№ 13580
гр. София , 30.08.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ в закрито заседание на
тридесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Частно
гражданско дело № 20211110135484 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 от ГПК.
Образувано е по заявление на (фирма) срещу ИВ. Р. Т. за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист за сумата 400 лв. за главница по
договор за паричен заем №3792976/11.03.2020г., сключен между (фирма) и ИВ. Р. Т., ведно
със законна лихва от 21.06.2021г. до изплащане на вземането, с договорна лихва от
13.04.2020г. до 11.08.2020 г. в размер на 40,85 лв., с мораторна лихва от 14.04.2020г. до
21.05.2021 г. в размер на 33,17 лв., с разходи и такси по договора за 36,00 лв., с
възнаграждение по договор за поръчителство от 11.03.2020 г. за 244,15 лв., съдебни
разноски за държавна такса в размер на 25,00 лв. и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 200,00 лв.
СЪДЪТ, като взе предвид изложените фактически твърдения, писмените
доказателства и закона, приема следното:
Потребителят е в положение на по-слабата икономически страна спрямо търговеца от
гледна точка както на преговорните си възможности, така и на степента си на
информираност. Ето защо, нормативната уредба на ЕС, респ. ЗПК, е въвела редица
императивни изисквания, които ограничават свободата на договаряне с цел обезпечаване
защитата на потребителя и баланс в интересите на двете страни по заемното
правоотношение.
Заповедният съд, на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК, е властен да следи
служебно за наличието на уговорки между страните, които противоречат на закона и
добрите нрави, и/или увреждат правата на потребителя, в който смисъл е Решение от
14.06.2012 г. по дело C-618/10, I с-в на Съда на ЕС и измененията в процесуалния закон- ДВ
бр.100 от 2019 г.
Паричното вземане за разходи за извънсъдебно събиране, произтича от договорна
клауза, за която съществува обоснована вероятност да е неравноправна и нищожна. Таксата
е за дейности по администриране и събиране на непогасеното задължение на кредитора. По
своята правна същност тази клауза вероятно е скрита неустойка или такса за усвояване и
управление на кредита, която е в пряко противоречие с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, доколкото е
установена забрана за това. Същевременно начисляването й е обусловено от неизпълнение
1
на длъжника в темпорален аспект, което вероятно се заобикаля и забраната по чл. 33 от ЗПК
за това, че при забавено изпълнение кредиторът има само право на мораторна лихва.
Заявлението подлежи на отхвърляне поради неизпълнение на дадените от съда
указания по реда на чл. 410,във вр.чл.129, ал.2 от ГПК, за паричното вземане за мораторна
лихва за сумата 21,72 лв. за периода 03.11.2020-21.05.2021 г. Заявителят не обоснова и не
индивидуализира надлежно вземането, в т.ч. върху коя главница се начислява
претендираната лихва за забава.
Предвид изложеното, искането на дружеството се явява частично основателно при
условията на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК.
Заявителят претендира сторените пред заповедния съд съдебни разноски за
юрисконсултското възнаграждение. Според чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза на юридическите лица
се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Със същата разпоредба законодателят е предвидил, че присъденото
възнаграждение не може да надвишава максималния размер, дължим за вида дело,
определен по реда на чл. 37 ЗПП. Според чл. 37 ЗПП, заплащането на правната помощ се
определя по НЗПП. В двата нормативни източника е предвиден основен критерий за
преценка на размера на юрисконсултското възнаграждение, а именно: вида и количеството
извършена правна дейност (чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 1 НЗПП), което впрочем се определя от
фактическата и правна сложност на делото. Претенцията за присъждане на сумата от 50 лева
по чл. 13, т. 2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело, съдът счита за
неоснователна поради противоречие със закона и добрите нрави, тъй като едновременно с
нея се търси от длъжника да заплати и сумата от 150,00 лева по чл. 26 от НЗПП. Правната
помощ оказана в заповедното производство включва и тази за подготовка на документите за
сезиране на заповедния съд, защото самото производство по чл. 410 ГПК на този етап от
развитието си се изчерпва, поради едностранния му характер, с подаването на надлежно
изготвени документи, съизмеряващо се с необходимата на завителя защита. Предвид това,
възнаграждение по чл. 13, т. 2 НЗПП не следва да се присъжда. По силата на специалния чл.
26 НЗПП, за защита в заповедното производство, минималният и максимален дължим
размер на възнаграждението за юрисконсулт е от 50,00 до 150,00 лева. Поисканото от
заявителя възнаграждение по чл. 26 НЗПП от 150,00 лева не съответства на вида и
количеството извършена дейност по делото, респ. на неговата фактическа и правна
сложност – материалният интерес (уважен) на заявителя е в нисък размер; не се касае за
солидарно задължени лица; а формалният характер на производството, налага да се приеме,
че не са положени някакви по-специални усилия по образуване и водене на делото, тъй като
се ползват готови образци на заявлението, съгласно чл. 425 ГПК. Ето защо, адекватно
възнаграждение за извършеното от юрисконсулта е сумата от 50,00 лева. С оглед
разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, която се прилага и в заповедното производство, на
заявителя следва да се присъдят разноски за платени държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно на уважената част от претенциите му, а именно: сума в общ
размер от 69,26 лева, като за разликата до пълния претендиран размер от общо 225 лева
искането е неоснователно и следва да се отхвърли.
Мотивиран така, съдът
РАЗПОРЕДИ:
2
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за
това длъжникът ИВ. Р. Т. ЕГН: ********** ********** да заплати на заявителя (фирма)
ЕИК: (ЕИК) ********** сумата от 488,30 лева, представляваща сбор от 400 лв. неплатена
заемна сума по договор за паричен заем №3792976/11.03.2020г., сключен между (фирма) и
ИВ. Р. Т., с договорна лихва в размер на 40,85 лв. за периода 13.04.2020-11.08.2020 г., с
мораторна лихва в размер на 11, 45 лв. за периода 14.04.2020- 02.11.2020 г., която сума е
заплатена от Файненшъл България ЕООД, в качеството му на поръчител по договор за
поръчителство от 11.03.2020г., сключен с (фирма) и ИВ. Р. Т.; сумата 244,15 лева за
главница, представляваща неизплатено възнаграждение по договор за поръчителство от
11.03.2020г., г., ведно със законна лихва от 21.06.2021 г. до изплащане на вземането, както и
разноски по делото за сумата 69,26 лева за платена държавна такса и възнаграждение на
юрисконсулт, като заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за
разходи и такси по договора за сумата 36,00 лв.; за мораторна лихва за сумата 21,72 лв. за
периода 03.11.2020-21.05.2021 г. и за съдебни разноски над уважения размер от 69,26 лв. до
пълния претендиран размер от 225 лв. – ОТХВЪРЛЯ.
Разпореждането в отхвърлителната му част може да бъде обжалвано от заявителя с
частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕПИС от разпореждането и заповедта за изпълнение да се връчи на заявителя.
ПРЕПИС от заповедта да се връчи на длъжника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3