Решение по дело №285/2021 на Районен съд - Бяла Слатина

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 април 2023 г.
Съдия: Ивайло Йорданов
Дело: 20211410100285
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 март 2021 г.

Съдържание на акта

Р     Е     Ш     Е     Н     И     E

 

гр.Б.С., 10.04.2023 год.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори граждански състав, в публично съдебно заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ

 

при секретаря Таня Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.д. № 285/2021 год. по описа на РС-Б.С., за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление ***, бул.Бенч Марк, Бизнес център,  представлявано от А.В.  – юрисконсулт, с правно основание чл.415 от ГПК вр.чл.422 от ГПК вр.чл.124,ал.1 от ГПК и чл.86 от ЗЗД, с която се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника Д.М.Г. с ЕГН ********** ***, за сумата от 580,68 лв. – главница за установени случаи на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, като за сумата са издадени и съответните фактури, за електроснабден имот в гр.Б.С., обл.В., ул.”Тодор Каблешков“ № 12, лихва в размер на 166,65 лв. за периода от 13.09.2017г. до 21.08.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.09.2020г. /виж пощенското клеймо/ до окончателното изплащане на вземането, както и направените съдебни разноски по двете производства/заповедно и исково/.

В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответника Д.М.Г.  не е открит на посоченият в и.м. адрес, поради което съдът с определение № 260393/19.08.2021г. е допуснал правна помощ на ответника Д.М.Г. с ЕГН ********** *** за процесуално представителство.

С определение № 260405/08.09.2021г. съдът е назначил на основание чл.26,ал.2 от ЗПрП адв.М.К. от ВрАК за особен представител на  ответника Д.М.Г. с ЕГН ********** ***  да го представлява по гр.д.№ 285/2021г. по описа на БСлРС с определено адвокатско възнаграждение от 300,00 лв. внесено от ищеца.

В срока по чл.131 от ГПК адв.К. е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковите претенции на ищеца, като твърди, че и.м. е неоснователна, неправилна и недоказана.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 861/2020г. по описа на БСлРС.

 

Съдът, като взе предвид доводите изложени в исковата молба и писменият отговор, след преценка на  доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

 

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 861/2020г. по описа на БСлРС срещу длъжника Д.М.Г. с ЕГН ********** *** е издадена заповед в полза на кредитора „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление ***, бул.Бенч Марк, Бизнес център, представлявано от Карел Крал и Леон Връшка, чрез Адвокатско съдружие „Стоянов, Даньовска и партньори”, рег. в САК, БУЛСТАТ *********, със съдебен адрес ***, представлявано от адв.Р.Д., за изпълнение по чл.410 от ГПК № 465/04.09.2020г., за общата сума от 580,68 лв. – главница, фактурирана сума при установен случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия за електроснабден имот в гр.Б.С., обл.В., ул.”Тодор Каблешков“ № 12, за което е съставен констативен протокол № 3020347/22.08.2017г., която длъжникът е бил длъжен да заплати, мораторна лихва в общ размер от 166,65 лв. за периода 13.09.2017г. до 21.08.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда–02.09.2020г./виж пощенското клеймо/ до окончателното изплащане на вземането, както и съдебни разноски в размер на 92,00 лв. внесена държавна такса и 67.00 лв. адвокатско възнаграждение.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.

На заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си, тъй като срещу заповедта е подадено възражение по чл.414 от ГПК и такъв е предявен, въз основа на който е образувано настоящето исково.

При тези данни съдът приема, че иска за установяване на оспореното вземане е предявен в законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК.

Безспорно по делото е, че ищцовото дружество е доставчик на ел.енергия, а действащите ОУ на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” на договора за продажба на ел.енергия обвързват ответника като абонат на ищеца за процесният недвижим имот, без да е необходимо изрично писмено приемане.

Безспорно е, че ищецът и ответника са в облигационна връзка, като ответникът потребява предоставените от ищеца услуги предвидени в общите условия за обект къща, присъединен към разпределителната мрежа, намиращ се в гр.Б.С., обл.В., ул.”Тодор Каблешков“ № 12. На 22.08.2017г. служители от отдел „Нетехнически загуби“ към ищеца са извършили проверка на СТИ, обслужващ обекта, като за извършване на проверката чрез позвъняване на телефон 112 е уведомено МВР. В момента на проверката е съставен КП № 3020347/22.08.2017г., като потребителят, ползващ обекта, е потърсен на служителите на ищеца непосредствено преди проверката, но не е открит на адреса. По време на проверката е установено, че пломбите на щита на въпросния електромер липсват, от входящия предпазител е прекаран кабел към 8-10 квадрата към изходящия предпазител на абоната до електромера, което показва, че той ползва ток, който не се отчита и съответно не се заплаща. На ответника е изпратено писмо с изх. № NTZ75742/23.08.2017г., с което е уведомен за извършената проверка и му е изпратен съставения КП. Писмото е получено лично от ответника, видно от обратната разписка. На база КП е извършено преизчисление на сметката по реда на чл.50, ал.2 от ПИКЕЕ за периода, който е посочен в приложението към фактурата.

За изясняване на делото от фактическа страна на страната на ищеца е допуснат и разпитан свидетелят Х.П.Ц., който потвърждава с показанията си изложените в КП констатации.

От заключението по изготвената СТЕ, което не беше оспорено от страните и което съдът възприема като обективно, всестранно и пълно, е видно, че според фактите, описани в КП, е извършена нерегламентрана промяна на схемата на свързване на СТИ Ответника е б54ил с прекъснато електрозахранване от клемореда на електромера. Направена е директна връзка между входящия и изходящ предпазител на ответника, като целта на тази връзка е консумираната в дома на ответника електроенергия да не преминава през измервателното устройство на електромера и да не се отчита. Преизчисляването на сметката е извършено правилно и законосъобразно и по утвърдените от КЕВР цени, действащи през периода на корекцията на сметката.

Безспорно ответникът в исковия период се е намирал в облигационни правоотношения с ищеца, регулирани от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия ищеца, който е абонат на дружеството за адреса на електроснабдения имот.

Претендираното вземане се основава на съдържащите се в изложените в приложените по делото КП констатации, като обстоятелствата, посочени в констативния протокол по делото разпитаните свидетели са потвърдили отразените в констативния протокол обстоятелства.

Съдът намира, че отразените в констативния протокол факти се потвърждават и от заключението на вещото лице по назначената съдебнотехническа експертиза

В случая е налице външно целенасочено въздействие върху схемата на свързване, довело до неотчитане на потребяваната в обекта електроенергия, при което е приложима разпоредбата на чл.48 ал.2 от ПИКЕЕ, предвиждаща, че при установена промяна на схемата на свързване се извършва преизчисляване на консумираната електрическа енергия по реда на чл.48 ал.1 само въз основа на констативния протокол, съставен по реда на чл.47, в присъствието на служители на полицията и подписан от тях, което изискване в случая е било спазено. Съдът приема от доказателствата по делото, че в конкретния случай корекционната процедура по чл.47 и чл.48 от Правилата за измерване на количествата електрическа енергия е приложена точно, включително по отношение на дължимата сума, отразена в приетата по делото фактура.

Неоснователно е възражението на ответника, че не дължи исковата сума, тъй като през процесния период не е живял в имота. В случая е безспорно, че ответника е абонат на дружеството за адреса на електроснабдения имот, както и че ищцовото дружество е доставчик (краен снабдител)  на електрическа енергия и свързаните с нея услуги на територията, в която се намира обектът, за който се отнася вземането, респ. съгласно чл. 97 от Закона за енергетиката тези правоотношения са при регулирани цени от Комисия за енергийно и водно регулиране / преди ДКЕВР/ .Партидата и електромерът са зачислени на името на ответника, което той не оспорва.  

За да са налице отношения на покупко-продажба на електрическа енергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, каквато възможност съществува само факултативно, което е видно и от разпоредбата на чл. 98в от ЗЕ. Следователно отношенията между страните възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството "клиент". Това качество е определено в разпоредбата на § 1, т. 27г от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката - "краен клиент" е клиент, който купува електрическа енергия или природен газ за собствено ползване.

Не се спори, че доставената електроенергия е такава за битови нужди. Затова същевременно ответникът  следва да има качеството на битов потребител(клиент)  по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, съгласно която "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. По силата на  чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗЕ тези потребители ползват електроенергия за ползваните от тях имоти, присъединени към електроразпределителната мрежа за ниско напрежение. Предвид на това същите трябва да са собственици или носители на ограничено вещно право на присъединените към мрежата имоти.

Качеството "потребител" е дефинирано в чл. 4,ал.2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ищеца и е свързано с притежаването на правото на собственост или на ограничено вещно право върху даден имот, тъй като съгласно разпоредбата потребител на електрическа енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на съответното право на ползване на електрифицирания имот.

От изложената фактическа обстановка е видно, че по отношение на ответника не липсва качеството „клиент” по смисъла на закона и Общите условия, тъй като не се установява собственикът – ответника, да е представил изрично писмено съгласие пред продавача- респ.  по  реда, предвиден в чл.4,ал.3 от ОУ друго лице да бъде потребител на ел.енергия за обекта  и то за определен срок, съвпадащ с исковия период.

С оглед гореизложените мотиви  настоящият съдебен състав приема, че са налице всички нормативно и договорно предвидени изисквания, които дават правото на електроснабдителното дружество да извърши корекция на сметката на ответнка през процесният период по КП, която е извършена при съобразяване и на процедурните правила за това.

С оглед обсъденото до тук съдът намира, че искът е доказан по основание и размер и ще следва да бъде уважен.

Предвид изход на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът ще следва да заплати на ищеца разноски по делото, които са поискани още с исковата молба и е представен списък с разноски по чл.80 от ГПК за тях в размер общо на 667,00 лева, от които: 100,00 лв. внесена държавна такса, 150,00 лв. депозит за вещо лице по СТЕ, 50,00 лв. за свидетели, 300,00 лв. възнаграждение за особен представител и 67,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно задължителната на ВКС практика-т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на настоящия исков процес, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от последния разноски по заповедното производство в общ размер на 159,00 лв., от които: 92,00 лв. внесена държавна такса и 67.00 лв. адвокатско възнаграждение.

Воден от гореизложените мотиви, съдът

 

 

Р     Е    Ш     И   :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.М.Г. с ЕГН ********** ***, че ДЪЛЖИ на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление ***, бул.Бенч Марк, Бизнес център, на основание чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.124,ал.1 от ГПК и чл.86 от ЗЗД, сумата от 580,68 лв. – главница за установени случаи на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, като за сумата са издадени и съответните фактури, за електроснабден имот в гр.Б.С., обл.В., ул.”Тодор Каблешков“ № 12, лихва в размер на 166,65 лв. за периода от 13.09.2017г. до 21.08.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.09.2020г. /виж пощенското клеймо/ до окончателното изплащане на вземането,за които суми е издадена заповед по чл.410 от ГПК № 465/04.09.2020г. по ч.гр.д.№ 861/2020г. по описа на РС-Б.С.

 

ОСЪЖДА Д.М.Г. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление ***, бул.Бенч Марк, Бизнес център, направените в исковото разноски в размер на общо 667,00 лева, както и направените разноски по заповедното производство в общ размер на 159,00 лева.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от уведомяването на страните по делото,че е изготвено.

 

На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.

 

  

                                                         

                                                             РАЙОНЕН  СЪДИЯ:

 

                                                                                                  (Ивайло Йорданов)