Решение по дело №553/2019 на Районен съд - Лом

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

Гр. Лом, 23.03.2020 г.

                     

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

           Ломски районен съд, четвърти състав, в открито съдебно заседание на  дванадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ЙОРДАНОВ

 

           при секретаря А. Рангелова, като се запозна с докладваното от съдията Йорданов АНД № 553/19 г. по описа на ЛРС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Жалбоподателят В.Б.М. ***, с ЕГН ********** е недоволна от издаденото от Директора на ОД МВР – Монтана Наказателно постановление № 5/ЗЗД от 10.09.2019 г., с което на осн. чл. 45, ал. 3,  предл. 1, алт. 1 от ЗЗДт ѝ е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300.00 /триста/ лева.

           В с.з. жалбоподателката не се явява, представлява се от адв. Николай Кръстев от МАК, който моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно, както и да присъди на жалбоподателката направените по делото разноски.

           Административнонаказващият орган – Директора на ОД МВР – Монтана, не се явява и не се представлява.

           Доказателствата по делото са писмени и гласни.

           Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното:

          С Наказателно постановление № 5/ЗЗД от 10.09.2019 г., на жалбоподателката В.М. на осн. чл. 45, ал. 3, предл. 1, ал. 1 от Закона за закрила на детето ѝ е наложенa „ГЛОБА” от 300.00 лв. за това, че на 28.08.2019 г. около 5:55 ч. в гр. Лом е установен непълнолетният ѝ син да пребивава на обществено място в нарушение на установения вечерен час от 22:00 ч. до 06:00 ч.

           Депозираната жалба е допустима, подадена от лице, имащо правен интерес, в предвиденият от закона 7-дневен срок за обжалване.

           По същество се явява и основателна.        

           Събраните по делото писмени и гласни доказателства налагат следната фактическа обстановка:

           На 28.08.2019 г., около 5:55 ч. в РУ – Лом е получен сигнал, че непълнолетни лица бутат кошчета из града и разхвърлят капачки пред общината. Служители на РУ – Лом посетили мястото и в присъствието на инспектор ДПС от непълнолетните били снети сведения. Те заявили, че всички били на автогарата, за да изпращат приятелка. При разпита на някои от тях присъствали и родители, както е и в настоящия случай. На жалбоподателката В.М., в нейно присъствие бил съставен АУАН, за това, че в 5:55 ч. пред сградата на Община Лом е установен непълнолетният ѝ син Ц.С.да пребивава на обществено място в нарушение на установения вечерен час от 22:00 ч. до 06:00 ч. – нарушение на чл. 8, ал. 3 от Закона за закрила на детето /ЗЗДт/. Въз основа на съставения АУАН, АНО е издал атакуваното НП, с което на основание   чл. 45, ал. 3, предл. 1, алт. 1 от ЗЗДт наложил на жалбоподателката глоба в размер на 300,00 лв.

           При проверка на АУАН и издаденото въз основа на него НП, съдът намира, че при съставянето им са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяната на наказателното постановление.

           На първо място, в АУАН като нарушение е записано: „...пред сградата на Община Лом е установен непълнолетният Ви син Ц.О.С.ЕГН ********** да пребивава на обществено място в нарушение на установения вечерен час от 22:00 ч. до 06:00 ч.“ Като нарушена разпоредба е посочен чл. 8, ал. 3 ЗЗДт, предвиждащ, че „Родителите...или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го придружават на обществени места след 22,00 ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст“. От тази формулировка, повторена и в наказателното постановление, не става ясно какво точно нарушение е извършила М.. По този начин са нарушени императивните разпоредби на  чл. 42, т. 4, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, предвиждащи, че АУАН и НП следва да съдържат точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. В тази връзка, съдът намира за основателни аргументите на защитата, че е допуснато съществено процесуално нарушение, което нарушава правото на защита на жалбоподателката. Неясното описание на нарушението както в АУАН, така и в издаденото НП я поставя в невъзможност да разбере в какво е обвинена и съответно – да организира адекватно защитата си. Навярно АНО е имал предвид, че жалбоподателката не е изпълнила задължението си да придружава непълнолетното си дете по време на вечерния час. Но тогава вмененото ѝ нарушение би следвало да е формулирано по-различно. Както беше посочено, разпоредбите на ЗАНН, касаещи съдържанието на АУАН и НП са императивни и описанието на конкретно нарушение не може да се извлича по пътя на тълкуването.

           Посочените процесуални нарушения са самостоятелни основания за отмяна на атакуваното наказателно постановление. За пълнота обаче следва да се отбележи, че дори при липса на процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, издаденото НП следва да бъде отменено, като приложение в случая би намерил чл. 28 от ЗАНН, касаещ маловажните случаи на административни нарушения. Дори да се приеме, че жалбоподателката М. е извършила нарушение на чл. 8, ал. 3 от ЗЗДт, то става дума за формално такова, няма причинени каквито и да е вреди. От събраните по делото доказателства е видно, че непълнолетният син на жалбоподателката – Ц.С.не е извършвал неправомерни действия, за които е подаден сигнал в РУ – Лом – обръщане на кошчета и изваждане на капачки от съоръженията. Безспорно по делото е също така, че всички установени на място непълнолетни са изпращали тяхна приятелка на автогарата в гр. Лом. Часът е бил 5:55 ч., лятно време и ваканция за учениците. Дори да се приеме, че непълнолетният Славчев (една седмица преди да навърши пълнолетие) е бил на обществено място в нарушение на вечерния час (до 6:00 ч.), то става въпрос за 5 мин., при което положение не може да се приеме, че обществения ред е нарушен дотолкова, че да следва да се наложи административно наказание. Ето защо съдът намира, че е налице типична хипотеза на „маловажен случай“.

           Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС преценката за „маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В конкретния случай АНО не е извършил преценка дали случаят е маловажен и налице ли са основанията на приложението на чл. 28 ЗАНН. Въпреки че административното наказание е наложено в минимален размер, съдът намира, че АНО не е следвало да издава НП, а едно писмено предупреждение би постигнало напълно превантивната цел на административното наказание.

           С оглед на гореизложеното, и на осн. чл. 63 ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

           ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 5/ЗЗД от 10.09.2019 г. на Директора на ОД МВР - Монтана, с което на В.Б.М. ***, с ЕГН ********** на осн. чл. 45, ал. 3, предл. 1, алт. 1 от ЗЗД ѝ е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300.00 /триста/ лева като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

           ОСЪЖДА на осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН ОД МВР – Монтана да плати на жалбоподателя В.Б.М. разноските, направени за съдебното производство в размер на 150,00 лв. /сто и петдесет лева/, съгласно представения Договор за правна защита и съдействие.

 

           Решението може да се обжалва пред Административен съд                 гр. Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за неговото изготвяне.

 

           След влизане в сила на решението препис от него да бъде изпратен на Директора на ОД МВР - Монтана за сведение.

 

 

 

                                                                       РАЙОНЕН  СЪДИЯ :