Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 86 16.11.2020 г. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в публично заседание на десети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА- СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при секретаря Пламена Михайлова, с участието на прокурора Сезгин Османов разгледа докладваното от съдията Марин Маринов КАН дело № 95 по описа за 2020 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХII от Административнопроцесуалния кодекс във чл. 63 ал. 1 изр. ІІ – ро от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на А. С. С. от гр. В., срещу Решение № 302 от 04.09.2020 год., постановено по АНД № 399/2020 год., по описа на Районен съд Разград. С него съдът е потвърдил НП № 19-1075-002035 от 17.02.2020 год. на Началник Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР Разград, с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движение по пътищата му е наложена глоба от 850 лв. и три месеца лишаване от право за управление на МПС за нарушение на чл. 21, ал. 1 от същия закон. В жалбата и в писмено становище се твърди, че решението на съда е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Излагат се твърдения за нарушение на чл. 42, т. 7, чл. 40, ал. 3, чл. 44 и чл 34, ал. 1 от ЗАНН в производството по издаване на НП. В жалбата и в писмено становище се твърди, че не е установено по несъмнен начин авторството на деянието, че е нарушена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата. Излага доводи, че районният съд не е постановил определение в съдебно заседание, от което да става ясно дали доказателствените искания на жалбоподателя са уважени или са отхвърлени, което нарушавало правото му на защита. Жалбоподателят иска от съда да отмени решението и да постанови ново, с което да отмени наказателното постановление. При условията на алтернативност иска от съда да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Ответникът по касационната жалба – ОДМВР - Разград, чрез процесуалния си представител – главен юрисконсулт С. М., оспорва жалбата като неоснователна и иска от съда да потвърди решението на районния съд.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Разград дава становище, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да остави в сила решението на районния съд.
Административен съд Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и доказателствата по делото, и след като извърши служебна проверка, съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба, като подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок и насочена срещу акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е процесуално допустима.
За да постанови
решението си, районният съд е приел от фактическа страна, че на 13.08.2019 г.
около 23,30ч., в с. Ушинци, обл. Разград, на ул. „Девети Септември“
в посока гр. Шумен, била позиционирана мобилна видеосистема за контрол на
пътното движение СПУКС ARH CAM S1 с фабр. № 11743d2.
Същата засякла МПС л.а. „Форд Мондео” с рег. № ********,
който при ограничение на скоростта за населено място – 50 км./ч. преминал със
скорост 117км./ч., т.е. с превишение 67 км./ч. Нарушението е заснето на снимка
№ 0054211. По случая служител на
Сектор „ПП” – Разград извършил проверка, при която се установило, че
собственик на процесния автомобил е А.
С. С. с ЕГН **********. Същият на 11.10.2019 г. попълнил декларация
по чл. 188 от ЗДвП, в която декларирал, че на процесната дата, място и време,
лично той управлявал автомобила. На база подадената декларация и
заснетата снимка от АТСС, на 18.12.2019г., след връчена покана и
неявяване от страна на жалбоподателя, в
негово отсъствие на основание чл. 40, ал.2 от ЗАНН му бил съставен АУАН бл. № 375129. В АУАН е посочено, че на 13.08.2019г. в 23,30ч., в с. Ушинци,
по ул. „Девети Септември” до дом № 21-22, посока гр. Шумен,
управлява л.а. „Форд Мондео” с рег. № ********,
като при ограничение на скоростта за населено място – 50км./ч. се движи със
скорост 117км./ч., превишавайки разрешената скорост с 67км./ч. Посочено е също,
че нарушението е установено с СПУКС ARH CAM S1 с фабр.
№ 11743d2, снимка № 0054211,
като скоростта е намалена с допустимата грешка на АТСС – 3 % и попълнена
декларация по чл. 188 от ЗДвП. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.
21, ал.1 от ЗДвП. Екземпляр от АУАН връчен на жалбоподателя на 15.01.2020 г.,
срещу подпис, без възражения. Въз основа на АУАН на 17.02.2020 г. е
издадено обжалваното НП, в което фактическата обстановка и правната
квалификация на деянието е идентична с посоченото в АУАН.
При така установените факти районният съд е приел от правна страна, че НП и АУАН са съставени в предвидените за това срокове, и при спазване на законовите изисквания за тяхната валидност, форма и съдържание. Административното нарушение е правилно квалифицирано и индивидуализирано. С оглед на това, съдът намерил, че обжалваното НП отговаря на изискванията на чл.57,ал.1 от ЗАНН от формална страна. Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства и веществено доказателствено средство по делото съдът е приел, че нарушението и неговият автор са безспорно установени. Приел е също, че са наложени предвидените в закона наказания, като размерът на глобата е правилно изчислен. Отхвърлил е възраженията на жалбоподателя, че в НП не е посочено точно мястото на нарушението и че същото е издадено в нарушение на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН като е изложил ясни мотиви, които се споделят от касационната инстанция.
Разградският административен съд намира, решението на районния съд за правилно. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка след като е събрал относимите към правния спор писмени доказателства и веществени доказателствени средства, които е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност. Решението на съда е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и въз основа на закона. Съдът е отговорил на всички възражения на жалбоподателя, като е изложил мотиви защо не ги приема.
Неоснователно е твърдението на касатора, че районният съд не се е произнесъл по доказателствените искания. На първо място следва да се посочи, че във въззивната жалба не са направени никакви доказателствени искания. Районният съд служебно още с разпореждането за насрочване на делото от 13.07.2020 год. е изискал документите, удостоверяващи годността на техническото средство, с което е установено нарушението, както и документите, съставени по повод използването му на датата и часът, посочен в АУАН, а така също е призовал като свидетели актосъставителя и свидетеля по съставянето на АУАН. По делото са разпитани свидетели, които са отговорили на поставените от процесуалния представител на нарушителя в писмените бележки за съдебното заседание въпроси. Обстоятелството, че жалбоподателят и процесуалният му представител не са проявили процесуална активност и не са се явили в съдебното заседание, в което е проведено съдебното дирене, в това число са разпитани и свидетелите, не може да се третира като нарушение на правото му на защита. Ето защо твърдението на касатора, че решението е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила е неоснователно и недоказано.
Неоснователно и недоказано е твърдението на жалбоподателя, че авторството и мястото на нарушението не е установено по безспорен начин. Възможността за установяване на нарушения посредством мобилни АТСС е уредена в Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата / обн. ДВ, бр.36/19.05.2015 г./, издадена на основание чл.165, ал. 3 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.10, ал. 1 от Наредбата за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението, а съгласно ал. 3 при работа с временно разположени на участък от пътя АТСС за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда. В случая към преписката е приложен протокол по чл. 10, ал. 1, в който изрично е посочено мястото на контрол – с. Ушинци, ул. „Девети септември” № 21-22. Към административната преписка действително няма приложена снимка по чл. 10, ал. 3 от Наредбата, но това нарушение не може да се приеме като съществено процесуално нарушение при издаване на НП, тъй като нарушението, за което е наказан жалбоподателят е извършено в населено място при общо ограничение на скоростта от 50 км.ч., въведена с разпоредба на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, а не с пътен знак по реда на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Нарушението е извършено в с. Ушинци, на ул. „Девети септември” при въведено със закон ограничение от 50 км в час. Ето защо твърдението на жалбоподателя, че мястото на нарушението не може да се установи е неоснователно. Несъстоятелно е и твърдението му, че не е установен авторът на нарушението, след като той саморъчно е подписал декларация, че на датата и в часа, посочени в НП, той е управлявал процесния автомобил. Безспорно е установено и кой е автомобилът, чиято скорост е засечена от АТСС.
Обстоятелствата, че в АУАН не са посочени адресът и ЕГН-то на свидетеля по акта, че в случая актът е съставен в присъствието само на един свидетел не могат да се приемат като съществени процесуални нарушения. Свидетел е посочен с трите си имена и месторабота, така че може да се установи неговата самоличност, а и оспорване в тази насока няма. АУАН е съставен въз основа на веществено доказателствено средство, справка от АИС на КАТ за собствениците на МПС и декларация на жалбоподателя. АУАН му е предявен и връчен. Той е вписал, че няма възражения. Разбрал е какво нарушение му се вменява във вина и е упражнил правото си на защита в пълен размер. Не е нарушено правото му по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, тъй като актът му е предявен на 15.01.2020 год., а НП е издадено на 17.02.2020 год. и той е имал възможност да направи писмено възражение.
Неоснователно е и твърдението, че НП е издадено в нарушение на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Нарушението е извършено на 13.08.2019 год., нарушителят е открит на 11.10.2019 год. въз основа на попълнена от него декларация, а не както се твърди в жалбата на 13.08.2019 год., АУАН е съставен на 18.12.2019 год., а НП е издадено на 17.02.2020 год. Следователно АУАН е съставен преди да изтече предвидения в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН тримесечен срок от откриване на нарушителя, а НП - преди да изтече 1 година от извършване на нарушението, предвидено в същата норма и до шест месеца от съставяне на АУАН, съгласно чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
Предвид изложеното, настоящият състав счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и е в съответствие с материалния закон. Не са налице посочените в жалбата касационни основания, предполагащи отмяна на решението и то следва да бъде оставено в сила като правилно.
Водим от горното, Разградският административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 302 от 04.09.2020 год., постановено по АНД № 399/2020 год., по описа на Районен съд Разград.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/