РЕШЕНИЕ
№ 405
гр. Перник, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и втори
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Гражданско дело №
20211700100449 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от Е. И. Ш.,
с адрес: ***, срещу ЗД „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК:*********, с адрес: гр. София, 1407, р-н
„Лозенец”, бул. „Черни връх” № 51Д, с който се иска да бъде ответното дружество
бъде осъдено да заплати на ищеца сумата 5 992,00 лева, представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди, както и сумата от 120 000,00 лева, представляващ
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на застрахователно
събитие - пътно-транспортно произшествие, станало на *** в ***, ведно със законната
лихва върху претендираните главници, както следва: по отношение на обезщетението
за неимуществени вреди от 120000,00 лева и върху обезщетението за имуществени
вреди за частта от 3 430,00 лева, считано то 26.04.2021г. до окончателното изплащане
на присъдените обезщетения, а върху остатъка до пълния претендиран размер на
обезщетението за имуществени вреди (от 5992,00 лева), а именно: върху остатъка от
2562,00 лева, законната лихва, считано от 24.05.2021г. до окончателното изплащане на
тази част от претендираното обезщетение за имуществени вреди.
В исковата молба се твърди, че на *** в ***, на кръстовището на паркинга,
прилежащ към магазин „***”, пресичайки на маркирана пешеходна пътека тип
„Зебра”, ищцата претърпяла ПТП, когато лек автомобил марка „Ауди А4” с рег. № ***,
със собственик и водач А.И.А., не я пропуснал като преминаващ по пешеходната
пътека пешеходец и реализирал ПТП с нея. Твърди се, че от настъпилото ПТП на
ищцата били нанесени две средни телесни повреди, изразяващи се в счупване в
областта на шийката на дясната бедрена кост, причинило й трайно затруднение на
движенията на десен долен крайник за период от време около 12 месеца и счупване на
лявата голямопищялна кост – външен тибиален кондил, причинило на ищцата трайно
1
затруднение на движенията на ляв долен крайник за период от време около 6-8 месеца,
както и множество кръвонасядания и охлузвания, както и множество болки, страдания
и тежки психически изживявания. Ищцата сочи, че за имплантирането на тотална
безциментна тазобедрена става „Сико” е заплатила сумата от 3330 лв., а за ортопедичен
сет е заплатила от 100 лева. За тази сума, ищцата предявила претенция по реда на чл.
380 от КЗ към ответника със заявление от 22.01.2021г., ведно с претенция за
неимуществени вреди в размер на 200 000 лева. Сочи се, че на 24.01.2021г. ищцата
отново била хоспитализирана, като за поставената й Систамед заключваща L-тибия
плака 6.0/4.5.8-10, дупки лява, дясна, е заплатила още 2562,00 лева. С допълнително
заявление от 22.02.2021г. ищцата предявила и тази претенция, като заявлението било
получено от ответника на 24.02.2021г. Ищцата уточнява, че в продължение на около 4
месеца след инцидента й било невъзможно да ходи, поради което прекарала тези 4
месеца на легло. Сочи, че едва на 5-ия месец от инцидента започнала да прави по
няколко крачки с помощта на патерици. Ищцата твърди, че и към настоящия момент
все още е доста трудно подвижна, като изпитва интензивни болки. Освен това,
вследствие на настъпилото ПТП ищцата изпаднала в много тежък посттравматичен
стрес, като нощем сънува инцидента, страхува се да излиза навън, непрекъснато мисли
за случилото се. Сочи, че при опит да излезе от дома си, изпаднала в паническа криза.
Развила и хронично безсъние. Заради диагностицираното посттравматично стресово
разстройство на ищцата е била назначена медикаментозна терапия, която от своя
страна предизвиква други странични действия, като сънливост, световъртеж, умора,
трудност за концентрация. Ищцата счита, че макар справедливия размер на
обезщетяване на претърпените неимуществени вреди да е 200 000,00 лева, то,
съобразявайки се с практиката на съдилищата, предявява иск за 120 000,00 лева.
В предоставения от разпоредбата на чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответникът
е депозирал писмен отговор, в който заявява, че не оспорва по основание предявения
иск за неимуществени вреди до размера от 42000,00 лева и за имуществени вреди за
сумата от 5992,00 лева. Оспорва основателността на претенцията за неимуществени
вреди за размера над 42 000,00 лева до пълния предявен размер, както и акцесорните
искове за лихва. Оспорва и твърдението, че за ищцата са настъпили всички
претендирани вреди.
В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си, пледира за решение, с
което предявените осъдителни искове бъдат уважени изцяло. Претендира и разноски.
Ответното дружество, чрез процесуалния му представител, пледира за решение,
с което предявената искова претенция бъде отхвърлена, като неоснователна. Намира,
че същата е в завишен размер, като счита, че ответното дружество се е произнесло
правилно, като е посочило един оптимален размер, съобразен със съдебната практика.
Претендира и разноски.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235
ГПК, Пернишкият окръжен съд приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове са с
правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ урежда право на увреденoто
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, да иска следващото му се обезщетение
2
пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, като последният
съгласно чл. 432, ал. 2 КЗ може да противопоставя възражения, произтичащи
както от застрахователния договор, така и относими към осъществяването на
отговорността на застрахования с предвидените в закона изключения. Следователно
уреденият в посочената законова норма фактически състав, пораждащ правото на
обезвреда, включва установяване наличието на валидно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника – застраховател
и делинквента относно управлявания от последния автомобил и настъпване на
твърдяното увреждащо събитие – в случая описаното в исковата молба пътно
транспортно произшествие в рамките на периода на осигурено застрахователно
покритие. Наред с това, доколкото отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер,
основанието на претенцията за обезвреда обхваща и всички юридически факти от
състава на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, а именно: деяние, противоправност
на деянието, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина, която по аргумент
от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презюмира до доказване на противното. В приложение на
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи тежестта за пълно и главно доказване
наличието на застрахователно правоотношение, както и на всички обективни елементи,
пораждащи деликтната отговорност на застрахования, докато в доказателствена тежест
на ответника е оборване на законовата презумпция за субективния елемент – вината,
респективно доказване на наведеното възражение за съпричиняване.
Като условие за допустимост на исковата претенция по чл. 432, ал. 1 КЗ
законодателят е въвел изискването увреденото лице да е отправило към застрахователя
на делинквента писмена застрахователна претенция при условията и по реда,
предвидени в чл. 380 КЗ. В процесния случай от представените от ищеца доказателства
е видно, че последният в качеството си на увредено лице е заявил претенцията си към
ответното дружество – застраховател на гражданската отговорност на делинквента.
Следователно предявената искова претенция е допустима.
От приетото по делото НОХД № 00693/2021г. по описа на Районен съд – гр.
Перник се установява, че наказателното производство по същото е приключило със
одобряването на споразумение, с което деликвентът А.И.А. е признат за виновен за
това, че на *** е причинил процесното ПТП. Чл. 300 от ГПК определя, че влязлата в
сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца, като това правило аналогично
следва да се приложи и към споразумението, с което е приключило наказателното
производство.
Изслушани и приети без оспорване от страните са съдебно-медицинска и
съдебно-психиатрична експертиза, които съдът кредитира като компетентно дадени.
Разпитан в качеството на свидетел е сина на ищцата – В.М.Ш., който в
разпита си заявява, че около два – два месеца и половина ищцата е била напълно
неподвижна. Свидетелства и за психически проблем у майка му, блокиращ
възможността й да се придвижва сама, което налагало трима души да я заграждат в
кръг, да се държат за ръце и да я придържат, за да може да се изправи. Свидетелства и
че ищцата се чувствала сигурна само в дома си, поради което не излизала дори и на
терасата. Свидетеля посочва, че ищцата е била напълно обслужвана от съпругата на
3
свидетеля, която й помагала да ходи до тоалетна, къпела я е, чистела, миела,
закупувала памперси, лекарства, сменяла и подлогите й. Посочва още, че след първата
операция майка му се променила значително, като станала нервна, нестабилна и
несигурна.
Поради това съвкупния анализ на събраните по делото доказателства,
преценени в светлината на акта на наказателния съд несъмнено води на извод за
наличието на фактическия състав по чл. 45 от ЗЗД. Очевидно е налице виновно
причинена вреда от страна на делинквента в неимуществената сфера на ищцата, като
съществува и причинна връзка между активното поведение на А.А., което е и
противоправно, и настъпилия резултат. /чл. 300 от ГПК/. Писмените доказателства,
събрани по делото, установяват и причинно –следствената връзка между активното
поведение на причинителя на увреждането и вредоносния резултат. Също така е
безспорно между страните по делото, че към момента на настъпването на деликта по
отношение на автомобила управляван от А. е била сключена валидна застраховка ГО с
ответното дружество. По делото са представени и изрични доказателства, от които се
установява, че ищцата е отправила на основание чл. 380 от КЗ застрахователни
претенции към застрахователя преди завеждане на делото.
Основния спор, поради така изложените факти, който се формира по делото е
относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.
Чл. 51 от ЗЗД определя, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, а чл. 52 прогласява, че
обезщетението за неимуществените вреди се определят от съда по справедливост.
Особеното в този случай е, че стойността на вредата не може да бъде точно фиксирана
с допустими по ГПК доказателствени средства, с оглед на факта, че по същество
негативното въздействие на деликта интервенира в неимуществената сфера на
пострадалите и е част от техния психо- емоционален статус. Алюзии в тази посока се
съдържат в показанията на разпитания по делото свидетел, като от съдържанието им
следва да се извлече необходима информация за изпитваните от ищцата болки и
страдания след настъпване на увреждането.
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и
страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени
във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение.
Това предполага отчитане не само на болките и страданията, понесени от
конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата - емоционални,
физически и психически, които ги съпътстват и които зависят не само от обективен, но
и от субективен фактор – конкретния психо – емоционален статус на пострадалия
/субективното отношение към случилото си и отражението му върху психиката с оглед
степента на психическа и емоционална зрялост на лицето/. По делото е разпитан
свидетеля В.М.Ш., който обективира в своите показания, които съдът изцяло
кредитира, обстоятелствата на преживените от ищцата болки и страдания. Съдът не
счита, че следва да се поставят под съмнение показанията на този свидетел, въпреки
обстоятелството, че е син на пострадалата. Това е така, тъй като данните, обективирани
от свидетеля са в унисон с останалия по делото доказателствен материал, като освен
това са плод на непосредствени и лични впечатления. На следващо място следва да се
подчертае, че по принцип лицата, оказващи помощ на лично пострадалите от
4
застрахователни събития са от най- близкия им родствен кръг по обясними причини.
Поради това и показанията на тези свидетели следва да се кредитират въпреки
близката родствена връзка. Съдът все пак не следва безкритично да възприема
изнесеното от сина на ищцата, като неговите показания следва да се възприемат в
контекста на останалите доказателства по делото и съдържанието на приетите по
делото СМЕ и СПЕ.
От приетата по делото СМЕ се установи, че при инцидента, ищцата е
получила счупване в областта на шийката на дясната бедрена кост, както и счупване на
лявата голямопищялна кост – външен тибиален кондил. Установи се, че получените
увреждания и проведеното лечение са причинили на ищцата болки и страдания, като
първите 3 месеца болките са били с по-голям интензитет. Установи се, че
възстановителния период на счупването в областта на шийката на дясната бедрена кост
е около 12 месеца, а на счупването на лявата голямопищялна кост – външен тибиален
кондил е около 6-8 месеца. Вещото лице е посочило още, че при извършения на
13.10.2021г. преглед на ищцата е установен функционален дефицит в обема на
движение на дясна тазобедрена става около 50% и наличието на белези по долните
крайници от проведените оперативни интервенции, като тази последица е с траен
характер.
От изслушаната СПЕ се установи, че ищцата преживява кризисна житейска
ситуация и разгръща психично разстройство с диагноза ***, вследствие на
претърпяната психотравма. Установява се, че ищцата преживява интензивен страх по
време на ПТП-то, който продължава в периода на възстановяване и към настоящия
момент. Вещото лице посочва още, че са останали прояви на тревожност, лабилност на
настроението, раздразнителност, плачливост, нарушен сън, които персистират и до
настоящия момент. Нарушена е и възможността за самостоятелно справяне с
ежедневните дейности и е затруднено социалното функциониране. Установи се, че към
настоящия момент е променен цялостният начин на живот на ищцата, като страхът
блокира излизането й от дома, а двигателните нарушения ограничават активността й. В
заключение вещото лице посочва, че при установеното психично състояние и възрастта
на ищцата може и да не се постигне пълното възстановяване на психическото й
равновесие. За бъдещ период е възможно при пренапрежение от различно естество –
физическо и емоционално, да се обостри конкретната фобийна тревожност. Възможна
е и поява на различно изразена по степен емоционално-волева лабилност и страхови
изживявания, блокираща ежедневните дейности.
При съвкупния анализ на събраните доказателства и отчитайки посочените по
– горе обстоятелства настоящият състав на съда намира, че справедливия паричен
еквивалент на претърпените от ищцата болки и страдания, във връзка с претърпените
увреждания, е в размер на 65 000 лева. Съдът отчита, при определяне на този размер,
че се касае за комплексно увреждане обхващащо различни части тяло и поради това
съществено затрудняващо лечението, възстановяването и начина на живот на
пострадалата до пълното възвръщане на движенията, който процес е съпътстван от две
операции.
Следва да се присъди на ищцата и обезщетение за претърпени имуществени
вреди в размер на 5992.00 лева, който размер е установен като обективно извършени
разходи по лечението от страна на представените писмени доказателства в тази насока,
а и не се оспорва като размер от ответната страна.
5
При определяне размера на неимуществените вреди, съдът изхожда от
критериите за справедливост, визирани в чл. 52 от ЗЗД.
Ищцата е жена, която към момента на непозволеното увреждане е била на **
години, която възраст предполага по-трудно осъзнаване и преживяване на случващото
се, както и по-бавно физическо и психическо възстановяване, респ. по-бавно
преодоляване на последиците от нанесени травми. Увреждането е оставило трайни
последици, видно от изслушаните по делото СМЕ и СПЕ. Същата е преживяла
интензивни болки и страдания, като първите 3 месеца болките са били с по-голям
интензитет. Претърпяла е две операции, които неминуемо са й причинили болки,
притеснения и неудобства. Възстановителния период на счупването в областта на
шийката на дясната бедрена кост е около 12 месеца, а на счупването на лявата
голямопищялна кост – външен тибиален кондил е около 6-8 месеца, като към датата на
извършения на 13.10.2021г. преглед на ищцата е установен функционален дефицит в
обема на движение на дясна тазобедрена става около 50% и наличието на белези по
долните крайници от проведените оперативни интервенции, като тези последици са с
траен характер. В продължение на около два – два и половина месеца ищцата е била
неподвижна, на легло, като в това време е търпяла неудобства и страдания в хигиенно
отношение и се е нуждаела от непрекъсната чужда помощ. Оздравителния процес при
ищцата продължава и към настоящия момент, като по отношение на психическото й
състояние, за в бъдещ период е възможно при пренапрежение от различно естество –
физическо и емоционално, да се обостри конкретната фобийна тревожност. Възможна
е и поява на различно изразена по степен емоционално-волева лабилност и страхови
изживявания, блокираща ежедневните дейности.
Определения по-горе размер съдът отчита като справедлив справедлив и
достатъчен да овъзмезди конкретните претърпени болки и страдания от нараняванята,
получени при процесното ПТП. Освен изложеното следва да се отбележи и това, че
общо присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 65 000.00 лв. съотнесено
към размера на минималната работна заплата към датата на увреждането 16.01.2021г. /
650.00 лв./ е и социално справедливо, отразява икономическото състояние в страната и
покрива типичните и средните за този вид търпени неимуществени болки и страдания
за този вид увреждания при отчитане възрастта на пострадалия, неговата трудова
заетост и здравословно състояние. Този размер е от естество да репарира действително
причинените неимуществени вреди, така, както са установени в производството. Съдът
съобрази и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични
случаи.
По отношение лихвите за забава, съдът намира, че по отношение на иска за
неимуществени вреди, както и за иска за сумата от 3430,00 лева – имуществени вреди,
такива се дължат от 26.04.2021г. – от изтичането на 3 месечния срок по чл. 496 ал. 1
КЗ, а по отношение на сумата от 2562,00 лева, представляваща част от иска за
имуществени вреди, лихва се дължи от 24.05.2021г., на същото основание.
По отговорността за разноски:
Ищцата е освободена от държавна такса. Следователно по аргумент от чл. 78,
ал. 6 ГПК осъденото лице следва да понесе дължимата за производството по уважения
иск такса. Цената на уважените искове за обезщетение на имуществени и
неимуществени вреди е в общ размер на 70992,00 лв. Поради това ответникът следва
6
да бъде осъден да внесе ДТ от 2839,68 лв. по сметка на ПОС. Аналогично, съобразно
уважения размер на претенциите, ответникът следва да заплати по сметка на ОС –
Перник и депозита за работата на вещите лица, който е бил за сметка на бюджета на
съда или сумата от 281,73 лв.
Ищцата следва да заплати на ответното дружество сумата от 130,96 лева,
направени по делото разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Отправено е искане от пълномощника на ищцата за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА. Искането е своевременно направено,
като очевидно поради липса на парични средства на доверителя, пълномощникът е
извършвал услугата безплатно. /пълномощно и договор за правна помощ/. Ето защо и
следва ответникът да бъде осъден да заплати на адв. И.Ю. сумата от 2281,94лева,
дължимо адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Перник
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК:*********, с адрес: гр. София, 1407, р-н
„Лозенец”, бул. „Черни връх” № 51Д ДА ЗАПЛАТИ на осн. чл. 432 от КЗ на Е. И. Ш.,
с ЕГН: ********** с адрес: *** сумата от 65 000 лв. (шестдесет и пет хиляди лева),
ведно със законна лихва от 26.04.2021г. до окончателното й изплащане,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания и
неудобства, вследствие пътнотранспортно произшествие, състояло се на *** в ***, на
кръстовището на паркинга, прилежащ към магазин „***“ по посока ул. „***“,
причинено виновно при управление на лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № ***, за
който автомобил е сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите със ЗД „ЛЕВ ИНС"АД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
горния размер до пълния предявен такъв от 120 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК:*********, с адрес: гр. София, 1407, р-н
„Лозенец”, бул. „Черни връх” № 51Д ДА ЗАПЛАТИ на осн. чл. 432 от КЗ на Е. И. Ш.,
с ЕГН: ********** с адрес: *** сумата от 5992,00 лв. (пет хиляди, деветстотин
деветдесет и два лева), представляваща обезщетение за имуществени вреди вследствие
същото пътнотранспортно произшествие, в това число: за имплантирането на тотална
безциментна тазобездрена става – „Сико“ – 3330 лева, за закупуването на ортопедичен
сет – 100,00 лева и за поставяне на Систамед заключваща L-тибия плака 6.0/4.5.8-10
дупки, лява, дясна сума в размер на 2562,00 лева, ведно със законна лихва върху
сумата от 3430,00 лева, считано от 26.04.2021г. и законна лихва върху сумата от
2562,00 лева, считано от 24.05.2021г., до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА ЗД „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК:*********, с адрес: гр. София, 1407, р-н
„Лозенец”, бул. „Черни връх” № 51Д ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Окръжен съд –
Перник държавна такса в размер на 2839,68 лева, съразмерно на уважената част от
исковете, както и сумата от 281,73 лева - заплатени от бюджета на съда
възнаграждения на назначените по делото експертизи.
ОСЪЖДА Е. И. Ш., с ЕГН: ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ЗД
„ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК:*********, с адрес: гр. София, 1407, р-н „Лозенец”, бул. „Черни
връх” № 51Д сумата от 130,96 лева, направени по делото разноски, съразмерно на
7
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗД „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК:*********, с адрес: гр. София, 1407, р-н
„Лозенец”, бул. „Черни връх” № 51Д ДА ЗАПЛАТИ на адвокат И.В. Ю., с адрес на
кантората: *** сумата от 2281,94 лева на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА, представляваща
адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
8