РЕШЕНИЕ
№ 96
гр. гр. Димитровград, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет
и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Огнян Хр. Гълъбов
при участието на секретаря Т. Г. Д.
като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело №
20225610100580 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът „Топлофикация София“ЕАД твърди, че депозирал против ответника Ф. В. В.
заявление по чл.410 ГПК за сумата от 2161,46 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2018г. до м.04.2021г., ведно със законната
лихва от 24.01.2022г. до изплащане на вземането, 301,29 лева- лихва за забава за периода от
15.09.2019г. до 11.01.2022г., както и суми за дялово разпределение от 43,18 лева-главница за
периода от м.12.2018г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 24.01.2022г. до
окончателното изплащане на вземането и 7,16 лева лихва за периода от 31.01.2019г. до
11.01.2022г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. С разпореждане по ч.гр.д.№231/2022г. по описа на РС-Димитровград била
издадена заповед за изпълнение, с която заявлението на ищеца било уважено. Ответникът
депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което за ищеца възникнал
правен интерес да предяви против него установителен иск за вземането си. В исковата молба
се твърди, че ответника е клиент на ТЕ по смисъла на чл.153 ал.1 от ЗЕ, тъй като е
собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост,
присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Съгласно
чл.150 ал.1 от ЗЕ, продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществява при публично известни ОУ за продажба на топлинна енергия от ищцовото
дружество на клиенти за битови нужди в гр.София. Посочва, че ответникът е използвал
доставяната от дружеството ТЕ през процесния период и към настоящия момент не е
погасил задълженията си. На основание чл.139 от ЗЕ, разпределението на ТЕ между
1
клиентите в СЕС се извършвало по системата за дялово разпределение при наличието на
договор с лице, вписано в публичния регистър по чл.139а от ЗЕ. В настоящия случай
собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника са сключили договор за
услугата дялово разпределение на ТЕ с „Техем сървисис“ЕООД. Съгласно чл.32 ал.1 т.2 от
ЗЕ, сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски,
като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дяловото разпределение. Предвид това, че ответникът е депозирал в срок
възражение срещу издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, с която му е било
разпоредено да заплати на ищеца свои задължения за доставена до имота му топлинна
енергия и дялово разпределение, както и мораторна лихва, „Топлофикация София“ЕАД иска
съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Ф. В. В., че
дължи на ищцовото дружество сумата от 2513,09 лева, от която 2161,46 лева главница,
представляваща незаплатена топлинна енергия за периода от м.май 2018г. до м.април
2021г., ведно със законната лихва от 24.01.2022г. до изплащане на вземането, 301,29 лева-
лихва за забава от 15.09.2019г. до 11.01.2022г., както и суми за дялово разпределение 43,18
лева-главница за периода от м.12.2018г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от
24.01.2022г. до окончателното изплащане на вземането и 7,16 лева лихва за периода от
31.01.2019г. до 11.01.2022г., както и направените по делото разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издадена Заповед №104/23.02.2022г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д№231/2022г. по описа на РС-
Димитровград. Претендира присъждане на направените в настоящото производство
разноски.
Ответникът Ф. В. В. депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че
предявеният иск е допустим, но изцяло неоснователен. Твърди, че не е потребител на ТЕ по
смисъла на чл.153 ал.1 от ЗЕ за притежавания от него апартамент, находящ се в
***************************** през посочения период м.05.2018г.- м.04.2022г., тъй като
нямало доказателства, че той е присъединен към действаща технически изправна абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, така както изисква закона. Оспорва
обстоятелството, че в настоящия случай се касае за топлофициран обект, тъй като ищецът не
представял доказателства ,че са изградени годни и технически изправни съоръжения, за да
бъде топлофициран процесния обект и да се доставя до него топлинна енергия. Твърди, че в
апартамента няма изградени и функциониращи технически изправни съоръжения и
включени отопляеми тела и консуматори, позволяващи пренос и ползване на ТЕ за
отопление на жилището и битово горещо водоподаване през процесния период. Оспорва
приложените по делото 2бр.фактури за отчетен период от 01.05.2019г. до 30.04.2020г. и от
01.05.2020г. до 30.04.2021г., както и всички записвания на ищеца в счетоводните му книги,
удостоверяващи наличие на задължения за използвана ТЕ по отношение на процесния
недвижим имот. Нямало представени и доказателства, че процесните две фактури са били
връчени на ответника и до него е била изпратена изрична покана за доброволно изпълнение
на претендираните от ищеца парични задължения по тях. Твърди, че още към датата на
закупуване на апартамента от ответника през 2005г. жилището е било с премахнати от
преди това хоризонтални отклонения на старата и неработеща парна инсталация, без
наличие на включени отоплителни тела към вертикалните щрангове, които са били покрити
без всякакъв достъп до тях и без апартамента да е бил свързан към щранга за топла вода,
като липсва и монтиран водомер за такава, както и други измервателни устройства за
топлинна енергия. Поддържа ,че от 2005г. до настоящия момент жилището не е
стопанисвано от ответника и същия не е живял в него, като никога не е ползвал топлинна
2
енергия за отопление и БГВ. Твърди, че ищецът не е доказал, че жилищната сграда, в която
се намира процесното жилище е топлофицирана със свързани към нея технически годни и
изправни съоръжения, собственост на дружеството. На следващо място, ищецът не
установявал по какъв начин и кога е измервал и отчитал консумираната в жилището ТЕ.
Счита, че в случая не се дължи от ответника мораторна лихва, тъй като на В. не е била
връчена покана за доброволно изпълнение на задълженията му и не му е предоставен срок за
плащане. Позовава се и на изтекла погасителна давност за претендираните лихви за периода
от м.05.2018г. до м.12.2018г. Предвид изложеното иска предявения против него иск да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
общност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения от ищеца Протокол от проведено Общо събрание на етажните
собственици от ***************************** ползващи топлинна енергия от
„Топлофикация София“ЕАД е, че на 29.07.2002г. са били взети решения за сключване на
договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „Техем сървисис“ЕООД-
София; за упълномощаване на П.В.К. да подпише от името на етажната собственост договор
с горепосоченото дружество за извършване на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и
издаване на обща и индивидуални сметки за отчитане разпределението на разходите на
топлинна енергия; за упълномощаване на П.В.К. да сключи от името и за сметка на етажната
собственост споразумителен протокол с „Топлофикация София“ЕАД при извършване на
услугата „дялово разпределение“. Приложен е списък на етажните собственици с техните
подписи и заявения брой уреди, които желаят да им се монтират в обитаваното от тях
жилище. От този списък се установява, че етажните собственици са общо 86, като подписи в
него са положили 76 човека. За абонатен номер 175168 е посочен титуляр В.Х.С., срещу
името на която е бил положен подпис в списъка.
Във връзка с приетите решения от ОС на етажните собственици, на 08.08.2002г.
между „Техем сървисис“ЕООД и Етажна собственост-*****************************,
представлявана от П.В.К., бил сключен Договор №2814 за доставка и монтаж на
термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на
топлинна енергия, както и за извършване на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода,
включително издаване на обща и индивидуални сметки. Договорът е сключен за срок от 5
години, като този срок се удължава автоматично с още една календарна година в случай, че
никоя от страните не го прекрати с писмено предизвестие, дадено един месец преди
изтичане на срока му.
Съгласно приетия като доказателство по делото Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот ***************************** дело №378/2005г., на 20.12.2005г.
В.Х.С. е продала на Ф. В. В. и съпругата му И.П. В. апартамент №48, находящ се в
***************************** който апартамент се състои от стая, кухненски бокс и
обслужващи помещения, със застроена площ 36,25 кв.м., заедно с прилежащо таванско
помещение с площ 7,27 кв.м. и припадащите се 0,842% ид.ч. от общите части на сградата.
3
Видно от Решение №170/13.03.2009г. по гр.д.№328/2009г. по описа на РС-Хасково,
бракът между Ф. В. В. и И.П. В. е бил прекратен, като в дял на ответника бил предоставен
гореописания апартамент. От своя страна той учредил в полза на И. В. право на ползване
върху имота за срок от три години, считано от 10.02.2009г. до 10.02.2012г.
От приетата като доказателство по делото Обща фактура №********** от
31.07.2020г., издадена от „Топлофикация София“ЕАД за отчетен период от 01.05.2019г. до
30.04.2020г. се установява, че ответника дължи на ищеца за топлинна енергия за отопление
и подгряване на вода сумата от общо 733,97 лева с ДДС, от която за периода от 01.05.2019г.
до 30.06.2019г. за подгряване на вода- 86,27 лева; за периода от 01.07.2019г. до 31.03.2020г.
за отопление 72,80 лева и за подгряване на вода 463,76 лева, като от тези суми за изравнение
на сметките следва да се извадят сумите от 1,47 лева, съответно от 55,35 лева; за периода от
01.04.2020г. до 30.04.2020г. за отопление 4,21 лева и за подгряване на вода 41,42 лева.
Посочено е, че задължението по въпросната фактура следва да бъде платено от
ответника в срок до 14.09.2020г.
На следващо място от представената с исковата молба Обща фактура №**********
от 31.07.2021г., издадена от „Топлофикация София“ЕАД за отчетен период от 01.05.2020г.
до 30.04.2021г. се установява, че ответника дължи на ищеца за топлинна енергия за
отопление и подгряване на вода сумата от общо 675,43 лева с ДДС, от която за периода от
01.05.2020г. до 30.06.2020г. за подгряване на вода 66,77 лева, а за периода от 01.07.2020г. до
30.04.2021г. за отопление 73,85 лева и за подгряване на вода 422,24 лева. Посочено е, че за
периода от 01.05.2020г. до 30.04.2021г. е платена по фактура сумата от 43,12 лева, като
дължимата по общата фактура сума възлиза на 632,31 лева. Срокът за плащане на това
задължение е до 14.09.2021г.
Съгласно представеното от ответника по делото копие от Удостоверение, издадено
на 19.08.2020г. от председателя на УС на ЕС П.В.К. и от представители на ЕС Е.И.Р. и В. Д.
Б., Ф. В. не е живял в апартамент 48, находящ се на *****************************,
гр.София, от придобиването му като собственик през 2005г. до настоящия момент. За същия
период апартамента не е отдаван под наем и не е обитаван от никого. В апартамента няма
подвключени отоплителни тела към вертикалните щрангове на парната инсталация. След
извършен ремонт хоризонталните отклонения са премахнати, а самите вертикални щрангове
са покрити и няма никакъв достъп до тях. По желание на Ф. В. апартамента не е свързан към
щранга за топла вода, поради което няма водомер за топла вода.
На 24.01.2022г. ищецът е депозирал в съда Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника Ф. В.. Във връзка с това заявление, на
23.02.2022г. РС-Димитровград, по ч.гр.д.№231/2022г., е издал Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, с която разпоредил на ответника-длъжник да заплати
на ищеца-заявител сумата от 2161,46 лева главница, представляваща незаплатена топлинна
енергия за периода от м.май 2018г. до м.април 2021г., ведно със законната лихва от
24.01.2022г. до изплащане на вземането, 301,29 лева- лихва за забава от 15.09.2019г. до
11.01.2022г., както и суми за дялово разпределение 43,18 лева-главница за периода от
4
м.12.2018г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 24.01.2022г. до окончателното
изплащане на вземането и 7,16 лева лихва за периода от 31.01.2019г. до 11.01.2022г., както и
направените по делото разноски за държавна такса 50,26 лева и юрисконсултско
възнаграждение 150 лева. В срока по чл.414 от ГПК ответникът депозирал възражение
против издадената заповед за изпълнение, поради което за ищеца възникнал правен интерес
за подаване на настоящия установителен иск против него.
По искане на ответника, съдът допусна до разпит в качеството на свидетел С.Ц.З.. В
своите показания свидетелят посочва, че се занимава с електро и хладилни услуги. Посетил
апартамента на ответника за първи път през м.декември 2005г., като трябвало да консултира
В. за ремонтите, които е необходимо да се извършат там. Свидетелят установил, че в
жилището няма преминаващи тръби за парно и топла вода. Монтиран бил бойлер, който
снабдявал апартамента с топла вода. За отопление на жилището ответникът закупил
конвектор и ел.печка. В последствие сменил бойлера си с нов. Свидетелят посещавал
апартамента и по-късно, като извършвал в него ремонти на ел.инсталацията. През 2021г. по
негова препоръка В. закупил и монтирал в жилището климатик, с който да го отоплява.
Свидетелят твърди също така, че в апартамента имало само един водомер за студена вода. В
банята не се виждали тръби за парно, нито пък имало изрязани части от такива. Твърди, че
за блока вероятно имало парно, но в апартамента било хладно. Посочва ,че ответникът
идвал в жилището си един- два пъти годишно. В жилището нямало наематели и не живеел
никой. През изминалата година свидетелят сменял ел.таблото, тъй като ответника имал
намерение да отдава апартамента си под наем в бъдеще, но ремонта все още не бил изцяло
приключен.
За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на ищеца, съдът назначи и
изслуша заключенията на съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи.
Според заключението на съдебно-техническата експертиза, с Договор от 08.08.2002г.
„Техем сървисис“ЕООД извършва в СЕС дялово разпределение на консумираната от
абонатите ТЕ в края на всеки отоплителен сезон, като изчислява прогнозните дялове за
отопление и топла вода през следващия. Справките на фирмата за периода от м.май 2018г.
до м.април 2021г. съдържат данни за общия разход на ТЕ от абонатната станция и разходите
на процесния имот с пълен отопляем обем 77куб.м. През отчетните периоди прогнозното
количество ТЕ за отопление на имота и ТЕ от сградната инсталация е определено от ФДР и
начислявано от ищеца, съгласно чл.71 ал.1 от Наредба 16-334. Според главните отчети на
ФДР, през отчетните периоди са регистрирани 2бр.радиатори, според протокол на ОС в
СЕС, като не е изчисляван разход на ТЕ за отопление на имота. Стойността на ТЕ, отдадена
от сградната инсталация, е определяна съгласно т.6.1.1 от Методиката. Прогнозния дял та
ТЕ за БГВ е определян въз основа на средномесечното потребление на топла вода за
предходния период, като е начисляван на база на 2бр. лица. Според заключението на вещото
лице, дължимата сума за потребена ТЕ след дяловото изравняване за процесния период е
2161,48 лева. Тази сума е формирана от задължения за ТЕ за отопление и от сградна
инсталация, както и от ТЕ за БГВ. На монтирания в абонатната станция общ топломер са
5
били извършвани периодични метрологични проверки, като е установено, че измервателния
уред е годен и съответства на одобрения тип. С него са извършвани всички измервания на
ТЕ през процесния период.
В устния си доклад по делото вещото лице посочва, че не е ходил на място в
апартамента на ответника. Сградата била топлоснабдена, тъй като имало документи на
„Топлофикация“, които сочели, че всички апартаменти са топлоснабдени. Имало сградна
инсталация и отоплителни тела по апартаментите, но в този на В. не бил влизал. За
отопление на имота не била начисляване сметка, а само суми за сградна инсталация и топла
вода. ТЕ за топла вода била изчислена на база за две живущи в жилището лица, тъй като
нямало данни от водомер, но имало инсталация за топла вода. Начисленията на ТЕ за
сградна инсталация и топла вода се правели от ФДР, която ги предоставяла на ищеца.
Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, липсва информация
относно плащане на сумите за ТЕ за процесния период от м.май 2018г. до м.април 2021г.
Изравнителните сметки, изготвени от ФДР за имота на ответника за процесния период са
въвеждани в информационната система на ищеца през м.август на 2019г., 2020г. и на 2021г.
,като сумите за ТЕ, които следва да бъдат довнесени според въведените изравнителни
сметки са в общ размер на 51,16 лева. Начислената сума за ТЕ за процесния период е в общ
размер на 2212,64 лева. От тази обща сума за ТЕ за отопление и от сградна инсталация се
дължат 267,08 лева, за ТЕ за БГВ се дължат 1576,84 лева, като върху сбора им следва да се
начисли и ДДС. След дяловото изравняване дължимата от ответника сума е в размер на
2161,48 лева /2212,64 лева-51,16 лева/.Размерът на законната лихва върху главницата,
считано от датите на изпадане на ответника в забава по всяка от издадените му фактури до
11.01.2022г. е общо 311,63 лева.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
С предявения установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК ищецът претендира да бъде
признато съществуването на вземането му по отношение на ответника, визирано в Заповед
№104 от 23.02.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена от
РС-Димитровград по ч.гр.д.№231/2022г.
По делото не се спори, че ответникът Ф. В. В. е собственик на апартамент № 48,
находящ се в *************************************************,считано от
20.12.2005г. Няма спор и относно това, че този имот той е закупил от В.Х.С., съгласно
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имот *****************************
дело №378/2005г. на нотариус В.К., с рег.№66 от регистъра на Нотариалната камара на
Р.България. Безспорно установено също така е, че през процесния период м.май 2018г. до
м.април 2021г. за процесния имот е била начислена за плащане сумата от 2161,46 лева
главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия, както и сумата от 43,18
лева- главница за дялово разпределение, като тези две суми не са платени от клиента.
Спорно по делото е придобил ли е ответника качеството на клиент на топлинна
енергия на ищцовото дружество и страна ли е той по правоотношение с него; топлоснабден
6
ли е реално процесния недвижим имот на ответника и ползвал ли е през периода топлинна
енергия за отопление и подгряване на вода за битови нужди; дължи ли суми за доставената
му ТЕ и какъв е техния размер.
Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са
всички собственици или титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение“.
В този смисъл съдът счита, че сградата, в която се намира процесния имот, е била
топлоснабдена, като е ползвала топлинна енергия, доставена й от „Топлофикация
София“ЕАД, което се установява от една страна от заключението на назначената съдебно-
техническа експертиза, а от друга и от приетия като доказателство по делото Протокол от
проведено на 22.07.2002г. Общо събрание на етажните собственици от
*****************************. Целта на това общо събрание е била не да се вземе
решение за топлоснабдяване на сградата, а да бъде избрана фирма, с която да се сключи
договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“. Видно от приложения към
този Протокол списък на етажните собственици е, че на проведеното общо събрание е
присъствала и В.Х.С., която е положила подписа си доколкото към този момент е била
собственик на процесния имот. От същия списък е видно, че тя е била регистрирана като
абонат на ищцовото дружество под №175168.
По отношение на горепосочения Протокол съдът не възприема доводите на
ответника за това, че липсвало, съгласно действащото законодателство към онзи момент
съгласие на всички собственици или титуляри на вещното право на ползване, за
присъединяване на потребители. Действително към 29.07.2002г. е бил в сила Закона за
енергетиката и енергийната ефективност, като разпоредбата на чл.105а от същия
действително е изисквала за присъединяване към абонатна станция или нейни
самостоятелни отклонения съгласието на всички собственици и титуляри на вещното право
на ползване, но както се посочи и по –горе приложеният по делото протокол е не за даване
на съгласие и присъединяване, а за вземане на решение за „сключване на договор с Техем
сървисис“ ЕООД за извършване на индивидуално измерване и вътрешно разпределение на
разходите за отопление и топла вода, избиране на пълномощник и избор на индивидуални
разпределители. Поради това и не е било необходимо съгласие на всички собственици, тъй
като сградата вече е била топлоснабдена.
На следващо място, съдът счита, че между страните е налице облигационно
договорно правоотношение, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия при
общи условия, утвърдени от ДКЕВР. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя
възможност за потребителите, които не са съгласни с предвидените в ОУ разпоредби, в срок
от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия и за каквато хипотеза няма и твърдения
по делото.
От друга страна, не се и ангажират доказателства за направен отказ от услугите на
7
ищеца при спазване на определена процедура. Правото на отказ е уреден в чл. 153, ал. 2 ЗЕ,
който предвижда, че когато собствениците, притежаващи най-малко две трети от
собствеността в сградата - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат клиенти на топлинна енергия за
отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред
топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за
отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното
самостоятелно отклонение. В случая на доставяне на топлоенергия за битови нужди в сграда
етажна собственост, следва да намерят приложение разпоредбите на специалния ЗЕ и те не
се дерогират от защитаващата правата на потребителите разпоредба на чл. 62 ЗЗП. В този
смисъл изрично в ТР № 2/2016 год. по т. дело № 2/2016 год. на ОСГК е постановено, че за
отношенията, възникващи при доставянето на топлинна енергия за битови нужди в сграда-
етажна собственост, се прилагат разпоредбите на ЗЕ, които не противоречат на
разпоредбата на чл. 62, във вр. с пар. 1 от ДР на ЗЗП.
На следващо място, съдът счита, че след като сградната инсталация за
топлоснабдяване на сградата е обща част всички собственици и носители на вещни права
следва да се считат за потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата
на общата вещ и още при закупуване на съответния имот, който е в сграда, присъединена
към централното топлоснабдяване, собствениците и титулярите на вещни права знаят, че
следва да се включат в общото управление на общите части, в това число сградните
инсталации за отопление и за горещо водоснабдяване на сградата в режим на етажна
собственост. Съгласието на даден етажен собственик за договорно обвързване с
топлофикационното дружество намира израз в редица действия и които за първия етажен
собственик към момента на присъединяване на сградата – съгласието е обективирано при
гласуването в общото събрание на ЕС за вземане на решение за присъединяване на сградата
към топлоснабдителната система на определен доставчик – чл. 149а, ал. 1 ЗЕ и за всеки
следващ етажен собственик на същия обект – съгласието е обективирано в самия
придобивен акт, тъй като придобиването на имота винаги става с негово съгласие, а
несъмнено той знае, че имотът вече е топлоснабден. Закупуването на жилище в
топлоснабдена сграда обективира съгласие за придобиване при тези условия, а от там – и за
договорно обвързване с топлофикационното дружество. Ответникът остава потребител дори
и да прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището си, тъй
като в тази хипотеза и съгласно изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 ЗЕ остава потребител
на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на етажната собственост.
Доколкото партидата на ответника е открита през 2016г. от тази дата той следва да се
счита за задължен за заплащане на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия
в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в Наредба
8
№ 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./.
Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал.2 от ЗЕ/. Според чл. 145, ал.1 от
закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа
на показанията на топломерите в отделните имоти. От приетите и неоспорени от страните
заключения на съдебно–счетоводна и съдебно-техническа експертиза не се установи при
условията на пълно и главно доказване, че ответникът е потребител на топлоенергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване.
От показанията на разпитания по делото свидетел, който се явява трето лице за спора, се
установи, че през периода от м.12.2005г. до м.03.2021г. в имота не е живял никой, като той е
бил с демонтирани отоплителни тела. През същия не е имало преминаващи тръби за парно и
топла вода, като в банята въобще е липсвал водомер за отчитане на топла вода. Самото
жилище се е отоплявало с уреди на ток, а топла вода е била осигурявана от бойлер.
Обстоятелството, че апартамента е бил необитаем се установява и от факта, че през
процесния период не е осигуряван достъп до него за отчет от страна на служителите на
третото лице –помагач, което е видно от представените по делото 3бр.протоколи за
посещаване на адрес за отчитане на топломери и водомери за топла вода. В тази връзка,
начисленото количество за битово горещо водоснабдяване е извършено на база консумация
на топла вода от 2 лица.
В настоящият случай ответникът поддържа, че изобщо не е обитавал през процесния
период горепосоченото жилище, нито пък е ползвал доставена топлинна енергия за
отопляване на същото. Поради това, в тежест на ищеца беше да докаже при условията на
пълно и главно доказване, че собственика на апартамента реално е консумирал доставените
му до имота топлинна енергия и топла вода.
Според заключението на съдено-техническата експертиза, дължимата сума за
потребена ТЕ след дяловото изравняване за процесния период е 2161,48 лева. Тази сума е
формирана от задължения за ТЕ за отопление и от сградна инсталация, както и от ТЕ за
БГВ. Последното се потвърждава и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
съгласно което начислената сума за ТЕ за процесния период е в общ размер на 2212,64 лева.
От тази обща сума за ТЕ за отопление и за сградна инсталация се дължат 267,08 лева, за ТЕ
за БГВ се дължат 1576,84 лева, като върху сбора им следва да се начисли и ДДС. След
дяловото изравняване дължимата от ответника сума е в размер на 2161,48 лева /2212,64
лева-51,16 лева/.
От показанията на разпитания по делото свидетел С.Ц.З., се установява, че същия е
посещавал апартамента на ответника многократно и още от момента на закупуването му,
тъй като се занимавал с ремонт на ел.инсталации. От своя страна този свидетел е
категоричен, че в процесното жилище не е имало преминаващи тръби за парно или топла
вода. Апартамента се отоплявал първоначално с ел.печка, а в последствие В. закупил за тази
9
цел и климатик. В жилището бил монтиран бойлер, който го снабдявал с топла вода за
битови нужди. Свидетелят твърди също така, че в апартамента имало само един водомер за
студена вода. Поддържа, че ответникът идвал в жилището си един- два пъти годишно. Там
не живеел никой и нямало наематели.
Същевременно от своя страна ищцовото дружество не ангажира никакви
доказателства в противна насока, като не представи такива за реално доставени до
апартамента на ищеца количества топлинна енергия за отопление и БГВ. Не установи по
безспорен начин, че въпросното жилище е топлоснабдено, като в него има изградена
отоплителна инсталация с налични два радиатора, както и че в него постоянно живеят двама
обитатели, които ползват доставена им и отчетена от монтиран водомер за гореща вода ТЕ
за БГВ.
С оглед на това съдът счита, че от събраните по делото доказателства не се
установява имотът на ответника да е бил обитаван през процесния период, както и за
отоплението му да е била доставяна от ищцовото дружество топлинна енергия, както и
битова гореща вода.
Предвид изложеното съдът намира претенцията за заплащане на сумата за доставена
топлинна енергия за отопление на жилището и за горещо водоснабдяване, за неоснователна.
На следващо място, по отношение на претенцията за топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, съдът счита искът за основателен. В Тълкувателно решение №2/2016
от 25.05. 2017 г. на ОСГК на ВКС се приема, че отделният етажен собственик може да
прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата (чл.153 ал.6 ЗЕ). Потребител на услугата е цялата етажна собственост,
затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено
против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на
отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия
при доставката на централно отопление в сградата. В този смисъл потребител се явява
отделния етажен собственик, а не етажната собственост, като решението за прекратяване на
топлоснабдяването се взема с мнозинство от етажните собственици, като се дава превес на
интересите на мнозинството, а не на отделния собственик. Така потребителите на топлинна
енергия за стопански нужди остават задължени да заплатят стойността на тази, отдадена от
сградната инсталация. От приетите по делото писмени доказателства и заключението на
съдебно – техническата експертиза се установява, че размерът на задължението за заплащане
на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация за периода от м.05.2018 г. до
м.04.2021 г. е в размер на 267,08 лева без ДДС или 320,50 лева с ДДС.
Видно от заключението на вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза,
за отопление на процесния апартамент не е била начисляване сметка, а само суми за сградна
инсталация и топла вода.
Предвид изложеното съдът намира, че в процесния период ищецът е доставил
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация в имота на ответника на стойност
10
320,50 лева, като до този размер предявеният иск за заплащане на топлинна енергия следва
да се уважи, а за разликата над него до пълния претендиран размер на главницата от 2161,46
лв. искът следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
По иска за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца обезщетение за
забава върху главницата, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от м.май 2018г. до м.април 2021г. съдът счита, че за уважаването на този иск
„Топлофикация София“ЕАД следваше да докаже възникването на главен дълг и изпадането
на длъжника в забава- след отправянето на покана и получаването й от ответника,
доколкото за заплащане на процесната сума за сградна инсталация липсва предвиден срок.
По делото не са представени доказателства за отправена и получена от ответника покана за
плащане на процесното задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Както беше посочено по – горе не се
доказа връчване на покана до ответника за заплащане на задължения към ищцовото
дружество към дата 15.09.2019г., поради което и не може да се приеме, че ответника е
изпаднал в забава. С оглед изложеното искът за признаване на установено на задължение за
обезщетение за забава следва да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен.
Съдът намира за изцяло неоснователна претенцията за признаване за установено, че
ответника дължи на ищеца заплащане на стойността на сума за извършваната услуга за
дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м.12.2018г. до м.04.2021г. в размер
на 43,18 лева, доколкото ищецът не доказа, че е заплатил тази сума на ФДР. От
доказателствата по делото не се установи, че за ищеца е възникнало задължение към третото
лице –помагач в претендирания размер, което да е платено от него на „Техем
сървисиз“ЕООД.
Предвид неоснователността на иска за признаване на установено, че ответника дължи
на ищеца сума за разпределение на топлинна енергия в размер на 43,18 лева за периода от
м.12.2018г. до м.04.2021г., неоснователен се явява и иска за установяване на задължение в
размер на 7,16 лева, представляващи лихва за забава върху тази сума за периода от
31.01.2019г. до 11.01.2022г.
С оглед изхода на делото на всяка от страните следва да се присъдят разноски по
съразмерност на уважената и отхвърлена част от исковата претенция. Ищецът претендира и
е представил доказателства за направени разноски в заповедното и настоящото исково
производство. В заповедното производство са направени разноски в общ размер от 200,26
лева- държавна такса 50,26 лева и юрисконсултско възнаграждение – 150 лева. В исковото
производство са направени разноски в размер на 988,10 лева, от които 186,20 лева-
държавна такса, 150 лева-юрисконсултско възнаграждение и 651,90 лева- депозити за вещи
лица. С оглед разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК, съобразно уважената част от предявения
иск, в полза на ищеца следва да се присъдят деловодни разноски за настоящото
производство в размер на 126,01 лева, както и деловодни разноски за заповедното
производство в размер на 25,53 лева.
По отношение на претенциите на ответникът за разноски в исковото производство е
11
представен списък с разноски по чл. 80 ГПК за сумата от 500 лева- адвокатско
възнаграждение. Видно от представения по делото Договор за правна защита и съдействие,
на пълномощника на ответното дружество е заплатено адвокатско възнаграждение в брой, а
именно сумата от 500 лева. От страна на пълномощника на ищеца е направено възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответника. Съгласно
разпоредбата на чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за адвокатска защита и съдействие по дела с материален
интерес от 1000 до 10000 лева се предвижда възнаграждение в размер на 400 лева + 10% за
горницата над 1000 лева. В този смисъл дължимото възнаграждение за адвоката на
ответника следва да бъде в размер на 551,30 лева. Доколкото платеното адвокатско
възнаграждение е в по-нисък от този размер, съдът намира възражението за прекомерност за
неоснователно. С оглед разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК, в полза на ответника следва да
се присъди адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от предявения иск или
в случая в размер на 436,23 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗАНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ф. В. В., с ЕГН **********, от
с.Крум, община Димитровград, че дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-СОФИЯ“ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Ястребец“ №23Б,
представлявано от А. А.- изпълнителен директор и Ивайло Епитропов- председател на УС,
сумата от 320,50 лева /триста и двадесет лева стотинки/ главница, представляваща
стойността на разпределената топлинна енергия от сградна инсталация за периода от месец
май 2018г. до месец април 2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
в съда- 24.01.2022г., до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №104/23.02.2022г.
по ч.гр.д.№231/2022г. по описа на РС-Димитровград, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск с
правно основание чл. 422 от ГПК в ЧАСТТА му за признаване за установено по отношение
на Ф. В. В., с ЕГН **********, че дължи на „Топлофикация София“ЕАД, с ЕИК831609046,
разликата за сумата над 320,50 лева до пълния предявен размер от 2161,46 лева главница,
представляваща, незаплатена доставена топлинна енергия за отопление и БГВ за
топлоснабедн имот в гр.София, ж.к.“Младост 3“,бл.313, вх.4, ап.48, за периода от м.5.2018г.
до м.04.2021г., обезщетение за забава за периода от 15.09.2019г. до 11.01.2022г. в размер на
301,29 лева, неплатено задължение за дялово разпределение за периода от м.12.2018г. до
м.04.2021г. в размер на 43,18 лева и обезщетение за забава върху тази сума за периода от
31.01.2019г. до 11.01.2022г. в размер на 7,16 лева, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №104/23.02.2022г. по ч.гр.д.
№231/2022г. по описа на РС-Димитровград, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
12
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ-СОФИЯ“ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр.София, ул.“Ястребец“ №23Б, представлявано от А. А.-
изпълнителен директор и Ивайло Епитропов- председател на УС, ДА ЗАПЛАТИ на Ф. В. В.,
с ЕГН **********, от с.Крум, община Димитровград, направените по настоящото дело
разноски в размер на 436,23 лева /четиристотин тридесет и шест лева и двадесет и три
стотинки/.
ОСЪЖДА Ф. В. В., с ЕГН **********, от с.Крум, община Димитровград, ДА
ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-СОФИЯ“ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр.София, ул.“Ястребец“ №23Б, представлявано от А. А.- изпълнителен
директор и Ивайло Епитропов- председател на УС, направените по настоящото дело
разноски в размер на 126,01 лева /сто двадесет и шест лева и една стотинка/, както и
деловодни разноски по ч.гр.д.№231/2022г. по описа на РС-Димитровград в размер на
25,53лева /двадесет и пет лева и петдесет и три стотинки/.
Решението е постановено при участието на трето лице –помагач на страната на
ищеца „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“Проф. Георги Павлов“ № 3, представлявано от управителя М.П.С. и С.М.С..
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
13