№ 459
гр. Варна, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Калинка Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20213110204614 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
„Л.М” ЕООД против наказателно постановление № 03-2100009/15.09.2021 г.
на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което на „Л.М”
ЕООД е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ" в размер на 1600 лева на основание чл.416 вр. чл.415, ал.1 от
КТ.
Жалбоподателят моли да бъде отменено НП, като незаконосъобразно и
необосновано.
В съдебно заседание редовно призован не се явява, но се представлява,
като проц. представител поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание
представител се явява, оспорва жалбата и моли съда, да потвърди атакуваното
НП.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
С протокол №2118970/25.06.20212г. на Дирекция „ИТ” – Варна, на
„Л.М” ЕООД било дадено задължително предписание №8 да държи на
1
разположение на контролните органи във всички свои обекти в това число и
в снек бар Приятели находящ се в к. к. Златни пясъци документи свързани с
разпределението на работното време и органицацията на работа –поименни
графици за работа за периода за който е установено сумирано изчисляване на
работното време със срок на изпълнение 12.07.2021г. При извършена
проверка на 25.08.2021г. било установено , че в снек бар Приятели не се
държат на разположение на контролните олгани документи свързани с
разпределението на работното време и органицацията на работа.
Бил съставен акт за установяване на административно нарушение.
Впоследствие, въз основа на акта за установяване на административно
нарушение от административно наказващия орган било издадено наказателно
постановление, с което въззивника бил санкциониран на осн. чл.415 ал.1 от
КТ, за извършено нарушение на 25.08.2021г.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по АНП, показанията на свидетелят в хода на съдебното
производство и приложените писмени доказателства, които преценени в
тяхната взаимно свързаност са логически свързани и последователни, поради
което съдът ги кредитира.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане, като по същество е
неоснователна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от
Директора на дирекция "Областна инспекция по труда" гр.Варна.
Правилно административнонаказващия орган е приложил материалния
закон, след като е констатирал нарушението по чл.415 от КТ, като е
съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма. Санкцията на чл.415
ал.1 от КТ е предвидена за проявено от страна на задълженото лице
бездействие, водещо до неизпълнение на задължително предписание на
контролен орган за спазване на трудовото законодателство. В случая
безспорно е установено, че жалбоподателят не е изпълнил в срок даденото му
2
с протокол №2118970/25.08.2021г. на Дирекция „ИТ” – Варна предписание, а
именно да да държи на разположение на контролните органи във всички свои
обекти в това число и в снек бар Приятели находящ се в к. к. Златни пясъци
документи свързани с разпределението на работното време и органицацията
на работа. Този факт обуславя ангажирането на административно наказателна
отговорност по чл.415 ал.1 от КТ. Съдът намира, че с бездействието си по
неизпълнение на дадените предписания жалбоподателят е извършил
нарушение, като това нарушение е продължило във времето много след
възможния краен срок за изпълнението на предписанието на ДИТ. Причините
за неизпълнение на задълженията му са ирелевантни. Правилно е била
определена и датата на извършване на нарушението.
В хода на административно наказателното производство не са били
допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на
въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са
нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано.
Като съобрази обаче обстоятелствата, свързани с осъществяване на
конкретното нарушение, последиците от същото, както и конкретната
обществена опасност съобразно с анализираните обстоятелства, съдът
установи, че се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 415в от КТ. В
конкретния случай като не изпълнил задължението си да държи на
разположение на контролните органи във всички свои обекти в това число и
в снек бар Приятели находящ се в к. к. Златни пясъци документи свързани с
разпределението на работното време и органицацията на работа,
работодателят нарушил правилата на КТ. В последствие обаче, това
задължение е изпълнено. Нарушението е от категорията на онези, които биха
могли да бъдат отстранени по реда на КТ, отстранено е незабавно след
проверката и от него не са произлезли вредни последици и същото е
маловажно по смисъла на чл.415в от КТ. Доказателствата за отстраняване
на нарушението са били представени на АНО. Правилно е било издадено НП,
с което дружеството е наказано на осн.чл.415 ал.1 от КТ. Това наказателно
постановление обаче, не е влязло в законна сила и отстраняването на
3
нарушението следва да бъде взето предвид от съда, съответно, НП да бъде
изменено, като да се наложи санкция на основание чл. 415в от КТ.
Жалбоподателят е отстранил нарушението веднага след извършване на
проверката. Това обстоятелство е видно от приетите и приложени по делото
писмени доказателства. Безспорно от деянието не са настъпили вреди. Съдът
отчита факта, че жалбоподателят не е санкциониран за нарушения по КТ и
нарушението е за първи път /няма данни за други нарушения/. Горното води
до извод, че жалбоподателят има правилно отношение към
законоустановения ред и с оглед на обществената опасност на деянието,
съдът намира за справедливо да наложи на въззивника наказание на
основание чл. 415в от КТ в размер на 100 лв., като по този начин съдът счита,
че ще бъдат постигнати целите предвидени в закона. При определяне
размера на санкцията по чл. 415в от КТ, съдът намира, че същата следва да
бъде минимална. Не са налице такива отегчаващи отговорността
обстоятелства, които да обосноват наказание в по- голям размер.
Имуществена санкция в размер на 100 лева е напълно достатъчна за да се
постигнат предвидените от закона цели и на индивидуалната и на генералната
превенция. Имуществена санкция в минимален размер от 100 лв. е достатъчна
за да се въздейства предупредително и възпиращо както на дееца, така и на
останалите субекти.
Случаят е маловажен по см.чл. 415в от КТ, т.к. са осъществени всички
съставомерни признаци на тази норма, но не е маловажен по см.чл. 28 ЗАНН.
Не са налице такива смекчаващи отговорността, които да го отличават по
степен на обществена опасност от обикновените случаи от този род.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства
по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Разпоредбата на чл. 63, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
4
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В
разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси
се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за
изменение на наложената административна санкция, но не и за отмяна на
издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, урежда
присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното
НП, но не и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в
посочения случай следва на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да намери
приложение ГПК. В нормата на чл. 78, ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че
ищецът съответно ответникът имат право на присъждане на разноските,
направени по делото съразмерно на уважената част от иска.
В контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния
казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния
представител на АНО, съизмеримо с размера изменената част на НП.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че
производството по делото не представлява фактическа и правна сложност,
изискваща специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната
теза на АНО, разпитан е един свидетел, намира, че следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата
на чл.27е от Наредбата, а именно сумата от 80 /осемдесет/ лева. В
съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че
следва да присъди заплащане на разноските
за юрисконсултско възнаграждение, намалени пропорционално съобразно
изменения размер на административната санкция, а именно сумата от 5 лева.
В случая жалбоподателя е направил разходи за защитник в размер на 350
лева, което е около минимума определен в Наредбата за размера на
адвокатските възнаграждения. Тъй като санкцията наложена на
жалбоподателя се намалява от 1600 лева на 100 лева следва и частично да се
уважи искането на разноски за защитник. Затова съразмерно с размера на
изменената част на НП следва да се уважи претенцията на процесуалния
5
представител на въззивника, като на последния следва да бъдат присъдени
съд. разноски за адв. възнаграждение, намалени пропорционално съобразно
изменения размер на административната санкция, а именно сумата 328,13
лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 03-2100009/15.09.2021 г. на Директора на Дирекция
"Инспекция по труда" - Варна, с което на „Л.М” ЕООД е наложено
административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на
1600 лева на основание чл.416 вр. чл.415, ал.1 от КТ, като НАЛАГА
наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 100 ЛЕВА на
основание чл.415в от КТ.
ОСЪЖДА „Л.М“ ЕООД да заплати на Дирекция „Инспекция по
труда“-Варна сумата от 5 лева , представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ –гр.Варна да заплати на
„Л.М“ ЕООД сумата от 328,13 лева, представляваща съдебни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6