Р Е Ш
Е Н И Е
№ 250/17.04.2019 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд,
Девети граждански състав
на двадесет и първи март
две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в
следния състав:
Председател: Петър Вунов
секретар: Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 2088 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на част ІІ, дял І от ГПК.
Образувано е по искова молба от „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл.
240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД срещу А.К.Ч..
Ищецът твърди, че на 14.12.2015 г. "Изи Асет Мениджмънт" АД като кредитор и ответницата като кредитополучател сключили договор за паричен заем № 2447660, по силата на който й бил предоставен заем в размер на 1 300 лв., срещу задължението да върне сума в общ размер на 1 386,56 лв., представляваща чистата стойност на заема, ведно с договорната лихва по него при условията посочени в договора и общите условия към него, както следва: 16 равни седмични погасителни вноски, всяка от които в размер на 86,56 лв., като първата погасителна вноска била платима на 22.12.2015 г., а последната – на 05.04.2016 г. Сумата, която била погасена до момента, била в размер на 478 лв. и с нея били погасени, както следва: неустойка за неизпълнение: 130,56 лв., такса разходи: 27,00 лева, договорна лихва: 36,45 лв. и главница: 283,99 лв. Съгласно Общите условия към договора за потребителски кредит, при забава в плащането на месечна погасителна вноска, кредитополучателят дължал обещетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена вноска. В тази връзка, на длъжника била начислена лихва за забава за периода от 30.01.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда в размер на 197,36 лв., представляваща съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска. Освен това, ответницата се задължила в 3-дневен срок от подписване на договора за заем, да предостави на кредитора едно от обезпеченията, посочени изчерпателно в договора, като се съгласил, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, дължал неустойка. Неустойката се начислявала еднократно, след 3 дни, от датата на сключения между страните договор и се дължала като допълнителна сума към всяка от погасителните вноски. Към настоящия момент дължимата неустойка била в размер на 522,24 лв., разсрочени на 16 бр. месечни вноски, всяка една в размер на 32,64 лв., за периода 19.01.2016 г. - 05.04.2016 г. Ответницата не изплатила в уговорения срок заетата сума, поради което й се начислили разходи за събирането й поради забава в размер на 45,00 лв. На 01.11.2016 г. било подписано Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) на основание чл. 99 ЗЗД между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на вземания" ООД, по силата на което вземането, произтичащо от Договор за паричен заем № 2447660 от 14.12.2015 г. между "Изи Асет Мениджмънт" АД и А.К.Ч. било прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания" ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Сочи се, че договорът за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Ищецът в качеството си на цесионер бил упълномощен от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което имал изрично пълномощно, като писмото до ответницата било получено от нея на 08.12.2016 г. Сочи се и че за заплащането на процесните суми подал заявление по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 348/2018 г. По него била издадена исканата заповед за изпълнение, но тя била връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата 1 016,01 лева, представляваща неизплатена главница по договор за паричен заем № 2447660 от 14.12.2015 г. между "Изи Асет Мениджмънт" АД и А.К.Ч., сумата 50,11 лева, представляваща договорна лихва за периода от 12.01.2016 г. до 05.04.2016 г.; сумата 18,00 лева, представляваща такса за разходи за събиране на просрочени вземания; сумата 391,68 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 19.01.2016 г. до 05.04.2016 г.; сумата от 197,36 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 13.01.2016 г. до дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, прехвърлени на 01.11.2016 г. с Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от "Изи Асет Мениджмънт" АД на „Агенция за събиране на вземания" АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 348/2018 г. по описа на РС – Хасково до окончателното й изплащане. Претендират се и направените деловодни разноски в настоящото производство и в развилото се заповедно производство.
Ответницата, чрез назначения й особен представител, счита
предявените искове за допустими, но недоказани. Твърди, че ищецът не бил
установил по безспорен начин размера на дължимите суми. Макар и уговорена като
санкционна, заплащането на неустойката по чл. 4 от договора водело до скрито
оскъпяване на кредита. Тази неустойка била допълнение към възнаградителната
лихва и представлявала сигурна печалба за заемодателя, надвишаваща с над 40%
заемната сума, поради което с нея се целяло заобикаляне на установения в чл.
19, ал. 4 ЗПК праг на годишния процент на разходите, а именно пет пъти размера
на законната лихва. Тази клауза била неравноправна на основание чл. 143, т. 5
ЗЗП, тъй като ищецът не бил представил доказателства за индивидуално уговаряне
на условията и клаузите по процесния договор и нищожна на основание чл. 26, ал.
1 ЗЗД, тъй като противоречала на добрите нрави, целяла заобикалянето на чл. 19,
ал. 4 ЗПК. Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът имал
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а
според чл. 33, ал. 2 ЗПК, когато потребителят забавел дължимите от него
плащания по кредита, обезщетението за забава не можело да надвишава законната
лихва. В настоящия случай, наред със законната лихва за всеки ден забава
заемателят следвало да заплаща такса разходи за събиране на просрочените
вземания. Така се заобикаляло ограничението на чл. 33 ЗПК и се въвеждали
допълнителни плащания, чиято дължимост била свързана изцяло с хипотезата за
забава на длъжника, а съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на
закона, била нищожна. Предвид изложеното се иска да бъдат отхвърлени
предявените искове.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
На 14.12.2015 г. в гр. София ответницата и "Изи Асет
Мениджмънт" АД са сключили договор за паричен
заем № 2447660, който наред с предложението
за сключването,
са представени по делото и от тях е видно,
че имат описаното в исковата молба и посочено по-горе съдържание, поради което
същото не следва да се излага отново текстуално, като при
необходимост ще бъде обсъдено при преценката на наведените от страните правни
доводи, основани на тях.
С рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. "Изи Асет
Мениджмънт" АД е прехвърлило на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД свои вземания, подробно описани в Анекс № 1, сред които и спрямо ответницата.
С писмо-потвърждение към
договора за продажба
и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г., "Изи Асет
Мениджмънт" АД е потвърдило извършената цесия съгласно
горепосочения договор.
С пълномощно от 09.09.2015
г. "Изи Асет Мениджмънт" АД е упълномощило „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД да уведоми от
негово име всички длъжници за извършеното прехвърляне на вземанията си по сключения
между тях договор за продажба и прехвърляне на вземания, както и с правото да преупълномощава други лица
за това.
С писмо изх. № УПЦ-П-ИАМ/2447660 от 02.11.2016 г. ищецът, в качеството си на пълномощник на "Изи Асет
Мениджмънт" АД, е уведомил
ответницата за извършената цесия и я е
поканил в 5-дневен срок от получаването да погаси задължението.
Според представеното известие за доставяне писмото
е връчено лично на А.К.Ч., на 08.12.2016 г.
От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 348/2018 г. по описа на РС - Хасково,
приложено по настоящото производство, се установява, че въз основа на заявление
с вх. № 2512/06.02.2018 г. в полза на ищеца срещу ответницата е
издадена Заповед № 157/07.02.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите
от 1 016,01 лева – главница; 50,11 лева
– договорна лихва от 12.01.2016 г. до 05.04.2016 г. и 197,36 лева – лихва за забава от 13.01.2016 г. до 05.02.2018 г., дължими по договор за кредит от 14.12.2015 г., 18 лева - такса разходи, 391,68
лева -
неустойка от 19.01.2016 г. до 05.04.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението – 06.02.2018 г. до окончателното изплащане и направените по делото разноски в
размер на 25,00 лева – държавна такса и 50,00 лева
– юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена
на длъжника
по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и с разпореждане от 19.07.2018 г., връчено на
ищеца на 03.08.2018 г., е указано, че може да предяви иск за установяване на
вземанията си в едномесечен срок от съобщението и последният е сторил това.
От заключението на назначената съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира напълно като компетентно, обективно и
неоспорено от страните, се установява, че заемната
сума по договор за паричен заем № 2447660/14.12.2015 г. е усвоена от ответницата на 14.12.2015 г. в брой в
офис на "Изи Асет Мениджмънт" АД. По същия са постъпили суми за
погасяване на кредита, общо в размер на 478,00 лв., с които били погасени
изцяло три погасителни вноски и част от четвърта. Размерите на останалите
дължими суми по него са: 1 016,01 лв. - главница, 50,11 лв. - договорна
лихва, 391,68 лв. – неустойка, 18,00 лв. – такса разходи, 200,94 лв. -
обезщетение за забава към 06.02.2018 г.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Предмет на делото са предявени при условията на обективно кумулативно съединение искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл.
240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото изхождат от
заявител по образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от
уведомяването му за връчването на издадената заповед за изпълнение относно процесните вземания при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Разгледани по същество, исковете по
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл.
240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са основателни, а тези по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД са неоснователни, като съображенията за това са следните:
Не се спори между страните, а и от приетите
по делото писмени
доказателства по несъмнен начин се установява, че между "Изи Асет
Мениджмънт" АД и ответницата е съществувало валидно облигационно правоотношение по силата на сключен договор за паричен заем № 2447660/14.12.2015 г. Установява
се и че то е породило уговорените с него правни
последици, а именно дружеството й е
отпуснало кредит в размер на 1 300,00 лева, който е трябвало да погаси чрез изплащането
на определени вноски в предвидените срокове и размери. На следващо място, няма
спор, а и от кредитираното заключение
на съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ответницата не е погасявала текущите си задължения
съобразно уговореното, като дължимата главница възлиза на 1 016,01 лева, а договорната лихва - на 50,11 лева. По отношение
на обезщетението за забава следва да се има предвид, че съгласно чл. 8, ал. 2
от договора при забава на някоя от дължимите вноски заемателят дължи законната
лихва върху забавената сума за всеки ден забавата. Тази
клауза е съобразена със специалната норма на чл. 33, ал. 2 ЗПК, която
ограничава базата за определяне размера на обезщетението за забава именно до размера на
законната лихва. При това положение и с оглед
установената по делото липса на плащания от страна на ответницата след третата
вноска, тя дължи обезщетение за забавено плащане върху непогасената главницата,
считано от 13.01.2016 г. до 06.02.2018 г. Размерът му, определен от вещото лице за релевантния
период,
възлиза на 200,94 лева. С оглед прогласеното в чл. 6 ГПК диспозитивно начало съдът следва да
съобрази само въведения с исковата молба размер – 197,36 лева и не може и да
присъжда по-голям. Относно претендираните неустойка и такса съдът споделя изцяло
възраженията на ответника, които възпроизвеждат формиралата се съдебна практика по сходни случаи, поради което е ненужно да се преповтаря. От приетия и неоспорен рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. и приложението към него се
установява, че процесните вземания за главница, договорна лихва и обезщетение за забава са прехвърлени валидно на ищеца. Те са конкретно определени, чрез подробно
индивидуализиране с посочване имената на длъжника, номера на кредита, както и
размера,
които преминават към новия кредитор. В случая е спазено и изискването на чл. 26, ал. 1 ЗПК, тъй като в чл. 10 от
договора изрично е предвидена възможността заемодателят да
прехвърли правата си по него на трето лице. Действително, съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на
длъжника прехвърлянето, като то има действие спрямо спрямо последния от деня на
съобщаването – чл. 99, ал. 4 от с.з. Така установеното задължение на цедента
има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на задължението му на
лице, което не е носител на вземането. Няма пречка, обаче цедентът
да упълномощи цесионера да изпрати съобщението до длъжника, тъй като не се касае за
лично и незаместимо действие, а и
съгласно чл. 36, ал. 2 ЗЗД последиците от това действие възникват
направо за представлявания. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по
който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в
рамките на съдебно производство по предявен иск за прехвърленото вземане, както е и в настоящия случай, не може да бъде игнорирано. В този смисъл е и Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, II т.
о. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Ето защо
следва да се приеме, че договорът за цесия има действие спрямо длъжника - ответник и тъй като
същият не твърди да е извършил плащане на прехвърлената сума, то цесионерът - ищец се
явява носител на спорните вземания за главница, договорна лихва и
обезщетение за забава.
Вземането за главница е дължимо ведно с поисканата
законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е било образувано ч. гр. д. № 348/2018 г. по описа на РС – Хасково -
06.02.2018 г. до окончателното й изплащане.
Предвид изложеното исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл.
240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумите 1 016,01 лева, 50,11 лева и 197,36 лева следва да бъдат уважени, а тези по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
с чл. 99, ал. 1, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
сумите 18,00 лева и 391,68 лева да бъдат отхвърлени.
Съгласно т. 12 на на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г.
на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда специалните установителни
искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, и то с
осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността
за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
В случая към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение
ответницата е дала повод за образуване на заповедното производство, тъй като
към този момент, а и към настоящия, не е погасила процесните суми. Ето защо
следва да бъде ангажирана отговорността й за сторените от ищеца разноски по ч.
гр. д. № 348/2018 г. по описа на РС – Хасково. От представените по него писмени
доказателства се установява, че те са действително направени и възлизат на 83,46
лева за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, но съобразно установените по делото размери на спорните вземания, следва да бъдат намалени на 63,02 лева.
С оглед изхода на делото и че ищецът е направил
изрично и своевременно искане за разноски и по настоящото производство, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК единствено на същия следва да се присъдят такива в размер общо 525,99 лева,
съразмерно на уважената част от исковете и представения списък по чл. 80 ГПК, включващи и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лева,
определен съобразно
чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК, във връзка с чл. 37 ЗПП, във
връзка с чл. 25, ал. 1 от НЗПП, предвид конкретиката
на спора и осъществената защита. На ответницата не се дължат
разноски, тъй като
по делото няма данни действително да са направени такива от нейна страна.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по отношение на А.К.Ч., ЕГН ********** ***, съществуването на вземания на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, спрямо нея за следните суми: 1 016,01 лева, представляваща неизплатена главница по договор за паричен заем № 2447660 от 14.12.2015 г. между "Изи Асет Мениджмънт" АД и А.К.Ч., 50,11 лева, представляваща договорна лихва за периода от 12.01.2016 г. до 05.04.2016 г., 197,36 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 13.01.2016 г. до дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, прехвърлени на 01.11.2016 г. с Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г. между "Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на вземания" ООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 348/2018 г. по описа на Районен съд Хасково - 06.02.2018 г. до окончателното й изплащане, като исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания за сумите от 18,00 лева, представляваща такса за разходи за събиране на просрочени вземания и 391,68 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 19.01.2016 г. до 05.04.2016 г., ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА А.К.Ч., ЕГН ********** ***, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да заплати на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата от 589,01 лева, от която 525,99 лева, представляваща направени разноски по настоящото дело и 63,02 лева, представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 348/2018 г. по описа на РС – Хасково, за която е издадена Заповед № 157/07.02.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
/Петър
Вунов/