Р
Е Ш Е
Н И Е № 1676
19.12.2016г.,гр.Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно
гражданско отделение, въззивно гражданско отделение, девети състав, в закрито
заседание на деветнадесети декември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Председател:
Виолета Шипоклиева
Членове:
Фаня Рабчева
Велина
Дублекова
като разгледа докладваното от съдията
Ф.Рабчева въззивно ч.гр.д.№ 2887/ 2016г. по описа на ПОС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство по
чл.437, ал.1 и сл. ГПК.
Постъпила е жалба вх.№
36214/ 06.12.2016г. при ПОС от А.С.Б. *** чрез пълномощника си адв.С. Л.Н. ***
против Постановление от 15.11.2016г. постановено по изп.д.№ 20168260406071 по
описа на ЧСИ А. А., с което е оставено без уважение искането на длъжника по
изпълнителното дело за намаляване поради прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от взискателя Ю.П.Б.. По изложени оплаквания и
доводи в жалбата се иска отмяна на обжалваното определение, като се постанови
определение, с което се намали или изключи
начислената сума за адвокатска помощ като разноски за взискателката Ю.Б..
Прави се доказателствено искане за изискване на гр.д.№ 530/ 2016г на ПОС.
Постъпило е възражение
от ответника по жалбата Ю.П.Б. чрез
пълномощниците по делото адв.А. Т. Б. и адв.Н. С. П. от АД „Б. и П.” с посочено
седалище и адрес на управление: гр.**** , с който отговор на първо място се
оспорва жалбата като процесуално недопустима, а на второ място като
неоснователна, по подробни съображения, мотивирани във възражението. Възражението относно допустимостта на жалбата
се свързва с наличие на съдебна практика, с която се приема, че ПДИ играе
ролята на постановление за разноски, при което от момента но получаването й на
основание чл.435, ал.2 ГПК длъжникът разполага със 7-дневен срок за обжалване
на обективираните в ПДИ разноски, в т.ч. и размера на адвокатското
възнаграждение. В тази насока се сочи съдебна практика : Определение № 915/
27.07.2012г. по в.гр.д.№ 501/ 2012г. на ОС Стара Загора и Определение № 1883/
22.11.2012г. по ч.гр.д.№ 1442/ 2012г. на Апелативен съд – гр.Пловдив.
Постъпили са мотиви по
реда на чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ А. А. ,
чрез които се мотивира неоснователност на жалбата с оглед спазените от съдебния
изпълнител указания в постановените от съда
съдебни решения № 604 /
25.04.2016г. по в.гр.д.№ 530/ 2016г. по описа на ПОС.
Пловдивски окръжен съд
като взе предвид представените по делото доказателства, във връзка с доводите
на страните, намери следното:
Депозираната частна
жалба с вх.№ 36214/ 06.12.2016г. при ПОС се явява подадена от надлежна страна
имаща правен интерес от обжалване на Постановление за разноски на съдебен
изпълнител с оглед качеството на страната като длъжник в изпълнителния процес,
в хипотезата на чл.435, ал.2 ГПК.
Възражението на
ответника по жалбата за недопустимост на жалбата от гледна точка на срока по
чл.436, ал.1 ГПК, съдът намира за неоснователно. Сочи се от ответника наличието
на съдебна практика в този смисъл : Определение № 915/ 27.07.2012г. по в.гр.д.№
501/ 2012г. по описа на ОС-Стара Загора и Определение № 1883/ 22.11.2012г. по
ч.гр.д.№ 1442/ 2012г. на Апелативен съд Пловдив, които не се явяват приложени
към възражението.
Настоящият съдебен състав
не споделя така изложените доводи от ответника по жалбата , свързани с началния
момент, от който следва да тече преклузивния по чл.436, ал.1 ГПК едноседмичен
срок за обжалване на Постановлението за разноски. В насока повдигнатия от ответника по
жалбата въпрос е налице също съдебна практика, с която този
спорен въпрос се разрешава със застъпване на становището, че ПДИ не съставлява постановление за разноски, дори
и ако в него са посочени такива, като функциите на ПДИ са изрично определени в
разпоредбата на чл.428 ГПК / Определение № 475/ 26.03.2012г. по в.ч.гр.д.№ 344/
2012г. на Апелативен съд ПАС, с изрично посочена задължителна съдебна практика
: Определение № 170/ 25.03.2011г. по ч.гр.д.№ 297/ 2010г. по описа на ВКС – ІV
ГО и Определение № 403/ 01.12.2008г. по ч.гр.д.№ 1762/ 2008г на ВКС – V ГО./ Следователно
възражението за просрочие на жалбата, поради което и оставянето й без
разглеждане, не следва да се отчита като основателно, а подадената от
жалбоподателя жалба от 25.11.2016г. , след удостоверяване получаването на
обжалвания акт на датата 24.11.2016г., отразено върху акта, се явява в
преклузивния по чл.436, ал.1 ГПК срок,
като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
С обжалваното
Постановление за разноски от 15.11.2016г. искането на жалбоподателя и молител в
изпълнителното производство за намаляване на адвокатско възнаграждение,
претендирано от взискателя Ю.П.Б. е
оставено без уважение . Обжалваният акт е мотивиран със съгласуване на
диспозитив във връзка с мотиви на Решение №
604/ 25.04.2016г. по в.гр.д.№ 530/ 2016г. по описа на ПОС , влязло в сила на 06.10.2016г., съобразно
което съдебният изпълнител дължи произнасяне по чл.78, ал.5 ГПК по искането на
длъжника за намаляване на адвокатския хонорар на първоначалния взискател поради
прекомерност. По същество е мотивирано становището за съответствие на хонорара
на пълномощниците на взискателя при изчислението му съобразно разпоредбите на Наредба
№1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, както и спрямо действителната фактическа и правна
сложност на делото.
С депозираната жалба
жалбоподателят изразява оплаквания във връзка с размера на адвокатския хонорар по образуване на изпълнителното производство
от взискателя чрез АД „Б. и П.”, като първоначално се сочи, че не е представен договор за правна помощ и
доказателство за платен хонорар;
последният счита за прекомерен поради наличието на основание за
изплащане на хонорар само за образуване на изпълнителното производство. Сочи
се, че по делото е представен договор за правна помощ и придружаващ документ,
от който не било ясно дали посочената в него сума е трансферирана, вкл. като
няма категорично доказателство, такава сума / 1 530 лева/ да е била платена от взискателя, като се сочи
, че дори и да е платена, това станало след изпращане на ПДИ. Независимо от това се сочи, че дори и да е
платена сумата като адвокатски хонорар от 1 530 лева, то същият е
прекомерен, като не следва да се възлагат на длъжника. Жалбоподателят се
основава на постановена съдебна практика на ВКС
/ Решение № 82/ 08.05.2012г. по гр.д.№ 1891/ 2010г. на ІV ГО и решение №
523/ 19.07.2012г. по гр.д.№ 1496/ 2010г. на ІV ГО/ , в които било посочено, че
длъжникът дължи само разноски, които са били необходими и достатъчни за
гарантиране събиране на вземането му. Въз основа на това се аргументира, че ако
жалбоподателят дължи разноски на взискателя, то дължи разноски само за
минималния адвокатски хонорар за образуване на изпълнителното производство.
Жалбата е
неоснователна.
Изпълнителното производство е образувано по инициатива на взискателя Ю.П.Б. чрез адв.А.
Т. Б.в и адв.Н. С. П. от АД „Б. и П.” , с която молба на основание чл.426 ГПК е
поискано освен образуване на изпълнително производство по издаден в полза на
взискателя изпълнителен лист от 09.10.2015г. по гр.д.№ 156/ 2014г. , във връзка
с което и проучване на имущественото състояние на длъжника, е поискано и налагане
на възбрана върху конкретно описани недвижими имоти, собственост на длъжника,
налагане на запор върху конкретно
описани вземания на длъжника, както и запор на конкретно посочени дружествени
дялове на длъжника.
До длъжника е изпратена ПДИ от 13.10.2015г., получена
лично от длъжника на 21.10.2015г. ,
видно от известие за доставяне от 22.10.2015г. / л.44 по делото/ . По делото е
представен Договор за правни услуги от 13.10.2015г. , с приложение на платежно
нареждане за заплащане на договореното адвокатско възнаграждение в размер на
1 530 лева с ДДС.
Следователно налице са надлежно представени както Пълномощно от взискателката Ю.П.Б. за
представителство по изпълнителното производство, така и Договор за правни
услуги от 13.10.2015г., съставен съответно към момента на съставяне на ПДИ от
същата дата 13.10.2015г. , с приложение на доказателство за извършено плащане
на договореното адвокатско възнаграждение в размер на 1 530 лева в срока
за доброволно изпълнение.
С протокол за извършено разпределение от 05.11.2015г. е
извършено разпределение на постъпилите суми.
Действително действащата редакция на
Наредба №1/ 2004 г на ВАдвС / ред., ДВ, бр.28/ 28.03.2014г. / в разпоредбата на чл.10 от наредбата предвижда
за образуване на изп.дело минимално
адв.възнаграждение в размер на 200 лева, а за водене определянето на адв.възнаграждение по
правилата на чл.7, ал.2 от Наредбата в размера от ½ от съответните
възнаграждения. В случая съответно
минималното адв. възнаграждение възлиза според материалния интерес на 665 лева,
а по пар.2 от ДР на Наредбата № 1 /2004г. – на 1 330 лева.
Имайки предвид обаче
цитираната от жалбоподателя съдебна практика / Решение № 82/ 08.05.2012г. по гр.д.№ 1891/
2010г. на ІV ГО и решение № 523/ 19.07.2012г. по гр.д.№ 1496/ 2010г. на ІV ГО/
, според която длъжникът дължи само разноските, които са били необходими и
достатъчни за гарантиране и събиране на вземането му, следва да се приеме, че
така извършените от процесуалните представители на взискателката действия по
образуване и посочване на обезпечителни мерки чрез насочване принудителното
изпълнение върху конкретно имущество на длъжника, съставляват действия, чрез
които се гарантира събиране на вземането по представения изпълнителен титул. С оглед на това не може да се възприеме така уговорения и
заплатен адвокатски хонорар, надвишаващ в незначителна степен размера по пар.2 ДР
на Наредба №1/ 2004г на В А.С, да се явява прекомерен съобразно фактическата и
правна сложност на делото, като и в този случай съдът не се явява обвързан във
всички случаи от приложението на пар.2
от ДР на Наредба №1/ 2004г на ВАдвС.
С оглед
гореизложените съображения съдът намира, че жалбата се явява неоснователна и
като такава следва да се остави без уважение.
По направеното от
жалбоподателя евентуално възражение
прекомерност на разноски за настоящата инстанция за ответника по жалбата
, не е налице условие за произнасяне, доколкото по делото е представено само
адвокатско пълномощно от 30.11.2016г.
без претенция за присъждане на разноски за настоящото производство по
делото.
Не е налице
необходимост от изискване на в. гр.д.№ 530/2016г. доколкото по делото е налице
представено съдебно решение по цитираното дело.
Водим от горното и на
основание чл.437, ал.3 и ал.4 ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
жалба вх.№ 36214/ 06.12.2016г. при ПОС от А.С.Б. *** чрез пълномощника си адв.С.
Л.Н. *** против Постановление от 15.11.2016г. постановено по изп.д.№
20168260406071 по описа на ЧСИ А. А., с което е оставено без уважение искането
на длъжника по изпълнителното дело за намаляване поради прекомерност на
адвокатското възнаграждение, претендирано от взискателя Ю.П.Б., като
неоснователна.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4 ГПК.
Председател:
Членове: