№ 966
гр. Плевен , 10.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20214430103614 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Настоящото гражданско дело е образувано по искова молба от ПЛ. М.
ЕНЧ. от *** против „***” ЕООД ***. В молбата се твърди, че въз основа на
трудов договор № *** год. ищецът е работил при ответника на длъжността
“***” с основно брутно трудово възнаграждение в размер на 610 лв. +
допълнително възнаграждение в размер на 0, 60 % за всяка прослужена
година. Твърди се, че със заповед № ***/ *** год. на управителя на ответното
дружество трудовото правоотношение на ищеца е било прекратено на
основание чл. 187 т. 1 и чл. 190 ал. 1 т. 2 от КТ. Твърди се, че тази заповед е
била отменена като незаконосъобразна с решение от 23. 05. 2021 год.,
постановено по гр. дело № ***/ 2020 год. по описа на Плевенския районен
съд. Твърди се, че със сигнал до ***- П. ищецът е потърсил съдействие във
връзка с неизплащане от страна на работодателя на дължимо се месечно
трудово възнаграждение. Твърди се, че с уведомително писмо изх. рег. №
***/ *** год. инспекцията е уведомила ищеца, че в резултат на извършената
проверка действително е установено, че за м. октомври 2020 год.
работодателят не е изпълнил задължението си да изплати трудовото
1
възнаграждение. Твърди се, че ищецът е бил осведомен, че е направено
предписание за заплащане на трудовото възнаграждение и е указан срок за
това, а именно: 05. 01. 2021 год. Твърди се, че независимо от това ответникът
продължава да е в забава и не изплаща дължимото се възнаграждение. В
заключение ищецът моли съда да осъди ответното дружество да му заплати
сумата от 475, 00 лв., представляваща дължимо нетно трудово
възнаграждение за периода от 01. 10. 2020 год. до *** год., ведно със
законната лихва, считано от 08. 06. 2021 год. до окончателното изплащане на
сумата. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38
ал. 2 от ЗА.
Ответникът ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Безспорно по делото е, че ищецът ПЛ. М. ЕНЧ. е работил по трудово
правоотношение при ответника „***” ЕООД на длъжността “***” до *** год.,
когато със заповед № ***/ *** год. на управителя на ответното дружество му
е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.
От заключението на назначената в хода на съдебно дирене съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че съгласно платежна ведомост чистата
сума за получаване за трудово възнаграждение от ищеца за м. октомври 2020
год. възлиза на 370, 16 лв. Безспорно е, че тази сума е преведена на ищеца
чрез Еконт на 12. 07. 2021 год.
При това положение се налага изводът, че предявеният осъдителен иск
по чл. 242 във вр. с чл. 128 от КТ следва да бъде отхвърлен за сумата от 370,
16 лв. като погасен чрез плащане, а за разликата от 370, 16 лв. до 475, 00 лв.-
като неоснователен.
Доколкото с извънсъдебното си поведение ответникът е станал причина
за завеждане на настоящото дело, същият следва да понесе направените
разноски. На основание чл. 38 ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба
№ 1 от 09. 07. 2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения ответникът следва да бъде осъден да заплати на
2
пълномощника на ищеца адв. С.Б. адвокатско възнаграждение в размер на
233, 79 лв. съобразно размера на действително дължимото се трудово
възнаграждение. На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса в
размер на 50 лв. и направените разноски за вещо лице в размер на 150 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като погасен чрез плащане предявения от ПЛ. М. ЕНЧ. от
*** против “***” ЕООД *** иск по чл. 242 във вр. с чл. 128 от КТ за сумата
от 370, 16 лв., представляваща дължимо нетно трудово възнаграждение за
периода от 01. 10. 2020 год. до *** год.
За разликата над 370, 16 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск като
неоснователен.
ОСЪЖДА “***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, ***, представлявано от управителя Н. А. А., да заплати на адв. С.Й. Б. от
*** гр. П. адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА в размер на 233, 79
лв.
ОСЪЖДА “***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, ***, представлявано от управителя Н. А. А., да заплати по сметка на
Плевенския районен съд държавна такса в размер на 50 лв. и направените
разноски за вещо лице в размер на 150 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
3