№ 207
гр. П., 22.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:РОМАН Т. НИКОЛОВ
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Въззивно
гражданско дело № 20221700500172 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 17 от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН) във вр. с чл. 310 ал.1, т.6 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба подадена от СВ. В. Й., с адрес в град П., ул,
„В.” № 15, ап. 4-5 СЪДЕБЕН АДРЕС:гр. София,ул. „20-ти април” № 12, ет. чрез адвокат Пл.
К. против Решение от 10.02.2021 година по гр.д. № 6358/2021 г. по описа на Пернишки
районен съд, IV-ти състав, гражданска колегия
С жалбата първоинстанционното решение се оспорва изцяло, като неправилно,
необосновано и постановено в нарушение на процесуални правила и материални закони.
В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че в първоинстанционното
производство, не били събрани достатъчно относими доказателства, от които да следва
несъмнен извод, че ответникът е осъществил акт на домашно насилие.
Жалбоподателя счита, че районният съд не бил обосновал изчерпателно, убедително
и непротиворечиво изводите, върху които е изградил обжалваното решение.
На първо място счита, молбата на молителката пред ПРС е била изцяло
неоснователна по отношение на посочените в нея факти, тъй-като нямало осъществен акт на
домашно насилие от страна на въззивника спрямо нея. Сочи, че никога не си е позволявал да
кажа „лоша дума на молителката, нито насаме, нито в телефонен разговор, нито пред
детето“.
Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел за установено, че “На
20.12.2021 г. в 16.50.53 часа молителката се обадила на телефона на ответника. Ответникът
Й., в хода на телефонния разговор, казал на молителката, че по време на новогодишните
празници, докато той е детето им в чужбина „щял да плати на хора да“ я „изнасилят,
разчленят и разхвърлят из кофи и канавки“. От възприетите закани Димитрова била силно
притеснена и много Никъде в молбата и в декларацията по чл. 9 ЗЗДН се споменавало при
кой от двата разговора това е с конкретизира час. В 16,50,53 часа се е провел единият от
двата телефонни разговори, на всеки от които имаше пряк очевидец до мен, лично и ясно
възприел всяка казана от мен дума. Излага, че са неправилни изводите на
първоинстанционният съд, да “кредитира декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН /л. 5 с.д./, която
съгласно чл. 13, ал. 3 от същия закон съставлявала достатъчно доказателство за
основателността на молбата, както и че механизмът на деянието се подкрепял и от приетите
и приложени писмени доказателства, детайлна справка за изходящи обаждания на номер
1
********* за периода 20.12.2021-20.12-2021 /л.36 с.д./; Справка в специалния регистър
по ЗЗНД /л. 35 с.д../; Справка за съдимост /л. 34 с.д./; Социален доклад на „Дирекция
социално подпомагане“ с вх. № ПР/Д-РК/297-001 /07.01.2021 г. /л.32-33 с.д/.”. Излага се, че
декларацията не съдържала посочено време на извършване на деянието, а само ден, както и
че провеждането на телефонен разговор и то по извършено повикване от телефона на
молителката към ответника доказвала механизъм на извършено насилие.
В жалбата се сочи, че правилно районният съд не кредитира показанията на
свидетеля Бориславов, доведен от молителката, в частта относно съдържанието на
проведения телефонен разговор и в частност казаното от ответника в него, тъй като на
първо място тези негови показания не се подкрепяли от писмени доказателства, а от друга
страна, по отношение на посоченото от свидетеля място /докато вървят по ул. „Търговска“ в
гр. П./ и начин на провеждане на разговора от молителката /с телефонен апарат поставен на
ухото, без да е включен високоговорител/ същият трудно би могъл ясно и точно да
възприема думите на ответника, поради което и приема, че възпроизведеното от него в хода
на разпита му е лично негово предположение за съдържанието на разговора. Но се излага,
че решаващият съд прави нарушение като ги кредитира доколкото „кореспондирали с
останалите доказателства по делото по отношение на времето и осъществения контакт с
ответника, а именно в телефонен разговор“ - свидетелят нито е видял кой се обажда, нито е
чул разговора, нито знае колко точно е бил часа и т.н. От една страна съдът не давал вяра на
показанията му поради невъзможност да е чул от друга ги кредитира поради това, че е чул
разговор.В този смисъл се атакуват мотивите на съда като противоречиви.
Жалбоподателя подчертава, че от друга страна, съдът кредитира показанията на св.
Г., в частта, в която установяват, че действително на процесната дата 20.12.2021 г., именно
между страните са проведени два телефонни разговора, доколкото са налице и писмени
доказателства за тези факти. Съдът се сочи че е дал вяра и на твърденията, че през време на
разговорите св. Г. и ответника са се намирали на територията на Република Турция,
доколкото същото обстоятелство се доказва от писменото доказателство, представената от
мен, приетата и приложена детайлна справка за изходящи обаждания на номер ********* за
периода 20.12.2021-20.12-2021 /л.36 с.д./. Съдът счел като първа инстанция, за достоверни
твърденията на свидетелката и по отношение на евентуалната причина за случая. В тази част
доводите й кореспондирали и с изложението в социалния доклад /л. 32-33 с.д./ и с
твърденията обективирани в декларацията по чл. 9, ал.З ЗЗДН. Неправилно обаче според
жалбоподателя са били кредитирани показанията на св. Г. в останалата им част, като са
изложени доводи в този смисъл. Сочи се и че неправилно съдът е кредитирал описаното в
декларацията по чл. 9 ЗЗДН, въпреки липсата на посочено време на извършване на
твърдяния акт, защото била подадена под наказателна отговорност, а не кредитирал изцяло
показанията на св. Г., въпреки, че и те са подадени под страх от наказателна отговорност.
Жалбоподателят отрича да е изрекъл която и да е от думите, и фразите, които се твърдят. С
тези доводи се моли да се отмени атакуваното решение.
В законноустановения насрещната страна С.Н.Д. с чрез адв. К. е депозирала отговор на
въззивната жалба, с които моли съдът да потвърди първоинстанционното решение като
правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събрания по делото
доказателствен материал. Акцентира, че в това производство е налице обрърната
доказателствена тежест в процеса досежно декларацията и че другата страна не е оборила
описаното в същата по надлежния ред. В този смисъл е извършено позоваване и на
релевнатнта съдебна практика. В заключение се моли за цялостно потвърждаване на
атакуваното решение и оставяне без уважение на въззивната жалба.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че жалбата е допустима (по съдържание е въззивна жалба, подадена против
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията
за редовност по чл. 260 и 261 ГПК. В срок е депозиран и отговора на същата от
легитимирана страна.
2
Във въззивната жалба и отговора страните не са се позовали и не са направили
обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения,
изразяващо се в неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена доказателствена
тежест и недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд
не възниква задължение да се произнесе служебно, тъй като за допуснати от първата
инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи
служебно – чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г.
на ОСГТК на ВКС/.
С въззивната жалба и отговора страните не са поискали събиране на нови
доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и
представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл.266, ал. 2
ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд
събирането на доказателства поради процесуални нарушения във връзка с неправилно
тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на доказателства по смисъла на
чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе
служебно с определението по чл. 267 ГПК.
Предвид изложеното и на осн. чл.267 от ГПК Пернишкият Окръжен Съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 5.04.2022 г. от
9.55 ч., за която дата и час да се призоват страните.
ДОКЛАДВА делото, съобразно мотивната част на определението.
Съдът УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, че са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се
смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски
по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по доброволен
начин, чрез процедура по медиация.За да поискате започването на медиация е достатъчно
да се свържат с координатор на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - П. и
Районен съд – П..
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение за насрочване,
ведно с обективирания в него доклад по делото, а на въззивника и препис от подадения
отговор на въззивната жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4