Р Е Ш Е Н И Е
№ 108
Габрово, 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД- ГАБРОВО в открито съдебно заседание проведено на девети юни, две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛОЗАР
РАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при секретаря Радина Церовска и
с участието на прокурор Надежда Желева от
Окръжна прокуратура Габрово, като разгледа докладваното от съдията
КИРОВА к.а.н.д. № 82 от 2021 година по описа на същия съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е въз основа на жалба вх.
№ СДА-01-746 от 5.05.2021 г., подадена от К.М.Х. ***, ЕГН: **********, против
съдебно Решение № 23 от 19.03.2021 г., постановено по н.а.х.д. № 15 от 2021 г.
по описа на Районен съд Дряново /РСД/, с искане за неговата отмяна, както и за
отмяна на потвърденото с него НП.
С атакуваното
съдебно решение е потвърдено НП № 35-0000553 от 27.08.2020 г., издадено от
директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация/ /РД „АА“/ - Плевен,
против касатора К.М.Х., с което на основание чл. 185 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл. 127, ал. 2 от същия закон му е наложена
глоба в размер на 20.00 лв., на основание чл. 93, ал. 2 от Закона за
автомобилните превози /ЗАвтП/ за нарушение на чл. 18, т. 2 от Наредба Н-8 от
27.06.2008 г. на министъра на транспорта му е наложена глоба от 100.00 лв.
Нарушенията,
за които е издадено процесното НП, се изразяват в следното:
На 20.07.2020 г.,
около 11.15 ч. в гр. Дряново, на паркинг с посочено местонахождение, Х.
извършва превоз на пръст за собствена сметка с трудов договор от 19.05.2017 г.
с товарен автомобил МАН 1 2000 с посочен рег. номер, собственост на юридическо
лице, по маршрут Дряново – депо Дряново, като в хода на извършена му проверка е
установено, че: 1. Извършва превоз на товара /пръст/, който може да бъде
разпилян, т.к. не е покрит; 2. Водачът не представя копие на фактура за товара или копие на документ,
удостоверяващ, че превозвания товар принадлежи на ЕТ или ЮЛ или са продадени, закупени,
дадени под наем, произведени, добити, преработени или поправени от него.
В законния
срок привлеченото към административно-наказателна отговорност лице подава жалба
до районния съд, с която моли за отмяна на процесното НП. Изтъква най-общо
твърдение, че не е извършил нарушенията, както и че връченият му АУАН бил
нечетлив. Алтернативно моли за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
За да
постанови съдебния си акт, РСД е счел, че АУАН и НП са издадени от компетентни
органи, в изпълнение на предоставените им от
закона правомощия. Изложената в тях фактическа обстановка се потвърждава
от събраните и представени в хода на производството доказателства. Отчетено е
това, че оригиналът на АУАН, представен от самия жалбоподател по делото, е
нечетлив, но оригиналът, предоставен от страна на АНО се чете и жалбоподателят
не твърди, че съдържанието на акта чу е неизвестно, поради което съдът е приел,
че същият е запознат със съдържанието на обвинението, като в АУАН се съдържа и
негов подпис за „запознат“. Адресатът на този акт не е подал възражения до
съставяне на НП. Мотивирано е становище за съставомерност и на двете деяния,
както и за правилно цитиране на нарушена и санкционна разпоредби за всяко от
тях. Изведен е и краен извод за липса на основания случаят да се третира като
маловажен и за двете нарушения.
В законния
срок касаторът е оспорил първоинстанционния съдебен акт, с искане за неговата
отмяна в едно с отмяна на НП. Намира, че съдът не е обсъдил подробно всички
представени от страна на АНО доказателства по делото, както и гласните
доказателства. Изтъкват се подробни мотиви в насока маловажност на случая.
По жалбата е
депозирал отговор /Писмено становище/ от директора на РД „АА“ - Плевен, с който
същата се оспорва и се моли за оставяне в сила на първоинстанционния съдебен
акт.
В проведеното
по делото открито съдебно заседание касационният жалбоподател не се
представлява.
Ответникът,
редовно призован, не изпраща представител, но депозира писмен отговор по
касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура Габрово намира
жалбата за неоснователна.
Като подадена
в законния срок и от заинтересовано лице, жалбата се явява редовна и допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Както АУАН,
така и НП са издадени от компетентни органи в изпълнение на законовите им
правомощия и при спазване на предвидения в закона ред.
Нарушенията, за което от Х. се търси административно наказателна
отговорност, са такива по чл. 127, ал. 2 от ЗДвП и чл. 18, т. 2 от Наредба Н-8
от 27.06.2008 г. на МТ. Според първата законова разпоредба товарите, които може да бъдат разпилени, както и тези, които блестят
и създават опасност от заслепяване, трябва да бъдат покрити. Първото нарушение съответства на тази
хипотеза. Дали действително товарът, превозван от Х. е могъл да бъде разпилян е
въпрос на доказване и част от спора по фактите, но обвинението съответства на
разпоредбата. Според подзаконовата норма от Наредба Н-8/2008 г. на МТ при извършване на превози на товари за собствена сметка водачът
представя при поискване от контролните органи следните документи: копие на
фактурата за товара или копие на документ, удостоверяващ, че превозваните
товари принадлежат на едноличния търговец или юридическото лице или са
продадени, закупени, дадени под наем или наети, произведени, добити,
преработени или поправени от него. Второто нарушение, като описание, също съответства на тази хипотеза.
Като санкционна разпоредба за първото нарушение е посочена нормата на чл. 185
от ЗДвП, съобразно която за нарушение на този закон и
на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено
друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв. Разпоредбата е обща и намира приложение за всяко нарушение на ЗДвП, за
което не е предвидена друга, специална санкция, регламентирана посредством
специална норма. За процесното нарушение не се установява такава, поради което
приложима следва да е именно избраната от АНО.
Втората санкционна разпоредба е тази на чл. 93, ал. 2 от ЗАвтП, съгласно
която водач на моторно превозно средство, който
извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари и
не представи в момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз
на Общността, разрешението, документа за регистрация или други документи, които
се изискват от регламент на европейските институции, от този закон или от
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 100 лв. Санкционната норма също е приложима за
вида нарушение, в чието извършване Х. е обвинен.
В случая безспорно се
касае за превоз на товари за собствена сметка, като легална дефиниция на понятието се съдържа в Параграф 1,
т.4а от Закона за автомобилните превози е, че "Превоз за собствена сметка". В
случая категорично е установено, че от страна на Х. се е извършвал превоз на товар земна маса без
заплащане, предназначен за собствена дейност или произтичащ от собствена
дейност, извършван със собствен превоз, управляван от водач, назначен по трудов
договор, като тази дейност не е основна дейност за дружеството или са налице
всички изисквания, за да се квалифицира действието като превоз на товар за
собствена сметка. Такава към момента на проверката не е
била представена от водача при поискване от контролните органи, нито е била
представена на по-късен етап, не е представена и до приключване на устните
състезания пред настоящата инстанция. При извършването на такъв превоз водачът е длъжен да представи при
поискване от контролните органи копие от фактура или документ за товара, като
неизпълнението на това задължение правилно е било квалифицирано от
административно-наказващия орган като нарушение на чл. 18, т.2
от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз
на пътници и товари за собствена сметка, издадена на основание чл. 12б ал.1
от Закона за автомобилните превози и законосъобразно е наложено административно
наказание на основание чл. 93, ал.2
от Закона за автомобилните превози.
Относно установеността на деянията съдът взе предвид, че по делото са
представени доказателства, от чийто анализ може да се направи извода, че те са
доказани както от обективна, така и от субективна страна.
По делото не е спорно, че посочените в НП дата, час и място именно
касаторът Х. е управлявал посоченото МПС и че изложените факти са реализирани
съобразно описанието в АУАН и процесното постановление. От показанията на
свидетеля ***, участвал в проверката и актосъставител, се установява, че Х. е
превозвал непокрит насипен товар без документи за него. Товарът бил пръст и
почва и обезопасяването му е задължително, тъй като се „подавал“ над товарното
пространство. Изискването в правната норма за покриването му е за това, че при
такъв тип товари често се случвало да изхвърчат камъчета и това понякога водело
до инциденти с автомобилите на пътя. Свидетелят ***е участвал в проверката,
както и при съставянето на АУАН, свидетелят потвърждава фактите, свързани и с
двете процесни нарушения. Свидетелят *** е работодател на жалбоподателя Х. и
собственик на товарния автомобил. С процесния камион се извозвали отпадъци от
строителни обекти – изкопи, но този свидетел не дава показания, от които да
бъде изяснена конкретната относима фактология. Свидетелят ***е познат на жалбоподателя
и негов колега. Той е присъствал на проверката, пътували заедно с Х. и също
потвърждава, че товарът бил от земен изкоп – камъни, земна маса, части от
натрошен асфалт.
Следва да се посочи, че излагането на мотиви в насока липса или наличие на
обстоятелства, налагащи реализиране на хипотезата на чл. 28 от ЗАНН, в НП не е
задължително. Такъв реквизит не е част от задължителното съдържание на НП,
поради което тяхната липса не следва да доведе до неговата отмяна. Такава
преценка може и следва да се извърши и при съдебния спор относно
законосъобразността му. Правилно и АНО, и първоинстанционният съд са счели, че
случаят не е маловажен. АСГ също намира, че той не се отличава съществено от останалите случаи
на нарушения от съответния вид. Деянията са типично за вида си и като е наложил
санкция, а не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, административно
наказващият орган е приложил правилно закона.
Наложените санкции са в минимален размер, не е необходимо те да се мотивират,
след като по-нисък такъв не може да се определи на основание чл. 27, ал. 5 от ЗАНН.
В заключение АСГ споделя изводите на първоинстанционния съд за липса на
нарушения в хода на АНП. Такива не се установяват и в хода на съдебното
производство пред районния съд. Като е потвърдил процесното Наказателно
постановление, районният съд се е произнесъл с един мотивиран и законосъобразен
съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Въз основа на
горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, във вр. с чл.63,
ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА като
мотивирано и законосъобразно Решение № 23 от 19.03.2021 г., постановено по
н.а.х.д. № 15 от 2021 г. по описа на Районен съд Дряново, с което е потвърдено
Наказателно постановление № 35-0000553 от 27.08.2020 г., издадено от директора
на Регионална дирекция „Автомобилна администрация/ /РД „АА“/ - Плевен, против
касатора К.М.Х., с което на основание чл. 185 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл. 127, ал. 2 от същия закон му е наложена
глоба в размер на 20.00 лв., на основание чл. 93, ал. 2 от Закона за
автомобилните превози /ЗАвтП/ за нарушение на чл. 18, т. 2 от Наредба Н-8 от
27.06.2008 г. на министъра на транспорта му е наложена глоба от 100.00 лв.
Решението е
окончателно.
Препис от
решението следва да се връчи на страните в едно със съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.