Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.05.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-11 състав, в публично съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА
при секретаря Диана Борисова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 10580 по описа на съда за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.
430 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът Б.Д. ЕАД излага
следните обстоятелства за обосноваване на исканията: сключен с Й.Р.Х. договор
за ипотечен кредит от 25.07.2006 г., въз основа на който й е предоставена
сумата 80000 лева, усвоена на 28.07.2006 г. и връщането на която е следвало да
стане при условия, включително и за лихва – възнаградителна и наказателна, и
срок, уговорени в договора и сключени към него допълнителни споразумения от
26.02.2010 г. и 21.03.2011 г.; забава над 90 дни в плащанията на 4 погасителни
вноски за периода 28.01.2013 г. – 28.04.2013 г.; обявяването на кредита за
предсрочно изискуем съгласно т. 20.2 от общите условия от 30.04.2013 г., за
което длъжникът е уведомен с получено от него писмо на 02.10.2013 г. Претендира
установяване съществуването на вземания за сумата 74984.09 лева, представляваща
главница по процесния договор за кредит, заедно със законната лихва върху тази
сума от 17.10.2013 г. до окончателното й изплащане, сумата 12453.29 лева –
възнаградителна договорна лихва за периода от 03.01.2012 г. до 17.10.2013 г.;
сумата 3597.51 лева – наказателна лихва за забава за периода от 24.04.2013 г.
до 17.10.2013 г., и сумата 493.29 лева – заемни такси, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по гр. дело № 1344/2013 г. на РС – Сандански. Претендира
разноски.
Ответникът Й.Р.Х. в законоустановените
срокове оспорва така предявените искове, възразявайки че не са налице обстоятелствата,
обосноваващи предсрочна изискуемост на кредита, поради липса на забава в
плащанията, неправилно и отразявани от банката, която да е продължила повече от
90 дни, и на уведомяване за предсрочната изискуемост на кредита. Навежда и
възражения за нищожност на клаузите по т. 8.1 и 9.1 от общите условия за предоставяне
на жилищни кредити от 25.04.2006 г. и по т. 9.1 и 9.5 от общите условия от
10.11.2009 г. и 12.02.2011 г. поради неравноправния им характер съгласно чл.
143, т. 10 и 12 от ЗЗП, недействителност на допълнителните споразумения поради
сключването им с лица без представителна власт за банката и тяхната
унищожаемост съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗЗД като сключени поради крайна нужда при
явно неизгодни условия, нищожност на клаузите по т. 4.2 от допълнителното
споразумение от 26.02.2010 г. и т. 3.1 от допълнителното споразумение от
21.03.2011 г. за капитализиране на договорната лихва поради противоречие със
закона и добрите нрави съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, и евентуално възражение за
прихващане по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД с вземане за сумата 8000 лева,
представляваща получена от банката през периода 28.02.2007 г. – 03.07.2013 г.
без основание сума в резултат увеличението на лихвения процент – едностранно от
банката и въз основа на недействителните допълнителни споразумения, сключени
между страните. Претендира разноски.
Съдът,
като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл.
235, ал.
2 от ГПК, приема следното:
По
делото е признато за безспорно между страните, а и от представения договор за
ипотечен кредит от 25.07.2006 г. се установява, че на посочената дата между
ищеца Б.Д. ЕАД и ответника Й.Х. е сключен договор за ипотечен кредит, по силата
на който банката се е задължила да предостави на ответника кредит в размер
80000 лева за покупка на недвижим имот, служещ и за обезпечение, при срок за
издължаване на кредита 300 месеца, считано от датата на усвояване на сумата.
Усвояването на кредита е осъществено на 28.07.2006 г. (така извлечения от сметка
и заключение на повторната съдебно-счетоводна експертиза), като връщането му
страните са съгласили да става на месечни вноски за главница и/или лихва на 28
число на месеца от срока на договора чрез разплащателна сметка № 12536265 и да
се отчита по кредитна сметка № 12536054. В т. 7 от договора страните са уговорили
заплащане на лихва, формирана въз основа на базов лихвен процент за този вид кредит,
определян периодично от банката, и надбавка, която може да бъде намалена с
отстъпка съгласно условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма
Уют (приложение № 2), като към момента на сключването му лихвеният процент по кредита
е в размер на 7.29 % – базов лихвен процент от 3.69 % и стандартна надбавка от
3.6 %. Според представения погасителен план към договора за кредит, изготвен
при неговото сключване, размерът на месечната вноска е 580.31 лева, включващи
главница и лихва в различни размери по всяка от тях, като последната месечна
вноска е изравнителна и е в размер 579.07 лева. Общо лихвата по погасителния
план е 94091.76 лева, а общият размер на месечните вноски за срока на кредита –
174091.74 лева.
Неразделна
част от процесния договор са и общите условия за предоставяне на ипотечни
кредити на физически лица и тарифата, с които ответникът като кредитополучател
се е запознал и получил при подписването на договора. В т. 8.1 и 9.1 от общите
условия за предоставяне на жилищни кредити от 25.04.2006 г. е предвидено, че
кредитът се олихвява с фиксирана и/или плаваща лихва, състояща се от базов
лихвен процент и надбавка, посочени в договора, като кредиторът има право да
променя базовия лихвен процент, за което уведомява кредитополучателя по
подходящ начин и му предоставя актуализиран погасителен план за новия размер на
месечната вноска за лихва и/или главница. Предвидена е отговорност и при забава
на плащането на месечна вноска за главница и/или лихва. Съгласно т. 20.1 от
общите условия при забава на плащането кредитополучателят дължи обезщетение в
размер на договорената лихва, увеличена с надбавка от 3 процентни пункта, върху
остатъка от кредита, считано от 7-я ден след падежната дата, а съгласно чл.
20.2 при забава над 90 дни – целият остатък от кредита става предсрочно
изискуем и се отнася в просрочие, като до предявяване на молбата за събиране по
съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен с надбавка в размер на 10 процентни пункта. Аналогични клаузи са
предвидени в т. 9.1 и 9.5 и т. 20.1 и 20.2 от общите условия от 10.11.2009 г. и
12.01.2011 г., представляващи приложения към сключените между страните
допълнителни споразумения. Предвидени са в т. 25 и дължимите по договора такси
и комисиони.
На
26.02.2010 г. страните са подписали допълнително споразумение, към договор за
кредит № 17/12536054 от 28.07.2006 г., по който остатъкът на дълга към момента
на сключването му е 78878.86 лева, включващ главница в размер на 76506.44 лева,
редовна лихва – 2276.82 лева, наказателна лихва – 0.60 лева, и годишна такса –
95 лева, и погасен от кредитополучателя с плащане на сумата 205 лева и
опрощаване от кредитора на сумите 0.21 и 95 лева. За остатъка от дълга в размер
78580 лева страните са уговорили лихва от 9.29 % и деветмесечен гратисен период
за издължаване на главницата без промяна в крайния срок за издължаване на
кредита. В гратисния период кредитополучателят се задължава да плаща част от
месечната лихва по нов погасителен план в размер на 304.17 лева, като непогасената
част от начислената лихва, се капитализира към остатъка от главницата по
кредита на първия работен ден, следващ последната падежна дата от гратисния
период и така нейният размер възлиза на 81317.53 лева, като тази част при обявяване
на предсрочна изискуемост на кредита се счита отново за дължима лихва.
Месечната вноска по погасителния план, подписан от страните, след гратисния
период възлиза на 737.65 лева, като в него са включени и годишните такси от 95
лева, така общият размер на лихвите за периода 28.01.2010 г. – 28.07.2031 г.
възлиза на 107832.95 лева, а на общите месечни вноски, включващи и таксите от
1995 лева – 188407.95 лева
Ново
допълнително споразумение към процесния договор страните са сключили на
21.03.2011 г., по
който остатъкът на дълга към момента на сключването му е 83689.98 лева,
включващ главница в размер на 76302.92 лева, редовна лихва – 6923.83 лева,
наказателна лихва – 368.23 лева, и годишна такса – 95 лева, и погасен от
кредитополучателя с плащане на сумата 227 лева и опрощаване от кредитора на
сумите 368.23 лева и 95 лева. За остатъка от дълга в размер 83000 лева страните
са уговорили лихва от 9.29 % и дванадесетмесечен гратисен период за издължаване
на главницата без промяна в крайния срок за издължаване на кредита. В гратисния
период кредитополучателят се задължава да плаща част от месечната лихва по нов
погасителен план в размер на 643.96 лева, като начислената редовна лихва към
момента на сключване на споразумението се капитализира към остатъка от
главницата по кредита и така нейният размер възлиза на 83000 лева. Тази част
при обявяване на предсрочна изискуемост на кредита се счита отново за дължима
лихва. Месечната вноска по погасителния план, подписан от страните, след
гратисния период възлиза на 772.87 лева, като по плана в част от таксите са
включени и годишните такси от 95 лева, така общият размер на лихвите за периода
21.03.2011 г. – 28.07.2031 г. възлиза на 103205.70 лева, а на общите месечни
вноски, включващи и таксите от 2241.60 лева – 188447.30 лева
Представени
са по делото методология на Б.Д. ЕАД за определяне на базов лихвен процент,
използван за определяне на лихвения процент по кредити на физически лица,
приложения за предоговаряне на лихвен процент и препис-извлечения от протоколи
№ 40 от 23.08.2007 г., № 13 от 20.03.2008 г. и № 46 от 16.10.2008 г. на
Комитета за управление на активите и пасивите на Б.Д. ЕАД, на които са взети
решения за увеличение на базовия лихвен процент по кредитите по жилищните и
ипотечни кредити на физически лица в лева, какъвто е и процесният, съответно на
4.19 %, 4.69 % и 5.69 %.
С
писмо № 12536054 от 27.09.2013 г., който номер отговаря на кредитната сметка по
процесния договор, посочвана и в извлеченията от сметка при отразяване на
плащанията по кредита, банката е уведомила ответника Й.Х., че поради забава в
погасяванията на задълженията по договора за ипотечен кредит и съобразно
уговорените в него условия, кредитът е обявен за предсрочно изискуем, като общо
задълженията по него към 27.09.2013 г. възлизали на 90952.36 лева, за
доброволното погасяване на които е предоставила 7-дневен срок. Видно от обратна
разписка № R PS 1000 023E10 J, в която е вписан номерът на кредитната сметка по
процесния договор, писмото е връчено лично на ответника Й.Х. на 02.10.2013 г.
Представени
са счетоводни документи за периода 2007 – 2011 г., от които се установява, че
ответникът Й.Х. е осъществявала търговска дейност по производство на дограма
като едноличен търговец с фирма ЕТ П. – Й.Х. и чрез Х. и Ко ЕООД. Дейността й
като едноличен търговец е преустановена след 2009 г., като тя е продължила да
осъществява дейността чрез търговското дружество, което не е отчитало печалби
поради значителни несъбрани вземания от доставки на произведените стоки.
Разпитан
е също в съдебно заседание на 10.05.2016 г. и св. В.Х.– бивш съпруг на ответника
Й.Х. и служител в дружеството й до 2013 – 2014 г. Свидетелства, че през периода
2006 – 2010 г. ответникът Й.Х. е осъществявала търговска дейност по
производство на алуминиева и ПВЦ дограма, като при започването на кризата в
строителството тя започнала да изпитва финансови затруднения, включително и във
връзка с ипотечния кредит, който имала. Служителки на банката посещавали офиса
на дружеството й през 2010, 2011 и 2012 г., за да подпише документи с „някаква
фирма“ и да избегне „вземането“ на апартамента й. Държали се заплашително и
„вулгарно“ и не оказвали съдействие при плащанията на сумите по кредита.
По
делото са приети няколко заключения на съдебно-счетоводни експертизи, част от
които – първоначално основно и допълнителните към него заключения, съдът не
възприема, поради неясни и несъответни на наведените от страните доводи задачи
и множеството фактически грешки в тях, които дори и при съобразяване на
изслушването на вещото лице правят невъзможно извеждането на ясни фактически
изводи. Съдът дава вяра на фактическите изводи на повторната експертиза,
допълнена със заключение от 07.10.2019 г., тъй като тя е изготвена въз основа
на всички приобщени и относими към процесния договор доказателствени средства и
дадените с нея изводи са направени въз основа на ясен анализ на установените от
тях данни, обективиран в приложенията и таблиците към експертиза. Вещото лице
изяснява, че остатъка на дълга към датата на подаване на заявлението – 18.10.2013
г., съобразявайки лихвения процент по процесния договор и допълнителните
споразумения към него, но не и едностранното му изменение от банката въз основа
на решенията на КУАП през периода, възлиза общо в размер на 82707.93 лева, от
които главница от 73738.02 лева, възнаградителна лихва от 5061.41 лева, лихва
за забава от 3510.21 лева, такса за управление от 95 лева и заемни такси от
303.29 лева. Съобразявайки извършените плащания по кредита, към 02.10.2013 г. погасени
изцяло по кредита са месечните вноски с падеж до 28.12.2012 г. включително, частично
погасена със сумата 48.87 лева е месечната вноска с падеж 28.01.2013 г., като е
останала дължима по нея лихва от 561.57 лева и главница от 161.02 лева, както и
сумите по месечните вноски с падеж до 28.09.2013 г. включително. Според
заключението предоставеният по процесния договор кредит е усвоен на 28.07.2006
г., но по счетоводните записвания първата падежна дата е 28.08.2006 г. (така и
изявлението на страните, и формулираните от съда задачи, която обаче настоящият
съдебен състав намира, че не съответства на действителната воля на страните при
тълкуването й съгласно чл. 20 от ЗЗД, но съобразява, предвид изявленията на
страните и посоченото от вещото лице за счетоводните записвания на банката).
Сумата 696.60 лева е начислена лихва върху главницата по кредита за периода
28.07.2006 г. – 11.09.2006 г., при приложен лихвен процент в размер на 7.29 % и
на годишна база от 360 дни, а сумата 263.60 лева – лихва за забава, начислена и
погасена на 15.06.2007 г. Според заключението постъпленията по разплащателната
сметка както към момента на получаване на уведомлението от ответника, така и
към момента на подаване на заявлението, не погасяват забавените плащания по процесния
договор за кредит. Задължението за възнаградителна лихва, приспадайки
капитализираната към главницата лихва и периода на капитализиране, възлиза на 4116.80
лева (5061.41 лева – 944.61 лева).
Вещото
лице изяснява, че съобразявайки само лихвения процент, уговорен в сключения на
25.07.2006 г. договор за кредит, към 18.10.2013 г. остатъкът от дълга за
главница е в размер на 73085.71 лева, от които падежирани вноски за главница
общо в размер на 3696.46 лева и непадежирани такива в размер на 69389.25 лева,
а за просрочената възнаградителна лихва – 2816.04 лева. По кредита освен сумите
за главница и възнаградителна лихва са начислявани и други суми общо в размер
на 5220.69 лева. Тази сума включва лихва за забава при прилагане на лихвен
процент от 10 % и при база 360/360 дни, като от общо начислената лихва за
забава (наказателна лихва) от 4632.31 лева, начислявана на дати, включени в
периода 11.09.2006 г. – 18.10.2013 г., е заплатена лихва от 702.63 лева и
сторнирана лихва от 419.47 лева, поради което остатъкът за нея възлиза на
3510.21 лева, като за 18.10.2013 г. тази лихва възлиза в размер на 20.48 лева
(73738.02 лева х 10 % х 1 : 360), а за периода от 24.04.2013 г. до 17.10.2013
г. – 3489.73 лева (3510.21 лева – 20.48 лева, отчитайки и наличието на сторнирана
сума от 419.47 лева, част от която са и начислените суми за лихва забава на
11.09.2006 г., 21.03.2013 г. и 23.03.2013 г., включително и върху
капитализираната лихва, общо в размер на 403.90 лева). Горепосочената сума
включва също начислена и капитализирана такса изискуемост от 60 лева, начислена
и капитализирана такса управление от 95 лева, начислени такса управление от 285
лева, от които погасени са 190 лева, и заемни такси от 303.29 лева. При
направените изводи, включително и относно остатъка от дълга при различните
варианти, вещото лице е отчело всички постъпили плащания по кредита.
Доказателства за други доброволни плащания от длъжника, включително и към
момента на приключване на съдебното дирене, не са представяни.
При
така установените факти съдът приема от правна страна следното:
По
исковете по чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 92
от ЗЗД.
При
тези искове съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за разпределяне на доказателствената
тежест в гражданския процес в тежест на ищеца е да установи, че между страните
е имало валидно правоотношение, възникнало въз основа на сключен помежду им договор
за банков кредит, по който ищецът е изпълнил задълженията си и отпуснал на
ответника заетата парична сума по договора за кредит и съответно за ответника е
възникнало задължението за връщане на парична сума и уговорените по договора
лихви поради настъпила предсрочна изискуемост на кредита.
В
разглеждания случай по делото се установи, че между ищеца Б.Д. ЕАД и ответника Й.Х.
е възникнало валидно правоотношение по договор за банков кредит от 25.07.2006
г., въз основа на който банката се е задължила и е предоставила на ответника
кредит в размер на 80000 лева за закупуване на недвижим имот при годишен лихвен
процент в размер на 7.29 %, който кредит е следвало да се погаси на 300 месечни
вноски, дължими на 28-мо число на съответния месец, считано от неговото
усвояване – 28.07.2006 г.
Характерът
на договора по така възникналото правоотношение между страните, като потребителски
по арг. от пар. 13, т. 1 от ЗЗП, налага да бъдат разгледани наведените от ответника
възражения за неравноправния характер на клаузите по т. 8.1 и 9.1 от общите
условия за предоставяне на жилищни кредити от 25.04.2006 г. и по т. 9.1 и 9.5
от общите условия от 10.11.2009 г. и 12.02.2011 г. и за недействителността на
сключените към договора допълнителни споразумения и клаузи за капитализиране на
лихвата, а след тяхното разглеждане - дължимостта и изискуемостта на вземанията
по процесния договор.
Съгласно
чл. 143, ал. 1 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца и потребителя. Неравноправните клаузи са нищожни с изключение на
индивидуално уговорени, като не са индивидуално уговорени клаузите, които са
били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия, по
арг. от чл. 146, ал. 1 и 2 от ЗЗП. Горепосочените клаузи от общите условия по
процесния договор за кредит, предвиждащи право на кредитора да променя базовия
лихвен процент, като част от лихвата по кредита, за което да уведомява
кредитополучателя по подходящ начин и да му предоставя актуализиран погасителен
план за новия размер на месечната вноска за лихва и/или главница, несъмнено не
са индивидуално уговорени между страните, а са предварително и типово изготвени
условия от банката за прилагане по сключваните от нея договори и кредитополучателят
не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Същите са и неравноправни съгласно
чл. 143, ал. 2, т. 10 и 12 от ЗЗП, респективно нищожни на основание чл. 146,
ал. 1 от ЗЗП. След като на кредитополучателя не е предоставена достатъчно конкретна
информация как банката е формирала базовия си лихвен процент и кога и при какви
условия може едностранно да промени цената на доставената финансова услуга,
кредиторът не може да се счита за добросъвестен. Именно наличието на клаузи по
договора за кредит, които не са индивидуално уговорени между страните, но
предвиждащи възможност за банката като кредитор да извършва едностранно
увеличаване първоначално съгласувания размер на базовия лихвен процент при
необявени предварително и невключени като част от съдържанието на договора ясни
правила за условията и начина, при които този размер може да се променя до
пълното погасяване на кредита, и водещи до значително завишаване на лихвата в
сравнение с уговорената при сключването на договора, без възможност за кредитополучателя
да се откаже от него, не отговаря на изискването за добросъвестност, поради
което за тези клаузи изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП е неприложимо
и същите имат неравноправен характер. Както в договора, така и в общите условия
към него, не е посочен алгоритъм или правило, по което базовият лихвен процент
ще бъде променен, съответно отсъства и правило за обвързаност на изменението на
лихвения процент по кредита с изменението на стойностите на факторите, които биха
били основание за промяната. По делото не са представени доказателства, а и не
се твърди от ищеца, на ответника да са оповестени и предоставени алгоритъм
и/или правила, по които ще се определи или е определен конкретен размер на
увеличението. Липсата на такива правила не може да бъде преодоляна от ищеца
едва в хода на съдебното дирене по производството чрез ангажиране на
доказателства за установяване на фактори, повлияли върху формирането на базовия
лихвен процент и промяната му.
Следователно
при липса на ясни правила и методика банката, променяйки базовия лихвен процент
въз основа на решения на КУАП от 23.08.2007 г., 20.03.2008 г. и 16.10.2008 г.,
е увеличила лихвения процент по кредита от първоначално уговорения между
страните от 7.29 % на 7.79 %, 8.29 % и 9.29 %. Тези промени представляват
едностранно изменение на размера на възнаградителната лихва - цената на
кредита, която е съществен елемент от договора за кредит, и е извършено от
банката именно въз основа на клаузите от общите условия на договора, които имат
неравноправен характер, респективно са нищожни. А нищожните клаузи по договора не
пораждат правни последици, поради което така извършеното от банката едностранно
изменение на лихвата по кредита чрез нейното увеличение не може да произведе
действие и да бъде взето предвид при разглеждането на дължимите суми по процесния
договор.
Тези
изводи обаче не обосновават неоснователност на предявените искове на основание
неравноправния характер на горепосочените клаузи от общите условия по процесния
договор за кредит, тъй като вземанията се претендират въз основа на договора и
допълнителните споразумения към него, в които се съдържат индивидуално
уговорени между страните клаузи за лихвения процент по кредита съответно в
размер на 7.29 % при сключването на договора и 9.29 % - при допълнителните
споразумения, които съдът не намира за недействителни.
Упълномощаването
е едностранна сделка, поради което и само банката като представлявана при
сключването на допълнителните споразумения страна разполага с право да оспорва
действията, извършени от нейно име и за нейна сметка, без представителна власт.
Този извод е в съответствие с разрешенията, дадени в Тълкувателно решение №
5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които само страната, обвързана от
действията на мним представител е легитимирана да се позове на този факт и да
търси защита на нарушените си права. Затова няма как другата страна да се
позовава на липсата на представителна власт у пълномощника, чийто действия
произвеждат правни последици за ищеца Б.Д. ЕАД като представляван. Само последният,
ако счита, че е ненадлежно представляван при сключването на допълнителните
споразумения към процесния договор за кредит може да релевира порока. Другата
страна по тях няма как да упражнява чужди субективни права. Предвид тези
съображения съдът приема за неоснователни възраженията на ответника Й.Х. в тази
насока.
Неоснователно
е също и възражението й по чл. 33, ал. 1 от ЗЗД за тяхната унищожаемост като
сключени поради крайна нужда при явно неизгодни условия. Крайната нужда, като
основание за унищожаемост, предполага доказване на нужда от средства за
издръжка на страната и лицата, които тя следва да издържа по закон, и липсата
на такива за страната, която липса я мотивира да сключи сделка при явно
неизгодни за нея условия, които предполагат нееквивалентност на насрещните
престации. Данните от счетоводните документи и свидетелските показания (част от
които не са относими към въведения порок на споразуменията) сочат за финансови
затруднения на ответника Й.Х. при осъществяваната от нея търговска дейност,
включително и от кризата през 2009 г. – 2010 г., довела въобще до спад в икономическата
активност и производството в световен мащаб, но не установяват липсата на средства
за нея като страна по процесния договор за кредит, която да я е мотивирала да
сключи допълнителните споразумения към него. Липсват и установени явно
неизгодни условия, при които те да са сключени, като такива не представляват нито
уговорената с тях възнаградителна лихва – 9.29 %, нито предвиденият с тях гратисен
период. За отпуснатата от банката парична сума по договора за кредит кредитополучателят,
освен връщането й, дължи и възнаградителна лихва, която представлява печалбата на
банката. Не се установи уговорената в допълнителните споразумения възнаградителна
лихва, преценена към момента на сключването им, да е явно нееквивалентна на
предоставената за ползване от банката парична сума за дълъг период от време – 20
години от общо 25 години, представляващи целия срок на кредита, и при риска от
неточното й погасяване.
Възражението
за нищожност на клаузите по т. 4.2 от допълнителното споразумение от 26.02.2010
г. и т. 3.1 от допълнителното споразумение от 21.03.2011 г. за капитализиране
на възнаградителната лихва поради противоречие със закона съгласно чл. 26, ал.
1 от ЗЗД обаче съдът намира за основателно. Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗЗД
олихвяването на изтекли лихви става съобразно наредбите на Българската народна
банка. Договорът за ипотечен кредит е сключен на 25.07.2007 г., към който
момент е действала Наредба № 9 от 19.12.2002 г. за оценка и класификация на
рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за загуби от обезценка
(обн., ДВ - бр. 2 от 2003 г.). Съгласно чл. 16, ал. 1 от Наредбата банките не
могат да начисляват лихви върху лихви, освен в случаите, когато с първоначалния
договор е предвидена възможност, каквато уговорка в процесния договор за кредит
липсва. Към момента на сключване на допълнителните споразумения е действала пък
Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции
на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск (обн., ДВ
- бр. 38 от 2008 г., отм., ДВ – бр. 40 от 2014 г.), в която липсва възможност
за капитализиране на лихвата. Следователно към момента на сключването на
допълнителните споразумения към договора за кредит не е съществувал нормативно
регламентиран механизъм за изпълнение на законовата делегация на чл. 10, ал. 3
от ЗЗД, какъвто липсва и към настоящия момент, поради което и несъобразено със
закона се явява уговореното със споразуменията капитализиране на лихвата. Извод
за последното следва и от разпоредбата на чл. 294, ал. 2 от ТЗ, която
предвижда, че между търговци може да се начислява лихва върху лихва, ако е
уговорена. В правоотношение обаче, възникнало въз основа на договор за банков кредит,
по който кредитополучател е физическо лице – потребител на финансови услуги, начисляването
на лихва върху лихва е в противоречие със закона.
Независимо
от изложеното, при наличието на валидно сключен между страните договор за
кредит и допълнителни споразумения към него, с изключение на клаузите за
капитализиране на възнаградителната лихва по тях, ответникът Й.Х. е следвало да
извършва плащания за погасяване на валидно възникналите за нея парични
задължения в срок. По делото се установи по категоричен начин, че към момента
на получаване от ответника Й.Х. като кредитополучател по процесния договор за
кредит на ясното и недвусмислено изявление на банката за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита с подписаното от неин служител писмо – 02.10.2013 г., без
да се отчита едностранното увеличение на лихвения процент на банката и приспадайки
неправилно начислената възнаградителна лихва от 944.61 лева в резултат от
капитализирането на незаплатената такава, тя е забавила плащанията на месечни
вноски по него с падежирани дати от 28.02.2013 г. до 28.09.2013 г. и тази
забава за част от тях е продължила над 90 дни. В т. 18 от Тълкувателно решение
№ 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато
искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК е за вземане, произтичащо от банков кредит,
съдържащ уговорки, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането
на определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да
събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с
неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила
правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника
предсрочната изискуемост. Правото на кредитора следва да е упражнено към подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да
е уведомил длъжника за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, което трябва да е изрично и недвусмислено, ако
към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
Волеизявлението следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно
изразено позоваване на обстоятелствата по чл. 60, ал. 2 на ЗКИ или на
обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни
правото си да обяви предсрочна изискуемост на кредита. Нито съдебната практика,
нито правната теория, поставят някакви формални изисквания към съдържанието на
волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост, но във всички случаи
то трябва да е изрично и недвусмислено.
Неоснователни
са оплакванията на ответника, че липсва волеизявление от банката с ясно
изразено позоваване на процесния договор и обстоятелствата, уговорени в
договора и въз основа на които тя е упражнила правото си да обяви предсрочна
изискуемост на кредита. В клаузата на т. 20.2 от общите условия от договора за
кредит е предвидено, че при допусната забава в плащанията на главница и/или
лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем. С писмото
от 27.09.2013 г., обективиращо волеизявление на представител (служител) на банката
с изрично и недвусмислено позоваване на забавата в плащанията именно по
процесния договор за кредит чрез посочване на кредитната сметка № 12536054, по
която са отразявани плащанията по него и представляващи уговорени в договора
обстоятелства, банката е упражнила правото си да обяви предсрочна изискуемост
на кредита. Така изразеното волеизявление на банката за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита, обективирано в посоченото писмо, и изпадането на ответника
- длъжник по процесното кредитно правоотношение, в забава за плащането на
месечните вноски по договора, обуславяща правото на банката да изиска
предсрочно връщане на кредита, водят до несъмнения извод, че предсрочната
изискуемост в случая е породила действие от момента на получаването на писмото от
длъжника – 02.10.2013 г., т.е. преди подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение.
Размерът
на остатъка от предоставената по договора парична сума (главницата) е 73738.02 лева,
определен при първоначалния лихвен процент и уговорения с допълнителните споразумения
такъв, съобразявайки извършените плащания и без капитализиране на лихвата
(отразено и от банката по кредитната сметка с обявяването на кредита за
предсрочно изискуем – т. 3.2 от допълнителното споразумение от 21.03.2011 г.), за
който искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 от ТЗ следва да
бъде уважен, а за разликата над него до предявения размер от 74984.09 лева –
отхвърлен. Частичната основателност на главния иск води до основателност и на
акцесорната претенция за законната лихва, но считано от датата на постъпване на
исковата молба в съда на 18.10.2013 г. по арг. от чл. 125 от ГПК.
На
основание чл. 430, ал. 2 от ТЗ кредитополучателят дължи уговорената с банката
лихва за ползването на предоставената му на парична сума. С оглед установеното
по делото едностранно изменение на лихвения процент чрез неговото увеличаване
от банката, основано на неравноправна клауза от процесния договор за кредит, и
капитализиране на лихвата към главницата въз основа на нищожните клаузи по споразуменията
към същия, размерът на задължението на възнаградителна лихва следва да бъде
определен съобразно първоначално уговорения лихвен процент – 7.29 %, а след
сключването на допълнителните споразумения – уговорения с тях лихвен процент от
9.29 %, извършените плащания за неговото погасяване, неправилно начислената
възнаградителна лихва за периода от 29.10.2010 г. до 03.05.2013 г. поради
капитализирането на лихвата към главницата и дължимостта й само за срока на договора,
който е преустановил своето действие с обявяването на кредита за предсрочно
изискуем. За релевирания от ищеца период 03.01.2012 г. – 17.10.2013 г.
непогасената възнаградителна лихва възлиза в размер на 5061.41 лева, а
приспадайки начислената възнаградителна лихва върху капитализираната към
главницата лихва и периода на капитализиране, извършено въз основа на нищожните
клаузи по споразуменията, същата възлиза в размер на 4116.80 лева (5061.41 лева
– 944.61 лева). От този размер следва да се приспадне и възнаградителната лихва
за периода от 02.10.2013 г. до 17.10.2013 г., тъй като след упражнения избор от
кредитора да иска изпълнението преди първоначално определения срок по договора
за кредит се преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от
длъжника, поради което уговореното възнаграждение за ползването й за последващ
период - след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи (така
разясненията, дадени в т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. по
тълк. дело № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС). Размерът на лихвата за периода след
настъпване на предсрочната изискуемост по процесния кредит възлиза на 361.54
лева, която не се дължи от ответника Й.Х.. Дължимата от нея възнаградителна
лихва за периода от 03.01.2012 г. до 01.10.2013 г. включително възлиза в размер
на 3755.26 лева (4116.80 лева – 361.54 лева), за който искът по чл. 422, ал. 1
от ГПК във вр. с чл. 430, ал. 2 от ТЗ следва да бъде уважен, а за разликата над
него до предявения размер от 12453.29 лева и за периода от 02.10.2013 г. до 17.10.2013
г. - отхвърлен.
Претенцията
за наказателни лихви по т. 20.2 от общите условия на процесния договор за
релевирания период, имащи характер на неустойка за забава по чл. 92 от ЗЗД, съдът
намира за основателна за сумата 3489.73 лева. Тази сума е определена след
забава в плащанията на месечната вноска, падежирана на 28.05.2013 г., и декапитализиране
на лихвата, поради което искът за неустойка следва да бъде уважен за тази сума,
а за разликата над нея до пълния предявен размер от 3597.51 лева – отхвърлен.
Основателна
е също и претенцията за заемни такси в установения размер от 398.29 лева.
Същите са уговорени и дължими по процесния договор за кредит, поради което и предвид
настъпилата изискуемост искът следва да бъде уважен за тази сума, а за
разликата над нея до пълния предявен размер от 493.29 лева - отхвърлен.
Неоснователно
обаче се явява наведеното от ответника Й.Х. възражение за прихващане по чл. 55,
ал. 1 от ЗЗД с вземане за сумата 8000 лева, представляваща получена от банката
през периода 28.02.2007 г. – 03.07.2013 г. без основание сума в резултат
увеличението на лихвения процент, едностранно от банката и въз основа на
недействителните допълнителни споразумения, сключени между страните, за
разглеждането на което е осъществено процесуалното условие – основателност на
предявените искови претенции. Извършените от нея плащания са погасявали валидно
възникнали и изискуеми вземания на банката по процесния договор за кредит, като
неравноправните клаузи от общите условия по договора и нищожните клаузи от
допълнителните споразумения по него за капитализиране на лихвата към главницата
имат правна значимост за определянето на дължимия размер на вземанията за
остатъка от предоставената по кредита парична сума (главницата) и лихви.
Посочените недействителни клаузи не са имали за последица плащането на суми над
дължимите по валидните уговорки по кредита суми, за които ответникът също е в
забава, поради което не е налице и вземане за ответника Й.Х. по чл. 55, ал. 1
от ЗЗД, с което да се извърши съдебно прихващане.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата 4615.90 лева,
представляваща разноски по исковото и заповедно производство съответно в размер
на 2943.80 лева и 1672.10 лева съразмерно на уважената част на исковете. Съразмерно на отхвърлената част на
исковете и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на
ответника сумата 532.13 лева.
По изложените съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по
предявените от Б.Д. ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
против Й.Р.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, и съдебен адрес:***, искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с 420, ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 92
от ЗЗД съществуването на вземания на Б.Д. ЕАД от Й.Р.Х. за сумата 73738.02
лева, представляваща невърната заета парична сума по договор за ипотечен кредит
от 25.07.2006 г. и допълнителни споразумения към него от 26.02.2010 г. и 21.03.2011
г., заедно със законната лихва върху тази сума от 18.10.2013 г. до
окончателното й изплащане, сумата 3755.26 лева, представляваща възнаградителна лихва
по договора за периода от 03.01.2012 г. до 01.10.2013 г. включително, сумата 3489.73
лева, представляваща мораторна (наказателна) лихва по договора за периода от 24.04.2013
г. до 17.10.2013 г., и сумата 398.29 лева – заемни такси по същия договор, удостоверени
в заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК, издадена по гр. дело № 1344/2013 г. по описа на РС – Сандански, като ОТХВЪРЛЯ
иска за главницата за разликата над уважения размер от 73738.02 лева до
пълния предявен размер от 74984.09 лева, иска за възнаградителна лихва за
разликата над уважения размер от 3755.26 лева до пълния предявен размер от
12453.29 лева и за периода от 02.10.2013 г. до 17.10.2013 г., иска за наказателна
лихва за разликата над уважения размер от 3489.73 лева до пълния предявен
размер от 3597.51 лева и иска за заемни такси за разликата над уважения размер
от 398.29 лева до пълния предявен размер от 493.29 лева.
ОСЪЖДА Й.Р.Х., ЕГН **********,
с адрес: ***, и съдебен адрес:***, да заплати на Б.Д. ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК
сумата 4615.90 лева, представляваща разноски по исковото и заповедно производство.
ОСЪЖДА Б.Д. ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Й.Р.Х., ЕГН **********, с
адрес: ***, и съдебен адрес:***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата
532.13 лева, представляваща разноски по исковото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ: _________
Р. Бошнакова