Решение по дело №4659/2017 на Районен съд - Пазарджик

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№               ,18.04.2018 год., гр.Пазарджик

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, на двадесети март през двехиляди и осемнадесета година, в публично заседание, в следния състав:

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА

 

секретар Стоянка Миладинова,

като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №4659 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявен е установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.          Подадена е искова молба от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ж.к.Малинова Долина, ул.“*********“ №*-*, ЕИК *********, чрез пълномощника юрк.П.В.Й., с ЕГН **********, преупълномощена от „И. и Д. -Адвокатско дружество“, с адрес за призоваване: гр.Стара Загора, бул.„*********" №*, ет.* против Е.С.Г., с ЕГН **********, с адрес: *** и Л.И.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, в която ищецът твърди, че на 07.08.2007г. в гр.Пазарджик е бил сключен Договор за потребителски кредит №FL282380/1022-07.08.2007г. между „Българска пощенска банка" АД (с настоящо наименование „Юробанк България" АД), с ЕИК ********* в качеството на кредитор, Е.С.Г., с ЕГН **********, в качеството на кредитополучател и Л.И.Г., с ЕГН **********, в качеството на съкредитополучател, по силата на който „Българска пощенска банка" АД предоставила на кредитополучателите кредит в размер на 3600лв. за текущи нужди. Твърди, че разрешеният кредит е преведен по сметка в банката на името на кредитополучателя - Е.С.Г.. Сочи, че солидарно задължените лица се задължават да върнат ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията, уговорени в договора. В чл.3 ал.1 е договорено, че за усвоения кредит кредитополучателите дължат на банката годишна лихва, формирана от сбора на базовия лихвен процент на „БПБ" АД за потребителски кредити, за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 6,70 пункта. Дължимите лихви се начисляват от датата на усвояване на кредита по договора, като за дата на усвояване се счита датата на заверяване на сметката на кредитополучателя. Посочва, че годишният процент на разходите (ГПР) по кредита е 16,29% процента. Погасителните вноски за издължаване на кредита, включително дължимите възнаградителни лихви, се заплащат ежемесечно на 7-мо число на месеца, като крайният срок на погасяване на кредита е до 07.08.2017г. Общата сума, която кредитополучателите се задължават да върнат в уговорения срок, е в размера, посочен в погасителния план, като ответниците се задължават да погасят задължението си общо на 120 анюитетни вноски, от които първите 119 в размер на 56,87лв. и една последна изравнителна в размер на 58,00лв. Всяка вноска включва в себе си два компонента - част от главницата плюс възнаградителна лихва, подробно описани в приложения погасителен план към договора за потребителски кредит. Твърди, че след усвояване на кредита, кредитополучателите са извършили погасявания, поради което размерът на дължимата сума по кредита е намалял. След преустановяване на плащанията (след 07.01.2009г.) останало непогасено задължение по кредита в размер на 4129,25лв., от които: главница - 3376,15лв. и договорна лихва - 753,10лв. Вземането на Кредитора е станало изискуемо с изтичане крайния срок на договора - 07.08.2017г.

          Твърди, че на основание сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 18.01.2016г. и приложенията към него между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД (с предишно наименование „Българска пощенска банка" АД и „Юробанк И Еф Джи България" АД), с ЕИК ********* и „ЕОС Матрикс" ЕООД, с ЕИК *********, по силата на който задължението на Е.С.Г. в качеството на кредитополучател и Л.И.Г. като съкредитополучател, произтичащо от Договор за потребителски кредит №FL282380/1022-07.08.2007г.. било изкупено от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД.

          Сочи, че в изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от Закона за задълженията и договорите, на 14.08.2017г. длъжниците са уведомени, че считано от датата на получаване на Уведомленията за цесия, кредитор спрямо тях по отношение гореописаното парично вземане е „ЕОС МАТРИКС" ЕООД. Съгласно т.5.1.1 от Договор за продажба и прехвърляне на вземания и приложени изрични пълномощни, цесионерът - „ЕОС МАТРИКС" ЕООД и „И. и Д.  - Адвокатско дружество" са упълномощени от цедента - „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД да извършват уведомяване от името и за сметка на Цедента. Твърди, че разпоредбата на чл.99 ал.3 ЗЗД е осъществена, доколкото реализирането й чрез пълномощник, било той и цесионер, не опорочава изпълнението. Посочва, че уведомленията са изпратени на постоянния и настоящ адрес на Е.Г. и Л.Г., които съвпадат с тези, посочени в договора и попълнената молба за отпускане на кредит. Писмата се върнали в цялост, като на известието за доставка е отбелязано „сменен адрес", „непознат на адреса". Твърди, че въпреки това, с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея по делото, Е.С.Г. и Л.И.Г. получават уведомленията, изходящи от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД (стар кредитор) за извършеното прехвърляне на процесните вземания, като стават надлежно уведомени за извършената цесия, доколкото има възражения в тази насока. Твърди, че съдът следва да зачете този факт по силата на чл.235 ал.3 от ГПК.

          Ищецът „ЕОС МАТРИКС" ЕООД пристъпил към принудително събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на Заявление до Районен съд - Пазарджик срещу кредитополучателите за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 19.09.2017г. Претендирана е част от дължимата главница и договорната лихва, а именно: главница - 2246,90лв. частично от общо дължимата главница в размер на 3376,15лв. и договорна лихва - 753,10лв. Образувано е частно гражданско дело №3730/2017г. по описа на Районен съд - Пазарджик. Срещу издадената заповед ответниците подали възражения, за което ищецът е уведомен със съобщение, надлежно връчено му на 23.10.2017г. Сочи, че във възраженията се твърди, че ответниците не дължат изпълнение по издадената Заповед за изпълнение. Ищецът твърди, че към настоящия момент погасяване на задължението по Договора за кредит не е осъществено. Не му е известно и основание, на което задължението за погасяване на получения от длъжниците кредит да е отпаднало.

          Твърди, че горното поражда правния интерес на дружеството да предяви иск за установяване на вземането по Договор за потребителски кредит №FL282380/1022-07.08.2007г. за сумата от 3000лв., от които: 2246,90лв. - главница и 753,10лв. - договорна лихва за периода от 07.01.2009г. до 07.08.2017г., представляващо част от останало неизплатено задължение по усвоения кредит.

          Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Е.С.Г., с ЕГН ********** и Л.И.Г., с ЕГН ********** дължат солидарно на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД - гр.София сумата от 3000лв., от които: 2246,90лв. - главница и 753,10лв. - договорна лихва за периода от 07.01.2009г. до 07.08.2017г., част от неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит №FL282380/1022-07.08.2007г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата. Моли да им бъдат присъдени разноските по заповедното и по настоящото гражданско дело.

          Към исковата молба са приложени писмени доказателства, подробно описани и е направено доказателствено искане.

          В срока по чл.131 от ГПК по делото не е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответниците.

          В проведеното по делото съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск и моли съда да го уважи. Претендира разноските по заповедното и исковото производство и представя списък по чл.80 от ГПК.

          Ответницата Е.Г. се явява лично в съдебно заседание. Признава, че е взела кредит и че е плащала до един момент. Заявява, че в момента работи на четири часа и че няма възможност да плаща.

          Ответникът Л.Г., редовно призован, не се явява и не изпраща свой представител в съдебно заседание. Не изразява становище по иска.

          Съдът, като взе предвид твърденията на ищеца в исковата молба и становището на ответницата в съдебно заседание и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

          На 19.09.2017 год., ищцовото дружество „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е подало по пощата Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, постъпило в съда на 20.09.2017г., срещу ответниците Е.С.Г. и Л.И.Г., в качеството им на солидарно отговорни длъжници, въз основа на което е образувано ч.гр.дело №3730/2017 год. по описа на Пазарджишкия районен съд. Същото е било уважено и Пазарджишкият районен съд е издал Заповед №2276 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 27.09.2017год., с която е разпоредил ответниците-длъжници да заплатят солидарно на ищеца-заявител и кредитор сумата от 2246,90 лв. - главница, частично дължими по Договор за потребителски кредит от 07.08.2007г. – частично от общо дължима главница – 3376,15 лева, сумата в размер на 753,10 лв. – договорна лихва за периода от 07.01.2009г. – дата на последно плащане до 07.08.2017г. – дата на падежиране на договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 19.09.2017г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски в размер на 60,00 лв. – държавна такса. Посочено е, че вземането произтича от неизпълнение на парично задължение по Договор за потребителски кредит от 07.08.2007г.

          Срещу така издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, ответниците са подали възражения в законния двуседмичен срок по чл.414 ал.2 от ГПК, в които са отразили, че не дължат изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. В законния едномесечен срок, дружеството-ищец е предявило настоящия установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.

          При тези данни съдът приема, че предявеният иск е процесуално допустим и подлежи на разглеждане. По съществото му, съдът приема следното:

          От представените от ищеца и неоспорени от ответниците писмени доказателства се установява, че на 07.08.2007г. в гр.Пазарджик между „Българска пощенска банка“ АД и ответниците Е.С.Г. и Л.И.Г. в качеството им на кредитополучатели е сключен Договор за потребителски кредит №FL282380/1022-07.08.2007г. по силата, на който банката е предоставила на кредитополучателите потребителски кредит в размер на 3600 лева за текущи нужди. За връщането на кредита и за другите задължения по договора, ответниците-кредитополучатели отговарят солидарно - чл.1 ал.2 от договора.

          Съгласно чл.2 от договора, разрешеният кредит се превежда по посочената сметка в банката на името на кредитополучателя Е.С.Г.. В съдебно заседание ответницата Е.С.Г. призна получаването на сумата по кредита.

          В чл.3 ал.1 от договора е уговорено, че за усвоения кредит кредитополучателите дължат на банката годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на „БПБ" АД за потребителски кредити за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 6,70 пункта. Дължимите лихви се начисляват от датата на усвояване на кредита по договора – чл.3 ал.2 от договора. Годишният процент на разходите (ГПР) по разрешения кредит е 16,29% процента – чл.3 ал.3 от договора.

          Съгласно чл.4 от договора, погасителните вноски за издължаване на кредита, включително дължимите лихви се заплащат ежемесечно на 7-мо число от съответния месец.

          Крайният срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви, е до 07.08.2017г. – чл.6 от договора.

          В чл.7 ал.1 от договора е договорено, че погасяването на кредита, включително дължимите лихви, става на равни месечни вноски по 56,87лв. всяка, посочени като брой и размер в Погасителния план. Видно от последния е, че всяка вноска включва в себе си два компонента - част от главницата и възнаградителна лихва.

          Не е спорно по делото, че след усвояване на кредита, кредитополучателите са извършили погасявания по същия, както и че са преустановили плащанията на 07.01.2009г. В този смисъл е и признанието на ответницата в съдебно заседание, а именно, че след 07.01.2009г. не е плащала, тъй като не е имала никаква възможност за това.

          Ответниците не оспориха твърденията на ищеца, че по процесния договор за кредит са останали непогасени задължения за главница и договорна лихва в размерите, посочени в исковата молба.

          С Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 18.01.2016г. и приложения към него, сключен между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД (с предишно наименование „Българска пощенска банка" АД и „Юробанк И Еф Джи България" АД), с ЕИК ********* и ищеца „ЕОС Матрикс" ЕООД, с ЕИК *********, вземането на банката от ответниците по процесния договор за потребителски кредит от 07.08.2007г. е прехвърлено на дружеството-ищец.

          Съгласно т.5.1.1 от Договора за прехвърляне на вземания и приложени изрични пълномощни, цесионерът - „ЕОС МАТРИКС" ЕООД и Адвокатско дружество „И. и Д.  – Адвокатско дружество" са упълномощени от цедента - „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД да извършват уведомяване от името и за сметка на Цедента за извършената цесия. Уведомления до ответниците за цесията са изпратени на постоянния и настоящия им адрес, посочени от тях в договора за кредит и в молбата за отпускане на кредит. Писмата са върнати в цялост, с отбелязване в известията за доставяне „сменен адрес", „непознат на адреса".

          С връчването на препис от исковата молба, въз основа, на която е образувано производството по настоящето дело и приложенията към нея, на ответниците са връчени и уведомленията за извършената цесия. С това те се считат за надлежно уведомени за цесията, а последната е породила своето правно действие.

          Ответниците не оспориха валидността на договора за цесия. Не направиха своевременно и възражение за ненадлежното им уведомяване за прехвърляне на вземането от банката на ищеца. Още повече, че уведомяването би имало значение при извършено след цесията плащане, каквото не се твърди в конкретния случай от ответната страна.      

          Предвид горното, съдът приема, че предявеният установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК е доказан и основателен за процесните претендирани вземания - за главница в размер на 2246,90 лева и за договорна лихва за периода от 07.01.2009г. до 07.08.2017г. в размер на 753,10 лева и следва да се уважи.

          Основателна е и претенцията на ищеца за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 19.09.2017г. до окончателното изплащане на сумата.

          При този изход на делото, ответниците следва да заплатят на ищеца сторените от него в заповедното производство разноски за държавна такса в размер на 60 лева.

          Ответниците дължат на ищеца и направените от него в настоящето исково производство разноски за внесена държавна такса в размер на 79,88 лева, както и юрисконсултско възнаграждение, в размер от 150 лева, определен от съда на основание чл.78 ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.  

          В конкретния случай не следва да се прилага разпоредбата на чл.241 ал.1 от ГПК  - за разсрочване на изпълнението, тъй като искането на ответницата Е.С.Г. в този смисъл е направено несвоевременно – едва в хода на устните състезания. Освен това ответницата не е представила по делото нито доказателства за имотното си състояние, нито за наличието на други обстоятелства по смисъла на посочения текст от закона.  

          По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

Р     Е     Ш     И:

 

          По иска на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ж.к.Малинова Долина, ул.“*********“ №*-*, ЕИК *********, чрез пълномощника юрк.П.В.Й., с ЕГН **********, преупълномощена от „И. и Д. -Адвокатско дружество“, с адрес за призоваване: гр.Стара Загора, бул.„*********" №*, ет.* против Е.С.Г., с ЕГН **********, с адрес: *** и Л.И.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.С.Г., с ЕГН ********** и Л.И.Г., с ЕГН ********** дължат солидарно на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК ********* сумата от 2246,90лв. - главница и сумата от 753,10лв. - договорна лихва за периода от 07.01.2009г. до 07.08.2017г., част от неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит №FL282380/1022-07.08.2007г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 19.09.2017г. до окончателното изплащане на сумата,  за които е издадена Заповед №2276 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 27.09.2017 год. по ч.гр.дело №3730/2017г. по описа на Районен съд-Пазарджик.

          ОСЪЖДА Е.С.Г., с ЕГН **********, с адрес: *** и Л.И.Г., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ж.к.Малинова Долина, ул.“*********“ №*-*, с ЕИК *********, с адрес за призоваване: гр.Стара Загора, бул.„***********" №*, ет.* сторените в заповедното производство разноски за държавна такса в размер на 60 лева, както и направените в настоящето исково производство разноски за внесена държавна такса в размер на 79,88 лева, както и юрисконсултско възнаграждение, в размер от 150 лева, определен от съда на основание чл.78 ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.

          Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

       

РАЙОНЕН СЪДИЯ: