М О Т И В И
към Присъда № 9 от 09.11.2015г. по НОХД № 412/2014г. по описа на Районен съд град
Чирпан
Внесен е
обвинителен акт против подсъдимия Р.Е.З. за престъпления по чл.343, ал.1, б.„а” във връзка с
чл.342, ал.1 от НК и по чл.343б, ал.1 от НК.
Представителят
на Районна прокуратура гр.Чирпан в съдебно заседание поддържа обвинението спрямо
подсъдимия Р.Е.З., както
по отношение на фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, така и по
отношение на правната квалификация на деянието. Пледира на подсъдимия да бъде
наложено наказание „Лишаване от свобода”, което да бъде отложено по см. на
чл.66, ал.1 от НК.
Подсъдимият не дава обяснения в
съдебно заседание, като поддържа становището на защитника си и моли за
справедлива присъда.
Защитникът на подсъдимият в
хода на съдебните прения пледира подсъдимия да бъде признат за виновен по
повдигнатото обвинение по чл.343, ал.1, б.„а” във връзка с чл.342, ал.1 от НК, без
квалификацията „пияно състояние” и признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото обвинение
по чл.343б, ал.1 от НК, като бъде освободен от наказателна отговорност и му
бъде наложено административно наказание по чл.78а от НК.
Производството
по делото е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие по Глава 27 от
НПК, при условията на чл.371, т.1 от НПК.
Съдът,
като взе предвид събраните писмени и гласни доказателства, ведно със
становищата и доводите на страните, намери за установено следното:
І. ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият Р.Е.З. е роден на ***г***, с постоянен
адрес ***, българин, български гражданин, с основно образование, строителен
работник, неженен (живее на семейни начала), неосъждан, ЕГН:**********.
Подсъдимият Р.Е.З. е правоспособен
водач на МПС, притежава свидетелство за управление на МПС с № *********,
категории „В” и „М” и се води на отчет в сектор ПП при ОД на МВР Пловдив.
Подсъдимият ползвал лек автомобил,
марка „Мерцедес C 220 СDI”, с рег.№ РВ 4323 КМ, собственост на сестрата му **, която
живеела и работела постоянно в Република Гърция.
На 21.01.2014г. около 22.15 часа, подсъдимият Р.Е.З.,
управлявайки посоченият лек автомобил, марка „Мерцедес C 220 СDI” с рег.№ РВ
4323 КМ, навлязъл с него по АМ „Тракия”, в землището на гр.Чирпан, в близост до
разклона за града, на км.174, като се движел без включени светлини на
превозното средство, в посока от изток на запад в лявото, южно, пътно платно на
магистралата, което било предназначено за движение на моторните превозни
средства, движещи се в посока от запад на изток.
Движението на управлявания от
подсъдимия автомобил, марка „Мерцедес С 220 CDI” в платното, предназначено за
насрещно движение на моторни превозни средства (МПС) по автомагистралата, било
забелязано от пътуващо лице в преминаващ автомобил. Същото по мобилния си
телефон, заявявайки името си, подало сигнал на тел.112, като съобщило, че в
близост до разклона на АМ „Тракия” за гр.Чирпан, автомобил се движи срещу
посоката на движение. Сигналът бил регистриран в 22.16ч. в „Районен център Бургас”
на „Национална система 112” (РЦ 112).
В 22.21ч. сигналът бил подаден от
дежурния координатор РЦ 112 по електронен път на оперативно-дежурната част
(ОДЧ) на ОДМВР гр.Стара Загора, а от там предаден на ОДЧ при РУП Чирпан. ОДЧ
при РУП Чирпан изпратил за проверка на сигнала патрулен автомобил на РУП Чирпан
с полицейски екип, в който били включени свидетелите З.А.З. – мл.автоконтрольор
при РУП Чирпан, М.Б.Т. *** и А.И.А. ***. Полицейският екип следвало да установи
и спре движещият се по АМ „Тракия” срещу посоката на движението автомобил.
Свидетелите З.З., Т. и А. отишли с патрулния автомобил в указания им район на
АМ „Тракия” и започнали да наблюдават движението по магистралата от аварийната
лента на северното платно.
Междувременно на тел.112 били
получени още два сигнала от водачи на моторни превозни средства, пътуващи по АМ
„Тракия”, които съобщили, че автомобил се движел срещу посоката на движението
им, съответно на км.172 и на км.173 от автомагистралата, като в единия от
сигналите се твърдяло и че автомобилът е с неизправни светлини.
По същото време подсъдимият,
продължавайки да управлява автомобила си в посока от изток на запад, т.е. за
гр.София в северната, лява, пътна лента на платното за движение, предназначена
за ускорено движение на превозни средства в посока от запад на изток, достигнал
до км.170 на автомагистралата, като се движел със скорост от около 56 км/ч. без
включени светлини.
В района на км.170 на магистралата
в посока от запад на изток се движел лек автомобил, марка „Мерцедес Е 350 СDI”
с рег.№ СН 9779 АК, управляван от свидетеля А.Я.К.. В автомобила пътували
познатите му свидетелки ** и **, като първата от тях седяла на предната дясна
седалка до водача на автомобила, а втората на задната седалка, вляво зад
водача.
На същия километър на АМ „Тракия”,
след изпреварване на товарен автомобил, свидетелят К. управлявал автомобила си
със скорост от около 128 км/ч. в най-лявата лента на пътното платно на
магистралата, предназначено за движение в посока от запад на изток, когато
забелязал пред себе си движещият се срещу него в същата пътна лента лек
автомобил без светлини, управляван от подсъдимия.
Свидетелят К. завил волана рязко
на дясно, но не успял да избегне удара и на км.170 + 300 настъпил приплъзващ
удар между предните леви части на двете превозни средства. След удара
автомобилът, управляван от свидетеля К. се завъртял, ударил се с лявата си част
в южната мантинела и се установил в покой на около 110м. от мястото на удара с
предна част, ориентирана на североизток, а автомобилът, управляван от подсъдимия
се отместил назад и заел крайно положение на около 5м. от мястото на удара с
предна част, ориентирана на югозапад. При удара се отворили предпазните
въздушни възглавници на двата автомобила. От удара и двата автомобила били със
силно увредени предни и странични части.
Свидетелите ** напуснали автомобила
„Мерцедес Е 350 CDI” с рег.№ СН 9779 АК, като при разговор помежду си
установили, че нямат тежки наранявания. Само свидетелката ** се оплаквала от
болки във врата, гърба и главата.
На местопроизшествието спрял
свидетелят **, който пътувал с автомобила си в посока Бургас. Свидетелят **
видял излизащите от автомобила „Мерцедес Е 350 CDI” свидетели ** и след
разговор с тях, се убедил, че са в добро общо състояние. Свидетелят **
разговарял със свидетеля К. и последният му обяснил, че транспортното
произшествие е възникнало, тъй като другият автомобил „Мерцедес С 220 СDI”,
управляван от подсъдимия се е движел насрещно, в неговата пътна лента, без
включени светлини.
Свидетелите К. и ** отишли до
автомобила на подсъдимия и свидетелят ** му помогнал да излезе от превозното
средство. След като свидетелят ** се убедил, че въпреки кръвта в областта на
челото му, подсъдимият няма сериозни наранявания, сигнализирал на тел.112 за
настъпилото пътно транспортно произшествие, като указал местоположението му.
Сигналът бил приет от дежурен координатор в РЦ 112 и предаден на ОДЧ на МВР Стара
Загора, а от там и на РУП Чирпан. Оперативният дежурен при РУП Чирпан разпоредил
на намиращия се на АМ „Тракия” полицейски екип да отиде на мястото на
катастрофата на км.170 + 300.
Междувременно свидетелите К. и **
забелязали, че подсъдимият З. имал неадекватно поведение, несигурна походка и
миришел силно на алкохол. Свидетелят К. го запитал защо кара без светлини в
платното за насрещно движение, а подсъдимият му отговорил, че е пиян, след
което се извинил.
Понеже автомобилът на подсъдимия
бил спрян в дясната пътна лента без включени светлини и препречвал движението, свидетелят
К. включил светлината на екрана на мобилния си телефон и започнал да извършва
махообразни движения към идващите моторни превозни средства, за да предотврати
възможен сблъсък с други автомобили.
На местопроизшествието спрял и
свидетелят ** И., който след като се запознал с обстановката около възникналото
ПТП, обърнал и спрял автомобила си „Шкода Фабия” срещу движението, като подавал
светлинни сигнали с фаровете на автомобила си на идващите автомобили, за да
намалят скоростта или спрат. До идването на полицейските служители свидетелят И.
успял да види пътниците в участвалите в пътно транспортното произшествие автомобили
и да разговаря с тях. Свидетелят И. видял, че подсъдимият бил много пиян, поР.което
го накарал да пие вода.
След това на мястото на
произшествието пристигнали екип на ЦСМП Филиал Чирпан и на РУП Чирпан. Тъй като
свидетелката ** имала болки в главата и врата, тя и свидетелката ** били взети
с автомобила на ЦСМП Чирпан и откарани в УМБАЛ „Проф.д-р Ст.Киркович” АД гр.Стара
Загора, където свидетелката ** останала на лечение.
На местопроизшествието,
служителите на РУП Чирпан, свидетелите З.З., Т. и А., отпочнали действия по
охрана на местопроизшествието до пристигане на органите по разследване, като
разбрали от присъстващите на мястото лица, че причината за възникване на ПТП е движението
на автомобила „Мерцедес С 220 СDI”, управляван от подсъдимия в платното за
насрещно движение. Полицейските служители З., Т. и А., констатирали също така и
признаците за пияно състояние на подсъдимия.
Свидетелят З.З. изпробвал подсъдимия
за употреба на алкохол с техническо средство Алкомер 931 № 0251625, което
отчело наличие на алкохол в издишания въздух от подсъдимия, с концентрация 2,73
промила.
За употреба на алкохол бил
изпробван и свидетеля К., като техническото средство Алкомер 931 № 0251625,
отчело отрицателна проба.
На мястото на произшествието,
полицай З. попълнил и връчил на подсъдимия талон за медицинско изследване №
0321613, който подсъдимият отказал да получи.
Това обстоятелство било
удостоверено с подписа на свидетелката Т..***, актосъставителят З. съставил на
подсъдимия Акт за установяване на административното нарушение (АУАН), серия Т,
бланков № 014241, № 24 по регистъра от 22.01.2014г. за установените нарушения
на чл.8, ал.1, чл.70, ал.1 и чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, с който му иззел
свидетелството за правоуправление и контролния талон към него.
При съставянето на АУАН, серия Т,
бланков № 014241, № 24 по регистъра от 22.01.2014г. актосъставителят З. направил
отметка отстрани, в
лявото бяло поле на АУАН – „Издаден талон за медицинско изследване, който
водача отказа да разпише”.
Свидетелят З.З. съставил й протокол
за ПТП № 1365893/21.01.2014г. в който отразил като обстоятелства, нарушения,
причини и условия за ПТП, че автомобила управляван от подсъдимият Р.З. се е
движел в бързата лента за движение, срещу посоката на движение, през нощта, без
включени светлини, както и че водачът З. е бил употребил алкохол.
Със Заповед за полицейско
задържане от 21.01.2014г. подсъдимият З. бил задържан в РУП – Чирпан.
Автомобилът „Мерцедес Е 350 CDI” с
рег.№ СН 97 79 АК, имал застраховка „Каско” и свидетелят К. предявил
претенцията си за възстановяване на причинените по него щети пред Застрахователна
компания „Булстрад АД”. След извършване на оглед на автомобила, изготвен опис-заключение
и на база експертна оценка, застрахователната компания приела, че разходите за
ремонта на автомобила, необходими за възвръщането му в предишното състояние
биха надхвърлили 70 % от действителната му стойност, поР.което приели, че е
налице „тотална щета” по смисъла на чл.193, ал.4 от Кодекса на
застраховането.
Според заключението на назначената
в хода на разследването автотехническа-оценителна експертиза, средната пазарна
стойност и остатъчна стойност по Шваке на лек автомобил „Мерцедес Е 350 CDI” с
рег.№ СН 9779 АК, собственост на А.К., към момента на настъпване на ПТП, е възлизала
на сумата от 61400.00 лв. Експертизата приема, че е икономически неизгодно
възстановяване на автомобила, тъй като стойността на повредените му части и
ремонтните дейности надвишават остатъчната му стойност, т.е. стойността на
закупуване на такъв автомобил със същите технически характеристики.
Според заключението на назначената
автотехническа експертиза, настъпването на ПТП се дължи на управлението на
автомобила „Мерцедес С 220 CDI” от подсъдимия в платното, предназначено за
насрещно движение без включени светлини, както и че подсъдимият е имал
техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, като не навлиза в
платното за насрещно движение. Според експерта, водачът на автомобила „Мерцедес
Е 350 CDI” - свидетелят К., не е имал техническа възможност да предотврати
настъпването на ПТП, тъй като лекият автомобил „Мерцедес С 220 CDI” е навлязъл
в неговата пътна лента, без включени светлини, след което е настъпил удара
между превозните средства. Според експертизата, скоростта на автомобила
„Мерцедес С 220 CDI”, управляван от подсъдимия преди настъпване на ПТП е била около
56 км./ч. като опасната му зона при тази скорост на движение е била около 55 м.
Видно от заключението на
назначената в хода на разследването съдебномедицинска експертиза по писмени
данни № 66/2014г. е, че в резултат на възникналото ПТП, пострадалата ** е
получила увреждания, които са от характер да причинят временно разстройство на
здравето, неопасно за живота (разстройство на здравето, извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК).
По отношение на причинените от ПТП
имуществени вреди и по управлявания от подсъдимия лек автомобил марка „Мерцедес
С 220 CDI” с рег.№ РВ 43 23 КМ, собственост на сестра му – свидетелката **, в
хода на разследването по делото последната е поискала, съобр.чл.343, ал.2 във
връзка с ал.1, б.„а” от НК, да не се води наказателното производство по
отношение на брат й който да не бъде наказван за причинените на собственият й
автомобила, имуществени вреди.
От приложената Заповед за
прилагане на принудителни административни мерки № 24 от 22.01.2014г. на
Началника на РУП Чирпан се установява, че на водача З. е било отнето временно
свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за вината
От заключението на назначената в
хода на съдебното следствие съдебно-почеркова експертиза № 16/2015г. се
установява, че ръкописният текст на Акт за установяване на административно
нарушение № 24, бланков № 014241 от 22.01.2014г. е бил положен от съставителя
мл.автоконтрольор З.А.З., ръкописният текст
„Издаден талон за медицинско изследване, който водача отказа да
разпише”, разположен в лявото бяло поле на АУАН № 24, бланков № 014241 от
22.01.2014г. е бил положен от мл.автоконтрольор
при РУП Чирпан - З.А.З., ръкописният текст на Талон за медицинско изследване – бланков
номер 0321613 е бил положен от мл.автоконтрольор З.А.З.. В заключението е
посочено, че не е възможно да се установи времето на полагане на различните
ръкописни текстове в двата изследвани документа, защото все още няма
разработена методика.
От заключението на назначената в
хода на съдебното следствие съдебно-почеркова експертиза № 19/2015г. се
установява, че ръкописният текст на Акт № 24/014241, серия Т от 22.01.2014г.
включително и дописването от три реда в лявото поле на акта са били изпълнени с
една и съща химикална паста, ръкописният текст на Талон за медицинско
изследване № 0321613 е бил попълнен с две различни химикални пасти, като от
реквизита „Р.Е.З.” и надолу химикалната паста е различна от горния ръкописен
текст, химикалната паста, с която е попълнен Акт № 24/014241 серия Т от
22.01.2014г. се различава от химикалните пасти, с които е попълнен Талон за
медицинско изследване № 0321613, предоставеният на вещото лице от РУП Чирпан,
Акт, типографски номер 014241, серия Т има същата сигнатура, като Акта обект на
изследването (446 – 60х84/8 – 100000х75л – 2012г.), а ръкописният текст е
идентичен с този на изследвания Акт, което пък сочи, че при изписването на
ръкописната част на Акт №24, те са представлявали едно цяло, т.е. предоставеният
на вещото лице от полицията екземпляр на Акт, типографски № 014241, серия Т е
индигирано копие на Акт, типографски № 014241, серия Т от 22.01.2014г. обект на
изследването по делото.
От заключението на назначената в
хода на съдебното следствие съдебномедицинска експертиза по писмени данни и
разпита на вещото лице се установява, че към момента на ПТП в 23.13 часа на
21.01.2014г. концентрацията на алкохол в кръвта на З. е била 2.84 промила.
Изложените фактически
обстоятелства, съдът прие за установени, въз основа на следните доказателства и
доказателствени средства:
Изцяло от показанията на
свидетелите М.Б.Т., А.И.А. и З.А.З., които се основават на преките и
непосредствени възприятия на полицейските служители, пристигнали на
местопроизшествието.
Изцяло от показанията на
свидетелите С.Н.Н.,*** и К.И.П.,***.
Съдът изцяло кредитира показанията
на свидетелите, тъй като на първо място счита, че е налице вътрешна
непротиворечивост в показанията на всеки един от гореизброените свидетели. На
второ място, съдът намери, че всички показания на тези свидетели се
характеризират и с непротиворечивост помежду си. Изложените от тях обстоятелства
напълно кореспондират помежду си, а и изцяло се подкрепят и от писмените
доказателства по делото.
Изцяло от приобщените по реда на
чл.371, т.1 от НПК - Постановление
на РП от 06.02.2014г., Постановление на ОП Ст.Загора от 06.02.2014г., писмо от
30.01.2014г., постановление за започване на разследване, докладна записка,
телефонограма № 22 на автопроизшествието, данни от ЕСГРАОН за Р.Е.З., А.Я.К., **,
**, **, обяснения от Р.Е.З., протокол за разпит на свидетелите З.А.З., М.Б.Т., А.И.А.,
А.Я.К., свидетелство за регистрация, Протокол за разпит на свидетеля ** И.,
писмо на МВР ОД на МВР Ст.Загора, постановление за възлагане на действия по
разследване по делегация, протокол за разпит на свидетел **, епикриза на **,
протокол за разпит на свидетеля **, АУАН № 24/044241 от 22.01.2014г. серия Т, талон
за медицинско изследване 0321613 от 21.01.2014г., писмо с рег.№ 1122/№1 от
28.01.2014г., писмо рег.№ 10584р-121,
екз.№ 2 от 05.02.2014г., СД с 9бр. запис на разговор, данни за първоначална
регистрация, справка за собственост на МПС с рег.№ СН 9779 АК, справка за
наказанията по ЗДвП на А.Я.К.,
справка от ТАИС-КАТ на лицето Р.Е.З.,
писмо с рег.№ 1117, екз.1/28.01.2014г., №1022 екз.№ 1/24.01.2014г. и двете на
Н-ка на РУП Чирпан, писмо с вх.№69/2014г. от 22.01.2014г., писмо с рег.№
1004/екз.1/24.01.2014г., рег.№1005, екз.1/24.01.2014г., 1003,
екз.1/24.01.2014г., 1006/24.01.2014г., рег.№ 1117, екз.2 от 28.01.2014г.,
постановление за възлагане на действия по разследване по делегация от 27.01.2014г.
– 2бр., сведения от **, призовка, писмо с рег.№ 2021/екз.1 от 24.01.2014г.-2бр.,
постановление за възлагане на действия по разследване по делегация от
23.01.2014г., писмо с рег.№ 1021/24.01.2014г., протокол за разпит на свидетеля **,
постановление за възлагане на действия по разследване по делегация от
22.01.2014г., писмо с рег.№ 1020/24.01.2014г., писмо с изх.№
660515/14.02.2014г. от 14.02.2014г., история на заболяването на **, епикриза на
**, декларация за информирано съгласие на **, писмо с рег.№ 1019/24.01.2014г.,
писмо с вх.№ 1031/екз.1 от 18.02.2014г. на ОД на МВР Ст.Загора, писмо с рег.№
24.01.2014г., писмо с вх.№ 1028/екз.1 от
18.02.2014г. на ОД на МВР Ст.Загора, журнал за повиквания, писмо с рег. №
1121/28.01.2014г., писмо с вх.№ 1134/24.02.2014г., заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение по застраховки „Каско и Гражданска отговорност” на
автомобилистите при имуществени вреди, протокол за ПТП, опис на претенция № 51-05030-00044/14/22.01.2014г.
по застраховка Каско стандарт № 4704131020000008, калкулация по щета
51-05030-00044/14, както и тези в досъдебното производство № 17ч/2014г. на АСО
в ОП Ст.Загора доказателства: постановление за привличане на обвиняем от
21.08.2014г., протокол за разпит на обвиняем Р.Е.З., пълномощно, декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние, постановление за привличане
на обвиняем, протокол за разпит на обвиняем, протоколи за разпит на свидетелите
**, **, протокол за разпит на свидетел М.Б.Т., З.А.З., постановление за
назначаване на експертиза, СМЕ по писмени данни № 66/2014г., справка-декларация,
постановление за определяне на възнаграждение на вещо лице, постановление за
назначаване на СТЕ, заключение на СТЕ, протокол за оглед на
местопроизшествието, фотоалбум, постановление за възнагражение на в.л., свидетелство
за съдимост на Р.Е.З., характеристична справка, писмо с рег. № 184/26.03.2014г.,
рег.№ 252/09.05.2014г., 316/30.05.2014г., вх.№ 274/ 03.06.2014г. на ОП ОСО
Ст.Загора, калкулация по щета 51-05030-00044/14, постановление за назначаване
на СТЕ, заключение на СТЕ, удостоверение
за базова застрахователна стойност на МПС № 88/25.06.2014г., писмо с
изх. № 07-00-29-81/20.06.2014г. на ГФ, протокол за ПТП, № 1365893, писмо с рег.№
403/30.06.2014г., рег.№ 402/30.06.2014г., вх.№ 69/03.07.2014г.,
рег.№436/15.07.2014г., рег.№ 503/13.08.2014г., постановление за искане
съдействие от органите на МВР при РУП
Чирпан от 16.07.2014г., заповед, писмо с рег.№ У-96865/24.09.2013г.,
постановление за привличане на обвиняем, писмо с вх.№ 69/08.08.2014г., рег.№ 502/12.08.2014г.,
призовка, постановление за искане на
съдействие от органите на МВР, протокол за предявяване на разследване, писмо с
рег.№ 560/18.09.2014г., с изх.№ 672/26.09.2014г., рег. № 562/18.06.2014г.,
справка от Виваком информация за клиент тел номер *********, постановление от
18.09.2014г. - 2бр., постановление за искане на съдействие от органите на МВР
Чирпан 18.09.2014г.-2бр., докладна записка, предложение за изготвяне на искане
за удължаване на срок по наказателно производство, календарен план, искане от
Надежда Банова, писмо с вх.№ 69/20.03.2014г., предложение за изготвяне на
искане за удължаване на срок по наказателно производство, календарен план за
разследване по досъд.производство № 17-ч/2014г. по описа на ОСлО Ст.Загора,
календарен план за разследване по до съдебно производство № 17-ч/2014г. по
описа на ОСлО в ОП Стара Загора, искане от Г. Видев Видев, предложение за
изготвяне на искане за удължаване на срок по наказателно производство,
календарен план за разследване по до съдебно производство № 17-ч/2014г. по
описа на ОСлО в ОП Ст.Загора, искане от Надежда Банова, протокол за предявяване
на разследване, мнение за предаване на съд от 20.11.2014г., заверено копие от
Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 24/2014г. за Р.Е.З..
От събраните в хода на съдебното
следствие - Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 24 от
22.01.2014г. на Началника на РУП Чирпан, Заповед за пол. задържане на
подсъдимия Р.З., копие от страницата за задържани лица, ежедневна форма на отчет
от 21.01.2014г., заверено копие от тетрадката, в която се изписват показателите
на Алкомер № 931, извлечение от данни за измерване на Алкомер 931 за м. януари,
май и юни 2014г., Заповед с рег.№ 28 от 02.05.2012г. за определяне на служители
от РУП Чирпан осъществяващи проверка на съответствието на установени и
запаметени с технически средства нарушения, Заповед рег.№ З6/10.04.2012г.
относно организация на дейността в звено „Пътен контрол” в група „Охранителна
полиция” на РУ Полиция Чирпан, характеристични справки за Р.Е.З., с ЕГН:********** от РУП Чирпан и ОД
на МВР Пловдив и справка от РП Чирпан за неприключили наказателни производства
срещу Р.Е.З..
Съдът кредитира тези писмени
доказателства поР.тяхната достоверност и надлежна по съответен процесуален ред
приобщеност в хода на съдебното следствие.
Изцяло от заключенията на
назначените и приети при съдебното следствие - съдебномедицинска експертиза по
писмени данни, съдебно -почеркова експертиза № 16/2015г. и съдебно - почеркова
експертиза № 19/2015г. които кредитира с доверие, като компетентно изготвени и
неоспорени от страните по делото.
В хода на съдебното следствие се събраха
и други доказателства, които съдът счита, че са неотносими към предмета на
доказване, поР.което й не следва да бъдат обсъждани.
ІІ. ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА
ДЕЯНИЕТО:
1. При така
установената фактическа обстановка, съдът намира за доказано по несъмнен и
безспорен начин, че с деянието си, подсъдимият Р.Е.З. е осъществил от обективна
и субективна страна, съставът на престъплението по чл.343, ал.1, б.„а” във
връзка с чл.342, ал.1 от НК.
От обективна страна, безспорно се
установи, че подсъдимият Р.Е.З. на 21.01.2014г. на 170-ти км. на АМ „Тракия”, в района на
общ.Братя Даскалови, обл.Стара Загора е управлявал МПС - лек автомобил марка
„Мерцедес С 220 СDI” с рег.№ РВ 4323 КМ, като е навлязъл и се е движил в посока
от изток на запад в платното, предназначено за движение на насрещно движещите
се превозни средства по АМ „Тракия”, без включени светлини, с което е нарушил
правилата за движение по пътищата - чл.16, ал.1, т.3 от ЗДвП - „на пътно платно
с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено, когато
платното за движение има четири и повече пътни ленти - да навлиза и да се движи
в лентите за насрещно движение”, чл.70, ал.1 от ЗДвП - „при движение през нощта
и при намалена видимост, моторните превозни средства трябва да бъдат с включени
къси или дълги светлини, габаритни светлини и светлина за осветяване на задната
табела с регистрационния номер”, чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП - „всеки участник в
движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки
за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди” и по непредпазливост е причинил значителни
имуществени вреди в размер на 61400 лева (шейсет и една хиляди и четиристотин
лева) на лек автомобил марка „Мерцедес Е 350 СDI” с рег.№ СН 9779 АК, собственост
на А.Я.К..
Безспорно е, че „Мерцедес C 220
СDI” с рег.№ РВ 4323 КМ е МПС съгласно §6,т.11 от ДР на ЗДвП.
По несъмнен начин се установи, че
превозното средство е било управлявано от подсъдимия З..
Разпоредбата на чл.343 от НК е
бланкетна и препраща към съответните разпоредби на ЗДвП, които не са били
спазени.
С неспазването на нормата на
чл.16, ал.1, т.3 от ЗДвП, подсъдимият не е изпълнил общото задължение, като
водач на пътно превозно средство да не навлиза и да не се движи в лентите за
насрещно движение на пътно платно с двупосочно движение, когато платното за
движение има четири и повече пътни ленти.
С неспазването на разпоредбата на чл.70,
ал.1 от ЗДвП, подсъдимият не е изпълнил общото задължение, като водач на пътно
превозно средство при движение през нощта и при намалена видимост, моторното
превозно средство, което е управлявал да бъде с включени къси или дълги
светлини, габаритни светлини и светлина за осветяване на задната табела с
регистрационния номер.
С неспазването на нормата на чл.5,
ал.1, т.1 от ЗДвП, подсъдимият не е изпълнил общото задължение като водач на
пътно превозно средство да не създава опасности и пречки за движението, да не
поставя в опасност живота и здравето на хората, както и да не причинява
имуществени вреди.
В този смисъл, съдът споделя
изцяло, заключението на вещото лице в автотехническата експертиза, че настъпването
на ПТП се е дължало на управлението на автомобила „Мерцедес С 220 CDI” от
подсъдимия в платното, предназначено за насрещно движение, без включени светлини,
както и че подсъдимият е имал техническа възможност да предотврати настъпването
на ПТП, като не навлиза в платното за насрещно движение. Ето защо, няма
съмнение, че допуснатите нарушения на правилата за движение са в непосредствена
причинна връзка със съставомерния резултат.
Причинените имуществени щети - характера
и механизма на причиняването им, се установяват по непротиворечив начин от
изготвената по делото автотехническа оценителна експертиза (АОЕ), според
заключението на която средната пазарна стойност и остатъчна стойност на лек
автомобил „Мерцедес Е 350 CDI” с рег.№ СН 9779 АК, собственост на А.К., към
момента на настъпване на ПТП, възлиза на сумата от 61400.00 лева. Експертизата
приема, че е икономически неизгодно възстановяване на автомобила, тъй като
стойността на повредените му части и ремонтните дейности надвишават остатъчната
му стойност, т.е. стойността на закупуване на такъв автомобил със същите
технически характеристики. Съдът кредитира заключението на вещото лице, като
компетентно изготвено и кореспондиращо с останалите писмени доказателства по
делото.
Според Решение № 312/27.06.2008г.
на ВКС по н.д. № 273/2008г. на ІІІ н.о. след съобразяване на обвързващите
предписания по т.1 на Тълкувателно решение № 1/98г. на ОСНК на ВКС, на вредите
по смисъла на обективния признак по чл.343, ал.1 б.„а” от НК би отговаряла
равностойността на 1/5 от 70, респ. 1/10 от 140 минимални работни заплати, или
обобщено – 14 минимални работни заплати към момента на извършване на деянието.
В този смисъл, оценъчния законов
критерий за понятието „значителни имуществени вреди” е и в Решение №
76/17.02.2010г. на ВКС по н.д. № 679/2009 г. на ІІІ н.о.
Дадената от експерта в
заключението, стойност на причинени щети по лекия автомобил „Мерцедес Е 350 CDI”
с рег.№ СН 9779 АК, собственост на жалбоподателя А.К., а именно - 61400.00 лева,
е в размер значително над размера от 14 минимални работни заплати за страната,
към датата на деянието – 21.01.2014г.
По тези съображения, съдът счита, че
с действията си подсъдимият е осъществил от обективна страна, всички
съставомерни признаци на престъпния състав, визиран по-горе.
От субективна страна, подсъдимия З.
е действал непредпазливо, тъй като не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Съдът призна подсъдимия З. за
невиновен в това, че е извършил горепосоченото деяние по чл.343, ал.1, б.„а”
във връзка с чл.342, ал.1 от НК, след употреба на алкохол, в нарушение на
правилото за движение по пътищата - чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП - „на водача на
пътно превозно средство е забранено да управлява пътното превозно средство под
въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества” и го оправда по
това обвинение, по следните съображения:
В разпоредбата на чл.343, ал.3 във
връзка с ал.1 от НК се предвиждат по-високи наказания, ако деянието е било извършено в
пияно състояние или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, или
от него е настъпила телесна повреда или смърт на повече от едно лице, или
деецът е избягал от местопроизшествието, или е управлявал, без да има
необходимата правоспособност, или на пешеходна пътека, съответно при тежка или средна телесна повреда,
при смърт, респ. когато е настъпила смърт на едно
или повече лица и телесна повреда на едно или повече лица.
Т.е. законодателят не е предвидил
квалифициращ състав, с обективен признак – „пияно състояние” за престъпления по
чл.343, ал.1, б.„а” във връзка с чл.342, ал.1 от НК, за каквото е било
повдигнато обвинение на подсъдимия.
Фундаментален принцип в
наказателното право е, че престъпление е само онова деяние, което законът
изрично е обявил за такова (принципа за законност), а в случая, законът не е
обявил изрично за престъпление причиняването на „значителни имуществени вреди”
при управление на ППС в „пияно състояние”, поР.което и подсъдимият беше признат
за невиновен и оправдан по това обвинение.
2. От установените фактически
обстоятелства, съдът счете също така, че подсъдимият Р.Е.З. е осъществил от
обективна и субективна страна, състава на престъпление по чл.3436, ал.1 от НК.
От обективна страна съставът на
престъплението по чл.343б, ал.1 от НК изисква да е налице управление на МПС, с
концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, която да е установена по
надлежния ред.
Безспорно е, че „Мерцедес C 220
СDI” с рег.№ РВ 4323 КМ е МПС, съгласно §6,т.11 от ДР на ЗДвП.
Несъмнено се доказа, че около 22.15ч.
подсъдимият З. е управлявал автомобила по магистралата в землището на гр.Чирпан,
в близост до разклона за града, на км.174, като се е движил без включени
светлини в посока от изток на запад, в лявото, южно пътно платно на
магистралата, което било предназначено за движение на моторните превозни
средства, движещи се в посока от запад на изток, поР.което е причинил ПТП.
Безспорно се установи, че
подсъдимият З. е бил тестван от полицейския служител З.З., който го изпробвал за
употреба на алкохол с техническо средство Алкомер 931 № 0251625, което отчело
наличие на алкохол в издишания въздух от подсъдимия, с концентрация 2,73
промила.
Редът за взимане на проба за
алкохол е уреден в Наредба
№ 30 от 27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства (издадена от министъра
на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието, обн.ДВ, бр.63 от 17.07.2001г., изм. и доп., бр.23 от 17.03.2006г.).
Наказателният кодекс (НК) изисква
концентрацията на алкохол в кръвта да е установена по надлежния ред, а това е
именно реда, указан в посочената наредба.
Съгласно чл.1, ал.2 от наредбата,
употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява посредством
използване на съответни технически средства и или чрез медицински и лабораторни
изследвания.
Съгласно чл.1, ал.3 от наредбата,
техническите средства, с които се извършва проверка за употреба на алкохол от
водачите на МПС, се определят със заповед на министъра на вътрешните работи,
след като бъдат одобрени по реда на Закона за измерванията.
Съгласно чл.2 от тази наредба,
когато от водача е била взета некачествена проба или се оспорват показанията на
техническото средство, употребата на алкохол или друго упойващо вещество се
установяват с лабораторно изследване.
В случая, подсъдимият Р.Е.З. е бил
тестван, именно с одобрено и преминало технически преглед и метрологичен
контрол, съгласно приетите като писмени доказателство по делото – Заповед Iз-789/12.04.2010г. на Министъра на
МВР (том 2, л.98 от ДП) и списък на успешно преминали последваща проверка на
средствата за измерване на анализатори на алкохол в дъха, тип Алкомер 931 с
рег.№ У-96865/24.09.2013г. (том 2, л.100-101 от ДП), техническо средство Алкомер
931 № 0251625, чието показание е показало съдържание на алкохол 2,73 промила. Този
резултат е бил показан на подсъдимия З. и той не го е оспорил. Липсата на
оспорване на показанията на техническото средство от водача (по арг. от чл.2 от
Наредба № 30), обуславя извода, че не следва да се провежда лабораторно
изследване, а показанието на техническото средство е това, което удостоверява употребата
и съдържанието на алкохол.
С оглед на което и в случая, след
като подсъдимият е възприел и не е оспорил показанията на техническото
средство, именно това показание, съгласно този подзаконов нормативен акт е
това, което установява концентрация на алкохол в кръвта, като в този случай не
следва да се пристъпва към медицинско лабораторно изследване.
Въпреки това, в изпълнение на
нормативното предписание в чл.3, ал.2 от Наредба № 30, изискващо след като е
установена концентрация в издишания въздух над 0,5 на хиляда, да се издаде
талон за медицинско изследване, който се попълва към момента на съставяне на
акта за административно нарушение в три екземпляра - първият от които да се
предостави на водача, вторият да се приложи към акта, а третият да остане за
отчет, актосъставителят З.А.З. е попълнил и връчил, съгласно ал.3 на посочената
разпоредба, талон за медицинско изследване на подсъдимия З..
Тези обстоятелства се установяват
по несъмнен начин от показанията на свидетелите М.Б.Т., А.И.А. и З.А.З., които
съвкупно сочат в показанията си дадени в съдебно заседание, че след като на
мястото на произшествието, подсъдимият З. е бил тестван с техническото средство
Алкомер 931 № 0251625, чието показание е показало съдържание на алкохол 2,73 промила,
полицай З. е попълнил талон за медицинското изследване на кръвта, след което е
връчил талона на подсъдимият, който е отказал да го получи.
Отказът на подсъдимият З. да
получи талона за медицинско изследване на кръвта е бил удостоверен с подписа на
един свидетел – св.М.Б.Т., с което е било спазено законовото изискване за
удостоверяване на това обстоятелство, което обуславя установеност на
концентрацията на алкохол у водача, чрез установяването й чрез техническо
средство.
В хода на съдебното следствие, от
заключенията на съдебно-почерковите експертизи несъмнено се установи, че
актосъставителя З.А.З. лично е попълнил процесните АУАН и талон за медицинско
изследване.
Този АУАН според св.Т. ***.
Свидетелят А. сочи, че АУАН е бил изготвен на мястото на произшествието, а
актосъставителят З.А.З. твърди, че АУАН е бил изготвен в полицейското
управление.
Съдът счита показаниятата на посочените
свидетели за достоверни, макар показанията на свидетелите Т. и З. и тези на
полицай А. да се различават, относно обстоятелството – къде е бил изготвен
процесният АУАН. Показанията на свидетеля, отразяват собствените му субективни
възприятия за конкретни факти или обстоятелства, като в тази връзка е нормално
показания на свидетели, относно конкретен факт да се разминават, свидетел да не
си спомни конкретен факт или спомените за конкретно обстоятелство да се изменят.
В показанията си дадени в о.с.з.
провело се на 30.06.2015г. или седем месеца след случая, св.А. на няколко пъти е
отговорил, че не си спомня за конкретни факти или обстоятелства, поР.което, съдът
счита, че горното противоречие, може да се обясни с изминалият продължителен
период от деянието, както и ежедневната служебна дейност на полицаите, свързана
с подобни случаи.
Съдът счита също така, че това
обстоятелство – къде е бил съставен АУАН, не е повлияло върху
законосъобразността на процедурата за установяване на концентрация на алкохол в
кръвта на подсъдимия, тъй като тази процедура е била напълно завършена, относно
подсъдимия Р.Е.З. в момента, в който той е отказал да получи талона за
медицинско изследване. Съобразно чл.6 от Наредбата, в случай на отказ да получи талон за
медицинско изследване, неявяване в определеното лечебно заведение или при отказ
да даде кръв за изследване употребата на алкохол и/или друго упойващо вещество
от водача се установява въз основа на показанията на техническото средство.
Съдът счита също така, че формалното
неспазване от актосъставителя З. на разпоредбата на чл.3, ал.2 от Наредба № 30,
относно изискването - талона за медицинско изследване да бъде попълнен при
съставяне на АУАН, не влияе върху законосъобразността на процедурата за
установяване на концентрация на алкохол в кръвта, тъй като, както беше посочено
по-горе, подсъдимият е отказал да получи талона.
В тази връзка, настоящият съдебен
състав отчете и чл.40, ал.1 от ЗАНН, според който актът за установяване на
административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на
нарушението, като по арг. на чл.34 от ЗАНН, акта за установяване на
административно нарушение може бъде съставен и в един по-късен момент от датата
на извършване на нарушението.
От друга страна, при изследване за
употреба на алкохол се
взема кръв за химическо изследване, като съобразно приложимата в случая
разпоредба на чл.3, ал.3 от Наредба № 30, длъжностното лице от службите за
контрол връчва на водача срещу подпис талона за медицинско изследване, като
вписва лечебното
заведение, в което той следва да се яви и срока на явяването - до 45 минути, когато нарушението е
извършено на територията на населено място, в което се намира лечебно
заведение, и до 120 минути - в останалите случаи, като съобр.ал.4 от посочената
разпоредба, крайният срок за явяване на водача за медицинско изследване се
определя от длъжностното лице от службите за контрол в зависимост от
отдалечеността на лечебното заведение и възможността за ползване на обществен
или друг превоз за отиване до него.
Това изискване е било предвидено в
наредбата, тъй като наличието на алкохол в кръвта не е константна величина,
като с изтичане на време, концентрацията на алкохол в кръвта намалява с 0,15
промила (В тази връзка т.1 от заключението на съдебномедицинска експертиза по
писмени данни № 160/2015г.).
Т.е. за да бъде своевременно взета
от съответният водач, кръв за химическо изследване за употреба на алкохол, то
талона за медицинско изследване също следва да му бъде връчен своевременно, което
е било сторено от полицейския служител.
От друга страна, по арг. от чл.34
от ЗАНН, актосъставителят З. не е бил задължен да състави веднага АУАН, на
мястото на произшествието, а е можел да го състави и в един по-следващ момент,
което е станало в случая, тъй като престъплението е било извършено на
21.01.2014г. а Акт за установяване на административно нарушение № 24, бланков №
014241 е бил съставен на 22.01.2014г. както е отбелязано й в самият акт.
Причините, които актосъставителят З.
сочи в показанията си, дадени в о.с.з. проведено на 21.07.2015г. са били
сложната ситуация, която не е позволявала АУАН да бъде изготвен на място, тъй
като свидетелят е трябвало да регулира движението и автомобилите и да съдейства
на групата за да се предотвратят други инциденти. Посочените от свидетеля
фактически обстоятелства са правдоподобни и съответни на останалите
доказателства, поР.което съдът ги приема за достоверни.
По изложените съображения,
настоящият съдебен състав счита, че неспазването на изискването за попълване на
талона за медицинско изследване при съставяне на АУАН, дори й да съставлява формално
нарушение на административна процедура, не е повлияло върху съставомерността на
деянието по чл.343б, ал.1 от НК.
По отношение на останалите
наведени в пледоарията на защитатата доводи, че обвинението по чл.343б, ал.1 от НК не е доказано по несъмнен начин, настоящият съдебен състав, счита следното:
По отношение на обстоятелството,
че талона за медицинско изследване е бил вписан отстрани в процесният АУАН, действително,
съобр.чл.42, т.10 от ЗАНН, акта за установяване на административно нарушение
трябва да съдържа опис
на писмените материали.
В случая, ръкописният текст „Издаден
талон за медицинско изследване, който водача отказа да разпише” е разположен в
лявото бяло поле на АУАН № 24, бланков № 014241 от 22.01.2014г. изписан от мл.автоконтрольор при РУП Чирпан - З.А.З., което се установи по
несъмнен начин от изслушаната съдебно-почеркова експертиза № 16/2015г. В ЗАНН
няма изрична разпоредба, която да забранява да си изписват текстове върху
белите полета на типовите бланки за АУАН. В представеният АУАН № 24, бланков №
014241 от 22.01.2014г. е видно с просто око, че мястото предназначено за
описване на нарушението и обстоятелствата не е голямо по размер, като същото
изцяло е било изписано от актосъставителя с обстоятелства ПТП, по** което не
представлява нарушение факта, че актосъставителя е вписал процесният талон на
бялото поле на бланката за АУАН.
На следващо място, съдът счита, че
ирелевантно за съставомерността на деянието по чл.343б, ал.1 от НК е
обстоятелството, че в АУАН не е бил посочен номер на талона за медицинско
изследване. Както беше посочено по-горе в мотивите, процедурата за установяване
на концентрация на алкохол в кръвта е била напълно завършена относно подсъдимия
** Е.З. в момента, в който той е отказал да получи талона за медицинско
изследване. В правото се приема, че талона за медицинско изследване
представлява едно „нареждане”, съобр. Наредба № 30 до медицинските лица от
съответното здравно заведение за медицинското освидетелстване и вземане на
кръвна проба за изследване от водач на ППС при хипотезите посочени в наредбата.
Или казано с други думи - посочването, респ. непосочването на номера на талон
за медицинско изследване в АУАН, не може да се отрази на процедурата по медицинското
освидетелстване и вземане на кръвна проба, ако са спазени другите предпоставки
по цитираната наредба.
При положение, че подсъдимият е
отказал да получи талона за медицинско изследване, обстоятелството, че в АУАН
не е бил посочен номера на талона, по никакъв начин не се е отразило, върху
законосъобразността на процедурата за установяване на концентрация на алкохол в
кръвта на подсъдимия и не поражда никакво съмнение, че талон му е бил попълнен
и връчен.
По отношение на довода на защитата,
че подсъдимият З. е бил възпрепятстван реално да даде кръв, тъй като е бил
задържан за 24 часа, съдът намери следното:
В чл.3, ал.4 от Наредба № 30 е
посочен крайният срок като време, в което водачът може да отиде да даде кръв в указаното
му лечебно заведение, като съгласно издаденият талон на подс.З., посоченото
време е до 01.00 часа на 22.01.2014г.
Както беше посочено неколкократно
в мотивите, подсъдимият е отказал да получи талона и не се е явил да даде кръв
в съответният медицински център, като последното обстоятелство се установява от
Писмо изх.№ РД-17-1500 от 19.08.2014г. на ЦСМП Стара Загора, филиал гр.Чирпан
(том 2, л.95 от ДП).
На следващо място, съобр.чл.4 от
Наредба № 30, когато с техническо средство е установена концентрация на алкохол
над 1,2 на хиляда и/или наличие на друго упойващо вещество, длъжностното лице
от службата за контрол може да придружи водача до лечебното заведение. В този
смисъл, показанията на свидетелите М.Б.Т. и С.Н.Н. за това, че след като лицето
е било задържано, при желание да даде кръв се извозва с полицейски автомобил до
ЦСМП, за даване на кръв за изследване, което е наложена практика в РУП Чирпан,
не само се кредитират от съда, но и дават основание на съда да приеме, че това
не е било сторено спрямо подсъдимия, единствено по** изричния му отказ да даде
кръв за изследване. С оглед на което и при отказ от упражняване на права, не
може да се пледира за основания, възпрепятстващи тяхното упражняване.
Съдът не споделя и наведените от
защитника доводи, че поведението за подзащитният му, изразяващо се в
неадекватност, залитане и невъзможност да говори, обуславя извода, че
последният не е разбрал, че следва да отиде и да даде кръв, по следните
съображения:
На първо място, в показанията си
всички свидетели-очевидци съвкупно сочат, че подс.З. е имал поведение на пиян
човек, но никой от свидетелите не сочи подсъдимият да е бил наранен в резултат
на произшествието, респ. да е бил в безпомощно състояние, което да не му
позволява да разбере какви действия, извършват спрямо него органите на МВР.
В тази връзка подс.З. се е
съгласил да бъде тестван и е бил тестван с техническото средство Алкомер 931 №
0251625, чието показание е показало съдържание на алкохол 2,73 промила макар,
че по закон е можел да откаже да даде проба.
Била е отчетена положителна проба,
а това предполага съзнателно издишване на въздух от подсъдимия в техническото
средство за интервал, повече от 20 секунди, което води до извода, че
подсъдимият е можел да ръководи действията си.
От показанията на св.К. се
установява, че при проведеният с подс.З. разговор на произшествието, последният
му се е извинил, което поведение предполага съзнаване на извършеното деяние
(том 1, л.23-24 от ДП). В тази връзка са и показанията на свидетелката-очевидец
**, от които се установява, че докато подсъдимият е изчаквал да бъде прегледан
от пристигналият на място медицински екип е говорел, че не е направил нищо, но
преди това е казал на другите пристигнали на място шофьори, че ще възстанови
всички щети (том 1, л.36-37 от ДП). В тази връзка са и показанията на
свидетелят **, който твърди, че подсъдимият и св.К. са се скарали на
произшествието (том 1, л.72 от ДП).
Т.е. установените фактически
обстоятелства, относно действията на подсъдимият, непосредствено след ПТП,
недвусмислено водят до извода, че действително подсъдимият З. е имал поведение
на пиян човек, претърпял ПТП, със присъщите за това белези. Липсват обаче, каквито
и да било доказателства, същият да е бил до такава степен повлиян от алкохола,
че да не може да разбере какви действия се изискват от него от органите на МВР.
По** изложените съображения, съдът
счита, че не се констатираха съществени нарушения при издаване на АУАН и талона
за медицинско изследване, които се сочат от защитата, като опорочаващи
процедурата по установяване на концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия.
С оглед горното, съдът прие
наличие на осъществен обективен фактически състав от страна на подс.З. на
престъплението по чл.343б, ал.1 от НК.
От субективна страна, деянието е било
извършено с пряк умисъл, при съзнаване на общественоопасният му характер и
последици и тяхното целене, още повече, че подсъдимият е и правоспособен водач,
запознат напълно със забраната за управление на МПС, след употреба на алкохол.
С оглед на което и съдът призна
подсъдимият за виновен по предявеното му обвинение за престъпление по чл.343б,
ал.1 от НК.
ІІІ. ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА
НАКАЗАНИЕТО.
При определяне вида и размера на
наказанието, съдът се съобрази с двата основни принципа, върху които е
изградена наказателно правната ни система, а именно - принципа на
законоустановеност и принципа на индивидуализация на наказанието, както и с
целите на наказанието, залегнали в чл.36 от НК.
Съгласно първият принцип в
специалния текст на НК, за престъпление по чл.343, ал.1, б.„а” във връзка с чл.342,
ал.1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода до една година или
пробация, а за престъпление
по чл.343б, ал.1 от НК (действал към момента на деянието – обн.ДВ, бр.21 от
2000 г.) лишаване от свобода до една година.
С оглед спазването на втория
принцип, съдът обсъди обществената опасност на деянието, личността на
подсъдимият, мотивите му за извършване на престъплението, както и всички
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.
Като смекчаващи вината
обстоятелства, съдът отчете чистото съдебно минало и добрите характеристични
данни на подсъдимия.
Като отегчаващи вината
обстоятелства, съдът отчете голямата стойност на причинените имуществени вреди,
които не са възстановени от подсъдимия до приключване на съдебното следствие, големият
брой административни наказания, които са били налагани на подсъдимия за
нарушения на ЗДвП, което води до извода, че подсъдимият не е изг**л навици за
спазване на ЗДвП, както и обстоятелството, че в резултат на възникналото ПТП, пострадалата
** е получила увреждания, които са от характер да причинят временно
разстройство на здравето, неопасно за живота (разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК).
Водим от изложеното, за
престъплението по чл.343, ал.1, б.„а” във връзка с чл.342, ал.1 от НК, съдът
наложи на подсъдимия ** Е.З. наказание, при превес на отегчаващите вината
обстоятелства, а именно – единадесет месеца „Лишаване от свобода”, изпълнението на което
наказание на основание чл.66, ал.1 от НК, отложи за изпитателен срок от три
години, считано от влизане в сила на присъдата, като призна подсъдимия ** Е.З. за
невиновен в това, че е извършил горепосоченото деяние, след употреба на
алкохол, с което е нарушил правилото за движение по пътищата - чл.5, ал.3, т.1
от ЗДвП - „на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява
пътното превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други
упойващи вещества”, по** което и на основание чл.304 от НПК го оправда по това
обвинение.
За извършеното престъпление по чл.343б,
ал.1 от НК, съдът наложи на подсъдимия ** Е.З. наказание, при превес на
отегчаващите вината обстоятелства, а именно – десет месеца „Лишаване от
свобода”, изпълнението на което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК, отложи
за изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата.
Съдът отчете, че не са налице
законови пречки за прилагане на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, като за поправянето
и превъзпитанието на подсъдимия не е наложително същият да изтърпи ефективно
наложените му наказания. Срокът на отлагане изтърпяването на наказанията бе
съобразен, както с разпоредбата на чл.66, ал.2 от НК, така и с личната степен
на обществена опасност на подсъдимия.
Съдът на осн. чл.23, ал.1 от НК, определи на
подсъдимия ** Е.З. едно общо наказание за двете престъпления в размер на единадесет
месеца „Лишаване от свобода”, изпълнението на което наказание на основание
чл.66, ал.1 от НК, отложи за изпитателен срок от три години, считано от влизане
в сила на присъдата.
На основание чл.343г във връзка с
чл.37, ал.1, т.7 от НК, съдът лиши подсъдимия ** Е.З. от право да управлява
моторно превозно средство за срок от две години и шест месеца.
На основание чл.59, ал.4 от НК, съдът
приспадна времето, през което подсъдимият ** Е.З. е бил лишен от това право по
административен ред за същото деяние, считано от датата на отнемане на
свидетелството за правоуправление на МПС - 22.01.2014 година.
На основание чл.189, ал.3 от НПК,
съдът присъди в тежест на подсъдимия ** Е.З. да заплати по сметка на Районен
съд гр.Чирпан, направените по делото разноски в размер на 1658.10 (хиляда
шестстотин петдесет и осем лева и десет стотинки) лева.
Съдът счете, че с наложеното
наказание ще въздейства поправително и превъзпитаващо на подсъдимия, ще го
мотивира към съобразяване с правните норми и морални принципи, а освен това ще
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
ІV. ПРИЧИНИ И УСЛОВИЯ, СПОСОБСТВАЛИ ЗА
ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:
Причините и условията за
извършване на конкретното престъпление са неспазване от страна на подсъдимият на
разпоредбите на ЗДвП.
Водим от горните мотиви съдът
постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: