл.182 ГПК същото има доказателствено значение за отразените в него факти.

Направеното от процесуалния представител възражение, че между страните не е създадена облигационна връзка за продажба на ТЕ, е неоснователно. Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3 ЗЕ. Следователно облигационната връзка между страните е възникнала на основание самия закон с оглед нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ, според която продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (вж. приложените на л.12-16 ОУ за продажба на ТЕ за битови нужди на потребители от системата на “Топлофикация Русе” ЕАД, одобрени с Решение №0У-05/2012г. на ДКЕВР).

Неоснователно е и възражението на особения представител за недължимост на сумите за доставена и разпределена топлинна енергия за периода 24.11.2017г.-24.04.2018г. от ответника, позоваващ се на решение №4777/13.04.2018г., постановено по адм. дело №1372/2016г. на ВАС, трето отделение. С това решение е отменена формулата, приета в т.6.1.1 от Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради-етажна собственост в редакцията й, приета с Наредба за изменение и допълнение на Наредба №16-334/2007г., представляваща Приложение към чл.61, ал.1 от Наредба №16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването, издадена от Министъра на икономиката и енергетиката. Няма данни към настоящия момент това решение да е влязло в законна сила, а дори това да е така, не са налице предпоставките да бъде приета недължимост на главницата на това основание, защото решението няма обратно действие и не се отнася за исковия период, през който действието на Методиката не е било отменено.

При това положение съдът намира, че искът по чл.422 ГПК следва да се уважи, като се признае за установено съществуването на вземането на ищеца за сумите 199.73 лв стойност на доставена топлинна енергия за периода от 24.11.2017г. до 24.04.2018г., заедно със законната лихва от 01.10.2018г. до окончателното изплащане и 9.17 лв лихва за забава за периода до 30.09.2018г. Ответницата дължи на ищцовото дружество сумата 77 лв разноски по ч. гр. дело №6667/2018г. на РРС.

Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, ответницата следва да заплати на ищеца 531 лв разноски по настоящото дело, от които 77 лв за държавна такса, 202 лв за експертиза, 152 лв за особен представител и 100 лв за юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И :

 

         ПРИЗНАВА за установено съществуването на вземането на “Топлофикация Русе” ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул. “ТЕЦ Изток”, представлявано от изп. директор Севдалин Желев Желев, ЕИК *********, към  Ц.С.И. ***, ЕГН **********, за сумите 199.73 лв стойност на доставена и разпределена топлинна енергия за периода от 24.11.2017г. до 24.04.2018г., заедно със законната лихва от 01.10.2018г. до окончателното изплащане и 9.17 лв лихва за забава до 30.09.2018г.

         ОСЪЖДА Ц.С.И. да заплати на “Топлофикация Русе” ЕАД сумата 77 лв разноски по ч. гр. дело №6667/2018г. на Русенски районен съд.

ОСЪЖДА Ц.С.И. да заплати на “Топлофикация Русе” ЕАД сумата 531 лв разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                           Съдия: