Р   Е   Ш   Е   Н   И    Е

№

 

град София, 29.05.2017 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1 състав, в публично заседание на втори май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ

 

при секретаря Весела Станчева, като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 4441 по описа на 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./.

          Ищцата Н.Ц.И., чрез процесуален представител излага в исковата молба, че на 20.10.2013 год. водачът Р.М.Г., при управление на лек автомобил „Нисан” с ДК № ******АС, при движение от с.Стубел към с.Липен, поради движение с превишена скорост реализирал пътно-транспортно произшествие, при което автомобила напуснал пътното платно и се уварил в крайпътно дърво, при което на били причинени на водещия се до водача пътник В.С.Б., нейн син, тежки телесни увреди. Поддържа, че вследствие получените повреди, несъвместими с живота, синът й починал на 29.10.2013 год., като така и не излязъл от кома. Твърди, че неговата смърт й причинила силни болки и страдания, тъй като бил единствената й опора в живота, както финансова, така и емоционална. Твърди, че собственикът на автомобила, управляван от виновния водач е застраховал гражданската си отговорност при ответника посредством застрахователна полица, валидна към момента на събитието. В тази връзка моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника да заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди, вследствие смъртта на синът й в размер на 200 000 лева. Претендира се заплащане на законната лихва върху главницата от датата на деликта до окончателното изплащане, както и разноските по делото.

Ответникът ЗАД „ОЗК-З.”, чрез процесуален представител оспорва исковата претенция, като твърди, че произшествието не е станало при посочения механизъм, силно завишена е, а отделно от това прави възражение за съпричиняване, тъй като пострадалият не е пътувал през поставен предпазен колан. Моли съда да постанови решение с което да отхвърли иска. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице помагач на ответника Р.М.Г. не взема становище по иска.

          Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От Присъда от 23.04.2015 год. постановена по НОХД № 31/15 год. по описа на ОС Монтана, влязла в сила на 23.11.2015 год., се установява, че съдът е признал за виновен Р.М.Г. в това, че на 20.10.2013 год. в село Липен, по ул. „Главна“, при управление на лек автомобил “Нисан” с ДК № ******АС, в пияно състояние и без да има необходимата правоспособност, нарушил правилата за движение по пътищата визирани в ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на В.С.Б..

От приетата по делото комплексна съдебно-автотехническа и медицинска експертиза, изготвена от вещите лица д-р Б. и инж. М., която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните, се установява, че вследствие на произшествието, пострадалият е постъпил в крайно тежко общо състояние в МБАЛ гр.Монтана. При установените тежки множествени травматични увреди и преди всичко крайно тежката черепно-мозъчна травма той е бил нетранспортабилен и не е можело да бъде транспортиран в някоя от големите софийски болници. Проведено е било навременно и адекватно лечение от всички специалисти в болницата, а по отношение на тежката черепно-мозъчна травма пострадалият е бил лекуван от невролог. Проведеното лечение в МБАЛ гр.Монтана е било съобразно правилата на добрата медицинска практика, но получените от пострадалия крайно тежка съчетана травма е била несъвместима с човешкия живот.

Дават заключение, че автомобила е бил оборудван с предпазни колани, а пострадалия е пътувал на предна дясна седалка. В заключението си заявяват, че като се имат в предвид механизмът на процесното ПТП, скоростта за движение и скоростта на удара в крайпътното дърво, местоположението на тялото на пострадалия и получените от него травматични увреждания, определено може да се предполага че към момента на ПТП В.Б.е пътувал без поставен предпазен колан. Заявяват също, че удара е страничен в дясна врата и предпазния колан не е ефективен при такъв удар за да предпази пътника от травми. При страничния удар в дясната част на автомобила тежка деформация е получила дясната предна врата и средната колонка на купето на която е закачен предпазния колан и след тази деформация предпазния колан не може да изиграе превантивна роля за стабилизиране на тялото на пътника на седалката и да го предпази от травми.

Представено е удостоверение за наследници № 16805/04.11.2013 год. на Община Враца, от което е видно, че В.С.Б. е починал на 29.10.2013 год. и е оставил за единствен наследник майка си Н.Ц.И..

Не се оспорва от ответната стана обстоятелството, че за лекия автомобил „Нисан” с ДК № ******АС е била налице застрахователна полица по риска „гражданска отговорност”, валидна към датата на произшествието.

От разпита на свидетеля Б.Б.се установява, че познава загиналия и майка му. Дава показания, че майката след инцидента не била в състояние нито да вижда, нито да чува, нито да се грижи за себе си след шока, който преживяла. Двамата живеели заедно и майката изцяло разчитала на сина си, той се грижел за нея, както морално, така и финансово. Тя била с разклатено здраве и той работел и поемал грижите за пазаруване, да свърши нещо по къщата, и тъй като живеят на село, цепел дърва, палел печка и такива елементарни човешки нужди. Дава показания, че в момента, в който майката разбрала за загубата на сина си, се сринала тотално. Отразило й се много зле, сънува кошмари, непрекъснато се говори за това нещо, не комуникира, не говори с тях – близките. Произшествието променило социалните й контакти, изнесла се от селото и не живее вече там. Причината да се изнесе от селото била, защото населеното място е малко, близки и роднини на въпросното момче, което беше участвало в катастрофата, са там, срещите с тях не протичат особено добре, не й се отразяват психически добре. Към настоящия момент ищцата не се е възстановила и не е преодоляла загубата. Трудно се справя с живота, финансово затруднена е, безработна, психически не може да приеме смъртта на сина си.

При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Установи се от приетите по делото доказателства, неоспорени от страните, че на 20.10.2013 год., водачът Р.М.Г., при управление на лек автомобил “Нисан” с ДК № ******АС, в пияно състояние и без да има необходимата правоспособност е реализирал пътно-транспортно произшествие, вследствие на което е починал В.Б.. Съдът приема, че вредите които са били причинени на ищеца, като негова майка са пряка и непосредствена последица на извършеното от причинителя на вредите /водача на автомобила/ деяние.

Безспорно се установи по делото, че лекия автомобил „Нисан”, управляван от Р.Г. е бил застрахован по риска „гражданска отговорност” при ответното дружество, със застрахователна полица, валидна към момента на събитието, за имуществени и неимуществени вреди. Предвид на това съдът приема в конкретния случай, че е налице застраховка “Гражданска отговорност”, при която застрахователното правоотношение е възникнало от деня на сключване на договора, като за посочения в застрахователната полица период застрахователят носи риска при настъпване на застрахователното събитие. В тази връзка съдът счита, че на ответника ЗАД „ОЗК-З.“ е възложен застрахователния риск при настъпване на застрахователното събитие, както и че същият дължи обезщетение по застраховка срещу гражданска отговорност за вредите, претърпени от трети увредени лица, при управление на МПС.

По тези съображения съдът приема, че на основание чл. 45 от ЗЗД водачът на автомобила следва да възмезди претърпените от ищеца вреди. Тъй като водачът /респективно собственика на лекия автомобил/ е бил застрахован срещу гражданска отговорност в ЗАД „ОЗК-З.“, ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено на основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ да заплати обезщетение за тези вреди в пълен обем на отговорността на водача.

По размера на неимуществените вреди, съдът приема следното:

В резултат на пътно-транспортното произшествие, станало на 20.10.2013 год., синът на ищцата В.Б.е починала. Съдът приема въз основа на показанията на разпитания свидетел, че в резултат на това същата е претърпяла значителни болки и страдания от загубата на починалия. Установи се, че отношенията между ищцата и синът й са били такива на близост, доверие и взаимопомощ, както финансова, така и морална. Съгласно константната практика на ВКС критерият „справедливост”, посочен в чл. 52 ЗЗД не е абстрактен и при определяне размера на обезщетението съдът следва да се ръководи не от субективните възприятия на ищеца за търпените страдания, а да преценява редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства като: начинът и обстоятелствата, при които е извършен деликтьт, възрастта на увредения, общественото му положение, степента на родство и отношенията между пострадалия и близките му, които търсят обезщетение.

Наведените от ответника доводи за съпричиняване на вредоносния резултат не се споделят от съда, тъй като от заключението на вещите лица, категорично се установи, че удара е страничен в дясна врата и предпазния колан не е ефективен при такъв удар за да предпази пътника от травми. При страничния удар в дясната част на автомобила тежка деформация е получила дясната предна врата и средната колонка на купето на която е закачен предпазния колан и след тази деформация предпазния колан не може да изиграе превантивна роля за стабилизиране на тялото на пътника на седалката и да го предпази от травми. Поради което, макар и да е пътувал без поставен предпазен колан, това обстоятелства не е изиграло никакво значение за настъпване на вредоносния резултат и в тази връзка не е налице съпричиняване.

Съдът след като се съобрази с изложените обстоятелства, преценени съобразно момента на увреждането, възрастта на починалия /30 годишен/ и с оглед критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, счита, че за обезщетяване на неимуществените вреди на ищцата от смъртта на синът й е необходима сума в размер на 100 000 лева. За тази сума исковата претенция е основателна и доказана и като такава следва да бъде уважена и отхвърлена до пълния размер, като неоснователна.

Съдът приема, че при задължение за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана и дължи обезщетение в размер на законната лихва от момента на увреждането - чл.86 и чл. 84, ал.3 от ЗЗД. Характерът на увреждането не се изменя, ако искът е насочен направо срещу застрахователя. Следователно исковата сума следва да бъде присъдена, заедно със законната лихва от датата на увреждането /20.10.2013 година/ до окончателното им изплащане.

При този изход на спора, на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден за заплати на ответникът разноски в размер на 300 лева, съразмерно с отхвърлената част от иска. На следващо място, тъй като ищецът е освободен от заплащане на ДТ, то ответника на основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден за заплати по сметка на СГС сума в размер на 4 000 лева. Ответникът следва да бъде осъден за заплати на адв. Е., на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. възнаграждение в размер на 3 530 лева, определено съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ищецът от своя страна следва да бъде осъден да заплати на ответника на основание чл.78, ал.8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено съгласно чл.25 от Наредбата за заплащане на правната помощ и въз основа на чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ.

Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ ЗАД „ОЗК-З.” с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Н.Ц.И. с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, чрез адв. Е. сумата от 100 000 /сто хиляди/ лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие смъртта на В.С.Б., починал вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на 20.10.2013 година, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.10.2013 год. до окончателното изплащане, като отхвърля предявения иск за неимуществени вреди до пълния размер от 200 000 /двеста хиляди/ лева, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 от ГПК ЗАД „ОЗК-З.” с ЕИК ******* да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 4 000 /четири хиляди/ лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв. ЗАД „ОЗК-З.” с ЕИК ******* да заплати на адвокат Ж.Е. - САК с адрес: ***, адвокатско възнаграждение в размер на 3 530 /три хиляди петстотин и тридесет/ лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.8 от ГПК Н.Ц.И. с ЕГН ********** да заплати на ЗАД „ОЗК-З.” с ЕИК *******, сумата от 100 /сто/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, както и на правно основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 300 лева, разноски по делото.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ответника - Р.М.Г. с ЕГН ********** ***.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: