о п р е д е л е н и е
№
гр. Плевен, 09.06.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Плевенски окръжен съд, ІІІ -
ти състав, гражданска колегия в закритото заседание на девети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ
ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря
в присъствието на Прокурора
като разгледа докладваното от съдията Ж. Димитрова в.ч.гр.д. N 374 по описа за 2020 г., на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид:
Производство
по чл. 274 ал. 1 и сл. от ГПК вр. с чл. 413 ал. 2 от ГПК.
С разпореждане № 2477 от 02.03.2020 г.
по ч.гр.дело № 1164/2020 г. Плевенският районен съд е отказал на основание чл.
411 ал. 2 от ГПК издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК в полза на заявителя „***” ЕАД, гр. София,
ЕИК *** против длъжника М.А.А. с посочени ЕГН и адрес за следните парични
вземания на заявителя: сумата от 939,40
лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор. Със същото
разпореждане на основание чл. 415 ал. 1 т. 3 от ГПК Плевенският районен съд е
указал на заявителя, че може да предяви осъдителен иск против длъжника относно
вземанията по заявлението в отказаната му част в едномесечен срок връчване на разпореждането,
като довнесе дължимата държавна такса по иска.
Разпореждането
е съобщено на заявителя на 11.03.2020 г. чрез пълномощника му по делото
юрисконсулт М.Т..
В
постъпилата въззивна частна жалба жалбоподателят чрез пълномощника си адвокат А.П.
иска от ПОС да отмени разпореждане № 2744 от 02.03.2020 г по ч.гр.дело № 1164/2020 г. на
Плевенския районен съд като
неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Частният жалбоподател твърди, че
неправилно и без да съобрази представените по делото писмени доказателства
районният съд е приел, че претендираната неустойка касае дължимите месечни
абонаментни такси до изтичане срока на договора без да съобрази, че последното
подписано от страните приложение към договора ограничава отговорността на
абоната при предсрочно прекратяване на договора до размер на три такси. Посочва
се, че страните са постигнали съгласие при прекратяване на договора преди
изтичане на договорения срок по инициатива или вина на абонат, физическо лице
същият да дължи неустойка в размер на три месечни такси по техния стандартен
размер без отстъпка, поради което размерът на неустойката не е необосновано
висок по смисъла на чл. 145 ал. 2 т. 5 от ЗЗП. Посочва се, че останалата част
от претендираната неустойка в размер на 555,45 лв. съставлява възстановяване на
отстъпки от пазарните цени на предоставените устройства и временно оборудване,
предоставени за временно ползване и е изрично уговорена в чл. 6.3.1 от
Приложенията № 1 към договора от 2017 г. като допълнение към неустойката от три
месечни стандартни вноски. Твърди се, че страните са постигнали съгласие при
прекратяване на договора преди изтичане на договорения срок по инициатива или
вина на абонат, физическо лице същият да дължи неустойка в размер на отстъпките
по абонаментните планове и пазарните цени на краините устройства, закупени или
предоставени на изплащане. Излагат се подробни доводи защо отстъпките като
благо, от което потребителят се е възползвал при сключване на догововора следва
да бъдат възстановени от същия след като договорът е предсрочно прекратен и липсата
на неравноправност на клаузата. Посочва се, че при прекратяване на договора
абонатът се е задължил да върне предоставеното му оборудване и ако не изпълни
това задължение следва да заплати стойността на оборудването съгласно
ценоразписа на оператора. Частният жалбоподател се позовава на сключена
спогодба по дело между него и Комисията за защита на потребителите и счита, че
клаузите в Приложенията № 1 към договора от 2017 г., на които се основава
искането за неустойка са съобразени със спогодбата, поради което са валидни, а
не неравноправни и обосновават възникване на задълженията на длъжника, посочени
в заявлението като неустойка по договора между страните. В заключение частният
жалбоподател иска от въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да
постанови друго, с което да разпореди издаване на заповед за изпълнение за
посочените в заявлението по чл. 410 от ГПК парични суми за неустойки, ведно с
произтичащите от закона правни последици.
Окръжният съд, като прецени доводите в частната жалба и представените по делото
доказателства, приема за установено следното:
Частната жалба се явява подадена в
срока по чл. 275 ал. 1 ГПК при наличие на правен интерес за страната от
обжалване на атакуваното разпореждане, поради което е допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови атакуваното
разпореждане, с което отхвърля частично заявлението по чл. 410 от ГПК,
Плевенският районен съд е приел, че вземането на заявителя в размер на 939,40 лв. – неустойка за предсрочно
прекратяване на договор между страните се основава на нищожна и неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, за наличието на които съдът е
длъжен да следи служебно в заповедното производство при условията на чл. 411 ал. 2 от
ГПК.
Първоинстанционният съд е приел, че клаузата, на които се основава неустойката
е уговорена между страните в противоречие с добрите нрави, поради което е
нищожна при условията на чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД. Съдът е приел, че клаузата
за неустойка не е индивидуално уговорена, а размера на неустойката надвишава в
пъти индидуално уговерената преференциална цена на услугата доколкото е
уговорена на база на стандартната цена на услугата, излиза извън присъщите на
неустойката функции и води до неоснователно обогатяване на мобилния оператор,
което нарушава принципа на справедливостта. Наред с това районният съд е приел,
че клаузата е неравноправна, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
От
т. 9 б. „б“ на заявлението се установява, че заявителят претендира сумата от 939,40 лв. като неустойка, а от т. 12
на същото се устяновява, че неустойката е начислена за предсрочно прекратяване
на договора при съобразяване на спогодба по гр.д. № 12268/2014 г. по описа на
СГС между КЗП и Мобилтел ЕАД и включва сумата от 383,95 лв. - три месечни абонаментни такси на абоната по техния
стандартен размер без отстъпки и сумата от 555,45
лв. – допълнение на неустойката в размер на стойността на отстъпките от
абонаментните планове и пазарните цени на крайните устройства, както и
стойността на невърнатото техническо оборудване, предоставено за временно
ползване.
От представените със
заявлението писмени доказателства се установява, че длъжникът в заповедното
производство е сключил със заявителя множество договори през периода 29.04.2016
г. - 03.02.2017 г., а именно: договор за предоставяне на мобилни услуги №***/29.04.2016
г., допълнение към него на 09.05.2016 г., договор за предоставяне на мобилни
услуги №***/12.09.2016 г., договор №***/09.01.2017 г. за предоставяне на
пакетна услуга - фиксиран
интернет чрез мобилна мрежа и телевизия чрез сателитна технология, договор №***/10.01.2017 г. за продажба на изплащане на
посочен в договора мобилен апарат марка *** с посочени модел и
фабричен номер и договор №***/10.01.2017 г. за предоставяне на мобилни услуги
при посочен тарифен план *** г., договор №***/03.02.2017 г. за фиксиран интернет чрез мобилна
мрежа, телевизия чрез сателитна технология и фиксирана телефонна услуга при
условията на Приложение № 1 от същата дата, всеки от
които договори включва неустоечна клауза при предсрочно прекратяване на
договора.
От съдържанието на заявлението не
се установява по кои от договорите между страните е претендираната неустойка и
по какъв начин е формирана. При съобразяване на изложеното в частната жалба
въззивният съд съобрази клаузите на чл. 6.3.1 в Приложение № 1/09.01.2017 г. и
Приложение № 1/03.02.2017 г., които са идентични и съгласно които „ако достъпът
до мрежата бъде спрян или абонаментът по договора за услуги бъде прекратен по
инициатива или вина на абоната преди изтичане на срока на ползване, определен
по този абонамент, абонатът дължи на оператора неустойка в размер на месечните
абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договора се прекратява по
техния стандартен размер без отстъпки до изтичане на съответния срок на
ползване. Когато абонатът е физическо лице, максималният размер на неустойката
за предсрочно прекратяване по тази клауза не може да надвишава трикратния
размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния
стандартен размер без отстъпка. В тази хипотеза в допълнение на посочената
неустойка за предсрочно прекратяване абонатът дължи на оператора и
възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и
от пазарните цени на крайните устройства /закупени или предоставени на
лизинг/на изплащане/, съответстваща на оставащия срок на ползване на съответния
абонамент.“
Съгласно
редакцията на разпоредбата на чл. 411 ал. 2 от ГПК към датата на постановяване
на атакуваното разпореждане районният
съд разглежда заявлението в разпоредително
заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал. 1, освен когато: 1.
искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите
нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона или с добрите
нрави; 3. искането се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за
това; 4. длъжникът няма постоянен адрес или
седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно местопребиваване или място
на дейност на територията на Република България.
Длъжникът в конкретното заповедно
производство е потребител по по смисъла на § 13 т. 1 от ДР на Закона
за защита на потребителите /ЗЗП/ и съдът е задължен преди да издаде
заповедта служебно да извърши проверка по чл. 411 ал. 2 т. 2 и т. 3 от ГПК,
както за съответствието на клаузите в договора със закона и добрите нрави, така
и относно наличието на неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП.
Въззивният
съд приема, че са налице основанията на чл. 411 ал. 1 т. 2 пр. 2 и т. 3 пр. 2
от ГПК и по отношение на претендираното от заявителя вземане за неустойка,
произтичащо от клаузата на чл. 6.3.1 в Приложение № 1/09.01.2017 г. и
Приложение № 1/03.02.2017 г. съществува обоснована вероятност вземането да се основана на неравноправна клауза, респ. на
клауза, която противоречи на добрите нрави, доколкото неравноправните
клаузи са само един от случаите, в които клаузата
може да бъде приета за противоречаща на закона и добрите нрави. Налице е
установена съдебна практика, съгласно която
уговорката за неустойка
в полза на мобилен оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга
поради неплащане на сума по договора от потребителя, определена в размер на оставащите абонаментни такси е нищожна, т. к. позволява на оператора да получи
престация в значителен размер за сравнително дълъг период от време, без да
предоставя услуга, при което се създават условия за неоснователно обогатяване и
е налице противоречие с добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. По делото не е представена твърдяната във въззивната жалба и посочена в
заявлението съдебна спогодба между частният
жалбоподател и Комисията за защита на потребителите, одобрена по гр. д. № 12268/2014 г. по описа на на
СГС, но от заявлението се установява, че със същата частният жалбоподател е
поел ангажимент да измени клаузата за неустойка
в договорите за предоставяне на електронни съобщителни услуги и когато абонатът
е физическо лице -потребител по
смисъла на ЗЗП максималният размер
на неустойката за предсрочно прекратяване по тази
клауза да не надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за
услугите на срочен абонамент по
техния стандартен размер без отстъпка. С оглед съдържанието на клаузата за неустойка, която предвижда
различна отговорност за различните потребители на услуги може да се направи
извод, че не е налице
индивидуално уговорена клауза за неустойка между
страните, определяща
обема на отговорността на потребителя при предсрочно прекратяване на договора,
както и че тази клауза вероятно е неравноправна, тъй като неустойката при
неизпълнение включва както три стандартни месечни вноски съгласно уговореното в
твърдяната спогодба, чиито размер значително надхвърля размера на три
индивидуално договорени месечни вноски за срока на договора, така и други
парични суми, обосновани като отстъпки по договора от такси и продажна цена на
предоставени устройства до
края на срока на договора и задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
като обща сума необосновано висок размер на неустойка.
При тези
правни изводи въззивният съд приема, че частната жалба следва да бъде оставена
без уважение като неоснователна, а обжалваното разпореждане на Плевенския
районен съд потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед
изхода на делото в полза на частния жалбоподател не се дължат разноски по
делото.
Водим от
горното, Съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждане № 2477 от 02.03.2020 г. по ч.гр.дело № 1164/2020 г. на Плевенския
районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: